Злоядо дете

здравей,ние сме на 1г.и 3 месеца и положението е почти същото.Малкото яде само АМ,каши и хляб,нищо от това което му предлагам не иска,пробва ли сме също и някои друг да го  храни,но без успех.И аз си мисля ,че честото боледуване на синът ми е от това че не яде пълноценно.Просто чакам момента в който ще прояде.Успех на вас и дано малката да прояде

Здравей,
злояди деца не съществуват. Има само родителски грешки в разбирането и предлагането. Ако ти се чете и те инетерсува как да оправиш положението, има много съвети и теми. Ако си търсиш съмишленик с подобно дете, защото по-често това става, това е отделен въпрос 

Не търся съмишленици,четох подобните стари теми във форума.Каквото имаше като съвети съм пробвала. Ако искаш да ми помогнеш с конкретен съвет от личен опит,ще се радвам да споделиш.

Мога да ти помогна, разбира се, но не и преди ти да ми представиш всичко във вашето ежедневие честно и обективно 

Винаги ли е била злояда? Моята си хапва добре, но когато и никнеха 3 кътника наведнъж, 3 седмици не искаше почти нищо да яде.

Уважавам Блонди, но се извинявам,че ПОСТОЯННО твърди,че няма злояди деца , а..... т.н.
Аз ТВЪРДЯ,ЧЕ ИМА ЗЛОЯДИ, НЕЯЩНИ, КАПРИЗНИ ДЕЦА!!!! Бих искала да дам съвет на микимик, но не зная дали ще успея. Дъщеричката ми е злоядо-капризна.От бебе е такава, предполагам,че съм допускала грешки в предлагането на храната, да, така е. Сега сме на 2 години и се опитвам да бъда по-толерантна и търпелива към храненията на детето ми. Пламена боледуваше през лятото именно, защото се хранеше НЕ достатъчно и НЕ пълноценно.Пихме доста сиропи- Саностол, Фор Кидс, хапчета на базата на имуностимулатори. Една от причината е да си я гледам е,че не смея до 3г да я дам на ясли. В края на юли бяхме пред бронхопневмония, която се размина със силен антибиотик. АМ и плодово пюре, каши-никакви, манджи-никакви, плодове- не, сокове-не, по малко салам например, картофи по малко.Сега е по-добре, но денят ми общо взето минава в хранения. Ако сутрин яде пържена филия- по 1ч и 30 мин горе-долу се храним. Не желае нищо, предложено в купа с лъжица- плюе. Кисело мляко- рядко и по-малко. От 2 дни прояде банан, което е голям успех за мен. Понякога иска сухи овесени ядки, обича бонбони, иска си. Да, от около 2 седмици има лек напредък в храненията. Преди беше с анемия. Извинявай за дългия пост. Ако имаш въпроси, ще помагам! Кураж! За това сме майки и жени - да се подкрепяме!

До около 5 месеца и малко, е била само на кърма. До 3-тия месец наддаваше перфектно,даже си беше пълничка.Тогава се разболя докторите първо твърдяха,че е само запушен нос,но тя започна да не се храни достатъчно,накрая влезе в болница с бронхеолит.След като ни изписаха уж се хранеше нормално,но така и не си върна добрата форма и стоеше в долната граница на кг,та до сега. Към 5 месеца и половина започнахме захранването с оризова каша.Още тогава започна да отказва голяма част от предлаганата храна.Имаше период,в които харесваше само едно зеленчуково пюре,по-късно добави още едно,но бързо го разлюби. Имало е случаи с еднократно ядене на макарони, попара, леща, ориз с домати,след това е отказвала да ги опита повторно. Преди около 3 седмици отказа 2-те зеленчукови пюрета,които ядеше. Когато сме в къщи- сутрин яде каша около 9ч,след това около 13ч  предлагам хляб със сос и каквото съм сготвила (до сега само картофено пюре е хапвала и понякога малко картофи на фурна).Вчера пак и предложих кюфтета(тъпче си устата с тях и после ги плюе). Около 4ч яде плодово пюре,към 6ч пробвам да и дам пак от нашата храна ,но завършва с някой пудинг,към 9ч кисело мляко с бисквити или каша. Самите количества ,които изяжда са много малки,кашата например е около 100гр. Висока е 78см и е 8,8кг. В яслата не яде нищо през деня,един ден е изяла 2 бисквити и това е. Отказва да пие вода и пие 30мл сок разтворен в 150мл вода,като количества- рядко изпива всичко,вчера примерно беше изпила само 100мл за цял ден,а постоянно и предлагам,особено сега като беше болна. От както е на ясла,солените неща иска да ги яде сама,да й ги слагаме на масичката,иначе се крие и не дава да й ги сложим в устата.

Анна, твърдя, защото това е моето мнение. Друг твърди друго, всеки споделя какво мисли по въпроса, така и аз  
Съвсем нормално е детето да не харесва дадени продукти, било то меса например, зеленчук, манджа и т.н. Важното е да се знае, че с времето тези неща търпят развитие и ако се подходи правилно към апетита и спецификата на детето, лека полека прояжда почти всичко.
Казваш, че обича бонбони и си иска. Почти няма дете да не иска. Защо пък някоя мама не се оплака, че дето й е злоядо за сладки неща?  
Така през интеренет много трудно се дават съвети за т.нар. злояди деца, защото, както писах по-горе, е важно да се знае какво яде детето, кога и как се предлага, как отказва, какво странично друго се прави, обстановката при ядене, настроението и реакциите на майката, всичко е от значение.  
Много майки се притесняват, когато детето им яде малко неща, малко количество и недостатъчно често. Особено пък и бабите като замрънкат   Но е факт, че децата са различни. Едно може да излапа 6 кюфтета, друго едвам да се пребори с половин.

Цитат от една книга по този въпрос:

"Имаше още няколко неще, написани в книгата, които ме впечатлиха, ще се опитам да предам някои от тях
_Още от малки децата много добре zнаят кога са гладни или не са. Понякога ние родителите в стремежа си да контролираме всичко "подтискаме" тоzи рефлекс.
_Яденето е проблем на детето, не мой. Аz съм длъжна да го осигуря, тя ще го иzяде ако иска.
_Повечето родители наричат децата си zлояди, zащото има раzминаване между количеството храна, което детето може да иzяде и очакванията на родителите. Ако родителите снижат очакванията си, то детето иzведнъж се окаzва "ядящо"

Ето една много хубава статия:

Не карайте децата насила да ядат, когато не искат. Дори ако си м … татъчно нахранени

Търся един много хубав пост на Джуди от многото такива теми, но нещо не го намирам.  

