Публикувана: 13 септ. 2011, 00:36 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2011, 16:17 ч.

Разлика в годинките...

6 893
117
1

# 30 15 септ. 2011, 00:20 ч.

Мнения: 1 761

Аз за момента имам само едно дете,вече 5 годишно.Но имам породен брат,година по-малък от мен.Нито сме си близки,нито сме си играли кой знае колко,нито аз съм можела да наредя пъзел,рисувам,построя нещо без той да дойде и да размаже всичко.
Баща ми казва,че не му се слушали цял живот бебешко реване и хленчене.
Майка ми от преумора има една камара болести и е съвсем истерясала.
Детския ми спомен е,как все бърза да сготви,все и се спи или крещи по някой от нас.
Поотделно внимание не са ни обръщали,освен,ако не сме много болни.

Като родих, първото,което попитах гинеколога беше кога може да ми сложи спирала.
Едва сега,когато сина ми ходи на училище мога да си помисля за друго бебе.

# 31 15 септ. 2011, 00:34 ч.

Мнения: 819

Много е индивидуално.За някои може да е добре, за други-не. На моите разликата им е 7 г.За мен това е идеално, защото като тръгна каката 1 кл. си бях вкъщи( и все още съм)И не само това.Още като се роди първото си казах, че искам минимум 5 г. разлика.Аз си знам, че за мен би ми било доста по-трудно с малка разлика.Като ги гледам около мен майките с породени дечица или такива с разлика до 2 г. и чак жал ми става.Не е лесно хич.Определено едното винаги е ощетено от към внимание.Просто физически няма как да е друго.А като е голямо- поне само се обслужва, може да се нахрани, да се облече и т.н., отделил си му нужното внимание на 100% докато е било мъничко, после малко работа, социален живот и тъкмо като ти писне да те ядосват в работата и ти домъчнее периодът с гушкането на малко бебе и безгрижието в парка- с нови сили отново Laughing

Това малко в кръгът на майтапа, но просто казвам в моя случай как стана.
Но определено не ми е критерий, че каката ще помага.Нямам предвид разни дребни неща, то това си се подразбира, но и през ум не ми и минава да и прехвърлям моите отговорности.Все пак и тя си е дете с нейните си нужди, нищо, че на вид е големичка Simple Smile

# 32 15 септ. 2011, 11:07 ч.

Мнения: 8 229

Моите са с разлика 1г и 10м. Исках деца с малка разлкика и съм доволна, че се получи. Трудности не сме имали. Да, с две малки деца е трудно, но в крайна сметка тези деца си имат и двама родители. Когато малкото се роди, баткото вече ходеше на ясла. Данданията е била само сутрин и вечер, но тогава сме двамата с баща им. Големият изобщо не помни, че е имало период, когато е бил сам. В неговото съзнание винаги са си били двама. На разходки в началото беше по-трудно, но пък почти винаги сме ги извеждали заедно с баща им. Просто всеки следи един дребосък. Сега са по-големи и двамата са на градина и ни е все по-лесно. Добре се разбират двамата, играят си, търсят се. Понякога се драчат и карат. По-скоро големият обича да дразни малкия, но малката разлика не е виновна за това. Моят брат е със 7 години по-малък и пак обичах да го дразня, не исках да се мотае около мен и да ми разваля игрите. Чак като стана на около 13-14 години започнах, така да се каже, да го понасям. Още тогава бях решила, че искам деца с малка разлика.

# 33 15 септ. 2011, 14:20 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

На мен ми харесва повече малката разлика при децата - 1-2 год. например. Но нямаше как да си го позволим финансово. Трябваше да поработя малко, когато баткото стана на 1 год. преди да се решим на второ дете. Сега разликата между моите момчета е 3 год. и 7 мес. За помагане изобщо не съм си мислила. В началото, за да избегна ревността гледах да го включвам в грижите за бебето, за да се чувства полезен. Сега също сам изявява желание за някои неща, нали е батко. Grinning

В друг момент си иска спокойствието и е нормално, в крайна сметка си е дете.

# 34 15 септ. 2011, 17:30 ч.

София
Мнения: 1 262

Още един фен на децата с малка разлика Crazy

Има трудни моменти, има кавги, но наистина стават страхотна комбина Heart Eyes

# 35 15 септ. 2011, 18:51 ч.

при палмите и алигаторите,FL
Мнения: 1 001

Разлика в годините-5 години.
Втората бременност не беше планувана, но се радвам ,че се получи точно така.
Винаги съм си се представяла с два броя деца, като исках голяма разлика.
Мотивите: да се порадвам на порастването на първото детенце/първо зъбче, прохождане, да се научи да кара колело, да се люлее сама, все такива дребни, но важни работи/, да се отдам изцяло на нуждите ѝ.Да стане самостоятелна.
Сега си се радвам на беба, гушкам си я .
Каката помага, когато реши.Къпем заедно бебето, изхвърля памперса, пее ѝ, или я забавлява ако плаче.Това всичко само когато тя иска, когато прояви желание не отказвам помощ, но и не изисквам от нея да помага, все пак и тя е още дете.

