Разлика в годинките...

  • 6 899
  • 117
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 6 713
Изрових от архивите една тема на подобна тематика, която бях пускала - за връзката между разликата в годините и разбирателството между братя и сестри.... Ами резултатите сами по себе си говорят, че няма особена връзка, т.е. каквато и да е разликата - може и да се разбират, както и обратното Simple Smile.
Разлика в годините - разбирателство между братя и сестри

# 46
  • Мнения: 330
Ами резултатите сами по себе си говорят, че няма особена връзка, т.е. каквато и да е разликата - може и да се разбират, както и обратното Simple Smile.
Но със сигурност може да се каже, че малката разлика често прави родителите уморени и изнервени, с чувство, че не могат да дадат достатъчно внимание на децата си. От финансова гледна точка е по-удобна малката разлика. От професионална обратно, 3-4 години излизане от професията е твърде дълъг период. В много професии свързани с постоянно променящо се законодателство е трудно връщането след това. В моята е невъзможно почти да запазя клиенти за такъв период.
Моите са с разлика 15 г., така се получи просто, времената бяха трудни, много години учех, не смятахме да имаме второ дете. Почти всичките ми приятелки останаха само с едно. Но, съм доволна. Имах време и за кариера, и на социален живот, и да се отдам на двете деца поотделно с цялото си внимание. Работех в къщи през второто майчинство, беше ми изключително лесно да ги съчетавам, все пак трима възрастни гледаме едно дете.
Най-трудното при малката разлика ми се вижда боледуването в детската градина, сигурно е кошмар, тъкмо едно е болно и после другото, ка се ходи на работа не знам. И като почнат да викат и да се карат децата също бих откачила. То мойто едно говори без да млъква и високо, пък ако са две.  ooooh!Сигурно се изнервям по-лесно, от възрастта е.  LaughingИзвода е малката разлика на по-млада възраст.

# 47
  • София
  • Мнения: 2 437
Малката разлика, боледуването и работата го играя сега  Laughing Нито гледаш децата, нито работата.
Изводът е: или две големи с малка разлика и едно по-малко или едно голямо и после още две набързо  Laughing Така ще имаш опит, който да споделиш във форума.

Иаче, аз съм доволна, че моите са с малка разлика. Трудно ми беше, но сега  е лесно.  Откъм внимание не страдат, защото, когато малкото е бебе се обръща внимание на голямото. После пък имат различни интереси и докато показваш нещо на малкото си говориш с голямото. Пак всяко получава необходимото внимание. След това са на един акъл и се занимават.

Сега ме замислихте за трето  Mr. Green Представям си двама батковци с едно бебе.

ПП. Замислял ли се е някой над това, че едно момче/момиче изживява бащинството/майчинството  в детството си и не се стреми да го повтаря  newsm78 Четейки как големите деца се грижат за бебоци и ми хрумна.

# 48
  • Мнения: 1 761
Имам 4 приятелки,всички от които са най-големите сестри от 4 деца.Всички те имат само по едно дете.Като съм споделяла,че според мен са много щастливи да имат по толкова братя и сестри са ме гледали ужасени и са ми обяснявали,как точно това щастие е една илюзия.Разказвали са ми колко неща са им били отказвани,за да гледат по-малките си братя и сестри, да ги прибират от градина,да им готвят и даже да им перат пелените.

Мисля си,че натоварването насила с грижи по дете,което не е твоето собствено може да бъде само притивно и да те отврати от идеята да имаш дете като цяло.

# 49
  • Мнения: 2 622
Аз съм "за"малка разлика,най-много 4 години.По-голямата разлика сякаш разделя децата,интересите им,а и се получава така,че обгрижваш малки деца прекалено много време.Но това си е лично моя гледна точка,разбира се.Моите дъщери са с разлика 2г.и 7м.и колкото и да ми беше трудно първите 2 години,сега вече мога да кажа,че си струваше да ги родя една след друга.Предимството е,че винаги си имат компания за игра,близки са си,помагат си,непрекъснато се търсят.Растат заедно,ходиха заедно на детска градина,в у-ще също ще бъдат заедно,което за мен е предимство.Не можех да си представя,че каката ще порасне,ще тръгне на у-ще и аз пак ще гледам бебе.Принципа ми беше каквото е(бременност,памперси,не спане и пр.) да минава наведнъж Mr. GreenНие сме 3 деца,сестра ми е по-голяма от мен точно 2 години,а брат ми е по-малък 7 години.Със сестра ми сме ужасно близки,докато с брат ми не чак толкова.
п.п.идеята за две каки и едно бебе и мен ще е изкушавала доста често,но вече одъртях,няма за кога да раждам пак.

# 50
  • Мнения: 6 001
моите имат 4 г разлика в момента почти на 6 баткото се държи по зде и от малкия в момента имам две бебета

# 51
  • Мнения: 169
Понякога разликата не зависи само от желанието.
А иначе и двете разлики имат предимства и недостатъци.
Кой както желае или кактко и когато стане.
Важното е да го има номер две поне,нали?
 luvbed

# 52
  • Мнения: 8 999
Моите са с разлика година и три месеца. Хем е трудно, хем е добре. Правилна рецепта няма.
Второто, третото и т.н. дете в едно семейство не е в името на първото. Родителите са тези, които искат още деца /защото никое дете не може да прецени, че докато желаното братче или сестриче стане на възраст, в която ще могат да си играят и да имат здрава връзка, ще минат години и по-голямото вече отдавна няма да се вълнува от игрите с по-малкото/
Правилното мислене, при създаване на следващо дете, е дали родителите го искат и как смятат да го отгледат.
Единствените деца в семейсвото също са щастливи и спокойни, също са сговорчиви и комуникативни.

# 53
  • Мнения: 62
При нас разликата е по-големичка - 10 години и 3 месеца  Laughing
И двете са момчета и мисля, че това е от огромно значение - големия си има вече свои тийн грижи и не му се нрави особено да влиза в ролята на детегледачка, но не мога да му отреча, че помага и му имам доверие.
Бабите ни са го казали, пък и докторите непрекъснато повтарят, че деца трябва да се раждат на млади години, кариера може да се гради и после... и аз подкрепям изцяло това твърдение.
Големия си син отгледах изключително лесно, търпението и спокойствието ми бяха безгранични, за разлика от сега / доста по-лесно се отегчавам и уморявам от нормалните глупости, на които е способно едно голямо бебе/

# 54
  • Пловдив
  • Мнения: 23 674
Имам 4 приятелки,всички от които са най-големите сестри от 4 деца.Всички те имат само по едно дете.Като съм споделяла,че според мен са много щастливи да имат по толкова братя и сестри са ме гледали ужасени и са ми обяснявали,как точно това щастие е една илюзия.Разказвали са ми колко неща са им били отказвани,за да гледат по-малките си братя и сестри, да ги прибират от градина,да им готвят и даже да им перат пелените.
Е как при деца с малка разлика ще готвят, перат пелени и прибират от детска градина?! Изумявам се. При мен най-много, което мога да очаквам като помощ от по-големите двама е да дрънкат с дрънкалката докато ида до тоалетна.  newsm78 newsm78 newsm78

# 55
  • Мнения: 24 467
Имам 4 приятелки,всички от които са най-големите сестри от 4 деца.Всички те имат само по едно дете.Като съм споделяла,че според мен са много щастливи да имат по толкова братя и сестри са ме гледали ужасени и са ми обяснявали,как точно това щастие е една илюзия.Разказвали са ми колко неща са им били отказвани,за да гледат по-малките си братя и сестри, да ги прибират от градина,да им готвят и даже да им перат пелените.
Е как при деца с малка разлика ще готвят, перат пелени и прибират от детска градина?! Изумявам се. При мен най-много, което мога да очаквам като помощ от по-големите двама е да дрънкат с дрънкалката докато ида до тоалетна.  newsm78 newsm78 newsm78

За жалост съм чувала и лично виждала същото, като описаното от Картинка. И този изключително погрешен модел /грижа на едно дете за друго дете и криво разбрана "помощ"/ е в основата на бъдещите проблеми между братя и сестри и изобщо проблеми в отношенията в семействата, които го следват.

Ние си избрахме удобна за нас, родителите, разлика от 6 години и съвпадане на появата на второто дете с тръгване на училище на голямото, за да мога аз да се грижа за двете в точно този момент. И никога не съм разчитала на помощ от страна на голямото за отглеждането на малкото, нито, че двете ще са си приятелчета. Всяко си има и личен живот и се надявам занапред да не разчитат преимуществено един на друг. Дори не целя да се "обичат", искам само нормални отношения. Нито се бият, нито се карат у нас, няма и за какво. Това ми стига.

И съм свидетел на отлични и изключително влошени отношения между братя и сестри, независимо от разликата във възрастта. Затова и не смятам, че тя е определяща. Определящо е родителското отношение към децата.

# 56
  • Мнения: 472
За мен около 4-6 год. е нормална разлика. С утонение че не очаквам да получа помощ и да натоваря с ангажименти да ми едно 5 год. дете. За сега всичко ми е на теория, защото ни се бави братчето или сестричката, но 1-2 години за мен  е много стресиращ за майката. Все пак зависи дали има кой да помага и т.н.

# 57
  • Мнения: 56
Не мисля,че когато разликата на децата е голяма,по голямото става родител на малкото.
Това да даде пмперса или да иска да му държи шишето е нормално,пък като поотраснат и да го вземе от градина.Не виждам и не зная такъв случай да започне да готви,да чисти, да пере.А майката къде е?

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 23 674
За мен около 4-6 год. е нормална разлика. С утонение че не очаквам да получа помощ и да натоваря с ангажименти да ми едно 5 год. дете. За сега всичко ми е на теория, защото ни се бави братчето или сестричката, но 1-2 години за мен  е много стресиращ за майката. Все пак зависи дали има кой да помага и т.н.
За майката - като прави деца да си прави сметката, нали така? Wink Мен за децата ме вълнува как е, защото моите са с малка разлика - 1г и 8м между първите двама и 2г и 4м между втория и третия. Мисля засега Иво и Юли се сработват добре, дано да приемат и Томи в групата.

# 59
  • Мнения: 24 467
Не мисля,че когато разликата на децата е голяма,по голямото става родител на малкото.
Това да даде пмперса или да иска да му държи шишето е нормално,пък като поотраснат и да го вземе от градина.Не виждам и не зная такъв случай да започне да готви,да чисти, да пере.А майката къде е?
Не винаги, затова пиша "И съм свидетел и на отлични и на изключително влошени отношения между братя и сестри, независимо от разликата във възрастта. Затова и не смятам, че тя е определяща. Определящо е родителското отношение към децата.".
Просто при по- голяма разлика е изкушение за някои родители да теслемят част от ангажиментите си на децата и някои го правят, намирайки го за съвсем естествено.
При малката разлика това е обективно невъзможно. Въпреки, че съм имала приятелка, която мъкнеше навред сестра си, с 2 години по- малка от нас и която ни беше често пречка в игрите.
Аз съм имала друга приятелка, която си готвеше и чистеше от най- ранна възраст.

Общи условия

Активация на акаунт