Ето още по въпроса:

"Кога започват проблемите с храненето. Защо толкова много деца се хранят лошо? Най-често защото майките с всички сили се мъчат да ги накарат да се хранят добре. Такива проблеми не съществуват при кученца или при малки деца, чиито майки не са запознати с въпросите на храненето и затова не се безпокоят. На шега би могло да се каже, че за да се убие апетитът у едно дете, са необходими знания и усърдна работа в продължение на месеци....

Бедата е там, че децата имат вроден инстинкт да упорствуват, ако ги насилват, и инстинкт да се отвращават от дадена храна, която не им е доставила удоволствие. Съществува и допълнително усложнение: хората не обичат да ядат винаги едни и същи храни. ...

Много рядко съществува опасност за детето поради лошия му апетит. Винаги трябва да имате пред вид, че детския организъм има вроден механизъм, който определя количеството и вида на необходимите за неговия нормален растеж храни. Много рядко злоядото дете страда от недохранване, от авитаминоза или заболява от инфекциозна болест.

Но злоядото дете се нуждае от лекарски надзор: контролни прегледи, преценка на храната, която поема — съдържа ли тя всички необходими елементи, препоръки за други храни или препарати, допълващи менюто на детето, и други съвети от по-общо естество.

587. Храненето трябва да доставя удоволствие. Целта е не да се накара детето да яде, а да се създават такива условия за развитието на неговия апетит, че детето само да иска да яде.

Не му се карайте, нито го поощрявайте да яде. Не го хвалете, когато изяде много, нито го гледайте укорително, когато яде малко. Спрете да мислите за неговото ядене — това е крачка напред. Когато престане да чувствува натиск, детето може да обърне по-голямо внимание на собствения си апетит..."

Блонди - тази статия и съветите,които си дала не бях ги чела.
аз не я насилвам,само предлагам храната,като видя,че отказва спирам.Понякога се пробвам да предложа друго,защото съм имала дни,в които виждам,че е гладна,но докато стигнем, до това което желае минавам през 3-4 неща. Проблем ми е възраста й,не може да ми каже.Само гадая по интуиция.

По принцип трябва да разбереш какво не обича или поне не желае за момента и да спреш да й го предлагаш. Поне за известно време. Това, което знаеш, че яде, й го предлагаш, когато огладнее. Ако не го иска го прибираш, но не предлагаш друго. Малко по-късно пак предлагаш от него.
Млякото пие ли си без проблем? Ако ви е притеснено с храненето сега, остави я повече на мляко и остави едно-две яденета различни за деня. Не давай нищо сладко, освен кашите и плодовите пюрета. Не давай сок. Само вода. Като е жадна, ще пие. Ако пие мляко е нормално да не иска вода. Но сока махни изцяло (засега).
Не й давай да се тъпче. Като е препълнена устата не могат да го сдъвчат, нито да го преглътнат. Давай й в чинийка парченце по парченце, докато не го глътне, не давай друго. Ако си ги изяде, не я хвали и не кудкудякай от радост   
Махни и пудингите  

Ще спра с кудкудякането след хранене,че аз го правя.Иначе мляко не пие,само през нощта посуква.
Лятото пробвах да мина само на вода,но изпиваше само по30-40 мл и ме беше страх да не се обезводни.Сега се замислих,че и малкото сок във водата може да я понасища.Ще пробвам като откаже,да не предлагам друго.Иначе не и давам никакви зрънчовци,сладки неща,солети,даже водя война за вафлите,че много искат бабите да й дават.

mikimik, а проявява ли интерес малката към вашата храна? Моята дъщеричка много иска да яде това, което ядем ние; за мен това беше мотивация да започна да готвя по-здравословно, за да можем да ядем всички едно и също. Аз също я бях обявила за злояда, някъде откъм 8-ия месец до годинката. Не искам и да си спомням за този период, колко рев сме му хвърлили, тя като видеше лъжицата, аз, че не мога да я накарам да яде. Тя се роди много мъничка и е аз се бях вманиачила в теглото й и дали наддава достатъчно. На годинка беше около 9 кг и 77 см, но на мен ми се струваше малко
За щастие, бързо осъзнах, че проблемът е в мен, в моите представи за това, какво трябва да изяде тя. А и нима можеше да става въпрос за приятна атмосфера на хранене, след като аз се бях вманиачила до такава степен какво и колко яде малката? Започнах да я наблюдавам повече, да уважавам знаците, които ми дава. Започнахме да се храним заедно, на обяд двете, на вечеря тримата с татко й. Гледах да не се вторачвам в количествата, да се забавляваме, докато ядем, да й създам усещането, че яденето е нещо хубаво. Често казвах, похапвайки нещо: Ох, колко ми е вкусно...мммм, придружено с усмивка и поглаждане на коремчето. Ей такива дреболийки, които и тя започна да имитира. Разбрах какво й е вкусно, оказа се, че вкусовете й почти на 100% съвпадат с моите. Обича месца, всякакви зеленчуци, сирене, кашкавал, хляб, кисело мляко, АМ, не е много по сладките кремчета или кашички. Пие много вода, но не иска и да близне сок. Дълго време отказваше и да опита пресен плод, аз обаче упорито предлагах, без да настоявам, и в един момент взе, че прояде! Сега яде с апетит банани, праскови, диня и пъпеш, други плодове засега отказва, но на фона на това, че бягаше само при вида на пресен плод, за мен това е голям успех
Не я насилвам да яде повече, отколкото тя си реши. Разбира се, винаги мога да я излъжа за още 2-3 лъжички, но какъв е смисълът? По-добре по-малко, но изядено с апетит. В момента се храни добре (да чукна на дърво), понякога хапва мъничко, но друг път е като ламя, малко над 10 кг е и е висока 85 см - висока и слабичка, но според мен си е добре детето.
Успех ти пожелавам, защото знам колко подтискащо е, когато детето не се храни, както трябва   Щом иска да се храни сама, давайте й, какво по-хубаво от това?  

Добро начало.
- Не протаквайте храненето безумно дълго. Това закуска час и половина си е направо взаимно късане на нервите. 30 мин максимум.
- все пак храната, която се предлага да няма вкус на талашит. т.е да е овкусена с малко (много малко солчица), зехтин, лимон, риган...
- не давайте излишни неща м/у основните хранения (освен плод и то не в огромни количества)...
- друга грешка, която аз самата съм допускала е предлагането на варианти. щом не иска определената вечеря, се меткам да спретна нещо друго. Супер груба грешка. Щом не ще, това, което е определено за вечеря...ще си легне с празен стомах. И това е.
- движение.

Предлагам от около 3 седмици,само наша храна,спрях да купувам зел.пюрета след като отказа  да ги яде.Иначе от отдавна ядем заедно. Сега на обяд се постарах да спазвам това ,което писахте.Оставих и кашкавал,без да й го предлагам да го яде,заедно с хляб и не се фокусирах дали ще яде кашкавал.По някое време изхвърли първото парче през борда,но второто го опита и си хапна.Дано само не е еднократно едене.Не получи хвалебствия .
Благодаря много за съветите на всички.

 Блонди, може би търсиш това?
Темата е доста стара, не мога да дам по друг начин цитата.
mikimik, мила, извинявай, че така нахлувам, но темата е на дневен ред и у дома.
  Re: Злоядството...как да предизвикам интерес към храната???
« #11 Вт., 23 Февр. 2010, 19:32 » 

--------------------------------------------------------------------------------

Цитат на: Блонди в Ср., 08 Апр. 2009, 16:49
Повтарям го до втръсване, но хайде пак - злояди деца не съществуват!
Има грешки в храненето, подхода и поведението на родителите.
Цитирам много хубав, полезен и верен пост от Джуди: 


Цитат на: Judy в Вт., 25 Ноем. 2008, 11:36
"Педи" в случая си знае работата очевидно, наддаването е в норми и определено храната е достатъчна. Не се паникьосвай, ако детето ти изглежда добре, ако е игриво и закачливо.
Ако някой даде пример с умрял от глад човек, който има възможности да се храни и е здрав ще призная теорията за злоядите деца. За такива не знам, а съм се интересувала.
http://consult.speednetbg.net/fs/html/ceiijaeoa_aaoa.html
"Може би да опитате насила да го нахраните и след като успеете, да се погушкате и да се сдобрите с него и... всичко да е наред...до следващото хранене... или до поредното повръщане и рев...
Скоро ще се убедите, че бебетата НЕ ЯДАТ НАСИЛА!!!
Много бързо привикват с разсейващите фокуси и занимавки и пак отбягват биберона или лъжицата.
Телевизията и домашния театър бързо губят своето обаяние...
Обещанията, залъгалките, новите хора, страшното или любимото куче, смешните физиономии, заплахите, дори сълзите и сръдните от ваша страна...ВЕЧЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА!!!
Затова :
• Не етикетирайте детето си – така само ще затвърдите злоядството и ще подхраните нарцисизма му;
• Не го превръщайте в центъра на домашната вселена – така само ще му дадете властта да събира семейния съвет по няколко пъти на ден;
• Не се оплаквайте от него пред другите хора;
• Не го сравнявайте с другите „добри” деца, които „всичко си изяждат;
• Не му се карайте и не го бийте;
• Не му се сърдете и не плачете пред него;
• Не го насилвайте – така ще намрази храненето и ще го използва, за да ви отмъщава или за да се забавлява;
• Не го карайте да гладува до озверяване – това е жестоко;
• Не сменяйте настроенията си, когато идва времето за хранене;
Вместо това:
• Пуснете семейния театър в отпуск;
• Започнете да променяте себе си и собствените си нагласи за храненето - бебето интуитувно усеща вашето настроение;
• Създайте ритуал, неангажиращ храненето - спокойствие, светлина, музика, без излишни движения около вас;
• Изберете кого да слушате - себе си?, бабата?, педиатъра?, съседката? или някой друг специалист? - но слушайте само един!;
• Накарайте всички членове на семейството да ви съдействат и да правят това, което правите вие;
• Не давайте на детето да яде излишни неща - шоколад, зрънчо, чипс и т.н.;
• Направете храненето приятно за цялото семейство;
• Хранете се заедно, когато детето е на достатъчна възраст за това;
• Оставете детето да си играе с уредите за хранене и с храната и не се страхувайте, че ще изцапа; "

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=2923
"Най-добрата рецепта според мен е: Забавлявайте се, не се борете!
Ако след консултация с личния лекар, той прецени, че детето ви се развива нормално, то не се притеснявайте."

Моите деца не ядат неипременно на всяко хранене и не винаги си изяждат порцията. След като са здрави обаче не намирам за какво да се притеснявам. 
Това подкрепям изцяло:
http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_731_0.html
"Понятието „злоядо дете“ не е съществувало в миналото, когато хората са се чудели как да изхранят децата си. Днес е обичайна гледка майки и баби да тичат след детето с лъжица в ръка, а то да стиска уста, сякаш го е страх  да не го отровят. Всъщност, злояди деца няма, има неправилен подход и изнервени майки. Като на всеки човек, понякога и на детето му се яде, друг път не. Но някои родители изпадат в шок, ако съкровището им не иска да се храни, без да отчитат неговите желания. То обаче, като всяко живо същество си  държи на мнението и започва борба за надмощие. Въпрос на чест за малкия човек е да си отстоява позициите. Колкото повече майката настоява, толкова повече детето ще отказва да се храни. Нещо повече, то вече е разбрало слабото място на „противника” и вече има мощно оръжие за манипулиране. За да не се стигне до война между световете, не насилвай детето.
Предложи храна, но ако я откаже, спокойно прибери чинията до следващото хранене. Не давай признаци, че това те дразни, така само ще усложниш нещата. Между храненията не давай нищо, освен плод или зеленчук. Защото една бисквита например спрямо детското тегло е като една пица за възрастния. Апетитът се потиска от похапване на лакомства, което майката не отчита за хранене, и войната на масата отново се повтаря. Замисляш ли се какво количество изяжда детето така, „между другото”, и че всъщност злоядите деца в повечето случаи не са слаби, а дори дебели? Защото те се хранят, но не с това, с което трябва.
Единственото лекарство за безапетитието е гладът. Когато детето ти огладнее, с удоволствие ще си изяде храната. Тя, естествено трябва да е вкусна и с подходящ вид. Не всяко дете ще се зарадва на броколи на пара, например. И не слагай големи порции, те плашат децата.
Спри да даваш сладки неща, те убиват апетита! Готовите сокове и безалкохолните са много калорични и засищат. Любимите сладки храни не само убиват апетита, но съдържат само „празни” калории без никаква хранителна стойност. Детето отказва витаминозната храна, дебелее, а на всичко отгоре му лепват етикет „злоядо”."
Още по темата:
http://www.health.bg/lang_bg/topics.php?id=248
Би ми било интересно да видя написана от професионалист статия, която обяснява по друг начин този феномен- "злоядото дете". Не съм попадала на такава обаче. Попадала съм само на поставени етикети от мами и баби. Кой ви каза по колко пъти и точно какво количество следва да изяжда ВАШЕТО дете?
Гледам, Блонди е дала и други причини- неудобен биберон, например, същото важи за лъжица и т.н.
Ако пиша по темата го правя не за друго, а за да дам информация, която лично на мен ми е помогнала да си реша проблема в зародиш. Отдавна съм забравила подобни на тези притеснения. Дори не знам какво количесто храна изяждат децата ми. Заедно сме на масата от 8-10 месечна възраст на малкия ми син /откакто се научи да седи седнал добре и по- дълго време/ и всеки се храни до тогава, до когато желае. Важно е, че на прегледите теглото им е съобразено със средната норма за височаната им и че са здрави.
В заключение- когато имам проблем, гледам да установя причината и да го реша, като никога не изключвам тази причина да е у мен. Постоянното обсъждане на проблема с eдинственото повтаряне, че има такъв, не ми решава въпроса.
 

А, Майола Бени, точно този е, не можах да го открия, мерси много 

587. Храненето трябва да доставя удоволствие. Целта е не да се накара детето да яде, а да се създават такива условия за развитието на неговия апетит, че детето само да иска да яде.

Не му се карайте, нито го поощрявайте да яде. Не го хвалете, когато изяде много, нито го гледайте укорително, когато яде малко. Спрете да мислите за неговото ядене — това е крачка напред. Когато престане да чувствува натиск, детето може да обърне по-голямо внимание на собствения си апетит..."

 Този цитат много ми допадна, защото след много търсения и тревоги аз стигнах до тук и наистина има ефект. Е, да когато избиват зъбки яде по-малко, но това не е беда. Сега ако ме питате, не знам колко яде на ден, а преди знаех до грам.
  
 

Убийте ме с камъни, но никога не съм мерила колко е изял.
Освен в началните месеци, когато следях колко мляко остава в градуираното шише.
Не е насилван никога да яде, макар че винаги е изяждал миниатюрни количества храна.
Вече хапва по-добре. И пак не знам колко.

Знам, знам. И я следя.  Че, както се е разяла напоследък...
И напоследък я ограничавам. Не е от кльощавите деца. Не е и пълна.
Но с тия порции, дето набива...
Виж, брат й беше и все още е ужасно труден. Това не яде, онова не яде. Бърррр

Майола Бени- много добре нахлуваш.Цитата е много полезен.

Ще пораснат децата ни, проблеми винаги ще има. Едно разбирам, че и аз се уча заедно с детето си. И аз опознавам света, както то през очите. И всеки ден е поредното ново предизвикателство!Кураж и напред!

..... И ВСЕ ПАК ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТВЪРДЯ- ИМА ЗЛОЯДИ ДЕЦА!!!

Не е нужно да крещиш .
Има злояди деца - да. Благодарение на вечно тръшкащите се майки и баби, че детето не яде и прилъгването със снаксове и джънкове, неправилното хранене, неправилното предлагане, липсата на адекватен двигателен режим и т.н.
Злоядството не е вродено, то е придобито.

Моето дете яде по-малко от повечето деца на неговата възраст, но аз не се притеснявам и не намирам това за злоядство. В вачалото като започваха да никнат зъбките имаше моменти, в които пропускаше хранения и се паникьосвах, но се овладях преди да направя беля. 

При мен не е проблем количествата,да те са малко,но не съм се фокусирала върху тях.Проблем ми, че яде само 3-4 храни.Продължавам да предлагам различна храна,да следвам съветите на момичетата и да се надявам,че някой ден ще има малко по-голямо разнообразие в храненето.

А ако пробваш с някакви зеленчуци на пара - например морков, грах, броколи, нещо по-интересно като форма и цвят? Или със спагети? Маги много се забавлява с тези храни и хапва с удоволствие.

И ние в отбора.Калоян е на 4 години и 9 месеца.
Кърмих го до 2 години-сам си искаше,имаше мляко,цокаше като трифазна помпа и беше в нормите на горната граница.Захранен е след 6-тият месец с парченца-предлагала съм и пюрета,ама изобщо не му се харесаха.
До 2 и половина ядеше всичко ,с голям апетит.Случвало се е,докато сервирам за всички той да обиколи масата и да хапне месо от една чиния,ориз от друга...
По това време се наложи да го гледа баба му-аз се върнах в университета да си довърша магистратурата.Не знам как са се хранили с баба му ,но факт е ,че той малко по малко отказа всички храни без макароните и картофите.Помислих,че е период,който ще отмине.Да,ама не...
Последните две години си ги изкара на картофи,макарони,кренвирши,кюфтенца...тук-там солети,ябълки,круши.Яде тестени неща от тип козунак или филия с масло на закуска.
От септември миналата година ходи на градина.Нито веднъж не е опитал дори храната в стола.Яде само хляб и десерт (крем или пай) и/или киселото мляко.
Учителката му каза,че все е виждала дете ,което не яде нещо от менюто,но за първи път вижда дете ,което съвсем нищо не желае да опита и даже реве като му дадат чинията.
През лятото ходихме на море за 10 дни-той яде само пържени картофи за обяд и за вечеря.
От 5 дни следвам съветите-понеже се виждаме само вечер ,слагам вечеря,с баща му ядем ,той ако иска,и вдигам масата.Резултат-5-та вечер ще си легне гладен.Предлагам храни,които той харесва ,но обогатени с една идея-например кюфтета ,но със сос.
Абсолютно не ми е възможно да го накарам даже да опита една хапка. А е гладен и си иска храна,обаче не нашата 

микимик  и у нас е така.

Готвя всеки ден.Обичам да готвя.Ползвам продукти с високо качество,често био.Малчо си има собствен комплект прибори с любимият му герой Маккуин.Винаги предлагам да опита.

Някъде греша явно,но не знам къде .


извинете за дългият пост исках като начало да опиша цялата картина

....Но аз не крещя,  просто ТИ  мислиш, че злоядството е придобито, затова не мога да ТЕ убедя,че може и да е вродено.

Анна, писането само с главни букви се приема за крещене според етикета на форумите и изобщо на он-лайн общуването.
Ако злоядството е вродено, то причината може да е заболяване. Тогава се правят нужните изследвания.
В общият случай има грешка в предлагането и представите на майката колко точно трябва да изяде детето й. Изяждането на по-малко количество храна или пропускане на хранене се считат за злоядство, майката истерясва, драмата започва и кръгът се затваря. Понякога за години напред.

Много неприятна дума - злоядо.
А какво означава? Моето детенце е далеч от нормите, храни се като врабче. Доскоро заспиваше със 60мл мляко, а днес около 80. Обича плодове. Пюретата само определени и то половината е постижение. Обаче не бих я нарекла злояда. Ами то и коремчето и е мъничко, къде да събереш повече храна.
А ако погледнем и възрастните сме така - аз закусвам 3 бисквити, а колежките ми по 1 баничка. Съответно аз 45 кг, а те по 60. Ами не съм злояда, обичам всякакви храни, но по-малко.

ТЯ не мисли, ТЯ е информирана и знае, че няма начин да е вродено 

Защо все злоядството се върти около количеството.Както вече казах при нас проблема е изключително ограниченото разнообразие на храна,ядат се 3-4 неща и всичко друго се отказва. Понякога под думата злоядо,майката няма впредвид , че детето яде веднъж на ден.
Майола Бени - предлагам,но за сега без успех.

Няма как една майка да каже - да, детето ми е злоядо заради мен. Затова си търсят друго обяснение. То всъщност ако го признаят (и осъзнаят) биха могли да си решат проблема. Моето дете никога не е било злоядо, но пък и аз никога не съм се впечатлявала ако не иска да яде.

Точно казано 

Признавам, че за мен беше много трудно. Но апетитът на момченцето ми е повече от добър.
Но пък големият апетит вече си е вроден. Момичето, с което родих имаше лакомо бебче и до ден днешен малкият си хапва всичко и все иска още.

Защо тръгваш да раздаваш съвети,без да си се сблъсквала с този проблем!?
Започва да става повече от досадно да се обвиняват директно майките,че са виновни.Спазвам всичко изброено до момента,всеки съвет също го вмъквам,след 2-3 седмици пак ще се пробвам да повторя някой опити,детето продължава да яде само 3-4 неща.От къде да си набави витамини по този начин,трябва изкуствено да й ги давам.Най-ще ми е лесно да се откажа и да не ми пука ,че яде само 3-4 неща,но така през 2-3 седмици ще си пием лекарствата и антибиотиците( да знам,че има и хомеопатия,но предпочитам да няма нито едното,нито другото,а да имам здраво дете,което няма ка да стане само с каляване,а и със здравословна храна).

Всъщност няма смисъл повече да давам своето мнение. Няма нужда от нападки, разговорът става безинтересен и досаден. Ограничен.

Микимик, аз не съм специалист в храненето, но да ти кажа как научих моето детенце да хапва плодове, а и някои други неща. Всъщност аз не знаех, че така ще се научи и ще ги заобича, но е факт, че се получи. Ако искаш може да пробваш.
Предлагах аз различни плодове, тя не и не. Започнахме случайно със сливи. Аз ям и съм я гушнала, тя ме загледа, предложих и хапна. После пак гушната в мен, аз ям праскова, тя ме гледа, пак предлагам , но от моята праскова. Съответно от другата страна заради хигиената. И така лека полека прояде круша, праскова, пъпеш, грозде абе всички плодове.
Същото започнах и с други продукти. Вчера например бях готвила зелен боб. Досега пюре с него не вкусваше - но от нашия яде, на малки парченца. Иначе нейните пюрета ги иска пасирани. А нашата храна на парченца. Гледа ни, дъвчи нещо и се радва, че и тя като нас. Изглежда детенце иска нашата храна, въпреки, че кус кус отказа засега.

Тя вече никакви пюрета не иска.Не съм се сетила да отхапвам и от същото да й давам.Иначе заедно се храним,предлагаме и същото,което е за нас.

Тя и моята пюретата почти не хапва. Иска каквото е в моята чиния, не отделна чиния. Сякаш ще я излъжем. Вчера пробва бяло месо на пиле, в пюре не. Надявам се така бавно, славно да успеем.
Но иначе съм много съгласна със съветите, дадени по-горе

Ето ме и мен  която твърдеше, че няма злояди деца и не яденето е следствие на грешки от страна на родителите.Така отгледах първото си дете, ядящо всичко което му предложа още от захранването.
И ето ме сега в началото на захранването на второто ми дете, което отказва всичко на 6м.е.Започнах с предлагане на заленчуково пюре от картоф, морков, тиква без успех.Какво да правя на път съм да я обява за злояда, а така смело и аз преди твърдях, че родителите някъде грешат

За съжаление не мога да намеря една статия,която четох в списание Кенгуро,озаглавена за злоядите деца.Авторката беше написала нещо от сорта,че само хора,които не са имали злоядо дете твърдят,че такива няма.
Ето от този брой е http://www.kenguru.bg/56/1/MlW-gRWHMlS3MJKfQRK3glSfchOXMFanYhOzc … Pg9KbQpaHgha-IZmv .

Дени, проблем няма. Със сигурност.
Захранването не е процес, в който се дава твърда храна за наяждане, а период, през който детето опитва различни вкусове, които са различни от мляко. Последното остава главното поне до годинката.
Това, което описваш беше и моето дете. Не съм се притеснявала, не съм насилвала, не съм го обявявала за злояд. Ако бях започнала да кърша ръце, да играя мелодрами само и само да хапне пюрето от морков, със сигурност щях да отгледам противящо се и неядящо дете.
Децата минават през различни периоди на харесване/нехаресване. Едни ядат като мишки - ровят, хапват трохи и пак растат, а други от самото начало са лакоми и непретенциозни.
Вкусовете се менят, особено при първият вид деца. Моето например караше на мляко основно много дълго време. После дойдоха периодите - искам само месо и мляко, после банани и мляко и т.н.
Сега вече всичко яде, или почти всичко, количествата определя той. Понякога обядва с една лъжица супа, друг път хапва цяла купа и добавя и пържолка към нея.
Децата са различни - не насилвай, не се притеснявай и не обявявай детето си за злоядо. От тази стигма не печелиш нито ти, нито детето ти.
И още нещо - предлагай храна, която може да се яде с пръсти. Има бебета, които не понасят пюрета, а предложените зеленчуци, плодове и пр. хапват с удоволствие, когато могат да ги докоснат с пръстчета, да ги подържат и да сдъвчат сами.

Да, знам го това че не става въпрос за наяждане а за опитване, но дори не иска и да опита, четох че някои слагат разредено пюре в шише и с биба се приема, вече си мисля дали така да не опитам, проблема може да е в лъжицата.А така не ми се иска да го правя, защото смятам че това е една от причините дълго време децата да не приемат лъжицата.
В крайна сметка ще прекратя всичко, за седмица и после пак

Добро решение.
Можеш да погледнеш и темата за Педагогическото захранване. Чудесен вариант.


Не го прави.

При нас помогна, освен на първо място моето успокоение по въпроса кога ще яде, какво и колко, това да му позволявам да се храни сам - бисквити, плодове, зеленчуци, да бърка с ръце в купичката с ядене. Това става от средата на храненето, когато вече не е толкова гладен. Докато бърка, аз го храня, той си облизва пръстите и така минава храненето доста весело. Сега му давам и друга лъжица и се опитва да се храни сам. При това положение само си изяжда порцията почти докрай.
Ако мислиш, че проблемът е в лъжиците пробвай със силиконови. Моят отказваше да яде от пластмасови когато му растяха предните зъби, въпреки че се опитвах да не докосвам венеца.

Смених 3 вида лъжици, спирах захранването за седмица, опитах с парчета, вчера гладен го държах- нищо не му харесва, освен кърма, и то от гърда. Ако някой се навие да дойде да го храни- да заповяда. Май остава радикалното решение- спиране на кърма, глад и прояждане на всичко.

Не спирай кърменето!
С времето ще свикне и с другите храни. Има такива периоди при децата - на моменти имат любими храни, хранят се еднообразно, после опитват нещо ново и така.

В никакъв случай не спирай кърменето. Това е само период, ще отмине. Моля те, успокой се! Знам, че отстрани лесно се говори. Моят от снощи отказва да яде, кара на ябълки и бишкоти. И аз сутринта леко се изнервих. Коремът му се залепи пак за гърба.
На мои познати детето им никога не е имало проблеми с храненето, винаги е хапвала повече от добре. Да, но сега заради растеж на кътници от 2 месеца кара на солети и други подобни и банани. Нищо друго не иска и е отслабнала. Майката също е отслабнала от притеснение. В крайна сметка с нерви не им помагаме. Не казвам, че трябва и може да се приема спокойно всичко това, но в един момент трябва да признаем, че последната дума е на малчуганите.

Аман от периоди, не съм го хранила от 8.30 тази сутрин и не ще и не ще да яде каша. Задържа в устата и плюе.

Малката не иска да яде,ако не й харесва,ще стои гладна колкото се налага,но не приема,което не иска.
Ти си преценяваш,но аз не бих спряла кърменето и не бих карала насила.Търся това,което ще хареса.
Виж с друга каша или нещо друго предложи.
В началото малката ядеше само картофи с пащърнак.И сега не яде всички видове каши.

Нищо не иска, дори нещата, които ядеше с удоволствие. Опитвам с каша, защото само това не съм предлагала тези дни. То не е и каша, а нещо почти течно, защото не харесва гъсти храни. Не иска домашно пюре-какъвто и да е вид, не иска месно, не иска купешки- зеленчукови и плодови, не иска трошички жълтък- нищо. Съжалявам въобще, че се захванах с кърменето- само протяга ръце и търси- като наркоман.

Много е мъничък още бебчо и е нормално да си иска млекцето Моето момиченце започна да яде манджички с апетит чак към 11-ия месец, а знам за дечица, които чак след годинка-годинка и половина прояждат що-годе нормални количества твърда храна.
Тя също не приемаше и все още не приема неща, които не са й вкусни. Каши например така и не заобича. В един момент ядеше по малко, но доста по-редки от указанията на опаковката, но на годинка и един-два месеца напълно ги отказа.
А щом отказва неща, които преди е ядял с удоволствие, да не би да са тръгнали зъбки?

Да не никне зъб и това да влошава нещата. Може нещо да го тревожи и да търси успокоение в гърдата.Направи много течна каша или пук вземи ,някое от тия десерните на Нестле или Бебевита,те не са толкова гъсти. Спри с опитите за няколко дни
Разбирам те,че ти е изнервено и явно имаш нужда от почивка.Аз също имах такива дни и още иам,сега е спокоен период и за това смело давам съвети  .

ХАХАХ, така е, на чужд гръб и 100 тояги са малко  .

При нас е така когато никне зъб. Ако детето наддава добре, остави го на кърма пък. Опитай пак по-късно с твърдите храни. Имам приятелка, на която малката искаше само кърма почти до годинка и се развива чудесно -психически и физически.

Little Evil , като една истинска Скарлет О'Хара ще се наложи да стиснеш зъби. Детето ти е откровено кърмаче. Приеми го.  Постепенно и с маааалко повече търпение ще се получи захранването и при вас. Няма да суче цял живот. Сигурна съм, че си уморена, че недоспиването ти идва не в повече, ами свръх.... Знам, че и ти си човек .... Но още малко ти трябва и нещата ще си дойдат на местата. Просто имай малко търпение. 

Little Evil, а ако му предложиш храна, която може сам да хване и яде?
Не каша, пюре, дует, а нещо като парченце морков, ябълка, картоф, кора хляб?
Пак ли не желае?

Не, никакъв интерес не проявява. Стигал е само да хване храната, да пробва дали дрънчи хвърля  .

Vivi,  .

Явно е силно пристрастен . Решението дали да го отбиваш или да продължите с кърменето зависи единствено от теб.

я мен никой не ме отрази-мислите че си правя майтап ли,що ли 




Литъл Евил -не спирай кърменето.И моето дете малко трудно прие захранването.След като ми отказа всички видове пюрета пробвах педагогическото захранване и се получи.Малко по-малко свикна и на по-големи количества-ама пак си цокаше
Веднъж,беше вече на 10 и половина месеца(помня понеже беше малко преди Коледа) изяде пълна купа супа от спанак с ориз и после здраво си доцока.
Нашият проблем започна ,когато същият този герой беше вече на 2 и половина и нахитря. Сега вързан и упоен пак няма и да опита даже от спаначена супа.


Микмак- .
Не се чувствай виновна.Лесно им е на хората с ядящите деца да те обвинят в грешки.На чужд гръб и 100 тояги са малко.Само ,който наистина се е сблъсквал с подобен проблем,само той знае за какво наистина иде реч.

съм на ръба.Понякога след вечеря отивам да вия и рева в  градината.Чувствам се смазана и разбита...ама кой ти вярва.
Според чичото на синчето ,аз върша престъпление щом държа малкия на тези храни(основно макарони,пържени картофи и кюфтета и естествено ако се докопа до боклучава храна-бисквити,солети,чипс)
Никога не съм го гонила с лъжицата,не съм му бутала храна...не е държан насила на масата...
Дали съм опитвала да го оставя гладен-опитвала съм.Не яде на обяд-ок ,излизаме.
Да,ама в парка той ходи и проси храна.Казва на хората колко е гладен и как мама не му дава да яде.
Спряхме да ходим в парка като се оказа,че не мога да го спра да проси храна ...
И пак го оставях без ядене,ако не иска...И се оказахме с пневмапатия в болницата за цяла седмица-тотално изтощение на имунната му система.И пак не ядеше...
Стигна се до там сестрите да идват да стоят с нас ,за да са сигурни,че му давам храната,която носят.(става въпрос за френска болница-хубава и в големи количества разнообразна храна)
Те си мислеха,че аз се страхувам от състоянието му и нарочноне му давам храна.
За да го накарат да яде все пак, стигнахме до там сестра да стои с него,докато аз отида до ресторант и му купя пържени картофи...

Какво правя аз-изчела съм и съм приложила и прилагам всички съвети...Има лек временен ефект-преди няколко дни синковеца изяде 500 грама ягоди-от тогава насам обаче не иска и да доближи до ягодите.


микмак-въпросът с витамините е решен.Научила съм го поне на едно-пие фрешове поне по 300 грама.Това са две ябълки,морков и круша (например).Ябълките и крушите са единствените плодове ,които яде,така че покрай тях маскирам други неща-моркови,тиквички, диня,сливи... Каквото има в наличност.

Ветинари- като каза фрешове, и ние взимаме от тях.Има лек успех с портокала,но морков и круша категорино не иска. Но пък аз се радвам на всяко малко нещо.Вчера като каза сестрата,че е хапнала малко домат в деската,толкова много се зарадвах.Все пак нещо е хапнала,че иначе стои на 2 бисквити от сутинта до вечерта.

микимак-не взимам!
Аз ги правя.Купихме центрофуга и аз беля плодовете и ги зареждам,дребният идва да пусне копчето и да гледа как тече сокчето.
От начало вървеше трудно,но го обърнахме на игра.Обясняваме му как е станал много силен и колко ни е страх,че ще ни пребори. Така пиенето се редуваше с гоненици и търкал по леглата.
Сега вече няма нужди от гонениците и сам си ги пие почти на екс.
Даже знае какво има в сока-редовно бърка морков с тиква и ми казва как съм го "преметнала" ,ама пак пие.

Да вметна - прясно изцедените сокове са полезни, безспорно. Макар че липсва пулпата на плода, а именно тя е ценната.
Но за съжаление спомагат за отделянето на стомашни сокове. Усвояват се много бързо в стомаха, затова 10-тина минути след тях трябва да се яде твърда храна. Иначе може да се докарат сериозни стомашни и чревни проблеми. Та не знам в случая доколко са решение изобщо.

Това със соковете не го знаех.При нас също са прясно изцедени.По принцип след ядене е пила от тях. Ще внимавам вече кога ги давам.Тя изпива не повече от 30-40 мл от тях.

НИе сме още по-зле,на 20 тия ден от раждането реших да го уча на гърда сама и така го уплаших,че до ден днешен е супер стресиран и само като му сложа да яде , реве та се къса(сега сме на 1,7г) .Пробвала съм абсолщтно всичко ,роман мога да напиша за техники на прилъгване към хране след 8 часов глад, не помага абсолютно нищо.Сега сме на едни хомеопатични бонбонки, казват се LICOPODIUM 9CH BOIRON  ,билка за стимулиране на апетита ,5 бонбонки на обед да не е ял храна , за да може по-добре да се усвоят ,STRAMONIOUM 9CH BOIRON, за психологическия отказ , и за успокоенние,инат нервност, 5 бонбонки вечерта, пак да няма хранене около 20 мин докато ги измука . На 8мия ден след започването прояде като змей,както бяхме 3 месеца само на кисело мляко през шишето,изведнъж  започна да яде мусака от раз при това с голяма лъжица и от чиния.....СЕга сме с болни ушенца и пак не ядем, давам си му бонбонките  , но не яде нищо и се върнахме в изходна позиция.
Има злояди деца,които по един или друг начин са уплашени от храненто, както стана и при нас, аз си поемам изцяло отоговорността за това не съм се спряла и ще продължавам да се опитвам да стимулирам апаетита, било чрез глад, мило разбиране или прилъгване.няма по-голяма мъка от това да го виждам ,слънцето, как коремчето му е хлътнало от глад и да не мисля , как мога да си поправя голямата грешка, Ако можех да върна времето назад ,и да не допускам това насилствено учене за сукане, щях да го направя !!!

ililove, пожелавам ти успех и те поздравявам за усилията и търпението  .

Здравейте. Нашите проблеми с храненето са толкова сходни , колкото и различни с дискутираните в темата. Моя малчо се развива добре - на горната граница сме и в мерки и в теглилки. Обаче се храни много еднообразно и то не защото аз не опитвам да му давам различни неща, а защото той ги отказва. От няколко месеца закусва само кисело мляко с бисквити и банан . Следобедната закуска е крема от детската кухня. Обяда и вечерята са голям проблем. Особено от около месец насам. Едновременно ни хванаха зъби и болести. Отказва и супите и манджите. По едно време го "зарибих" да ги яде като му слагах сирене в лъжичката. Обаче това вече не минава. Много беше започнал да си гризе коричките на хляба - сега и това не иска. Уж не е гладен , обаче като извадя млечната каша / давам на Ганчев различните видове / изяжда по две бурканчета. Между храненията не яде нищо , пие само вода. Няколко дена го гоних със сокове - не ще и не ще. Другият ни проблем е , че не можем да дъвчем все още и това допълнително ме затруднява. Много съм объркана и не знам как да процедирам - да го оставя гладен не ми се струва редно , особено сега с тези вируси , от друга страна пък се страхувам , че така привиква към сладките храни .... остава ми да се надявам , че е период и след като изкочат зъбите / осем зъба му излизат в момента на веднъж , а може и да са повече , но отгоре не мога да видя хубаво / и минат вирусите всичко ще се нормализира 

Моя позната ми каза, че апетитът на нейното дете се е подобрил от един имуностимулатор, който съдържа пчелно млечице - Ad for kids.

Давам го от около 2 седмици,няма промяна.

Пробвала ли си да оставиш някой друг да храни детето? При нас това проработи, тъй като явно като ме види се сеща за цокането  Баща му или баба му я хранят и няма проблеми 

Трагично събитие ме принуди
Да го оставя на татко му и баба му за ден: за цял ден е хапнал 2 лъжици пюре и 60 мл. АМ.

Аз си въобразявам, че след като давах 1 месец Биогайа, апетита на малката нарастна значително. Тя не е злояда, но тогава как почна да яде....леле мале... И то само манджи искаше 
Сега направихме пауза от 2 месеца и пак ще взема капките. Ще наблюдавам дали пак ще има скок в апетита.

Всеки си преценява, аз не вярвам в хомеопатията. Самата аз съм била злояда и проклета и само са давали грешни пари за сиропи, уж засилващи апетита.