# 36 15 септ. 2011, 23:42 ч.

Мнения: 6 713

Много е индивидуално, както познавам хора с разлика от 1-2 години, които не се понасят буквално, или нямат нищо общо помежду си, така има и хора с разлика с братя/сестри от 5-6 години и нагоре и много повече се уважават и разбират. Peace

По принцип ми се струва, че малката разлика е по-добра за децата, по-бързо се застигат на един акъл, а не ако голямото е на 8 години и малкото тепърва прохожда. Но от друга страна децата са си отделни индивиди и това колко по-малък или голям от тях е братчето/сестричето има основно значение за родителите. Laughing

Също така за малка разлика аз лично разбирам - до година и 2-3 месеца, това е наистина малка разлика. Разлика откъм 2 години до 2 и половина, дори 3, вече е средна работа,а големите разлики са над 4 години.

Гледам, че майките на деца с много малка разлика пишат най-настървено в полза на тяхната разлика, но като гледам примерите около мен, далеч не изглеждат толкова лесни нещата. Mr. Green

При моите разликата е 2.5 години, ами доволна съм, мисля че и за малките е добре. Но в началото ми беше дооста трудно, ние сме сами в чужбина, малкият ми мъж имаше малко проблемки месец-два след раждането, наложи се да ходим и в болница, няма на кой да си оставиш другото дете, абе сложно беше.
Така че аз съвети не мога да давам, както си го чувствате и както се случи. Simple Smile

# 37 15 септ. 2011, 23:55 ч.

Бургас/Пз
Мнения: 8 456

Между първото и второто ми дете разликата е 8г8м, а между второто и третото е 2г.8м, определено при първия вариант ми беше мнооого по-лесно

# 38 16 септ. 2011, 08:14 ч.

Мнения: 808

Цитат на: Дзвер в ср, 14 сеп 2011, 13:00

хм аз съм меко казано изненадана - наистина ли може като причина децата да бъдат с по-голяма разлика, да се посочва че голямото ще се грижи за малкото Thinking

Да, и аз това съм забелязала като основен мотив при някои родители.
Имаме приятели, чиито деца имат 13 години разлика, други пък по-малко от две години. Аз лично още не чувствам, че искам второ дете.

# 39 16 септ. 2011, 12:58 ч.

Мнения: 314

За мен златната среда е 3-5 години.

Породени деца се гледат ужасно трудно - съдя по приятелки около мен Tired

отстрани изглеждат много уморени и изнервени и си казват, че е така /моя приятелка е в 6 месец бременна, а има дете на 11 месеца, милата Crazy

/. Споделят, че не могат да се отдадат на първото им дете, все е някак ощетено Rolling Eyes

И не е гаранция малката разлика, че децата ще са си близки - това и от личен опит го твърдя, за жалост Confused

. Отделно около мен примери много.... Sad

Но пък и голяма разлика хич не е хубаво, но сигурно е по-лесно... Помня моя съученичка как трябваше да се грижи за своето малко братче и й беше много досадно....
Това, че големите помагат, не значи, че им харесва.... понякога се налага - че по-горе някой беше писал, че им харесва ... не мислете, че за всички важи Naughty

# 40 16 септ. 2011, 13:11 ч.

София
Мнения: 295

Аз съм за по-голяма разлика между двете деца - поне 5г. Никога не съм искала породени, просто знаех, че няма да се справя. Искам второ дете, но... още не съм съвсем убедена кога Crazy

# 41 16 септ. 2011, 15:04 ч.

Мнения: 2 926

Нямам второ дете все още, но харесвам големите разлики.
Може би защото с брат ми имаме 14 години разлика, не знам....

# 42 16 септ. 2011, 15:26 ч.

Germany
Мнения: 7 944

Разликата между моите момчета е 4,6 г. Според мен е идеална. Не съм си и помисляла за породени, защото си знаех, че няма да се справя, а и дългото майчинство не е за мен.

# 43 16 септ. 2011, 18:49 ч.

София
Мнения: 2 060

Прави ли ви впечатление, че тези, които имат някакъв идеал за разлика между децата си, изхождат от собствения си опит, най-често този от семейството, в което са израстнали. В тази връзка - идеалната разлика е тази, която вие си определяте Simple Smile

Зависи и от куп обстоятелства. Първият ми син беше много изискващо внимание бебе и все още е такъв. Едва от 5-6 месеца започна да проявява признаци, че е готов за по-голяма самостоятелност. Не съм си и помисляла по-рано, че ще се справя с две деца, макар че като го родих се жалвах, че с това секцио ще трябва да чакам 2 години за второ дете.
А второто, дойде от първия ни опит...а и така се стекоха обстоятелствата, че останах без работа и второто майчинство ми дойде тъкмо навреме Simple Smile

# 44 16 септ. 2011, 21:41 ч.

Мнения: 513

Аз нямам братя и сестри и може би затова никога не съм мислила за бройката деца заради самите тях, нито за разликата в годините между децата като имаща значение за семейството и т.н. Преди три месеца решихме, че сме готови за второ дете, но това няма нищо общо с първото. Засега не ни се получава, надявам се до година- две да имаме още едно слънчице.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: