Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
- Публикувана: 2 авг. 2011, 19:40 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2011, 22:14 ч.
A какво ще кажете за мъж, който много обича.
не знам какво прави... Не познавам такива.
Едит... има такъв познат... сетих се ей сега.
И затова се подписвам под това:
... това за мен не е еквивалент на прекалено обичащ мъж , а на човек несигурен в себе си, и неумеещ да създава контакти. върти се в познатия му свят и не е задължително това да е релевантно на много обичащ. по скоро на болезнено привързан. ужас за мен лично.
евалла, слънчева*
Едит... има такъв познат... сетих се ей сега.
И затова се подписвам под това:
... това за мен не е еквивалент на прекалено обичащ мъж , а на човек несигурен в себе си, и неумеещ да създава контакти. върти се в познатия му свят и не е задължително това да е релевантно на много обичащ. по скоро на болезнено привързан. ужас за мен лично.
евалла, слънчева*
такъв типаж според мен има проблем със социализацията.
не ми допадат вкопчванията, в каквото и да е било.
а и откровено казано, това за мен не е еквивалент на прекалено обичащ мъж , а на човек несигурен в себе си, и неумеещ да създава контакти. върти се в познатия му свят и не е задължително това да е релевантно на много обичащ. по скоро на болезнено привързан. ужас за мен лично.
не ми допадат вкопчванията, в каквото и да е било.
а и откровено казано, това за мен не е еквивалент на прекалено обичащ мъж , а на човек несигурен в себе си, и неумеещ да създава контакти. върти се в познатия му свят и не е задължително това да е релевантно на много обичащ. по скоро на болезнено привързан. ужас за мен лично.
Хмм, чак пък толкова да обичаш, че да не съществува нищо друго освен жена ти и децата ти...
Не знам, странно е за мен.
Но пък и едва ли този човек не работи, тоест има социални контакти, не е като да си стои нон-стоп в къщи.
Просто има хора, които не обичат много да излизат, а предпочитат да си вършат нещо в къщи.
Не знам, странно е за мен.
Но пък и едва ли този човек не работи, тоест има социални контакти, не е като да си стои нон-стоп в къщи.
Просто има хора, които не обичат много да излизат, а предпочитат да си вършат нещо в къщи.
За мъж не знам, в смисъл какво да кажа, това си е човешка черта, без значение мъж ли е или жена.
Аз самата имам подобни периоди, не мога да обобщавам какво ме тласка в тях ( не че имам желание де), в които живея само със себе си, книгите и нета, с минимални взаимодействия с околните, сведени до неизбежния минимум.
От най близките си приятели получавам разбиране, което ме радва, но те и без това са тесен кръг.
Отдавам го просто на характер, темперамент и т.н. Не мисля, че ме прави по лош човек или по обичащ, напротив, дори понякога изпитвам чувство за вина.
Но най много ме дразни, кгато някой вземе да ми набива канчето и се опитва да ме социализира насилствено в такива периоди.
Аз самата имам подобни периоди, не мога да обобщавам какво ме тласка в тях ( не че имам желание де), в които живея само със себе си, книгите и нета, с минимални взаимодействия с околните, сведени до неизбежния минимум.
От най близките си приятели получавам разбиране, което ме радва, но те и без това са тесен кръг.
Отдавам го просто на характер, темперамент и т.н. Не мисля, че ме прави по лош човек или по обичащ, напротив, дори понякога изпитвам чувство за вина.
Но най много ме дразни, кгато някой вземе да ми набива канчето и се опитва да ме социализира насилствено в такива периоди.
Подобни периоди са едно, това е почивка.
И аз се втемерутясвам пред определен период от време, но това няма нищо общо със залепването като ваденка за семейството и централизиране на всякакви социални и несоциални дейности там.
Накратко- да се лепнеш за жена си, като ваденка, изобщо не означава любов.
Или обратното.
И аз се втемерутясвам пред определен период от време, но това няма нищо общо със залепването като ваденка за семейството и централизиране на всякакви социални и несоциални дейности там.
Накратко- да се лепнеш за жена си, като ваденка, изобщо не означава любов.
Или обратното.
Но пък и едва ли този човек не работи, тоест има социални контакти, не е като да си стои нон-стоп в къщи.
Просто има хора, които не обичат много да излизат, а предпочитат да си вършат нещо в къщи.
разбира се, че работи и има 'социални контакти' там, т.е общува с хора, поддържа добър тон и връзки. и е домошар.
предпочитам да не се изпада в крайности ( в темата) т.е към патологии, а да говорим за човек, който намира центъра си в семейството. аз познавам няколко такива мъже.
10 c's, ако това не е проблем за семейството му, не виждам какъв проблем трябва да е за околните и изобщо да го коментират.
Щом живеят по този начин, значи ги устройва.
А и реално, при двама работещи хора, колко време прекарват заедно. След работа за по няколко часа и събота и неделя.
Щом живеят по този начин, значи ги устройва.
А и реално, при двама работещи хора, колко време прекарват заедно. След работа за по няколко часа и събота и неделя.
...
разбира се, че работи и има 'социални контакти' там, т.е общува с хора, поддържа добър тон и връзки. и е домошар.
предпочитам да не се изпада в крайности ( в темата) т.е към патологии, а да говорим за човек, който намира центъра си в семейството. аз познавам няколко такива мъже.
разбира се, че работи и има 'социални контакти' там, т.е общува с хора, поддържа добър тон и връзки. и е домошар.
предпочитам да не се изпада в крайности ( в темата) т.е към патологии, а да говорим за човек, който намира центъра си в семейството. аз познавам няколко такива мъже.
Не виждам проблем.
Аз също познавам такива хора - мъже и жени. Хора като хора.
Ние- нищо.
Но ако ми се лепне като ваденка денонощно, направо ще се задуша.
Или ще удуша него. Имам нужда от лично пространство аз.
Едно е да намираш центъра си в семейството, съвсем друго да се лепнеш за жена си като пиявица.
Имам приятелка с подобен мъж и като разцъфти на женските ни срещи и се отегчава до смърт, слушайки откровено женски разговор, направо се чудя няма ли някакво достойство.
Това не е любов, съвсем точно, нали затова питате.
П.П.
Моят мъж отсъства доста и съм буквално залепена за него, когато е тук, но това е друго, компенсаторен механизъм.
Но ако ми се лепне като ваденка денонощно, направо ще се задуша.
Или ще удуша него. Имам нужда от лично пространство аз.
Едно е да намираш центъра си в семейството, съвсем друго да се лепнеш за жена си като пиявица.
Имам приятелка с подобен мъж и като разцъфти на женските ни срещи и се отегчава до смърт, слушайки откровено женски разговор, направо се чудя няма ли някакво достойство.
Това не е любов, съвсем точно, нали затова питате.
П.П.
Моят мъж отсъства доста и съм буквално залепена за него, когато е тук, но това е друго, компенсаторен механизъм.
Моят мъж е фокусиран върху работата и семейството си. Не го чувствам като да се е залепил за мен. Чудно си прекарваме двамата. Той може да излиза с моите приятели и аз с неговите, но ако сме всички заедно, си говорим по теми, които вълнуват всички ни. Излизаме и сами, а когато ме няма, той обикновено кара колело сам или с колеги и работи до късно вечер. Не мисля, че му има нещо; напротив, ужасно се гордея с него.
Това, че обича САМО жена си и децата си, не значи, че ги обича ту мъч, т.е. извън нормата.
Човекът работи и си му е приятно със семейството.
Щом има опция, в която той е САМ, значи не държи на всяка цена да е лепнат като гербова марка за жена си.
Няма лошо да релаксира пред компа и телевизора, когато е сам.
Нищо в подобно поведение не ме притеснява.
Човекът работи и си му е приятно със семейството.
Щом има опция, в която той е САМ, значи не държи на всяка цена да е лепнат като гербова марка за жена си.
Няма лошо да релаксира пред компа и телевизора, когато е сам.
Нищо в подобно поведение не ме притеснява.
Мъж на женски срещи???
Ау ау ау, като знам понякога с някои дами какво сме обсъждалииии, леееелееееее!!!
Ау ау ау, като знам понякога с някои дами какво сме обсъждалииии, леееелееееее!!!
Да не би да ти е къса паметта?
Доста такива имаше едно време.........
Aз може би не разбрах казуса, но за мен има доста голяма разлика между това да си залепен като гербова марка за жена си и да не я оставяш да иде никъде сама, и това да нямаш особени хобита и соц.контакти извън колегите и семейството.
благодаря, вече нямах надежда:))
да, и аз не виждам връзка м/у двете.
Aз може би не разбрах казуса, но за мен има доста голяма разлика между това да си залепен като гербова марка за жена си и да не я оставяш да иде никъде сама, и това да нямаш особени хобита и соц.контакти извън колегите и семейството.
благодаря, вече нямах надежда:))
да, и аз не виждам връзка м/у двете.
Това и аз го казах, как го пропусна???
Аз не разбирам тогава каква е темата.
Дали ако нямаш хобита, означава, че обичаш жена си повече, отколкото ако имаш?
Ами не, не я обичаш повече, заради това.
Дали ако нямаш хобита, означава, че обичаш жена си повече, отколкото ако имаш?
Ами не, не я обичаш повече, заради това.
Извинявай, Клонке, напоследък ми куца концентрацията.
само не ми става ясно къде е връзката - седи у дома и е домошар и обича безкрайно жена си
е тя не е точно пряка връзката, по скоро това, че нямаш нужда от друго общуване и предпочиташ да правиш нещата с нея се тълкува в този смисъл. Нещо като лек вариант на 'не искам да се забавлявам/да живея без теб'.
Но да се повторя, за мен това си е чисто и просто характер, темперамент, период дори ако щете. Всички имаме нужда от човешко общуване в различна степен.
пп. да допиша. Аз бих го тествала с нещо- прим. посещение на кино, концерт, пикник в парка или нещо неангажиращо и ненатоварено с личен заряд. Дали иска да участва само с мен, дали би се съгласил ако сме ние + други хора и дали ще е категорично против. С две думи да се опитам да преценя къде реално е проблемът- в това, че не иска да прави нищо, в това че не иска да го прави сам или в това, че не иска да го прави без мен.
само не ми става ясно къде е връзката - седи у дома и е домошар и обича безкрайно жена си
Но да се повторя, за мен това си е чисто и просто характер, темперамент, период дори ако щете. Всички имаме нужда от човешко общуване в различна степен.
пп. да допиша. Аз бих го тествала с нещо- прим. посещение на кино, концерт, пикник в парка или нещо неангажиращо и ненатоварено с личен заряд. Дали иска да участва само с мен, дали би се съгласил ако сме ние + други хора и дали ще е категорично против. С две думи да се опитам да преценя къде реално е проблемът- в това, че не иска да прави нищо, в това че не иска да го прави сам или в това, че не иска да го прави без мен.
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
Ако за семейството му няма проблем, значи всичко е наред. За тях. Всеки решава за себе си обаче.
Мен лично, нещо подобно ме ужасява, задушава и довежда до лудост. Имам нужда от мое време, с мои хора /без него/, имам нужда да бъда сама ... и т.н.
Освен това подобен мъж трудно би ми поддържал интереса /най-общо казано/ дълго време.
Отделно не ми се струва много нормално - лично мнение
Извинявай, Клонке, напоследък ми куца концентрацията.
само не ми става ясно къде е връзката - седи у дома и е домошар и обича безкрайно жена си
е тя не е точно пряка връзката, по скоро това, че нямаш нужда от друго общуване и предпочиташ да правиш нещата с нея се тълкува в този смисъл. Нещо като лек вариант на 'не искам да се забавлявам/да живея без теб'.
Но да се повторя, за мен това си е чисто и просто характер, темперамент, период дори ако щете. Всички имаме нужда от човешко общуване в различна степен.
само не ми става ясно къде е връзката - седи у дома и е домошар и обича безкрайно жена си
Но да се повторя, за мен това си е чисто и просто характер, темперамент, период дори ако щете. Всички имаме нужда от човешко общуване в различна степен.
ок. разбирам.
за мен такива хора са ми асоциални. съжалявам, че го казвам, но така мисля. изключвам моментни 'откъсвания' от света. просто продължавам да недоумявам как е живял този човек преди да има жена и деца. какво го е радвало? все нещо трябва да е имало. и друго - не товари ли прекалено много съпругата си по този начин?
не че има значение, де. просто си питам така, риторично.
още не виждам обаче връзката да обичаш много и само нея, при условие, че се е появила над определена възраст/примерно на 25 г/, а дотогава, какво? седял си сам пред телевизора и ядеш пуканки ли само? какво го е карало да се чувства 'запълнен със съдържание' /имам предвид като връзка/ ?
Ами темата е за достатъчността. Не за обсебването.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Сега остава и да обясним на някого, на когото си му е ок, че така не бива и не може.
НЯма правила в тая работа. Всеки си има свое разбиране за щастие и си го изживява.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Не трябва.
За мен не е достатъчно.
п.п. Може да е отдаден на семейството си и без да стига до крайности...
Обещах да се включа..
Ето и нашето "ежедневие". Много, много сме "вързани" един за друг.
Честно казано, не знам как да го кажа за да ме разберете...
Дългогодишен брак -две големи деца...
Ами много му е криво, когато не съм с него - за командировки ден-два. В последно време ги мести за събота и неделя, за да мога да ходя с него.
И на мен ми е криво, въпреки, че преди ги чаках тези един-два дни за да мога да остана за малко сама... За какво точно и аз не знам... Точно два часа след като съм се прибрала в къщи и вече ми липсва и... всичкото "намислено" за правене без него вече не е толкова "хепи".
Не сме "залепени", просто и за двамата времето заедно е най-пълноценно.
Случвало се е по цяла вечер да си разменим две-три думи, но самото чувство, че е там....до мен някак си..., а бе не знам...
Много хора са ми казвали, че нашето е патология...Признавам си, че и двамата може да не виждаме децата си доста дълго време без да ни липсват, но... ако сме разделени за повече от един два дни и... чувството е...ужасно.
Таа... при нас е двустранно.
Лошото е, че пострадаха приятелствата ни с други хора, от време на време ми липсва точно "компания"....
И.. да допълня, за любов става дума, не за "привикване"... Как ми се иска, ако знаете, всичко да си "потече" в един обикновен ритъм на рутина и спокойствие, ама не би...
Не се хваля, оплаквам се!
Ето и нашето "ежедневие". Много, много сме "вързани" един за друг.
Честно казано, не знам как да го кажа за да ме разберете...
Дългогодишен брак -две големи деца...
Ами много му е криво, когато не съм с него - за командировки ден-два. В последно време ги мести за събота и неделя, за да мога да ходя с него.
И на мен ми е криво, въпреки, че преди ги чаках тези един-два дни за да мога да остана за малко сама... За какво точно и аз не знам... Точно два часа след като съм се прибрала в къщи и вече ми липсва и... всичкото "намислено" за правене без него вече не е толкова "хепи".
Не сме "залепени", просто и за двамата времето заедно е най-пълноценно.
Случвало се е по цяла вечер да си разменим две-три думи, но самото чувство, че е там....до мен някак си..., а бе не знам...
Много хора са ми казвали, че нашето е патология...Признавам си, че и двамата може да не виждаме децата си доста дълго време без да ни липсват, но... ако сме разделени за повече от един два дни и... чувството е...ужасно.
Таа... при нас е двустранно.
Лошото е, че пострадаха приятелствата ни с други хора, от време на време ми липсва точно "компания"....
И.. да допълня, за любов става дума, не за "привикване"... Как ми се иска, ако знаете, всичко да си "потече" в един обикновен ритъм на рутина и спокойствие, ама не би...
Не се хваля, оплаквам се!
Ами темата е за достатъчността. Не за обсебването.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Сега остава и да обясним на някого, на когото си му е ок, че така не бива и не може.
НЯма правила в тая работа. Всеки си има свое разбиране за щастие и си го изживява.
честно казано аз се тревожа по този въпрос, защото съм целия свят за мъжа ми.
той сякаш няма нужда от други хора, ако пътувам ще стои и ще чака на кутия сладолед.
не му е интересно да излиза с неговите приятели ( вече), били досадни и монотонни...
контактува с много хора в работата, не е някой асоциален тип нито дивак, омайник е даже
но аз имам свят и извън нашето гнездо, имам приятели, обичам да пътувам сама., имам си някакви епизоди мои си, имам и мои си планове, проекти. Той никога не ме е спирал, напротив. Но той самият няма нужда от друго освен от мен.
като слушам жените редовно се оплакват, че мъжете им ги пренебрегват, аз толкова ще се радвам, ако каже "бе ние с пешо отиваме на тест драйв", вместо това казва "резервиал съм ни тест драйв"... аз съм сигурна, че той е щастлив така, но се притеснвам, ако вземе да ми се случи нещо... не мисля, че човек трябва да има само една опорна точка.
Е, хайде сега...
Мислиш ли, че ако на него му се случи нещо, фактът, че ти обочаш да пътуваш сама и имаш разни хобита, би намалил скръбта ти??? Или би компенсирало нещо липсата му?
Излишно е да се тревожиш. Човекът се чувства щастлив така.
Познавам доста типове, които са твърде отворени към всякакви странични дейности извън семейството си, но са центрирани в него. Когато половинката им я няма, те също си кибичат вкъщи и висят на телефона, пишейки смс-и
Всичко друго ги отегчава. 
Мислиш ли, че ако на него му се случи нещо, фактът, че ти обочаш да пътуваш сама и имаш разни хобита, би намалил скръбта ти??? Или би компенсирало нещо липсата му?
Излишно е да се тревожиш. Човекът се чувства щастлив така.
Познавам доста типове, които са твърде отворени към всякакви странични дейности извън семейството си, но са центрирани в него. Когато половинката им я няма, те също си кибичат вкъщи и висят на телефона, пишейки смс-и
Всичко друго ги отегчава.
Клонке, аз имам една приятелка, те са в щатите отдавна, имат и доста по-дълъг брак от нашия, рано се ожениха. Той е като моя мъж.
Тя е с дъщеря си лятото в Бг, и ми е споделяла, че я дранзи малко това, че той няма друга цел в деня, освен да чака да стане време да се чуят. Тя по баровете и плажовете, приятели, емоции, той седи и чака, защото извън тях двете няма свят. Като го пита " ти какво прави днес" той какво прави, ходил на работа, после чака скайпа. Освен това тя е супер социална, има си и там среда, колеги, приятели, излиза си сама, те даже май хората не знаят, че тя е семейна:) А той няма такива нужди. Има нужда само от жена си и детето...За тях диша и живее, за техните дни, за техните емоции, събития...
Тя е с дъщеря си лятото в Бг, и ми е споделяла, че я дранзи малко това, че той няма друга цел в деня, освен да чака да стане време да се чуят. Тя по баровете и плажовете, приятели, емоции, той седи и чака, защото извън тях двете няма свят. Като го пита " ти какво прави днес" той какво прави, ходил на работа, после чака скайпа. Освен това тя е супер социална, има си и там среда, колеги, приятели, излиза си сама, те даже май хората не знаят, че тя е семейна:) А той няма такива нужди. Има нужда само от жена си и детето...За тях диша и живее, за техните дни, за техните емоции, събития...
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
Насърчих го да си намери втора работа.
Лени, той се забавлява, бе!
За него това е веселбата.
Наистина не виждам причина хората да си мислят, че ако някой не споделя техните удоволствия, значи му е много зле.
Скоро имах аналогична ситуация, но с други участници, две по-възрастни дами. Едната много отривисто се опитваше да убеди другата, че е нещастна, щото не ходи на някакви пенсионерски сбирки да си клюкари, а си виси вкъщи и си чете. Ама с такъв плам я убеждаваше, че няма начин да се чувства добре по този начин, че чак прозвуча все едно другата е в някакъв изплатор, едва ли не - внуците, четене на книжки, телевизия. Пък тя...ехе...градинки, клубче някакво, направо фън.
Пък четящата женичка никак не изглеждаше като да се чувства зле. Даже й го каза, ама оная си знае своето, иска да я вкара и нея в купона, за да не страда...
За него това е веселбата.
Наистина не виждам причина хората да си мислят, че ако някой не споделя техните удоволствия, значи му е много зле.
Скоро имах аналогична ситуация, но с други участници, две по-възрастни дами. Едната много отривисто се опитваше да убеди другата, че е нещастна, щото не ходи на някакви пенсионерски сбирки да си клюкари, а си виси вкъщи и си чете. Ама с такъв плам я убеждаваше, че няма начин да се чувства добре по този начин, че чак прозвуча все едно другата е в някакъв изплатор, едва ли не - внуците, четене на книжки, телевизия. Пък тя...ехе...градинки, клубче някакво, направо фън.
Пък четящата женичка никак не изглеждаше като да се чувства зле. Даже й го каза, ама оная си знае своето, иска да я вкара и нея в купона, за да не страда...
успокояващо ми действаш, че няма проблем:)
Малко се чувстгвам като Блонди преди години, която беше пуснала тема за Криско, че е най-послушното дете. Не можеше сякаш да повярва че е възможно:))
Или като една приятелка, чиетео дете почти не боледува и го води на лекар за да видят защо не боледува ...
Малко се чувстгвам като Блонди преди години, която беше пуснала тема за Криско, че е най-послушното дете. Не можеше сякаш да повярва че е възможно:))
Или като една приятелка, чиетео дете почти не боледува и го води на лекар за да видят защо не боледува ...
като чета темата ми се струва, че разумно да се събират хора със сходни емоционални потребности и желания за социални изяви и контакти. в противен случай единият ще се чувства 'виновен' за другия, че евентуално страда без него, докато той се забавлява.
просто така мисля, сигурно не съм права.
просто така мисля, сигурно не съм права.
Определено има енергийни нива и рядко се срещат 2 еднакви ( не съм сигурна дали при равни такива бракът ще върви най-добре). Ние сме с различен.. интензитет и двамата , аз съм по-енергичната, той повече се води, което тежи понякога. Другият вариант е при моята приятелка, тя пък е с един мъж, скиор, сърфист...не стои на едно място. И й е много трудно да гони енергиите му, често иска да си остане да си рисува, но той пък очаква нон стоп да са по пътищата, по емоциите. Все единият компромис прави. Аз понякога й завиждам на нея, тя понякога завижда на мен:)
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
На мен по-скоро ми изглежда като домошар и затворен човек, или просто погълнат от течението на ежедневието и изолацията. Не мога да кажа какво трябва да се прави с такъв мъж, защото не е ясно дали цял живот си е бил такъв затворен и леко асоциален, или е вторично.
Aз не схващам защо намирате такъв един човек за асоциален?!
Ходи на работа. Вероятно там прекарва по-голямата част от деня си. После му е кеф да сподели остатъка с жена си. Какъв е проблемът, не разбирам???
Приятна му е нейната компания. Като я няма, отмаря си сам човекът. Релаксира. Чете си, гледа тв, джитка в нета. КАто си е с нея, вероятно имат общи приятели, с които се срещат, общуват...
Много сте ми чудни, значи.
Като не се юрва да пие бира и да "купонясва", когато я няма, значи е асоциален. Или щом не изпитва желание за "срещи с момчетата петък вечер", значи е някакъв темерут безподобен, за чието душевно здраве трябва силно да се плашим.
След като е живял без драми и престой в психиатрията поне 20-30 години, преди да срещне НЕЯ, значи не му е проблем да оцелее, нито пък е бил чак толкова асоциален, че да си остане някакъв самотник. Срещна я е, запознал се, оженили се, не ще да е тотално вързан в конатктите си с хората.
Ще ме побъркате вече... 
Ходи на работа. Вероятно там прекарва по-голямата част от деня си. После му е кеф да сподели остатъка с жена си. Какъв е проблемът, не разбирам???
Приятна му е нейната компания. Като я няма, отмаря си сам човекът. Релаксира. Чете си, гледа тв, джитка в нета. КАто си е с нея, вероятно имат общи приятели, с които се срещат, общуват...
Много сте ми чудни, значи.
Като не се юрва да пие бира и да "купонясва", когато я няма, значи е асоциален. Или щом не изпитва желание за "срещи с момчетата петък вечер", значи е някакъв темерут безподобен, за чието душевно здраве трябва силно да се плашим.
След като е живял без драми и престой в психиатрията поне 20-30 години, преди да срещне НЕЯ, значи не му е проблем да оцелее, нито пък е бил чак толкова асоциален, че да си остане някакъв самотник. Срещна я е, запознал се, оженили се, не ще да е тотално вързан в конатктите си с хората.
Ще ме побъркате вече...
Обещах да се включа..
Ето и нашето "ежедневие". Много, много сме "вързани" един за друг.
Честно казано, не знам как да го кажа за да ме разберете...
Дългогодишен брак -две големи деца...
Ами много му е криво, когато не съм с него - за командировки ден-два. В последно време ги мести за събота и неделя, за да мога да ходя с него.
И на мен ми е криво, въпреки, че преди ги чаках тези един-два дни за да мога да остана за малко сама... За какво точно и аз не знам... Точно два часа след като съм се прибрала в къщи и вече ми липсва и... всичкото "намислено" за правене без него вече не е толкова "хепи".
Не сме "залепени", просто и за двамата времето заедно е най-пълноценно.
Случвало се е по цяла вечер да си разменим две-три думи, но самото чувство, че е там....до мен някак си..., а бе не знам...
Много хора са ми казвали, че нашето е патология...Признавам си, че и двамата може да не виждаме децата си доста дълго време без да ни липсват, но... ако сме разделени за повече от един два дни и... чувството е...ужасно.
Таа... при нас е двустранно.
Лошото е, че пострадаха приятелствата ни с други хора, от време на време ми липсва точно "компания"....
И.. да допълня, за любов става дума, не за "привикване"... Как ми се иска, ако знаете, всичко да си "потече" в един обикновен ритъм на рутина и спокойствие, ама не би...
Не се хваля, оплаквам се!
Ето и нашето "ежедневие". Много, много сме "вързани" един за друг.
Честно казано, не знам как да го кажа за да ме разберете...
Дългогодишен брак -две големи деца...
Ами много му е криво, когато не съм с него - за командировки ден-два. В последно време ги мести за събота и неделя, за да мога да ходя с него.
И на мен ми е криво, въпреки, че преди ги чаках тези един-два дни за да мога да остана за малко сама... За какво точно и аз не знам... Точно два часа след като съм се прибрала в къщи и вече ми липсва и... всичкото "намислено" за правене без него вече не е толкова "хепи".
Не сме "залепени", просто и за двамата времето заедно е най-пълноценно.
Случвало се е по цяла вечер да си разменим две-три думи, но самото чувство, че е там....до мен някак си..., а бе не знам...
Много хора са ми казвали, че нашето е патология...Признавам си, че и двамата може да не виждаме децата си доста дълго време без да ни липсват, но... ако сме разделени за повече от един два дни и... чувството е...ужасно.
Таа... при нас е двустранно.
Лошото е, че пострадаха приятелствата ни с други хора, от време на време ми липсва точно "компания"....
И.. да допълня, за любов става дума, не за "привикване"... Как ми се иска, ако знаете, всичко да си "потече" в един обикновен ритъм на рутина и спокойствие, ама не би...
Не се хваля, оплаквам се!
Нито се хваля,нито се оплаквам....
Добре ни е така.
Кое пък му е социалното на ходенето на работа? Той може да си ходи на работаа и да не каже и грам дума извън необходимия служебен или технологичен минимум. А кое му е социалното, ако все стои вкъщи и иска само компанията на жена си? Повечето нормални хора имат нужда и се срещат с неколцина приятели поне за по едно кафе, също си правят срещи с други семейни двойки, или просто се виждат с някакви хора понякога. И това с нета (то зависи там какво прави, де, може
да се е регнал в сто сайта за запознанства, може и само да си чете новинарски или спортни сайтове). Много мъже се женят и пак си остават леко асоциални. така да се каже, направили са един напън в името на сексуалния нагон и продължаването на кръвната линия и после са се пуснали пак по течението.
Това за момчетата в петък вечер е филмово клише, едва ли е навик на повечето нашенски мъже.
да се е регнал в сто сайта за запознанства, може и само да си чете новинарски или спортни сайтове). Много мъже се женят и пак си остават леко асоциални. така да се каже, направили са един напън в името на сексуалния нагон и продължаването на кръвната линия и после са се пуснали пак по течението.
Това за момчетата в петък вечер е филмово клише, едва ли е навик на повечето нашенски мъже.
Андариел, къде прочете, че човекът не обича да бъде в компания с други хора, семейни приятели, примерно? Или че не обелва и дума извън технологичния процес в офиса?
Аз разбрах само че когато е без жена си, си стои вкъщи и зяпа тв и джитка в нета, след като се прибере от работа.
И к'во? Значи е някакъв мрачен темерут, асоциален тип, когото трябва да превъзпитаме да ходи да рита, да гледа мачове с другари и да обикаля заведенията в компанията на семейни приятели, които са с жените си, но той е сам. Или пък да си търси ерегени? Или вероятно една любовница ще го социализира на секундата?
По-голямата част от моите приятели общуват съвместно - приятелските кръгове включват двойката. Заедно почиват, заедно излизат на кръчма, ей такива неща. Никога не съм го намирала за ненормално. През деня работят - вечер са си заедно. Почивките също са заедно.
Къде е патологията, не схващам???
Някои хора обичат самостоятелните срещи, други си обичат компанията на партньора и осъществяват социалните си контакти в тази конфигурация. Кой както си иска.
Аз разбрах само че когато е без жена си, си стои вкъщи и зяпа тв и джитка в нета, след като се прибере от работа.
И к'во? Значи е някакъв мрачен темерут, асоциален тип, когото трябва да превъзпитаме да ходи да рита, да гледа мачове с другари и да обикаля заведенията в компанията на семейни приятели, които са с жените си, но той е сам. Или пък да си търси ерегени? Или вероятно една любовница ще го социализира на секундата?
По-голямата част от моите приятели общуват съвместно - приятелските кръгове включват двойката. Заедно почиват, заедно излизат на кръчма, ей такива неща. Никога не съм го намирала за ненормално. През деня работят - вечер са си заедно. Почивките също са заедно.
Къде е патологията, не схващам???
Някои хора обичат самостоятелните срещи, други си обичат компанията на партньора и осъществяват социалните си контакти в тази конфигурация. Кой както си иска.
Преувеличаваш както моите думи, така и своите интерпретации. Някъде да съм казала нещо за патология? Познавам такива хора, напълно нормални са си, просто са на някакъв санитарен минимум като нужда от общуване, но когато им се налага да го правят, са много чаровни, духовити и добри събеседници. Но оставени сами да контролират дозата общуване, предпочитат да са сами.
Е, ок - преувеличавам.
Повечето нормални хора имат нужда и се срещат с неколцина приятели поне за по едно кафе...
Обичам да си стоя вкъщи. Толкова много ми харесва да си стоя вкъщи,че мога да не излизам по 3,4 дена на вън. Вярно, след това гледам като изтрещяла, но вече 2-ра година сме в нов дом и не мога да се накефя на спокойствието и уюта, който ми внася. Мога да стоя и да чакам мъжа ми с дни, ще гледам тв или да дремя на компа и няма да ми прави това впечатление. Толкова дълго съм мечтала за подобни моменти, че още не са ми е омръзнали. Обичам и да се усамотявам понякога(по скоро да се скатая да не правя нещо ) и не се сещам момент,в който мъжа ми е досаждал с присъствието си. Интересите ни са почти еднакви и се усещам, че ми е по-интересно да се шматкам на някъде с него, отколкото с някоя дружка. Пазарим заедно ,дрехи, храна(той обича да пазарува),обожаваме да караме ски,обожаваме морето и водата,обожаваме да пътуваме...И наистина не знам какво бих правила, ако него го няма. Почти по цял ден сме заедно и вечер отново го очаквам с нетърпение да се прибере.
Според мен си е до човек и не виждам нищо странно или лошо в това.
) и не се сещам момент,в който мъжа ми е досаждал с присъствието си. Интересите ни са почти еднакви и се усещам, че ми е по-интересно да се шматкам на някъде с него, отколкото с някоя дружка. Пазарим заедно ,дрехи, храна(той обича да пазарува),обожаваме да караме ски,обожаваме морето и водата,обожаваме да пътуваме...И наистина не знам какво бих правила, ако него го няма. Почти по цял ден сме заедно и вечер отново го очаквам с нетърпение да се прибере.Според мен си е до човек и не виждам нищо странно или лошо в това.
Ами този свят не е само екстроверти. Мъжът на Лени се вижда с много хора на работа; това изморява. Очевидно е, че Лени му е най-близкият човек и си я чака, защото най-обича с нея да е. И интровертите имат нужда от общуване и лениният интроверт общува с жена си най-вече.
Аз също съм интроверт. Ако мъжът ми ме остави сама за 2-3 дни, ще ми липсва. Ще му пиша сълзливи имейли и сигурно ще вися на дивана с книга, може да изчистя, да подхвана малко работа. Ама няма как да тръгна да наваксвам в някакъв паралелен мой си живот; нямам такава потребност.
Лени, късметлийка си, толкова обичана. Не се тревожи. Моят мъж пък не може да заспи, ако аз не съм в леглото. Просто не може. Като съм в България, стърчи до 3 през нощта и се оплаква.
Аз също съм интроверт. Ако мъжът ми ме остави сама за 2-3 дни, ще ми липсва. Ще му пиша сълзливи имейли и сигурно ще вися на дивана с книга, може да изчистя, да подхвана малко работа. Ама няма как да тръгна да наваксвам в някакъв паралелен мой си живот; нямам такава потребност.
Лени, късметлийка си, толкова обичана. Не се тревожи. Моят мъж пък не може да заспи, ако аз не съм в леглото. Просто не може. Като съм в България, стърчи до 3 през нощта и се оплаква.
10 c's, хората са различни. А и с възрастта на човек му писва обикалянето и предпочита да си почине.
Човек или е социален или не. Ако е социален, ще си поддържа връзките постоянно, не само когато половинката му не е с него. От нея ли се срамува/страхува, че да чака да иде някъде?
И да е асоциален - какво от това? Не може всички да са еднакви
Ако трябва да съм честна, ние никога не сме се разделяли, всяка вечер сме заедно, така че какво ще прави, ако е сам е загадка.
Но ако под социални контакти се разбира запиване с приятели, то ние си го правим всяка седмица. Знам, че за някои хора това е много ограничаващо, но лично мен ме устройва идеално.
Просто сме заедно от много отдавна, бяхме в една компания, с общи приятели и всички последващи запознанства по естествен начин станаха общи.
Реално никога не сме обсъждали въпроса - ако има някакъв повод, включваме и другия.
Само ние не сме си достатъчни в никакъв случай, но това, че няма да излезе без мен не значи, че е асоциален.
Съгласна съм и с КЛОНКА - след като цял ден човек е бил на работа, не виждам какво странно има в това вечер да изпита желание да види децата и половинката си, вместо странични хора или занимания.
Естествено има и хора, които предпочитат хобито и приятелите си пред семейството, въпрос на усещане, важното е партньорът им да не се чувства притиснат.
И не свързвам това с прекалена обич или липса на обич - до характер и усещане е.
Човек или е социален или не. Ако е социален, ще си поддържа връзките постоянно, не само когато половинката му не е с него. От нея ли се срамува/страхува, че да чака да иде някъде?
И да е асоциален - какво от това? Не може всички да са еднакви
Ако трябва да съм честна, ние никога не сме се разделяли, всяка вечер сме заедно, така че какво ще прави, ако е сам е загадка.
Но ако под социални контакти се разбира запиване с приятели, то ние си го правим всяка седмица. Знам, че за някои хора това е много ограничаващо, но лично мен ме устройва идеално.
Просто сме заедно от много отдавна, бяхме в една компания, с общи приятели и всички последващи запознанства по естествен начин станаха общи.
Реално никога не сме обсъждали въпроса - ако има някакъв повод, включваме и другия.
Само ние не сме си достатъчни в никакъв случай, но това, че няма да излезе без мен не значи, че е асоциален.
Съгласна съм и с КЛОНКА - след като цял ден човек е бил на работа, не виждам какво странно има в това вечер да изпита желание да види децата и половинката си, вместо странични хора или занимания.
Естествено има и хора, които предпочитат хобито и приятелите си пред семейството, въпрос на усещане, важното е партньорът им да не се чувства притиснат.
И не свързвам това с прекалена обич или липса на обич - до характер и усещане е.
Чудя се дали и как да го класифицирам моя мъж, защото и той общо взето няма особени желания да ходи насам-натам с приятели. Определено след работа контакта с мен и децата е единственото, което му се иска (даже понякога и това не му се иска ). Иначе Касита е права, работата допълнително му идва добре
Като остане сам, започва да размества мебели и да майстори нещо из къщи - има около планове за около милион неща, които иска да направи у дома и само чака да остане сам и вади бормашината. Но да се обади на някой да излезе - абсурд! С приятелите си поддържа такава връзка, че се чудя как не са си забравили имената досега, чуват се по телефона веднъж на месец-два да се ъпдейтнат кой как е, и се виждат един-два пъти в годината. Ама пак са си приятели.
Мен обаче това грам не ме притеснява. Гледа бебето, когато аз искам да изляза да се видя с приятелка или да ида на фризьор, козметик ... Никога не ми е направил проблем за излизането ми, напротив, насърчава ме, защото покрай бебето малко се антисоциализирах и видя, че това ми влияе зле.
Та, Лени, наистина не виждам нещо притеснително в твоя мъж, след като не ограничава теб по никакъв начин
). Иначе Касита е права, работата допълнително му идва добре Като остане сам, започва да размества мебели и да майстори нещо из къщи - има около планове за около милион неща, които иска да направи у дома и само чака да остане сам и вади бормашината. Но да се обади на някой да излезе - абсурд! С приятелите си поддържа такава връзка, че се чудя как не са си забравили имената досега, чуват се по телефона веднъж на месец-два да се ъпдейтнат кой как е, и се виждат един-два пъти в годината. Ама пак са си приятели.
Мен обаче това грам не ме притеснява. Гледа бебето, когато аз искам да изляза да се видя с приятелка или да ида на фризьор, козметик ... Никога не ми е направил проблем за излизането ми, напротив, насърчава ме, защото покрай бебето малко се антисоциализирах и видя, че това ми влияе зле.
Та, Лени, наистина не виждам нещо притеснително в твоя мъж, след като не ограничава теб по никакъв начин
Не зная за каква възраст става въпрос, но с годините/ не говоря за престарели хора!/човек се изморява от контакти.
Аз се омъжих късно, до тогава къщата ми беше "хан" или имам гости или бях някъде навън, пътувах често.Заедно с това работата ми е свързана с изключително много и натоварващи комуникации.
След като се омъжих отстрани нещата изглеждаха точно така-едва ли не съм се лепнала за мъжа си и той за мен.Обичаме се, разбира се, но едва ли с някаква извънредна и извънземна любов.Но ако се забавлявам без него не ми е много добре, не е същото.Не че не излизам с приятелки или дори сама на театър ходя/ когато няма кой да гледа детето/Често ходя и в командировки и мъжът ми си седи у дома пред ТВ или компютъра, включително и през годините когато бяхме без дете.Не защото е асоциален, а просто с годините се натрупва умора и някак по-уютно и по-сигурно ти е да си с партньора.
Когато аз съм сама у дома- също-винаги мога да изляза, но ме примързява,по-ми е добре да си разглеждам списание, да гледам филм, да чета книга.
Но някак не свързвам това поведение задължително с много, извън някакви предели обичане.
Преди две години колегите ми организираха много привлекателна екскурзия извън БГ, всеки можеше да дойде с когото си поиска.Мъжът ми отказа, аз спокойно можех да отида сама или да взема някоя приятелка, повечето така направиха.Но аз отказах.Имаше коментари "Ех, този златен мъж, не го оставяш за миг"Ами нито ще ми е спокойно без него, нито ще имам с кого да си споделям по нашия си начин видяното и преживяното.
Сега, друг е въпросът ако някой от партньорите мрънка и натяква на другия отсъствието му и се чувства като жертва.Това вече е твърде обсебващо и на свой ред също няма много общо с обичането.
Но да си седи човек у дома, да си обича домашния уют и да му е най-добре с близките е най-естественото нещо на света, нали и затова хората се събират заедно, защото се чувстват най-добре с един точно определен човек.
Аз се омъжих късно, до тогава къщата ми беше "хан" или имам гости или бях някъде навън, пътувах често.Заедно с това работата ми е свързана с изключително много и натоварващи комуникации.
След като се омъжих отстрани нещата изглеждаха точно така-едва ли не съм се лепнала за мъжа си и той за мен.Обичаме се, разбира се, но едва ли с някаква извънредна и извънземна любов.Но ако се забавлявам без него не ми е много добре, не е същото.Не че не излизам с приятелки или дори сама на театър ходя/ когато няма кой да гледа детето/Често ходя и в командировки и мъжът ми си седи у дома пред ТВ или компютъра, включително и през годините когато бяхме без дете.Не защото е асоциален, а просто с годините се натрупва умора и някак по-уютно и по-сигурно ти е да си с партньора.
Когато аз съм сама у дома- също-винаги мога да изляза, но ме примързява,по-ми е добре да си разглеждам списание, да гледам филм, да чета книга.
Но някак не свързвам това поведение задължително с много, извън някакви предели обичане.
Преди две години колегите ми организираха много привлекателна екскурзия извън БГ, всеки можеше да дойде с когото си поиска.Мъжът ми отказа, аз спокойно можех да отида сама или да взема някоя приятелка, повечето така направиха.Но аз отказах.Имаше коментари "Ех, този златен мъж, не го оставяш за миг"Ами нито ще ми е спокойно без него, нито ще имам с кого да си споделям по нашия си начин видяното и преживяното.
Сега, друг е въпросът ако някой от партньорите мрънка и натяква на другия отсъствието му и се чувства като жертва.Това вече е твърде обсебващо и на свой ред също няма много общо с обичането.
Но да си седи човек у дома, да си обича домашния уют и да му е най-добре с близките е най-естественото нещо на света, нали и затова хората се събират заедно, защото се чувстват най-добре с един точно определен човек.
Всъщност, това е истината, ако някой не обича нещо, ДА НЕ ограничава другия да прави това, което иска.
Мъжът ми не обича да ходи на:концерти, кино, барове, СПА хотели (на последното почнах да гоп приучвам полееееека), шумни места като цяло. Дал ми е карт бланш да се занимавам, както намеря за добре. Да излизам, без да проверява къде и с кого. Тийм билдинги-ок.
Той, от своя страна, обича да се уединява на....село. В едно село ходи на лов, забравено от Бога, но така му харесва, така релаксира.
Мъжът ми не обича да ходи на:концерти, кино, барове, СПА хотели (на последното почнах да гоп приучвам полееееека
), шумни места като цяло. Дал ми е карт бланш да се занимавам, както намеря за добре. Да излизам, без да проверява къде и с кого. Тийм билдинги-ок.Той, от своя страна, обича да се уединява на....село. В едно село ходи на лов, забравено от Бога, но така му харесва, така релаксира.
Добро утро, колежки:)
Успокоена съм, че има и други такива мъже.
Моят индивид е много тихо, кротко и спокойно същество, от мъжете, които никога не са повишавали тон в живота си, не е тип 'душата на компанията'. В общи линии аз съм тази, която казва какво, къде, кога. Той сам инициатива не, чувства се супер да сме само 2мата. Ако ме няма по-дълго е от този тип мъже, които ще ги намерите заровени м/у кутии пица и сладолед , брадясали и депресирани. А не ми се ще да е така, искам да има някакъв импулс, само за него си. Да кара колело, или да рови нещо в градината, да си има някакво увлечение ( което, ако може да не е свързано с компютъра, като най-лесно:) Но както каза някой, той ако това досега не го е имал, едва ли на 47 ще го проима. Въпреки, че като се замисля, преди да се оженим имаше доволно раздвижен 'социален живот', той вярно, че старичък го взех вече беше изпаднал от групата на женените с деца, а после пък като се оженихме изпадна от групта на старите ергени, загубил вече вр-ки с групата на женените с деца и така едните не го търсят, а другите не са му интересни... и така Ленчето да създава все веселото, контактите... съдба:)
Чудя се как да го ръчкам малко да създаде хоби, спорт нещо такова...
Успокоена съм, че има и други такива мъже.
Моят индивид е много тихо, кротко и спокойно същество, от мъжете, които никога не са повишавали тон в живота си, не е тип 'душата на компанията'. В общи линии аз съм тази, която казва какво, къде, кога. Той сам инициатива не, чувства се супер да сме само 2мата. Ако ме няма по-дълго е от този тип мъже, които ще ги намерите заровени м/у кутии пица и сладолед , брадясали и депресирани. А не ми се ще да е така, искам да има някакъв импулс, само за него си. Да кара колело, или да рови нещо в градината, да си има някакво увлечение ( което, ако може да не е свързано с компютъра, като най-лесно:) Но както каза някой, той ако това досега не го е имал, едва ли на 47 ще го проима. Въпреки, че като се замисля, преди да се оженим имаше доволно раздвижен 'социален живот', той вярно, че старичък го взех вече беше изпаднал от групата на женените с деца, а после пък като се оженихме изпадна от групта на старите ергени, загубил вече вр-ки с групата на женените с деца и така едните не го търсят, а другите не са му интересни... и така Ленчето да създава все веселото, контактите... съдба:)
Чудя се как да го ръчкам малко да създаде хоби, спорт нещо такова...
Уф..и мойто "чудо" е подобно.. В състояние е да седи с дни сам в къщи и да ме чака..
Няма приятели, движим се изцяло в моя приятелски кръг.
Ако излезе -ще е за малко по някакви бизнес срещи, много рядко завършващи с опиянчване.
Категорично не прави така е от любов..просто му е удобно. "Окутил" се е някак си комфортно край мен и му е ок да си живее така.
В началото направо бях в потрес и всячески се стараех да го размърдам малко. После пък се изморих от постоянното му присъствие и си дадох сметка, че трябва да поразбутам малко схемата. И започнах да си излизам сама и да си правя самам мои си неща.Така релаксирам от него и балансирам.
Няма приятели, движим се изцяло в моя приятелски кръг.
Ако излезе -ще е за малко по някакви бизнес срещи, много рядко завършващи с опиянчване.
Категорично не прави така е от любов..просто му е удобно. "Окутил" се е някак си комфортно край мен и му е ок да си живее така.
В началото направо бях в потрес и всячески се стараех да го размърдам малко. После пък се изморих от постоянното му присъствие и си дадох сметка, че трябва да поразбутам малко схемата. И започнах да си излизам сама и да си правя самам мои си неща.Така релаксирам от него и балансирам.
Чудя се как да го ръчкам малко да създаде хоби, спорт нещо такова...
Аз ти писах, но ти не обърна внимание. Насърчих го да започне втора работа- заради мен и тогава още само едното дете. Постепенно тази му работа отново се превърна във вършена заради мен, за нашето благо...обаче усетих амбицията, наченките на инициативност за нещо самостоятелно....Сега е на другия край на земното кълбо, работата му е такава, че постоянно пътува, 5-10 000 км ги няма за нищо, а преди буквално до магазина ходехме заедно.