Аз също не вярвам в хомеопатията и нейното действие.

А по темата - и аз си мисля, че няма толкова злояди деца, колко съществуват грешки, които всички ние като родители допускаме при храненето и изобщо при предлагането на храна на децата ни.
Освен това някои деца ядат повече, а други - по-малко и се развиват еднакво добре, въпреки различията в апетита и отношението към храната.

Никой не говори за хомеопатия.
Аз споменах капките Биогайа а Michael@ - имуностимулатор, който съдържа пчелно млечице - Ad for kids

Биогая и АД ликуид фор кидс не са хомеопатични продукти.

Имах предвид този пост и хомеопатичните препарати, които предлага тази майка, а не Биогаята или имуностимулатора с пчелно млечице.

И в имуностимулатори не вярвам. Иначе Аспарух не е ял от 10 часа- в момента е 17 и само реве като му предложа пюрето. Днес съм твърдо решена да не му давам кърма докато не го изяде-ако иска да спи гладен.

Не с лошо.
Аз съм на мение,че така детето ще стане още по злоядо. Намери пюретата,които харесва.Както вече писах,малката ядеше само 2 пюрета накрая,а в началото харесваше само 1, после го отказа.Колко бюрканчета съм раздала и изхвърлила,къса ми се сърцето,но само веднъж опитах с тактиката глад и се зарекох,че повече няма да повторя.

Нищо не му харесва. Това, което ядеше преди вече е напълно отхвърлено. Нито купешки, нито домашни, не иска попара, не иска каша, не иска плодово- само кърма. Вчера обядва час и половина, онзи ден- 2 часа и половина. Кусне лъжица и държи в устата, някак си заключва гърлото, засякох, че глътна след около 20 минути  .

Сменяй марки.От най-"реномираните" зеленчукови пюрета не искаше да вкуси.След дълго време  само на една марка каша,реших да сменя,отказа новата категорично.
В момента признава само кашкавал,бисквити с кисело мляко и каша.Даже банан не иска тия дни.

Искрено ти съчувствам.Като се сетя,как се опитвах веднъж на сила да я храня,веднъж пък й се развиках (детето се разплака),веднъж си личеше как се напъва да яде,сякаш само да ми угоди,после не повтори (явно й е било ужасно на вкус). Изпробвах всички марки на пазара,от най-скъпите до по-евтините,с надеждата да открия нещо,което да й хареса.

Пробвала съм ХИп, Гербер, Ганчев, Семпер и Малечко. Решихме сега да му предлагаме от нашата храна- ако яде- яде, ако не- да стои така. Парченца поставени пред него също не иска, направо ще мине на домашна манджа, да видим  . Поне няма да си давам парите за този, дето клати дърветата.

Моят като му растат зъби прави така, яде по 1 час и половина и държи в уста по 10-15 минути. Побъркващо е. Little Evil, съчувствам ти. Аз като видя, че е такава работата направо спирам, не мога да го храня така, страшно се нервирам.

Има злояди деца, това е факт. Както е факт, че ситият не вярва на гладния    

Моето дете беше изключително кърмено, започнах с опитите с пюрета около 6м, пълен потрес. В началото изяждаше по 3-4 лъжици, рекорд му беше 10 лъжици и то от пюре пащърнак   И след това - край, нито една лъжица, глад не глад - не иска, искаше си млякото и това е. И така я карахме до края на 8 месец, колко нерви изхабих не е истина. А мои приятелки, със също кърмени деца захраниха заедно с мен и нямаха проблеми. След като го отбих тотално започна да пие АМ (преди това никакво шише не приемаше, дори с кърма, а да не говорим за АМ), по малко започна да яде и каша.. Сега все още (на 1г.и 2м) се храни трудно, особено на обяд - истинско мъчение е. Другите деца изяждат супата и основното от кухнята на обяд, той ако изяде едното си е постижение. В момента успявам да го накарам да яде само на реклами по ТВ, предполагам това ще ми донесе големи главоболия в бъдеще, а също и иска да му е пасирано, иначе го плюе   Няма проблем да яде парчета плод, да гризе ябълка или морков, но от лъжица го приема само пасирано  

Та не знам какво да те посъветвам, освен да махнеш пюретата и да опиташ кухня или готвено, моят така и не прояде пюрета, горе-долу домашна храна и кухня яде, макар че все още си вечеря с кисело мляко...

Illit, като те чета оставам с впечатлението, че нямаш злоядо дете. Но си на път да се обзаведеш с такова, предвид цирковете, които му устройваш.
И за дете на година и малко е напълно нормално да вечеря само с мляко. По-добре АМ, отколкото кисело, но явно, че това са му предпочитанията.

Защо да е по-добре АМ пред кисело мляко(ако киселото съответно е натурално,не блъскано с консерванти). Не мога да се съглася,че едно мляко създадено изцяло от химия,ще е по-добро от нещо натурално.

Ти изобщо имаш ли съвсем бегла представа какво представляват сухите бебешки млека?

Да, и за мен са си химия,след като са минали през толкова много термични обработки,извличания и т.н. Малък цитат - "Честно казано, производителите на адаптирано мляко са изработили мляко за бебета, което, поне на хартия, изглежда да наподобява кърмата. Адаптираното мляко е определено по-добро отколкото преди години. Но на по-близък поглед това което фабриките произвеждат, не е на същото ниво с това което мама произвежда. Почти невъзможно е за производителите на изкуственото мляко да направят мляко с питатели дори близки до това, което майчините тела могат да направят. И най- важната цел на тези компании е да печелят, така че маркетинг и промишлени въпроси са това което най-накрая влиза в кутията. ......Кърмата е жива материя, съдържаща живи бели кръвни клетки и имуно-борещи се вещества и е динамичен, изменящ се питателен източник, който ежедневно (понякога ежечасно) се наглася така, че да задоволи индивидуалните нужди на растящото бебе. Адаптираните млека не са нищо повече от мъртви питатели. Те не съдържат живи бели кръвни клетки, храносмилателни ензими или имунни фактори. Исторически погледнато, те са един експеримент." Да ти прави впечатление думата изкуствено,това е една рецепта, в която я има естествено извлечени вещества,я всичко си е изкуствено създадено. Не искам да споря сега колко добри са АМ,дали са качествени или не. Просто изказах моето мнение,ако можеш да ме обориш с факти как АМ е по-добро от киселото мляко,с удоволствие ще ги прочета.

Може ли да споделиш твоя опит с твоето "злоядо" дете,защото виждам колко,често даваш съвети,но така и не съм прочела, каква е твоята история и как си решила проблема.