Мами каква разлика в годинките имат децата ви?Аз имам син на 1г.и догодина искам още едно.Трудно ли се гледат деца с малка разлика?
- Публикувана: 13 септ. 2011, 00:36 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2011, 16:17 ч.
Разлика в годинките...
Разликата на моите е 16г. Така пожела съдбата, не че съм го целяла. Не знам, но предполагам, че си е доста трудничко с малката разлика. Но поне ще ги отгледаш едновременно, след което ще можеш спокойно да се отдадеш на други занимания. На мен пък сега ми е доста удобно така, защото баткото не помага много, но и не ме ангажира твърде със себе си, имам време и сили да се занимавам с дребчо. Дано ти се осъществят плановете!
Всичко е въпрос на желание и нагласа, трябва и двамата да го искате, да е общо решение. Още когато се роди големият син решихме, че като наближи 1 г почваме опитите за второ - имат разлика 1 г и 6 м 
. За лесно няма лесно, важна е организацията. И да почнеш да си затваряш очите за някои битовизми.
. За лесно няма лесно, важна е организацията. И да почнеш да си затваряш очите за някои битовизми. 
Нашите ще са с разлика 2г. и 3м.Всеки момент очакваме бебе номер2 . 
Със сигурност няма да е лесно,но пък мисля,че така е по-добре и за мен самата.Още не съм излязла съвсем от час,както се казва и може би това до някаква степен ще ни улесни.А пък и от финансова гледна точка също е добре,защото си имаме абсолютно всичко.
Успех ти желая!
Със сигурност няма да е лесно,но пък мисля,че така е по-добре и за мен самата.Още не съм излязла съвсем от час,както се казва и може би това до някаква степен ще ни улесни.А пък и от финансова гледна точка също е добре,защото си имаме абсолютно всичко.Успех ти желая!
Моите са с разлика 2г. и 9м. Гледам ги сама, защото таткото е в чужбина. Има умора, не отричам, ама като им погледна сладките муцунки и ми минава.
С повечето битовизми се справям без проблем. Най-големия зор е качването в градски транспорт с количка с бебе и 3-годишно диване
. А ни се случва често, защото сме в центъра и около нас свястна площадка няма.
Но децата растат, бързо стават все по-самостоятелни.
Мисля, че най-трудно е на майки, чиито деца имат много малка разлика, защото тогава и голямото дете си е още бебе. Но разлика над 2 години си е съвсем поносима.
С повечето битовизми се справям без проблем. Най-големия зор е качването в градски транспорт с количка с бебе и 3-годишно диване
. А ни се случва често, защото сме в центъра и около нас свястна площадка няма. Но децата растат, бързо стават все по-самостоятелни.
Мисля, че най-трудно е на майки, чиито деца имат много малка разлика, защото тогава и голямото дете си е още бебе. Но разлика над 2 години си е съвсем поносима.
Моите момчета са с голяма разлика - 5 години и 2 месеца. Не че баткото беше кой знае колко голяма на 5 годинки, но пък съвсем съзнателно можеше да ми помага за бебето. И достатъчно самостоятелен да обслужва себе си в определени ситуации. Дори е хранил брат си, когато поотрасна. Двамата много се забавляваха. При плач го успокояваше и забавляваше с играчки, простирал ми е дребни дрешки на сушилката....Мънички жестове, но повярвай, наистина много са те в полза. Ужасно е да си в банята и бебето да се скъсва от рев за теб и да няма кой да му обърне внимание.
По-трудно ми беше след две години, когато баткото тръгна в първи клас и трябваше да се разкъсвам между него и малкото, което също си искаше своето.
Така че разликата вежду децата е относително нещо за всеки и много индивидуално. Със своите плюсове и минуси.
По-трудно ми беше след две години, когато баткото тръгна в първи клас и трябваше да се разкъсвам между него и малкото, което също си искаше своето.
Така че разликата вежду децата е относително нещо за всеки и много индивидуално. Със своите плюсове и минуси.
Много ще ми е интересно да чета мненията.
Според мен е трудно, но то по принцип да се грижиш за дете е трудно, а като са две, още повече.
Само че като са на сходна възраст ще растат заедно, ще си играят, ще имат много общи неща. Струва ми се, че с малка разлика е много по-добре за самите деца, дори на майката да й е малко по-трудно в началото.
Според мен е трудно, но то по принцип да се грижиш за дете е трудно, а като са две, още повече.
Само че като са на сходна възраст ще растат заедно, ще си играят, ще имат много общи неща. Струва ми се, че с малка разлика е много по-добре за самите деца, дори на майката да й е малко по-трудно в началото.
Разликата на моите деца е 1 г и 8 м.
Трудно е в началото, защото се гледат две бебета едновременно, но с течение на времето става по - лесно. За децата също е по - добре, защото като станат малко по - големи и си играят и забавляват заедно.
Предимството на това семейството да има деца с малка разлика е, че майката е набрала инерция в грижите, а и не се налага да излиза два пъти в майчинството, просто изкарва едно по - дълго
.
Трудно е в началото, защото се гледат две бебета едновременно, но с течение на времето става по - лесно. За децата също е по - добре, защото като станат малко по - големи и си играят и забавляват заедно.
Предимството на това семейството да има деца с малка разлика е, че майката е набрала инерция в грижите, а и не се налага да излиза два пъти в майчинството, просто изкарва едно по - дълго
.
Хм, още чакам първото си дете, така че не мога да говоря за разлика в годините, но знам със сигурност, че ако един ден се реша да имам второ, то децата ми ще имат голяма разлика.. брат ми е по-малък от мен с 9 години и половина и майка ми винаги е казвала, че за нея голямата разлика се е оказала голям плюс. Първо аз бях напълно самостоятелна когато се роди бебето и второ - помагах доста, оставяха ми го за по няколко часа, сменях памперси, хранех го... ии така
и аз като че ли съм ЗА по-голямата разлика.. аз бях на 5 години когато се роди брат ми и общо взето откакто започнах училище, през повечето време брат ми си беше моя грижа.. аз го взимах от ДГ, хранех, къпех, забавлявах и т.н. .. той беше много щастлив, защото беше единственото дете в групата, което го взимаха наобед и съответно следобедния сън беше по желание 
баба ми е гледала 2 деца с годинка разлика и от това, което ми е разказвала, не бих го повторила
а и за организма е изтощително две бременности една след друга
баба ми е гледала 2 деца с годинка разлика и от това, което ми е разказвала, не бих го повторила
а и за организма е изтощително две бременности една след друга 
И аз от същото се изумих. Никога не ми е било критерий. Даже се притеснявам, че във възрастта след 4 ревността става някак си по-осъзната, защото детето дълго време е приемало семейството си за тричленно и изведнъж се появява неочакван натрапник.
Ако второто бебе се появи по-рано, докато първото няма спомени от предиода преди появата му, ревността не би била така изразена. Не че може да се правят обобщения изобщо.
Ако второто бебе се появи по-рано, докато първото няма спомени от предиода преди появата му, ревността не би била така изразена. Не че може да се правят обобщения изобщо.
Не винаги има ревност в по-големите деца. Напротив, именно защото, че са по-големи и обикновено чакат с нетърпение бебето, за да помагат, а и страшно се гордеят, че стават каки и батковци. Разбира се, че не може веднага да им се довери човек за по-специални грижи спрямо новороденото. И несъмнено в един момент ревността винаги се появява. Но пак казвам, че е много индивидуално и при всеки трае различно време.
На нашият батко ревността се проявяваше най-силно в това, че не допускаше роднини в стаята на бебето, без да са го питали него
И почти никога не сме допускали, когато той е с нас в дома, единия родител да гушка бебето, без другият да го гушне него самия Така че този тип ревност при нас мина по-леко и без да се усети с някакви фрапиращи проблеми.
Ние постоянно говорехме на баткото, че с появата на бебето ще излезе от неговата бебешка възраст. И че никой вече няма да го смята за момченце, защото става истинско по-голямо момче след раждането на брат му. Децата постепенно свикват с това, че семейството ще се увеличи с равноправен член. Говорили сме и за това, че неговите играчки ще останат за бебето, а на него вече ще му се купуват и подаряват съвсем тип, много по-различни и чисто мъжки неща Това отклонява вниманието им донякъде и помага в привикването на мисълта, че вече няма да е само той на мама и тати.
На нашият батко ревността се проявяваше най-силно в това, че не допускаше роднини в стаята на бебето, без да са го питали него
И почти никога не сме допускали, когато той е с нас в дома, единия родител да гушка бебето, без другият да го гушне него самия
Така че този тип ревност при нас мина по-леко и без да се усети с някакви фрапиращи проблеми...... Даже се притеснявам, че във възрастта след 4 ревността става някак си по-осъзната, защото детето дълго време е приемало семейството си за тричленно и изведнъж се появява неочакван натрапник......
Това отклонява вниманието им донякъде и помага в привикването на мисълта, че вече няма да е само той на мама и тати.
При мен разликата е 3 и половина години. Имам две момчета. Не се оплаквам, но ако мога да върна времето назад бих ги родила с по-малка разлика. С тази разлика между двете деца аз 5 години се занимавах с бебета.
Абсолютно се изумявам и аз, като чета, че ще раждате през повече години за да ви помагат децата.
А да запитам кога ще бъдат деца големите ви деца?
Абсолютно се изумявам и аз, като чета, че ще раждате през повече години за да ви помагат децата.
А да запитам кога ще бъдат деца големите ви деца?
Децата са си наши деца дори когато имат свои семейства.
Освен това ,,помагането,, на децата се е свеждало до неща, което са в техните възможности и умения. А и не виждам нищо лошо в това по-голямото дете да сгъне дрехите от сушилката на бебето, например. Така или иначе ние ги учим и привикваме на някакъв ред, така че дали ще сгъне своите или бебешките дрешки какво значение за неговата психика има?
Нали не си мислиш, че майките с деца с по-голяма разлика сме ги карали да ни мият чиниите, стъклата, да бършат прах, да гладят с ютия и да минават с прахосмукачката?
Освен това ,,помагането,, на децата се е свеждало до неща, което са в техните възможности и умения. А и не виждам нищо лошо в това по-голямото дете да сгъне дрехите от сушилката на бебето, например. Така или иначе ние ги учим и привикваме на някакъв ред, така че дали ще сгъне своите или бебешките дрешки какво значение за неговата психика има?
Нали не си мислиш, че майките с деца с по-голяма разлика сме ги карали да ни мият чиниите, стъклата, да бършат прах, да гладят с ютия и да минават с прахосмукачката?
Помагането е много важно, всички психолози съветват по-голямото дете да бъде включено в грижите за по-малкото. Така се чувства приобщено към случващото се с цялото семейство, а не изолирано.
Но аз лично винаги съм го разглеждала като мярка, която е хубаво да се прилага като превенция срещу ревността, отколкото като причина да се родят децата с по-голяма разлика, за да е по-лесно на майката.
Все си мисля, че когато са с по-малка разлика, по-лесно си играят, стават по-близки и по-лесно намират общ език. В зимните вечери могат да си играят заедно вкъщи, вместо по един родител да е ангажиран да забавлява всяко дете или по-малкото да разваля игрите и да разрушава строежите и пъзелите на по-голямото.
Което не е задължително да се случи така, просто си разсъждавам.
Но аз лично винаги съм го разглеждала като мярка, която е хубаво да се прилага като превенция срещу ревността, отколкото като причина да се родят децата с по-голяма разлика, за да е по-лесно на майката.
Все си мисля, че когато са с по-малка разлика, по-лесно си играят, стават по-близки и по-лесно намират общ език. В зимните вечери могат да си играят заедно вкъщи, вместо по един родител да е ангажиран да забавлява всяко дете или по-малкото да разваля игрите и да разрушава строежите и пъзелите на по-голямото.
Което не е задължително да се случи така, просто си разсъждавам.
Между моите е 2г и 6мес.Не ми е било трудно,много ми е приятно да се занимавам с тях,но си трябва организация вкъщи особено,най-важното за мен е да бъдат изведени на въздух,да имат ядене сготвено,а чистене и подобни битовизми се свършват,когато има време(ся да не помислите,че в нас е няква кочина,просто не се вманиачавам).
Като минус единствено отчитам е,че когато единия се разболее,задължително и другия се разболява!
Като минус единствено отчитам е,че когато единия се разболее,задължително и другия се разболява!
Айде моля ви се , не се изумявайте толкова! Нямам намерение да карам по-голямото си дете да чисти, да готви и да разхожда бебето. Помощ е и да донесе един памперс. Много по-лесно е, когато излезете примерно на разходка и няма да ви се налага да влачите две бебета. За други неща просто не ми се обяснява. Вече сте си възмутени и нямам ни най-малко желание да ви убеждавам в противното. Щом имате здрави нерви, хабете си ги!
Да си допълня, че от вашите възмущения забравих. През по-голямата част от годината се гледаме само двете с детето, та си представям тя на 2-3 и с бебе на ръка как търчим зимата до магазин или недай си боже до аптека или болница.... Така, че всеки сам преценя плюсовете и минусите.
Да си допълня, че от вашите възмущения забравих. През по-голямата част от годината се гледаме само двете с детето, та си представям тя на 2-3 и с бебе на ръка как търчим зимата до магазин или недай си боже до аптека или болница.... Така, че всеки сам преценя плюсовете и минусите.
Ако второто бебе се появи по-рано, докато първото няма спомени от предиода преди появата му, ревността не би била така изразена. Не че може да се правят обобщения изобщо.
Да, при нас момента с ревността го нямаше.
И наистина двамата от съвсем малки обичат да си играят заедно. Е, има и такива моменти, в които се карат и бутат и тогава трябва аз да се намесвам, но като цяло се разбират
.
Разликата им е 5 години. Голямото не ревнува от малкото, но обратното е в страшни размери. Още по-голяма е ревността на №2 към №1. Това да е драмата. Трудности в общуването нямат- играят заедно, даже и навън са винаги едно до друго, постоянно се търсят, мразят да ходят някъде сами. Погледнати отстрани са много смешна картинка, но в същото време невероятно обогатяващо им действа този непрекъснат контакт. №1 се научи да чете гладко от амбиция да прочита вечерната приказка на №2. №2 пък на 2 години и 2 месеца от зор да не изостане се научи да брои до 31...Това са само бегли примери.
Трудности в общуването нямат- играят заедно, даже и навън са винаги едно до друго, постоянно се търсят, мразят да ходят някъде сами. Погледнати отстрани са много смешна картинка, но в същото време невероятно обогатяващо им действа този непрекъснат контакт. №1 се научи да чете гладко от амбиция да прочита вечерната приказка на №2. №2 пък на 2 години и 2 месеца от зор да не изостане се научи да брои до 31...Това са само бегли примери. 
И малката, и голямата разлика имат своите предимства и недостатъци. При малката разлика може би е по-трудно в началото, докато майката се нагоди и изработи режим да гледа две бебета едновременно. Но предимствата са, че наистина не се губи тренинг, не се започват нещата отначало, гледат се с едно майчинство почти, и не на последно място - децата си играят заедно /т.е. винаги имат компания/ и израстват приятелчета.
При по-голямата разлика е по-лесно, защото голямото дете може да помага доста активно за гледането на по-малкото, но пък трудно ще си намират общи игри, особено ако разликата е наистина голяма.
Разликата между мен и брат ми е 10 години /в негова полза/ - гледала съм го много активно, изключително аз го приспивах, хранех и т.н., дори съм го къпала. Но отношението ми към него до много скоро беше повече като на майка към дете, отколкото като на сестра към брат. Имаше период, в който аз бях голяма и мислех за гаджета и дискотеки, докато той се влачеше след мен и ми досаждаше ....
При по-голямата разлика е по-лесно, защото голямото дете може да помага доста активно за гледането на по-малкото, но пък трудно ще си намират общи игри, особено ако разликата е наистина голяма.
Разликата между мен и брат ми е 10 години /в негова полза
/ - гледала съм го много активно, изключително аз го приспивах, хранех и т.н., дори съм го къпала. Но отношението ми към него до много скоро беше повече като на майка към дете, отколкото като на сестра към брат. Имаше период, в който аз бях голяма и мислех за гаджета и дискотеки, докато той се влачеше след мен и ми досаждаше ....
Разликата между мен и брат ми е 10 години /в негова полза / - гледала съм го много активно, изключително аз го приспивах, хранех и т.н., дори съм го къпала. Но отношението ми към него до много скоро беше повече като на майка към дете, отколкото като на сестра към брат. Имаше период, в който аз бях голяма и мислех за гаджета и дискотеки, докато той се влачеше след мен и ми досаждаше ....
/ - гледала съм го много активно, изключително аз го приспивах, хранех и т.н., дори съм го къпала. Но отношението ми към него до много скоро беше повече като на майка към дете, отколкото като на сестра към брат. Имаше период, в който аз бях голяма и мислех за гаджета и дискотеки, докато той се влачеше след мен и ми досаждаше .... има го и този момент, наистина
сега си спомних как имах приятел (8 клас да съм била примерно), когото брат ми не одобряваше особено.. та веднъж идвал до нас, а брат ми само като го видял му казал "Няма я" и треснал вратата преди въпросният младеж да може да попита каквото и да било
на другия ден като ми го разказва (приятелят, не брат ми
) се чудех да се смея ли или да потъна в земята от срам 
И аз съм от тези които се наслаждават на голямата разлика. Баткото е на 15 дребния е на 1,8г. Безценна ми е помощта от големия, защото никой друг не занимава малкия както той. Няма нищо лошо в това децата да помагат според мен, стига да го правят с желание и да си имат своето лично пространство.
Аз за момента имам само едно дете,вече 5 годишно.Но имам породен брат,година по-малък от мен.Нито сме си близки,нито сме си играли кой знае колко,нито аз съм можела да наредя пъзел,рисувам,построя нещо без той да дойде и да размаже всичко.
Баща ми казва,че не му се слушали цял живот бебешко реване и хленчене.
Майка ми от преумора има една камара болести и е съвсем истерясала.
Детския ми спомен е,как все бърза да сготви,все и се спи или крещи по някой от нас.
Поотделно внимание не са ни обръщали,освен,ако не сме много болни.
Като родих, първото,което попитах гинеколога беше кога може да ми сложи спирала.
Едва сега,когато сина ми ходи на училище мога да си помисля за друго бебе.
Баща ми казва,че не му се слушали цял живот бебешко реване и хленчене.
Майка ми от преумора има една камара болести и е съвсем истерясала.
Детския ми спомен е,как все бърза да сготви,все и се спи или крещи по някой от нас.
Поотделно внимание не са ни обръщали,освен,ако не сме много болни.
Като родих, първото,което попитах гинеколога беше кога може да ми сложи спирала.
Едва сега,когато сина ми ходи на училище мога да си помисля за друго бебе.
Много е индивидуално.За някои може да е добре, за други-не. На моите разликата им е 7 г.За мен това е идеално, защото като тръгна каката 1 кл. си бях вкъщи( и все още съм)И не само това.Още като се роди първото си казах, че искам минимум 5 г. разлика.Аз си знам, че за мен би ми било доста по-трудно с малка разлика.Като ги гледам около мен майките с породени дечица или такива с разлика до 2 г. и чак жал ми става.Не е лесно хич.Определено едното винаги е ощетено от към внимание.Просто физически няма как да е друго.А като е голямо- поне само се обслужва, може да се нахрани, да се облече и т.н., отделил си му нужното внимание на 100% докато е било мъничко, после малко работа, социален живот и тъкмо като ти писне да те ядосват в работата и ти домъчнее периодът с гушкането на малко бебе и безгрижието в парка- с нови сили отново Това малко в кръгът на майтапа, но просто казвам в моя случай как стана.
Но определено не ми е критерий, че каката ще помага.Нямам предвид разни дребни неща, то това си се подразбира, но и през ум не ми и минава да и прехвърлям моите отговорности.Все пак и тя си е дете с нейните си нужди, нищо, че на вид е големичка
Това малко в кръгът на майтапа, но просто казвам в моя случай как стана.Но определено не ми е критерий, че каката ще помага.Нямам предвид разни дребни неща, то това си се подразбира, но и през ум не ми и минава да и прехвърлям моите отговорности.Все пак и тя си е дете с нейните си нужди, нищо, че на вид е големичка
Моите са с разлика 1г и 10м. Исках деца с малка разлкика и съм доволна, че се получи. Трудности не сме имали. Да, с две малки деца е трудно, но в крайна сметка тези деца си имат и двама родители. Когато малкото се роди, баткото вече ходеше на ясла. Данданията е била само сутрин и вечер, но тогава сме двамата с баща им. Големият изобщо не помни, че е имало период, когато е бил сам. В неговото съзнание винаги са си били двама. На разходки в началото беше по-трудно, но пък почти винаги сме ги извеждали заедно с баща им. Просто всеки следи един дребосък. Сега са по-големи и двамата са на градина и ни е все по-лесно. Добре се разбират двамата, играят си, търсят се. Понякога се драчат и карат. По-скоро големият обича да дразни малкия, но малката разлика не е виновна за това. Моят брат е със 7 години по-малък и пак обичах да го дразня, не исках да се мотае около мен и да ми разваля игрите. Чак като стана на около 13-14 години започнах, така да се каже, да го понасям. Още тогава бях решила, че искам деца с малка разлика.
На мен ми харесва повече малката разлика при децата - 1-2 год. например. Но нямаше как да си го позволим финансово. Трябваше да поработя малко, когато баткото стана на 1 год. преди да се решим на второ дете. Сега разликата между моите момчета е 3 год. и 7 мес. За помагане изобщо не съм си мислила. В началото, за да избегна ревността гледах да го включвам в грижите за бебето, за да се чувства полезен. Сега също сам изявява желание за някои неща, нали е батко. В друг момент си иска спокойствието и е нормално, в крайна сметка си е дете.
В друг момент си иска спокойствието и е нормално, в крайна сметка си е дете. 
Разлика в годините-5 години.
Втората бременност не беше планувана, но се радвам ,че се получи точно така.
Винаги съм си се представяла с два броя деца, като исках голяма разлика.
Мотивите: да се порадвам на порастването на първото детенце/първо зъбче, прохождане, да се научи да кара колело, да се люлее сама, все такива дребни, но важни работи/, да се отдам изцяло на нуждите ѝ.Да стане самостоятелна.
Сега си се радвам на беба, гушкам си я .
Каката помага, когато реши.Къпем заедно бебето, изхвърля памперса, пее ѝ, или я забавлява ако плаче.Това всичко само когато тя иска, когато прояви желание не отказвам помощ, но и не изисквам от нея да помага, все пак и тя е още дете.
Втората бременност не беше планувана, но се радвам ,че се получи точно така.
Винаги съм си се представяла с два броя деца, като исках голяма разлика.
Мотивите: да се порадвам на порастването на първото детенце/първо зъбче, прохождане, да се научи да кара колело, да се люлее сама, все такива дребни, но важни работи/, да се отдам изцяло на нуждите ѝ.Да стане самостоятелна.
Сега си се радвам на беба, гушкам си я .
Каката помага, когато реши.Къпем заедно бебето, изхвърля памперса, пее ѝ, или я забавлява ако плаче.Това всичко само когато тя иска, когато прояви желание не отказвам помощ, но и не изисквам от нея да помага, все пак и тя е още дете.
Много е индивидуално, както познавам хора с разлика от 1-2 години, които не се понасят буквално, или нямат нищо общо помежду си, така има и хора с разлика с братя/сестри от 5-6 години и нагоре и много повече се уважават и разбират.
По принцип ми се струва, че малката разлика е по-добра за децата, по-бързо се застигат на един акъл, а не ако голямото е на 8 години и малкото тепърва прохожда. Но от друга страна децата са си отделни индивиди и това колко по-малък или голям от тях е братчето/сестричето има основно значение за родителите.
Също така за малка разлика аз лично разбирам - до година и 2-3 месеца, това е наистина малка разлика. Разлика откъм 2 години до 2 и половина, дори 3, вече е средна работа,а големите разлики са над 4 години.
Гледам, че майките на деца с много малка разлика пишат най-настървено в полза на тяхната разлика, но като гледам примерите около мен, далеч не изглеждат толкова лесни нещата.
При моите разликата е 2.5 години, ами доволна съм, мисля че и за малките е добре. Но в началото ми беше дооста трудно, ние сме сами в чужбина, малкият ми мъж имаше малко проблемки месец-два след раждането, наложи се да ходим и в болница, няма на кой да си оставиш другото дете, абе сложно беше.
Така че аз съвети не мога да давам, както си го чувствате и както се случи.
По принцип ми се струва, че малката разлика е по-добра за децата, по-бързо се застигат на един акъл, а не ако голямото е на 8 години и малкото тепърва прохожда. Но от друга страна децата са си отделни индивиди и това колко по-малък или голям от тях е братчето/сестричето има основно значение за родителите.
Също така за малка разлика аз лично разбирам - до година и 2-3 месеца, това е наистина малка разлика. Разлика откъм 2 години до 2 и половина, дори 3, вече е средна работа,а големите разлики са над 4 години.
Гледам, че майките на деца с много малка разлика пишат най-настървено в полза на тяхната разлика, но като гледам примерите около мен, далеч не изглеждат толкова лесни нещата.
При моите разликата е 2.5 години, ами доволна съм, мисля че и за малките е добре. Но в началото ми беше дооста трудно, ние сме сами в чужбина, малкият ми мъж имаше малко проблемки месец-два след раждането, наложи се да ходим и в болница, няма на кой да си оставиш другото дете, абе сложно беше.
Така че аз съвети не мога да давам, както си го чувствате и както се случи.
хм аз съм меко казано изненадана - наистина ли може като причина децата да бъдат с по-голяма разлика, да се посочва че голямото ще се грижи за малкото 
Да, и аз това съм забелязала като основен мотив при някои родители.
Имаме приятели, чиито деца имат 13 години разлика, други пък по-малко от две години. Аз лично още не чувствам, че искам второ дете.
За мен златната среда е 3-5 години.
Породени деца се гледат ужасно трудно - съдя по приятелки около мен
отстрани изглеждат много уморени и изнервени и си казват, че е така /моя приятелка е в 6 месец бременна, а има дете на 11 месеца, милата 
/. Споделят, че не могат да се отдадат на първото им дете, все е някак ощетено 
И не е гаранция малката разлика, че децата ще са си близки - това и от личен опит го твърдя, за жалост
. Отделно около мен примери много.... 
Но пък и голяма разлика хич не е хубаво, но сигурно е по-лесно... Помня моя съученичка как трябваше да се грижи за своето малко братче и й беше много досадно....
Това, че големите помагат, не значи, че им харесва.... понякога се налага - че по-горе някой беше писал, че им харесва ... не мислете, че за всички важи
Прави ли ви впечатление, че тези, които имат някакъв идеал за разлика между децата си, изхождат от собствения си опит, най-често този от семейството, в което са израстнали. В тази връзка - идеалната разлика е тази, която вие си определяте
Зависи и от куп обстоятелства. Първият ми син беше много изискващо внимание бебе и все още е такъв. Едва от 5-6 месеца започна да проявява признаци, че е готов за по-голяма самостоятелност. Не съм си и помисляла по-рано, че ще се справя с две деца, макар че като го родих се жалвах, че с това секцио ще трябва да чакам 2 години за второ дете.
А второто, дойде от първия ни опит...а и така се стекоха обстоятелствата, че останах без работа и второто майчинство ми дойде тъкмо навреме
Зависи и от куп обстоятелства. Първият ми син беше много изискващо внимание бебе и все още е такъв. Едва от 5-6 месеца започна да проявява признаци, че е готов за по-голяма самостоятелност. Не съм си и помисляла по-рано, че ще се справя с две деца, макар че като го родих се жалвах, че с това секцио ще трябва да чакам 2 години за второ дете.
А второто, дойде от първия ни опит...а и така се стекоха обстоятелствата, че останах без работа и второто майчинство ми дойде тъкмо навреме
Аз нямам братя и сестри и може би затова никога не съм мислила за бройката деца заради самите тях, нито за разликата в годините между децата като имаща значение за семейството и т.н. Преди три месеца решихме, че сме готови за второ дете, но това няма нищо общо с първото. Засега не ни се получава, надявам се до година- две да имаме още едно слънчице.
Изрових от архивите една тема на подобна тематика, която бях пускала - за връзката между разликата в годините и разбирателството между братя и сестри.... Ами резултатите сами по себе си говорят, че няма особена връзка, т.е. каквато и да е разликата - може и да се разбират, както и обратното .
Разлика в годините - разбирателство между братя и сестри
.Разлика в годините - разбирателство между братя и сестри
Ами резултатите сами по себе си говорят, че няма особена връзка, т.е. каквато и да е разликата - може и да се разбират, както и обратното .
.Моите са с разлика 15 г., така се получи просто, времената бяха трудни, много години учех, не смятахме да имаме второ дете. Почти всичките ми приятелки останаха само с едно. Но, съм доволна. Имах време и за кариера, и на социален живот, и да се отдам на двете деца поотделно с цялото си внимание. Работех в къщи през второто майчинство, беше ми изключително лесно да ги съчетавам, все пак трима възрастни гледаме едно дете.
Най-трудното при малката разлика ми се вижда боледуването в детската градина, сигурно е кошмар, тъкмо едно е болно и после другото, ка се ходи на работа не знам. И като почнат да викат и да се карат децата също бих откачила. То мойто едно говори без да млъква и високо, пък ако са две.
Сигурно се изнервям по-лесно, от възрастта е. Извода е малката разлика на по-млада възраст. 
Малката разлика, боледуването и работата го играя сега Нито гледаш децата, нито работата.
Изводът е: или две големи с малка разлика и едно по-малко или едно голямо и после още две набързо Така ще имаш опит, който да споделиш във форума.
Иаче, аз съм доволна, че моите са с малка разлика. Трудно ми беше, но сега е лесно. Откъм внимание не страдат, защото, когато малкото е бебе се обръща внимание на голямото. После пък имат различни интереси и докато показваш нещо на малкото си говориш с голямото. Пак всяко получава необходимото внимание. След това са на един акъл и се занимават.
Сега ме замислихте за трето Представям си двама батковци с едно бебе.
ПП. Замислял ли се е някой над това, че едно момче/момиче изживява бащинството/майчинството в детството си и не се стреми да го повтаря
Четейки как големите деца се грижат за бебоци и ми хрумна.
Нито гледаш децата, нито работата.Изводът е: или две големи с малка разлика и едно по-малко или едно голямо и после още две набързо
Така ще имаш опит, който да споделиш във форума.Иаче, аз съм доволна, че моите са с малка разлика. Трудно ми беше, но сега е лесно. Откъм внимание не страдат, защото, когато малкото е бебе се обръща внимание на голямото. После пък имат различни интереси и докато показваш нещо на малкото си говориш с голямото. Пак всяко получава необходимото внимание. След това са на един акъл и се занимават.
Сега ме замислихте за трето
Представям си двама батковци с едно бебе. ПП. Замислял ли се е някой над това, че едно момче/момиче изживява бащинството/майчинството в детството си и не се стреми да го повтаря
Четейки как големите деца се грижат за бебоци и ми хрумна.
Имам 4 приятелки,всички от които са най-големите сестри от 4 деца.Всички те имат само по едно дете.Като съм споделяла,че според мен са много щастливи да имат по толкова братя и сестри са ме гледали ужасени и са ми обяснявали,как точно това щастие е една илюзия.Разказвали са ми колко неща са им били отказвани,за да гледат по-малките си братя и сестри, да ги прибират от градина,да им готвят и даже да им перат пелените.
Мисля си,че натоварването насила с грижи по дете,което не е твоето собствено може да бъде само притивно и да те отврати от идеята да имаш дете като цяло.
Мисля си,че натоварването насила с грижи по дете,което не е твоето собствено може да бъде само притивно и да те отврати от идеята да имаш дете като цяло.
Аз съм "за"малка разлика,най-много 4 години.По-голямата разлика сякаш разделя децата,интересите им,а и се получава така,че обгрижваш малки деца прекалено много време.Но това си е лично моя гледна точка,разбира се.Моите дъщери са с разлика 2г.и 7м.и колкото и да ми беше трудно първите 2 години,сега вече мога да кажа,че си струваше да ги родя една след друга.Предимството е,че винаги си имат компания за игра,близки са си,помагат си,непрекъснато се търсят.Растат заедно,ходиха заедно на детска градина,в у-ще също ще бъдат заедно,което за мен е предимство.Не можех да си представя,че каката ще порасне,ще тръгне на у-ще и аз пак ще гледам бебе.Принципа ми беше каквото е(бременност,памперси,не спане и пр.) да минава наведнъж Ние сме 3 деца,сестра ми е по-голяма от мен точно 2 години,а брат ми е по-малък 7 години.Със сестра ми сме ужасно близки,докато с брат ми не чак толкова.
п.п.идеята за две каки и едно бебе и мен ще е изкушавала доста често,но вече одъртях,няма за кога да раждам пак.
Ние сме 3 деца,сестра ми е по-голяма от мен точно 2 години,а брат ми е по-малък 7 години.Със сестра ми сме ужасно близки,докато с брат ми не чак толкова.п.п.идеята за две каки и едно бебе и мен ще е изкушавала доста често,но вече одъртях,няма за кога да раждам пак.
Моите са с разлика година и три месеца. Хем е трудно, хем е добре. Правилна рецепта няма.
Второто, третото и т.н. дете в едно семейство не е в името на първото. Родителите са тези, които искат още деца /защото никое дете не може да прецени, че докато желаното братче или сестриче стане на възраст, в която ще могат да си играят и да имат здрава връзка, ще минат години и по-голямото вече отдавна няма да се вълнува от игрите с по-малкото/
Правилното мислене, при създаване на следващо дете, е дали родителите го искат и как смятат да го отгледат.
Единствените деца в семейсвото също са щастливи и спокойни, също са сговорчиви и комуникативни.
Второто, третото и т.н. дете в едно семейство не е в името на първото. Родителите са тези, които искат още деца /защото никое дете не може да прецени, че докато желаното братче или сестриче стане на възраст, в която ще могат да си играят и да имат здрава връзка, ще минат години и по-голямото вече отдавна няма да се вълнува от игрите с по-малкото/
Правилното мислене, при създаване на следващо дете, е дали родителите го искат и как смятат да го отгледат.
Единствените деца в семейсвото също са щастливи и спокойни, също са сговорчиви и комуникативни.
При нас разликата е по-големичка - 10 години и 3 месеца
И двете са момчета и мисля, че това е от огромно значение - големия си има вече свои тийн грижи и не му се нрави особено да влиза в ролята на детегледачка, но не мога да му отреча, че помага и му имам доверие.
Бабите ни са го казали, пък и докторите непрекъснато повтарят, че деца трябва да се раждат на млади години, кариера може да се гради и после... и аз подкрепям изцяло това твърдение.
Големия си син отгледах изключително лесно, търпението и спокойствието ми бяха безгранични, за разлика от сега / доста по-лесно се отегчавам и уморявам от нормалните глупости, на които е способно едно голямо бебе/
И двете са момчета и мисля, че това е от огромно значение - големия си има вече свои тийн грижи и не му се нрави особено да влиза в ролята на детегледачка, но не мога да му отреча, че помага и му имам доверие.
Бабите ни са го казали, пък и докторите непрекъснато повтарят, че деца трябва да се раждат на млади години, кариера може да се гради и после... и аз подкрепям изцяло това твърдение.
Големия си син отгледах изключително лесно, търпението и спокойствието ми бяха безгранични, за разлика от сега / доста по-лесно се отегчавам и уморявам от нормалните глупости, на които е способно едно голямо бебе/
Имам 4 приятелки,всички от които са най-големите сестри от 4 деца.Всички те имат само по едно дете.Като съм споделяла,че според мен са много щастливи да имат по толкова братя и сестри са ме гледали ужасени и са ми обяснявали,как точно това щастие е една илюзия.Разказвали са ми колко неща са им били отказвани,за да гледат по-малките си братя и сестри, да ги прибират от градина,да им готвят и даже да им перат пелените.
Имам 4 приятелки,всички от които са най-големите сестри от 4 деца.Всички те имат само по едно дете.Като съм споделяла,че според мен са много щастливи да имат по толкова братя и сестри са ме гледали ужасени и са ми обяснявали,как точно това щастие е една илюзия.Разказвали са ми колко неща са им били отказвани,за да гледат по-малките си братя и сестри, да ги прибират от градина,да им готвят и даже да им перат пелените.
За жалост съм чувала и лично виждала същото, като описаното от Картинка. И този изключително погрешен модел /грижа на едно дете за друго дете и криво разбрана "помощ"/ е в основата на бъдещите проблеми между братя и сестри и изобщо проблеми в отношенията в семействата, които го следват.
Ние си избрахме удобна за нас, родителите, разлика от 6 години и съвпадане на появата на второто дете с тръгване на училище на голямото, за да мога аз да се грижа за двете в точно този момент. И никога не съм разчитала на помощ от страна на голямото за отглеждането на малкото, нито, че двете ще са си приятелчета. Всяко си има и личен живот и се надявам занапред да не разчитат преимуществено един на друг. Дори не целя да се "обичат", искам само нормални отношения. Нито се бият, нито се карат у нас, няма и за какво. Това ми стига.
И съм свидетел на отлични и изключително влошени отношения между братя и сестри, независимо от разликата във възрастта. Затова и не смятам, че тя е определяща. Определящо е родителското отношение към децата.
За мен около 4-6 год. е нормална разлика. С утонение че не очаквам да получа помощ и да натоваря с ангажименти да ми едно 5 год. дете. За сега всичко ми е на теория, защото ни се бави братчето или сестричката, но 1-2 години за мен е много стресиращ за майката. Все пак зависи дали има кой да помага и т.н.
Не мисля,че когато разликата на децата е голяма,по голямото става родител на малкото.
Това да даде пмперса или да иска да му държи шишето е нормално,пък като поотраснат и да го вземе от градина.Не виждам и не зная такъв случай да започне да готви,да чисти, да пере.А майката къде е?
Това да даде пмперса или да иска да му държи шишето е нормално,пък като поотраснат и да го вземе от градина.Не виждам и не зная такъв случай да започне да готви,да чисти, да пере.А майката къде е?
За мен около 4-6 год. е нормална разлика. С утонение че не очаквам да получа помощ и да натоваря с ангажименти да ми едно 5 год. дете. За сега всичко ми е на теория, защото ни се бави братчето или сестричката, но 1-2 години за мен е много стресиращ за майката. Все пак зависи дали има кой да помага и т.н.
Мен за децата ме вълнува как е, защото моите са с малка разлика - 1г и 8м между първите двама и 2г и 4м между втория и третия. Мисля засега Иво и Юли се сработват добре, дано да приемат и Томи в групата.
Не мисля,че когато разликата на децата е голяма,по голямото става родител на малкото.
Това да даде пмперса или да иска да му държи шишето е нормално,пък като поотраснат и да го вземе от градина.Не виждам и не зная такъв случай да започне да готви,да чисти, да пере.А майката къде е?
Това да даде пмперса или да иска да му държи шишето е нормално,пък като поотраснат и да го вземе от градина.Не виждам и не зная такъв случай да започне да готви,да чисти, да пере.А майката къде е?
Просто при по- голяма разлика е изкушение за някои родители да теслемят част от ангажиментите си на децата и някои го правят, намирайки го за съвсем естествено.
При малката разлика това е обективно невъзможно. Въпреки, че съм имала приятелка, която мъкнеше навред сестра си, с 2 години по- малка от нас и която ни беше често пречка в игрите.
Аз съм имала друга приятелка, която си готвеше и чистеше от най- ранна възраст.
Разликата между двете ми деца е 3 години. Не бих могла да дам универсално мнение дали е добре или зле. Всеки си знае възможностите, ситуацията относно служебна заетост, опции за помощ, физическо състояние, издръжливост. Имам наблюдение, че при малка разлика между децата по-малкото израства по-бързо в емоционален и умствен аспект, защото общува ежедневно с по-голямо дете. При деца с по-голяма разлика я има дистанцията на възрастта, интересите им са доста различни и нямат толкова много допирни точки.
Разликата на моите е 3 г. и 6 м. Малко, много - вече си играят и са екип нищо че са момиче и момче, един без друг не могат. Имаше моменти, когато ми беше много трудно - ситуации като аз кърмя малчо, каката иска да й избърша дупето или точно в момента много спешно иска нещо си там. Веселбата вкъщи е пълна.
Разликата на моите е 3 г. и 6 м. Малко, много - вече си играят и са екип нищо че са момиче и момче, един без друг не могат. Имаше моменти, когато ми беше много трудно - ситуации като аз кърмя малчо, каката иска да й избърша дупето или точно в момента много спешно иска нещо си там. Веселбата вкъщи е пълна.
Разликата на моите е 3 г. и 6 м. Малко, много - вече си играят и са екип нищо че са момиче и момче, един без друг не могат. Имаше моменти, когато ми беше много трудно - ситуации като аз кърмя малчо, каката иска да й избърша дупето или точно в момента много спешно иска нещо си там. Веселбата вкъщи е пълна.
Мами каква разлика в годинките имат децата ви?Аз имам син на 1г.и догодина искам още едно.Трудно ли се гледат деца с малка разлика?
Ми, моите имат разлика от 12 години.
Разликата на моите е 3 г. и 6 м. Малко, много - вече си играят и са екип нищо че са момиче и момче, един без друг не могат. Имаше моменти, когато ми беше много трудно - ситуации като аз кърмя малчо, каката иска да й избърша дупето или точно в момента много спешно иска нещо си там. Веселбата вкъщи е пълна.
Или пък по-голямото дете не ходи на градина.
И аз, ако имам бебе, не знам как бих водила сина ми на градина. Градината въобще не е близко, ходим с градския транспорт, аз не шофирам. Таткото работи на смени, първата започва в 6.30, а втората свършва в 1.30 след полунощ, тоест всеки ден съм ангажирана или с водене, или с взимане. Но като се обзаведем с бебе, ще му мислим.
Разликата на моите е 3 г. и 6 м. Малко, много - вече си играят и са екип нищо че са момиче и момче, един без друг не могат. Имаше моменти, когато ми беше много трудно - ситуации като аз кърмя малчо, каката иска да й избърша дупето или точно в момента много спешно иска нещо си там. Веселбата вкъщи е пълна.
Или пък по-голямото дете не ходи на градина.
Води го комшийката
,както беше нашия случай.Разликата на моите е 3г. и 7м. За моите е видно в момента от линтичките долу...има-няма 14 год разлика. Перфектно!Никога не съм си мислила, че може да ми се случи нещо подобно.
Като дете, което е само и си нямам брат и сестра си казвах, че ще имам поне 2 деца, та и повече....Когато се роди каката и животът ни завъртя, учене, работа бля-бля хич не ми идваше на ума, че искам второ, па и тя каквато щурачка беше ни взе тока с баща и. Когато порасна ни стана хубаво
самостоятелно дете и скиторене насам-натам (тя с нас) и така до момента, в който почна да ни отрязва, че не ни искала МъжО му светна лампата, че иска второ и щуркелът ни прати голямата ми помага, може да не е от тези, които чистят и готвят на тези години, но имам ли нужда ще се справи детето с малката, то пък и тя вече е голяма и нп.та въобще не съжалявам за разликата.
Хубава разлика вероятно е около 5-6-7 год....но това за 1-2 год разлика си е според мен все едно имаш 2 бебета
то на 2 год все още едното може в количка да се вози къде бебето, къде малкото да върви за разходки. За ДГ пък не разбирам това, което някой казват...Как в 8 ч сутринта ще изведа бебето?Пак си е до зависи, дали бебето е съвсем новородено и дали вън не е -10-15градуса...но пък бебе над 6 м и Т над 0 гр и облечено подходящо не виждам какво ще го пазите постоянно вкъщи.
Сещам се за позната, която имаше "наглостта" да вика свекито или свекър си до тях, за да води едното дете на градина, защото тя не можела да излезе с малкото тогава на година-година и повече на студено време, но без да вали примерно и без да е кучешки студ...ееее какво пречи да го облече с космонавт и да го сложи в количката завито с одеяло ?
Големия го водех на градина миналата зима или с количката или с кенгуруто, докато се събираше в него, че рано му омаля. Само когато времето е било изключително лошо (силен дъжд, сняг и т.н.) са го водили съседите ни, с които сме доста близки. Но това се е случвало десетина пъти. И аз не мога да разбера защо да не може да се изведе бебе в 8:00-9:00 сутринта като е добре облечено и завито. Ако чак толкова времето не позволява и няма кой, просто голямото дете ще си остане един ден в къщи и толкова.
Само когато времето е било изключително лошо (силен дъжд, сняг и т.н.) са го водили съседите ни, с които сме доста близки. Но това се е случвало десетина пъти. И аз не мога да разбера защо да не може да се изведе бебе в 8:00-9:00 сутринта като е добре облечено и завито. Ако чак толкова времето не позволява и няма кой, просто голямото дете ще си остане един ден в къщи и толкова. И аз, ако имам бебе, не знам как бих водила сина ми на градина. Градината въобще не е близко, ходим с градския транспорт, аз не шофирам. Таткото работи на смени, първата започва в 6.30, а втората свършва в 1.30 след полунощ, тоест всеки ден съм ангажирана или с водене, или с взимане. Но като се обзаведем с бебе, ще му мислим.
Сега го упражняваме това с ходенето на градина. За сега се справяме, но трябва добра организация, за да смогнем на време. Честно казано си направо мечтая за зимата...не за друго, а защото дребчо ще е малко по-голям и по-лесен за пренасяне/придвижване от сега, а пък големия ще може сам да се събува и обува, съблича и облича, та няма да ми се налага да гуша големия, а той да притиска увисналото от кенгруруто бебе
Разликата между децата ми е 10г.- и малко и много е.Малко,защото голямата все още е дете с претенции вече за голям човек/разум на малък/ и иска да гледа сестра си,а в същото време неможе съвсем....Много,защото имат различни интереси и не могат да си играят.
И нашата разлика е същата. Много се карат , но и много ми помага каката.
Разликата в годините на децата ми е 2 години и 10 месеца. Не бих могла да си представя по-перфектна. Досега не съм имала някакви сериозни трудности с тях. 
Дрязги има помежду им, но като цяло и децата, и отношенията един към друг са точно такива, каквито винаги съм мечтала да бъдат. Приятели са. Пу-пу.
Дрязги има помежду им, но като цяло и децата, и отношенията един към друг са точно такива, каквито винаги съм мечтала да бъдат. Приятели са. Пу-пу. 
Разликата в годините на децата ми е 2 години и 10 месеца. Не бих могла да си представя по-перфектна. Досега не съм имала някакви сериозни трудности с тях. Дрязги има помежду им, но като цяло и децата, и отношенията един към друг са точно такива, каквито винаги съм мечтала да бъдат. Приятели са. Пу-пу.
Дрязги има помежду им, но като цяло и децата, и отношенията един към друг са точно такива, каквито винаги съм мечтала да бъдат. Приятели са. Пу-пу. Браво и поздравления
И моите са така, но с 2 години (без няколко дни) разлика Разликата между децата ми е 10г.- и малко и много е.Малко,защото голямата все още е дете с претенции вече за голям човек/разум на малък/ и иска да гледа сестра си,а в същото време неможе съвсем....Много,защото имат различни интереси и не могат да си играят.
И нашата с брат ми е 10 г. Той е по-големият. До сега сме си в чудесни отношения, изключително много се разбираме, винаги съм могла да разчитам на него, винаги ми е опора в трудни моменти.Много си го обичам.Да, не сме имали общи интереси, всеки си е имал различна компания(макар че имаше един по-късен период, в който сме си празнували РД заедно и ставаше голям купон с моите и неговите гости
), сега всеки има различен живот, но това съвсем не значи, че не сме близки. На празници сме заедно, той е кръстник и на двете ми деца(това също мисля е показателно).Много примери имам пред мен в доказателство, че не разликата е определяща за разбирателството м/у децата. 
На моите, живот и здраве ще е 4г. и 7-8м. Ако зависеше от мен щеше да е с година по-малка.
Аз и сестра ми имаме 7 години разлика. Като деца бяхме много, много близки, неразделни. После, след като тя завърши и стана студентка започнахме да се отдалечаваме и сега се чуваме рядко и се събираме само по поводи, за съжаление.
Аз и сестра ми имаме 7 години разлика. Като деца бяхме много, много близки, неразделни. После, след като тя завърши и стана студентка започнахме да се отдалечаваме и сега се чуваме рядко и се събираме само по поводи, за съжаление.
На моите е 1г.10м. точно...ами,ако знаех не бих си го причинила....въпреки,че второто стана случайно
На моите е 1г.10м. точно...ами,ако знаех не бих си го причинила....въпреки,че второто стана случайно
На моите, живот и здраве ще е 4г. и 7-8м. Ако зависеше от мен щеше да е с година по-малка.
Аз и сестра ми имаме 7 години разлика. Като деца бяхме много, много близки, неразделни. После, след като тя завърши и стана студентка започнахме да се отдалечаваме и сега се чуваме рядко и се събираме само по поводи, за съжаление.
Аз и сестра ми имаме 7 години разлика. Като деца бяхме много, много близки, неразделни. После, след като тя завърши и стана студентка започнахме да се отдалечаваме и сега се чуваме рядко и се събираме само по поводи, за съжаление.
може и от родителите да зависи,дали децата ще се имат след време.
Изцяло от това зависи или поне едно 90%.
Имам трима сина. Най-големият е на 18. Разликата между него и средния е 14 години. Най-малкият е на почти четири - роди се две години след брат си.
За мен по-лесно и приятно е, когато разликата е поне 3-4 години, но сега като ги гледам какви приятели са и как си играят, мисля, че за тях самите е по-добре годините помежду им да са колкото може по-малко.
За мен по-лесно и приятно е, когато разликата е поне 3-4 години, но сега като ги гледам какви приятели са и как си играят, мисля, че за тях самите е по-добре годините помежду им да са колкото може по-малко.
За мен по-лесно и приятно е, когато разликата е поне 3-4 години, но сега като ги гледам какви приятели са и как си играят, мисля, че за тях самите е по-добре годините помежду им да са колкото може по-малко.
Имам трима сина. Най-големият е на 18. Разликата между него и средния е 14 години. Най-малкият е на почти четири - роди се две години след брат си.
За мен по-лесно и приятно е, когато разликата е поне 3-4 години, но сега като ги гледам какви приятели са и как си играят, мисля, че за тях самите е по-добре годините помежду им да са колкото може по-малко.
За мен по-лесно и приятно е, когато разликата е поне 3-4 години, но сега като ги гледам какви приятели са и как си играят, мисля, че за тях самите е по-добре годините помежду им да са колкото може по-малко.
Разбират се, но аз много държа да не се карат и обиждат. За най-малкото отклонение ги мъмря изключително сериозно.
Между големия и малките няма много допирни точки, докато средният и малкият си имат общи неща.
Много се надявам да са си близки и като пораснат. И тримата. Много!
Днес в банката имаше две готини дечица, ама какви звучни шамарчета си забиваха...ей, така от любов. Заприказвах ги (заинтересована съм все пак) и двамата бяха супер готини...обаче си се дракат, попляскват, побутват, дразнят се...и се чудя, дали понякога не са си отдушници. Едното беше на 9г, а другото на 12г. Много усмихнати, приказливи, умнички, махаха ми за чао.
Против малка разлика съм. Понеже съм насадена на пачи яйца
с разлика между малките 1г. 8м. в потрес съм. По-голямо зло
от породени няма Поне в период 2-5 години не
очаквам приказка. Бият се, карат се, ревнуват се Драма е!
5 години разлика ми се вижда о.к. и все пак точна рецепта - няма!
с разлика между малките 1г. 8м. в потрес съм. По-голямо зло
от породени няма
Поне в период 2-5 години не очаквам приказка. Бият се, карат се, ревнуват се Драма е!
5 години разлика ми се вижда о.к. и все пак точна рецепта - няма!
Е, година и 8м е супер разлика, според мен е до деца. Моите са много привързани един към друг. И нямам спомен да е било толкова тежко, като отбележа, че НЕ са ходили на ясла, до 3г съм ги гледала сама.
При почти 5г разлика между най-големия и бебето нямат много общо помежду си, съвсем различни са им заниманията.
При почти 5г разлика между най-големия и бебето нямат много общо помежду си, съвсем различни са им заниманията.
Имам трима сина. Най-големият е на 18. Разликата между него и средния е 14 години. Най-малкият е на почти четири - роди се две години след брат си.
Не съм се събудила ли, не мога да смятам ли, не знам, ама не мога да ги изкарам? Големият на 18. Средният на 18-14 =4, малкият на 4-2 = пак на 4 
Дъщеря ми е на 11, сина ми е на 3 Това май е най-голямата услуга, която направих на себе си и на децата си. В момента щерката е в един такъв период, в който изпитва потребност да гледа брат си, да му помага, да го занимава. Той пък се чувства супер добре, защото кака му го обича адски много и не му се кара...Хем се гледат, хем не се бият. Не знам обаче, като й избушат хормоните какво ще правя. За сега кара сравнително спокоен пубертет, може би защото е в началото. Ако раждам трето, мисля да е минимум след 2 години
Това май е най-голямата услуга, която направих на себе си и на децата си. В момента щерката е в един такъв период, в който изпитва потребност да гледа брат си, да му помага, да го занимава. Той пък се чувства супер добре, защото кака му го обича адски много и не му се кара...Хем се гледат, хем не се бият. Не знам обаче, като й избушат хормоните какво ще правя. За сега кара сравнително спокоен пубертет, може би защото е в началото. Ако раждам трето, мисля да е минимум след 2 години Имам трима сина. Най-големият е на 18. Разликата между него и средния е 14 години. Най-малкият е на почти четири - роди се две години след брат си.
Не съм се събудила ли, не мога да смятам ли, не знам, ама не мога да ги изкарам? Големият на 18. Средният на 18-14 =4, малкият на 4-2 = пак на 4 Мога вече и да се включа по въпроса дали е трудно.В инерес на истината очаквах да е много по-трудно.
Оказа се,че не е толкова страшно.Към момента единствено тоталната липса на почивка за мен отчитам като трудност.Но всичко зависи,какви са децата по принцип.
Оказа се,че не е толкова страшно.Към момента единствено тоталната липса на почивка за мен отчитам като трудност.Но всичко зависи,какви са децата по принцип.
Имам трима сина. Най-големият е на 18. Разликата между него и средния е 14 години. Най-малкият е на почти четири - роди се две години след брат си.
Не съм се събудила ли, не мога да смятам ли, не знам, ама не мога да ги изкарам? Големият на 18. Средният на 18-14 =4, малкият на 4-2 = пак на 4 Мога вече и да се включа по въпроса дали е трудно.В инерес на истината очаквах да е много по-трудно.
Оказа се,че не е толкова страшно.Към момента единствено тоталната липса на почивка за мен отчитам като трудност.Но всичко зависи,какви са децата по принцип.
Оказа се,че не е толкова страшно.Към момента единствено тоталната липса на почивка за мен отчитам като трудност.Но всичко зависи,какви са децата по принцип.
То си зависи наистина от децата... но твърде малката разлика за децата може да е добре, но за родителите и по-специално за този, който е по цял ден с тях е мъничък ад през повечето време. А и дори вече не съм сигурна колко всъщност е добре за децата, при положение, че майка им е доста изнервена и преуморена. При мен поне е това напрежение вече 2г и половина.... взе да оказва доста лошо влияние, колкото и да се старая да им обръщам внимание, да съм спокойна и уравновесена вече чувствам умора да играя с тях, а като почнат истериите (всеки по няколко пъти на ден за нещо си ....) и направо рухвам.
Честно казано за 2 години плюсовете при малката разлика в
годините не ги виждам. Не играят заедно, отделно всеки е в
трудната си възраст и си иска вниманието. За родителите не
е приятно определено умората с натрупване си казва думата.
Ако дъщеря ми иска да рисува , моделира или реди пъзел, то
дребния всячески `и пречи. Взема `и фулмастрите или ` и
надрасква рисунката, смачква `и фигурката от моделин или
`и дърпа пособията...да не изброявам повече. Дори и двамата
да имат едни и същи играчки, моливи, пъзели и конструктор пак
има война. Нито с нея мога да се занимавам пълноценно нито
с него. Редки са изключенията и игрите в които участват без
да се стигне до караници за повече от 10 минути. Постоянно
съм на нокти, като са заедно. По отделно са ангелчета иначе.
Може би след 2-3 години няма да е така, началото пределно
е неприятно и за отглежданите и за отглеждащия ги
годините не ги виждам. Не играят заедно, отделно всеки е в
трудната си възраст и си иска вниманието. За родителите не
е приятно определено умората с натрупване си казва думата.
Ако дъщеря ми иска да рисува , моделира или реди пъзел, то
дребния всячески `и пречи. Взема `и фулмастрите или ` и
надрасква рисунката, смачква `и фигурката от моделин или
`и дърпа пособията...да не изброявам повече. Дори и двамата
да имат едни и същи играчки, моливи, пъзели и конструктор пак
има война. Нито с нея мога да се занимавам пълноценно нито
с него. Редки са изключенията и игрите в които участват без
да се стигне до караници за повече от 10 минути. Постоянно
съм на нокти, като са заедно. По отделно са ангелчета иначе.
Може би след 2-3 години няма да е така, началото пределно
е неприятно и за отглежданите и за отглеждащия ги
След като малкия стана на 2 и нещо, големия беше на към 4ри и стана страхотно. Редят пъзели заедно, строят къщи, играят с колички. Като не искам да кажа, че никога не се карат и не се бият, правят го и още как. Но има моменти по няколко часа щастливо прекарват заедно. Обикновено по половин час до 40мин има мир, после настава разпра, аз раздавам правосъдие, следва помиряване и пак известно време мир. Благодарение на помощта от брат си малкия реди пъзели за 6+ години с по 100 дребни парчета, първи с моя помощ се научи Иво, и за отрицателно време успя да обясни на брат си по детски каква е логиката, а не мен самата ми отне много повече време да науча големия.
Искам да ви кажа, че идва светлина в тунела и ще става по-лесно. 
Искам да ви кажа, че идва светлина в тунела и ще става по-лесно.
Янтра и РЕНИ, и аз разчитам на вашите наблюдения и се надявам да се окажат верни и при моите момчета. Сега е трудно точно по изредените от Free Will причини - малкият разваля всички занимания, които големият започне и настава каране, сърдене и реване
С големия можем да играем на нещо пълноценно само когато малкият спи. Но вярвам, че до една година нещата ще се променят и ще си играят чудесно заедно.
С големия можем да играем на нещо пълноценно само когато малкият спи. Но вярвам, че до една година нещата ще се променят и ще си играят чудесно заедно.
С големия можем да играем на нещо пълноценно само когато малкият спи. Но вярвам, че до една година нещата ще се променят и ще си играят чудесно заедно.
Въпреки всичко за разнополовитесъм скептично настроена, ама може да ми се усмихне щастието .
Моите понякога си играят много добре заедно. Друг път започват да се драчат за най-малкото нещо. Имам чувството, че го правят ей така, за спорта. И игрите им много често са свързани с бутане, дърпане. Малкият много обича да вземе нещо от големия, да го ядоса и батко му да го гони. Единият пищи и се жалва, другият се хили като ряпа и търчи победоносно по стаите с викове "хвани ме!". И така, както уж си играят спокойно заедно, току някой писне, че другия нещо му е направил. И както са скарани и налитат на бой, се ухилват и пак се заиграват. Пълна лудница е вкъщи.
Не знам дали малката разлика е виновна или си е до деца. Брат ми е по-малък от мен със седем години и си спомням, че непрекъснато се драчехме, докато и двамата порастнахме.
Пълна лудница е вкъщи. Не знам дали малката разлика е виновна или си е до деца. Брат ми е по-малък от мен със седем години и си спомням, че непрекъснато се драчехме, докато и двамата порастнахме.
Моите момичета са с разлика шест години и са много привързани една към друга, независимо , че са много различни като характер и интереси. Все си спомняме как , когато бяха малки и малката паднеше или се удареше , плачеха солидарно и двете . А освен това на шест години каката разви невиждани умения да забавлява и да се грижи за бебета / в частност за сестра си/.
. А освен това на шест години каката разви невиждани умения да забавлява и да се грижи за бебета / в частност за сестра си/.
Децата ми са с 4 години разлика и чак сега /когато са първи клас и първа група в градината/ настана пълен хаос всички, които мислят, че тази разлика е идеална, нека почакат да дойдат на моя хал.
Вечер не ми остава възможност дори да наредя на баткото раницата! каму ли да проверя какво са учили или той да седне да си прегледа материала. Малката дърпа всичко и иска всичко.
Същевременно малката реве много, в онзи период на отрицание е /3 години/ и горкия и брат няма минута спокойствие да контактува с нас и бавно, бавно изостава яко в училище. Дано да отмине този период, защото баща им ще полудее, баткото ще повтаря първи клас, а аз ще ги напусна.
всички, които мислят, че тази разлика е идеална, нека почакат да дойдат на моя хал. Вечер не ми остава възможност дори да наредя на баткото раницата! каму ли да проверя какво са учили или той да седне да си прегледа материала. Малката дърпа всичко и иска всичко.
Същевременно малката реве много, в онзи период на отрицание е /3 години/ и горкия и брат няма минута спокойствие да контактува с нас и бавно, бавно изостава яко в училище. Дано да отмине този период, защото баща им ще полудее, баткото ще повтаря първи клас, а аз ще ги напусна.
Едната вяра ми остана Въпреки всичко за разнополовите
съм скептично настроена, ама може да ми се усмихне щастието .
Въпреки всичко за разнополовитесъм скептично настроена, ама може да ми се усмихне щастието .
На моите разликата също е 1 г и 8 м и също са разнополови, но от близо 1 година насам моментите в които ще си играят или пък ще правят нещо заедно (рисуват, играят на някаква игра, редят пъзел и т. н.) са много повече, отколкото преди. Разбира се и те се заяждат и дразнят помежду си, но като цяло вече предпочитат да се забавляват заедно, като доста често това включва и да направят някоя беля
.
Едната вяра ми остана Въпреки всичко за разнополовите
съм скептично настроена, ама може да ми се усмихне щастието .
Въпреки всичко за разнополовитесъм скептично настроена, ама може да ми се усмихне щастието .
На моите разликата също е 1 г и 8 м и също са разнополови, но от близо 1 година насам моментите в които ще си играят или пък ще правят нещо заедно (рисуват, играят на някаква игра, редят пъзел и т. н.) са много повече, отколкото преди. Разбира се и те се заяждат и дразнят помежду си, но като цяло вече предпочитат да се забавляват заедно, като доста често това включва и да направят някоя беля
.на игра
позитиво съм настроена, позитивно