Моят съпруг не беше в нито една от посочените от теб групи, когато се омъжих за него, но пък винаги е бил с доста претенции, с кого да прекарва свободното си време /което никога не е било много/. За това приятелските компании с много убеждаване и подкрепа се превърнаха образно казано в работата, която винаги е желал да върши, но никога не му е достигало явно желанието.
И хоби имаме- да пътуваме, но то е семейно, пак с мен и децата.
Според мен на стари години човек не се променя, дори напротив, особеностите в характера и поведението се задълбочават. С такива хора като мъжа на Лени насила и с примамки не става. Промяна е възможна или с негова вътрешна мотивация, или с някакъв катаклизъм отвън. На него явно си му е добре така, защо да се променя?
Според мен на стари години човек не се променя, дори напротив, особеностите в характера и поведението се задълбочават.
Не ме ограничава в срещите си с други хора или да правя каквото и да било, нито той ще умре от скука, ако мен ме няма ( обикновено когато пътувам някъде той е с детето) , обаче няма нужда да се среща с негови си приятели просто за забава. Преди не беше така.
Moят мъж е подобен типаж, само дето не е кротък и мил, а доста експанзивен като характер. Но иначе точно така стоят при нас нещата - изключителен домошар, няма никакво хоби, семейството ни е неговия свят. Всичко това е прекрасно, но понякога уморява. Аз съм малко особен чешит и доста често съм си самодостатъчна, имам нужда от пространство, въздух и хладно легло - само за мен си . А той това не го разбира, приема го като израз на недостатъчна любов. Аз пък за толкова години съм се убедила, че просто съм такъв човек и колкото и да обичам някого, имам нужда от известна свобода, не за да хойкам, а за да дишам.
Ето сега съм с децата в БГ, а той остана да работи. Непрекъснато ми го натяква, че съм го "лишила" от семейството му и че стои там сам и нещастен. На мен също ми липсва, но не гледам на това трагично, а по-скоро си почивам и презареждам. Усещам, че дори започвам да ценя отношенията ни повече след една такава почивка. Но за него не е така.
. А той това не го разбира, приема го като израз на недостатъчна любов. Аз пък за толкова години съм се убедила, че просто съм такъв човек и колкото и да обичам някого, имам нужда от известна свобода, не за да хойкам, а за да дишам.Ето сега съм с децата в БГ, а той остана да работи. Непрекъснато ми го натяква, че съм го "лишила" от семейството му и че стои там сам и нещастен. На мен също ми липсва, но не гледам на това трагично, а по-скоро си почивам и презареждам. Усещам, че дори започвам да ценя отношенията ни повече след една такава почивка. Но за него не е така.
Хубавото на този "тип" мъже е, е ако не са ревниви по природа, са много толерантни към партньора и не му мрънкат, дори го поощряват да се среща с други хора, стига да не ги въвличат в срещите. Нормално е човек по цял ден да е в мелачката на служебните общувания и да му писне, особено ако не е от много социалните типове.
Ами аз пък не виждам нищо осъдително, ако двама души обичат да прекарват времето си заедно. Даже ми се вижда ужасно, ако мъжът ми предпочита хоби или приятели пред мен. Имам весела работа, покрай която водя доста активен социален живот - вкл. партита и пътувания. Когато съм вкъщи ми е приятно общуването със семейството ми. Същото се отнася и за мъжа ми - няма нито желание, нито нужда да прекарва свободното си време далече от мен. Не ме обсебва, просто сме щастливи заедно. Водим доста активен живот, но заедно, като двойка.
Даже ми се вижда ужасно, ако мъжът ми предпочита хоби или приятели пред мен.
Не по-малко ужасно е и ако освен теб няма нищо друго, нито приятели, нито хоби, нито други интереси.
Иначе е чудесно дори двама души да се обичат и да прекарват много време заедно, но много време, а не цялото си време ...
Иначе е чудесно дори двама души да се обичат и да прекарват много време заедно, но много време, а не цялото си време ...
Е нали все пак ходят на работа поотделно. Не е ли нормално след това да им е приятно да са заедно?
До характер си е и темперамент, а от там и нуждата от повече или по-малко социални контакти. Както се казва в един виц - всеки човек има нужда да изговори 3000 думички на ден. Проблема е, че вечер като се прибера аз съм изговорил моите, а жена ми си ги е стискала
Аз съм интроверт. Не обичам особено много да общувам с хора и определено имам нужда да изговоря по-малко от 3000 думички. А в работата ми се налага все пак малко или много да общувам с други хора, така че вечер обикновено съм си "казала думичките" и предпочитам да слушам. За мен семейството и роднините са най-важни. Те са ми основния приоритет, това което ме изпълва с щастие и доволство, когато са покрай мен. Приятели имам малко, а по стечение на обстоятелствата те са ни общи такива. Така, че по-скоро аз отговарям на описанието, макар и съпругът ми да пасва перфектно на описания от теб тип, защото и за него семейството и роднините са основния приоритет, в степени - първо жената, после децата и след това останалите роднини и накрая близките ни приятели. При мен разликата е, че първо са децата, след това той, останалите роднини и близките ни приятели. Иначе той е екстроверт. Много лесно завързва нови познанства, може да стане душата на почти всяка компания, да води разговори на съвсем различни теми, в същото време много тактичен, деликатен, но и много експанзивен и емоционален и определено 5000 думички на ден не му стигат. Но пък работата му е свързана с общуване с много и различни хора и дето се вика има къде да си изприказва нужните му думички, а вечер предпочита да е само с нас. Ако остане сам по някакво стечение на обстоятелствата няма да си приготви нищо за ядене, а ще дъвче сух хляб пред компютъра. Ако аз остана сама по някаква причина си запълвам времето с вършене на нещо по дома, а след като изближа всичко, нямам в момента плетка и по форумите нищо интересно чувствам някаква празнота и семейството ми липсва. И аз няма да си приготвя нищо за хапване, губи ми се удоволствието от това, когато не е за любимите ми хора.
Щастливи сме така и това е може би най-важното. А като млади интересно общувахме много в определена компания, по цели нощи бяхме заедно и купонясвахме, но някак с течение на времето къщата престана да бъде хан. Постепенно оформихме една постоянна компания, а тя пък от своя страна се оформи в няколко семейства, които сега са близките ни приятели и пак се събираме, но по-рядко и вече не с преспиване, освен на нова година.
Аз съм интроверт. Не обичам особено много да общувам с хора и определено имам нужда да изговоря по-малко от 3000 думички. А в работата ми се налага все пак малко или много да общувам с други хора, така че вечер обикновено съм си "казала думичките" и предпочитам да слушам. За мен семейството и роднините са най-важни. Те са ми основния приоритет, това което ме изпълва с щастие и доволство, когато са покрай мен. Приятели имам малко, а по стечение на обстоятелствата те са ни общи такива. Така, че по-скоро аз отговарям на описанието, макар и съпругът ми да пасва перфектно на описания от теб тип, защото и за него семейството и роднините са основния приоритет, в степени - първо жената, после децата и след това останалите роднини и накрая близките ни приятели. При мен разликата е, че първо са децата, след това той, останалите роднини и близките ни приятели. Иначе той е екстроверт. Много лесно завързва нови познанства, може да стане душата на почти всяка компания, да води разговори на съвсем различни теми, в същото време много тактичен, деликатен, но и много експанзивен и емоционален и определено 5000 думички на ден не му стигат. Но пък работата му е свързана с общуване с много и различни хора и дето се вика има къде да си изприказва нужните му думички, а вечер предпочита да е само с нас. Ако остане сам по някакво стечение на обстоятелствата няма да си приготви нищо за ядене, а ще дъвче сух хляб пред компютъра. Ако аз остана сама по някаква причина си запълвам времето с вършене на нещо по дома, а след като изближа всичко, нямам в момента плетка и по форумите нищо интересно чувствам някаква празнота и семейството ми липсва. И аз няма да си приготвя нищо за хапване, губи ми се удоволствието от това, когато не е за любимите ми хора.
Щастливи сме така и това е може би най-важното. А като млади интересно общувахме много в определена компания, по цели нощи бяхме заедно и купонясвахме, но някак с течение на времето къщата престана да бъде хан. Постепенно оформихме една постоянна компания, а тя пък от своя страна се оформи в няколко семейства, които сега са близките ни приятели и пак се събираме, но по-рядко и вече не с преспиване, освен на нова година.
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
А защо да не е? Трябва ли всеки да се зарежда с бира и приятели?
Когато аз съм извън града, моят мъж също си седи у дома, пред ТВ или компютър, дори преди детето пак така,разбира се ходи и на работа.Не е тръгнал да излиза с приятели, може и вече да се уморява, а и повечето ни приятели са семейни приятели .
Но депресиран никога не съм го заварвала.В депресирането има нещо, което волю-неволю хвърля вина върху партньора и тогава депресираният наистина има проблем с усамотяването си.Ако не може да си измисли ново хоби, може да му се постави някаква задача- да отремонтира нещо ,да пререди нещо.Защото ако наистина изпада в депресивни състояния, това вече не е обикновено домошарство, а проблем, който може да се задълбочи.
Обикновеният домошар- седи си у дома, гледа мачове, рови нещо в компютъра, особено зимно време какво да прави и му е пак добре.
Но за човек, който изпада в депресия, на когото му е тъжно, наистина трябва да му се намери някакво занимание, защото самотата дори за ден-два ще го разяжда и тормози.
