- Минималната лихва по срочните влогове често надминава 7%. Лихвите по застраховките се колебаят около 2%;
- Когато си правиш влог внасяш пари когато можеш, а когато си правиш застраховка трябва да внасяш "всеки месец". И ако не можеш по някаква причина....
- Тази натрупана сума, дето се връща накрая, е доста скромна, а през останалото време застрахователната фирма е правило с внасяните пари това, което прави и банката, но без да ти дава същата лихва. Да, на теория застрахователят покрива и рискове, но на практика няма доволни застраховани. Та ясно колко ги покрива. Има си специален отдел, чиято задача е да спести колкото може повече от обезщетения;
- Аз не се занимавам със застраховки, а с друг бизнес, но знам, че водещата причина за всеки бизнес е да се правят пари, а не доброто на клиента. И се опитваме да пробутаме на клиента нашата стока, а не най-доброто за него. Така е и със застраховките. Ако застраховането беше толкова добро за клиента, а не за застрахователя, нямаше застрахователите да досаждат като конски мухи за да се застраховаме.
- Отношенията между застрахован и застраховател са неравни. Застрахователят има опит, банда адвокати, пари и ресурси. Застрахованият няма нищо от това и когато се наложи да се съдят най-често е и силно притеснен.