Но депресиран никога не съм го заварвала.В депресирането има нещо, което волю-неволю хвърля вина върху партньора и тогава депресираният наистина има проблем с усамотяването си.Ако не може да си измисли ново хоби, може да му се постави някаква задача- да отремонтира нещо ,да пререди нещо.Защото ако наистина изпада в депресивни състояния, това вече не е обикновено домошарство, а проблем, който може да се задълбочи.
Обикновеният домошар- седи си у дома, гледа мачове, рови нещо в компютъра, особено зимно време какво да прави и му е пак добре.
Но за човек, който изпада в депресия, на когото му е тъжно, наистина трябва да му се намери някакво занимание, защото самотата дори за ден-два ще го разяжда и тормози.
Toва някои жени са не за бой, ами да не казвам за какво:)
10ц иска да намери забавление на мъжа си, а вие я пращате да му търси втора работа ако някой даде такъв съвет на мъжа ми направо го отстрелвам с гаубица.
10ц иска да намери забавление на мъжа си, а вие я пращате да му търси втора работа
ако някой даде такъв съвет на мъжа ми направо го отстрелвам с гаубица.Да ти услужа? Аз насърчих моят съпруг да започне втора работа, която цял живот е била тихата му страст, негово хоби и поле за изява на творческите му способности. Дали хоби като риболов или работа, която да му носи удовлетворение и забавление, няма разлика. Зависи и от типа човек- мъжът ми не обича шумни компании, спортува активно, към какво друго да го насоча за да се разсее без мен?
Не съм чела цялата тема, но да си кажа
Аз съм такава. Най-добре ми е с близките и другите контакти са ми просто за запълване на времето, когато не мога да бъда със семейството ми в неговата пълнота. Когато мъжът ми например е в командировка, броя часовете, дните. Срещам се с приятели, но колкото времето да минава по-бързо.
Когато съм на работа, се чувствам добре, имам много приятели и познати, създавам бързо контакти, забавлявам се, но винаги имам един копнеж детето и мъжа ми да са наблизо. И да сме си вкъщиили където и да е и с когото и да е, но и тримата.
Странното е, че въобще не ми личи, че съм такава. Всичките ми познати и колеги смятат, че съм много свободолюбива. Само най-близките са наясно.
Според мен този тип поведение е проблем, когато се очаква същото и от другия във връзката. Или пък другият се чувства гузен.
Аз съм такава. Най-добре ми е с близките и другите контакти са ми просто за запълване на времето, когато не мога да бъда със семейството ми в неговата пълнота. Когато мъжът ми например е в командировка, броя часовете, дните. Срещам се с приятели, но колкото времето да минава по-бързо.
Когато съм на работа, се чувствам добре, имам много приятели и познати, създавам бързо контакти, забавлявам се, но винаги имам един копнеж детето и мъжа ми да са наблизо. И да сме си вкъщиили където и да е и с когото и да е, но и тримата.
Странното е, че въобще не ми личи, че съм такава. Всичките ми познати и колеги смятат, че съм много свободолюбива. Само най-близките са наясно.
Според мен този тип поведение е проблем, когато се очаква същото и от другия във връзката. Или пък другият се чувства гузен.
Ами темата е за достатъчността. Не за обсебването.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Вече зависи дали този темперамент на този човек устройва половинката.
Зависи доколко неинициативността му когато е сам не е и неинициативност, когато е с половинката.
Т.е. дали организира и той нещо или просто стои вкъщи и си чете.
Не виждам кой знае какъв проблем, дори и да е така. Стига да не ограничава твоята свобода, което явно е така, всичко е 6.
Добре де, ако имате достатъчно контакти с други хора, това пак ли се брои за асоциалност? Щом са заедно, значи са асоциални
Най-хубавите ни години минаха така.
Сега работя от вкъщи по едни други неща, които започнах и за да мога да ходя да прибирам детето на есен, живот и здраве.
Много ни липсва това време...
А как ги виждате нещата, ако работехте и ДВАМАТА на едно и също място?
НЕ стол до стол, в разни отдели, но....ЗАЕДНО?
За по цигарка заедно, в обедната заедно, сутрин с колата се карате, вечер се отвеждате...
Това, хм, как ви се струва?
НЕ стол до стол, в разни отдели, но....ЗАЕДНО?
За по цигарка заедно, в обедната заедно, сутрин с колата се карате, вечер се отвеждате...
Това, хм, как ви се струва?
Най-хубавите ни години минаха така.
Сега работя от вкъщи по едни други неща, които започнах и за да мога да ходя да прибирам детето на есен, живот и здраве.
Много ни липсва това време...
А как ги виждате нещата, ако работехте и ДВАМАТА на едно и също място?
Това, хм, как ви се струва?
Това, хм, как ви се струва?
, че да не кажа и уикендите . Сериозно - според мен такива отношения по-скоро прерастват в "моя най-добър приятел". В което все пак, може би няма нищо лошо...
Касита, идеята ти не е лоша, аз съм мислила в посока хоби-бизнес.
Ако реши да изкарва пари от спортна тема например ще го подкрепя с 2 ръце. В крайна сметка толкова знания за футбола и футболния пазар има, да вземе нещо да прави по темата. Блог или нещо от сорта. Намислила съм му и бизнес със спортни залагания, ще е много подходящ за такава работа, всичко знае. Първото обаче ми се струва отново интровертно, а второто иска инвестиции.
И най-вече излизане от инерцията, удобното
Ако реши да изкарва пари от спортна тема например ще го подкрепя с 2 ръце. В крайна сметка толкова знания за футбола и футболния пазар има, да вземе нещо да прави по темата. Блог или нещо от сорта. Намислила съм му и бизнес със спортни залагания, ще е много подходящ за такава работа, всичко знае. Първото обаче ми се струва отново интровертно, а второто иска инвестиции.
И най-вече излизане от инерцията, удобното
Касита, идеята ти не е лоша, аз съм мислила в посока хоби-бизнес.
Ако реши да изкарва пари от спортна тема например ще го подкрепя с 2 ръце. В крайна сметка толкова знания за футбола и футболния пазар има, да вземе нещо да прави по темата. Блог или нещо от сорта. Намислила съм му и бизнес със спортни залагания, ще е много подходящ за такава работа, всичко знае. Първото обаче ми се струва отново интровертно, а второто иска инвестиции.
И най-вече излизане от инерцията, удобното
Ако реши да изкарва пари от спортна тема например ще го подкрепя с 2 ръце. В крайна сметка толкова знания за футбола и футболния пазар има, да вземе нещо да прави по темата. Блог или нещо от сорта. Намислила съм му и бизнес със спортни залагания, ще е много подходящ за такава работа, всичко знае. Първото обаче ми се струва отново интровертно, а второто иска инвестиции.
И най-вече излизане от инерцията, удобното
Еее, ти ме разби направо, с тези залагания! не знам как си го представяш това нещо, но аз не бих тласнала мъжа си към това чудо.
родителите ми цял живот са работили заедно. имах чувството, че пренасяха работата си у дома. непрекъснато обсъждаха работните си проблеми - караха се, спореха....определено мисля, че никак не им действаше задравословно. когато се случеше някой да замине командировка, у дома настъпваше страшен купон и покой/слава богу/. останалият у дома с мен изведнъж разбираше, че има дете и ми обръщаше внимание. после пак почваше отначало всичко.
не мога да си представя да работя цял ден с мъжа си и после пак да прекарвам времето си само и единствено с него. направо сигурно накрая на седмица ще ми иде да го дрънна с тигана по главата.
човек има нужда от разнообразни срещи и с други представители на околния свят/това си е мое лично мнение, де/.
10 ц, ами щом това с еврофутбола му е стихията направете един талъв пункт . човекът ще 'плува' дето се казва в свои води, там вероятно се събират такива фенове и ще обменят резултати и залози.
не мога да си представя да работя цял ден с мъжа си и после пак да прекарвам времето си само и единствено с него. направо сигурно накрая на седмица ще ми иде да го дрънна с тигана по главата.
човек има нужда от разнообразни срещи и с други представители на околния свят/това си е мое лично мнение, де/.
10 ц, ами щом това с еврофутбола му е стихията направете един талъв пункт . човекът ще 'плува' дето се казва в свои води, там вероятно се събират такива фенове и ще обменят резултати и залози.
Имаме в темата един такъв случай
Работим с ММ заедно. Заедно сме практически 24 часа,
7 дни в седмицата, бюро до бюро, възглавница до въз-
главница, че си и бутаме лактите на вечеря. Случва се
да се разделим за някой друг ден. Настава велико сму-
щение - телефоните са все в ръката, чуваме се по ня-
колко пъти на ден. Живее се, де, не е толкова лошо,
но си е до човек/хора.
Работим с ММ заедно. Заедно сме практически 24 часа,
7 дни в седмицата, бюро до бюро, възглавница до въз-
главница, че си и бутаме лактите на вечеря. Случва се
да се разделим за някой друг ден. Настава велико сму-
щение - телефоните са все в ръката, чуваме се по ня-
колко пъти на ден. Живее се, де, не е толкова лошо,
но си е до човек/хора.
Аз съм като мъжа в първия пост. Не излизам с приятелки, не се моткам сама по улиците. Навсякъде с Милото. Не само заради колата но и да не се мъча да разказвам кой какво каза, какво видях и т.н.
Хобитата ми-комп, книги и т.н. не налагат срещи с хора.
Щастлива съм и не искам да се променям или да променям нещата.
но и да не се мъча да разказвам кой какво каза, какво видях и т.н.Хобитата ми-комп, книги и т.н. не налагат срещи с хора.
Щастлива съм и не искам да се променям или да променям нещата.
Виждаме се по по 1-2 вечер най-много. Не всеки уикенд сме заедно. Често се раздлеляме за по 1 седмица .Мъжът ми има ангажименти извън работата вечер, тренира, вижда се с приятели. И аз съм така:срещи с прителки, спорт ,козметични процедури. Имаме си живот извън семейството така да се каже. И да си призная това ме устройва напълно. Обичам свободата, личното пространство, да оставам сама. А и действа много освежаващо на връзката във всяк оедно отношенеи не си омръзваме.
Важното е да се уцели все пак границата, т.е да не се губи съвсем комуникацията и връзката,а да се поддържа...
Важното е да се уцели все пак границата, т.е да не се губи съвсем комуникацията и връзката,а да се поддържа...
Но пък и едва ли този човек не работи, тоест има социални контакти, не е като да си стои нон-стоп в къщи.
Просто има хора, които не обичат много да излизат, а предпочитат да си вършат нещо в къщи.
разбира се, че работи и има 'социални контакти' там, т.е общува с хора, поддържа добър тон и връзки. и е домошар.
предпочитам да не се изпада в крайности ( в темата) т.е към патологии, а да говорим за човек, който намира центъра си в семейството. аз познавам няколко такива мъже.
Познавам няколко такива мъже и десетки такива жени. Аз също донякъде съм така. Мъжете просто се прибират вкъщи след работа и раздялата със семейството им тежи. Жените също са така. Домошари в общи линии, бих казала. Те не са без социални контакти, но нямат навик да излизат по саме с приятели, обикновено и двамата в двойката са си вкъщи когато не са на работа или излизат заедно. Ако са разделени, вършат си ежедневните задължания, но в общи линии очакват половинката да се прибере. Още повече, че обикновено това са хора, които имат деца, които искат грижи, а докато единия го няма грижите се поемат изцяло от другия.
Ето аз ако мъжът ми отсъства една седмица това значи - водене на детето у баба му всяка сутрин преди работа, вземането му след работа, пазаруване, готвене, чистене и обгрижване на малкия. Невъзможност да изляза някъде вечер и лягане рано с книга, защото на другия ден ще ставам в 7ч.
Не виждам нищо странно в това.
аз все си мисля, че за един мъж е много по-лесно да завърже хоби, да има някакви извънсемейни увлечения. При нас колоезденето и моторите са абсолютна мания, почти не познавам мъж, който да не прави едно от двете, или и двете. Много мъже също ходят на лов, риболов, лодки карат, сезонно ги обхваща истерията на гъбите, после футбола си е традиционно увлечение... При жените е по-сложно, защото все имаме какво да правим вкъщи, което разбира се е оправдание, време се намира, ако има желание.
аз все си мисля, че за един мъж е много по-лесно да завърже хоби, да има някакви извънсемейни увлечения. ...
Съгласна съм
Аз за разлика от теб, ако можех, бих убедила мъжа ми да се откаже поне от едното хоби, че малко в повече ми идват отсъствията му
Аз съм тази, дето си е вкъщи почти постоянно, рядко излизам сама и очаквам и той да е така, ама не. Не му правя проблем, да се караме или нещо, но изпитвам някакво чувство сякаш за него съм на последно място след хобитата, приятелите и работата. За мен факта, че не прекарва вечерите си вкъщи, и почивните дни ходи някъде, означават, че не иска да е с мен.
Сигурно не е точно така, но така ги чувствам нещата.
Ти как мислиш се чувства съпругът ти когато теб те няма ? Дали мисли като мен ?
И също така на мен би ми било доста неприятно да се опитат да ми намерят хоби. Мъжът ми ми е казвал:"Добре, обичаш да четеш, чети си книжка докато ме няма и ще видиш как няма да ти е криво", аз чета, ама хвърлям око към прозореца и си казвам: "Гледай какво страхотно време, вместо да отидем на пикник тримата с детето, той сега си бръмчи някъде си с мотора. И хубавият ден отиде на вятъра."
Мен ММ не знам колко много ме обича но е факт, че от година и нещо сме залепени. Той работи откъщи, всеки божи ден сме заедно. Нито ни е омръзнало, нито изпитваме нужда да сме сами.
Излизал е 2 пъти вечер на срещи с приятели.
Не сме си омръзнали, харесва ни близостта ни. Има дни, когато нищо не си казваме, знаем си че се обичаме, това ни стига.
но е факт, че от година и нещо сме залепени. Той работи откъщи, всеки божи ден сме заедно. Нито ни е омръзнало, нито изпитваме нужда да сме сами.Излизал е 2 пъти вечер на срещи с приятели.
Не сме си омръзнали, харесва ни близостта ни. Има дни, когато нищо не си казваме, знаем си че се обичаме, това ни стига.
родителите ми цял живот са работили заедно. имах чувството, че пренасяха работата си у дома. непрекъснато обсъждаха работните си проблеми - караха се, спореха....
Ние не говорим за рбаота вкъщи. и май само по служебен въпрос не сме се карали
аз все си мисля, че за един мъж е много по-лесно да завърже хоби, да има някакви извънсемейни увлечения. При нас колоезденето и моторите са абсолютна мания, почти не познавам мъж, който да не прави едно от двете, или и двете. Много мъже също ходят на лов, риболов, лодки карат, сезонно ги обхваща истерията на гъбите, после футбола си е традиционно увлечение... При жените е по-сложно, защото все имаме какво да правим вкъщи, което разбира се е оправдание, време се намира, ако има желание.
Аз пък много се радвам, че мъжът ми няма извънсемейни увлечения, не съм видяла да са довели някой до нещо хубаво.
Всичко изброено може да е и семейно хоби, ако и двамата имат еднакви интереси, насила ли да спрат хобито си или да ходят в различни посоки, само и само да не се засекат?
Не виждам защо трябва да ръчкаш човека, живее както му харесва и това го прави щастлив.
Мъжът ми ми е казвал:"Добре, обичаш да четеш, чети си книжка докато ме няма и ще видиш как няма да ти е криво", аз чета, ама хвърлям око към прозореца и си казвам: "Гледай какво страхотно време, вместо да отидем на пикник тримата с детето, той сега си бръмчи някъде си с мотора. И хубавият ден отиде на вятъра."
Но, разбира се, не твърдя, че аз съм права, а другите - глупави или нещо подобно. Не ме разбирай погрешно, просто явно хората сме много различни.
Не виждам защо трябва да ръчкаш човека, живее както му харесва и това го прави щастлив.
Защо се пънете да разваляте хубавия мъж?
Моят от седем години работи вкъщи. (изключвам спаринг партньорите за тенис и волейбол), други соц. контакти освен с нас реално няма (е, покрай работата му също се налага да говори с хора от време на време). Не е болезнено привързан към жена и деца, дори обратното едва ли ще забележи,че липсваме. Разбира се любимият компютър компенсира всичко. Свекървата много се впечатлява от това как бил загубил трудови навици (често се шегуваме, че пижамата му е работното облекло).
Аз обратно: ходя, работя, срещам се с около стотина различни хора на ден, освен това имам много извън работни и семейни контакти. Мога да ви кажа, че въпреки, че аз видимо съм толкова активна, а той толкова пасивен, за петнайсет години той все още е най-интересния ми събеседник, човекът с който никога не ми е скучно и затъпяващо, с който мога да говоря за всичко и на безброй теми. Не се е обзличил от стоенето вкъщи, дори напротив. Когато това негово отношение към живота (защото на него му е супер хубаво така) престана да ме дразни и ядосва, тогава започнах да го ценя и да му се радвам истински.
Моят от седем години работи вкъщи. (изключвам спаринг партньорите за тенис и волейбол), други соц. контакти освен с нас реално няма (е, покрай работата му също се налага да говори с хора от време на време). Не е болезнено привързан към жена и деца, дори обратното едва ли ще забележи,че липсваме. Разбира се любимият компютър компенсира всичко. Свекървата много се впечатлява от това как бил загубил трудови навици (често се шегуваме, че пижамата му е работното облекло).
Аз обратно: ходя, работя, срещам се с около стотина различни хора на ден, освен това имам много извън работни и семейни контакти. Мога да ви кажа, че въпреки, че аз видимо съм толкова активна, а той толкова пасивен, за петнайсет години той все още е най-интересния ми събеседник, човекът с който никога не ми е скучно и затъпяващо, с който мога да говоря за всичко и на безброй теми. Не се е обзличил от стоенето вкъщи, дори напротив. Когато това негово отношение към живота (защото на него му е супер хубаво така) престана да ме дразни и ядосва, тогава започнах да го ценя и да му се радвам истински.
Мъжът ми ми е казвал:"Добре, обичаш да четеш, чети си книжка докато ме няма и ще видиш как няма да ти е криво", аз чета, ама хвърлям око към прозореца и си казвам: "Гледай какво страхотно време, вместо да отидем на пикник тримата с детето, той сега си бръмчи някъде си с мотора. И хубавият ден отиде на вятъра."
Но, разбира се, не твърдя, че аз съм права, а другите - глупави или нещо подобно. Не ме разбирай погрешно, просто явно хората сме много различни.
Не те разбирам погрешно, просто наистина хората сме различни
Приятно ми е и мъжа ми да е с нас. Аз мога да изляза на пикник сама с детето, но има някои неща, които не ми позволяват - не шофирам, а дори и да шофирам нямам своя кола, оттам нататък е ясно - ако трябва да награбя багажа за пикник и да мъкна детето с автобус примерно някъде в околността е живо приключение. А и детето е на 3, не на 10г., че да е постижимо това
В общи линии ако мъжът ми отсъства, с малкия можем да се разходим някъде наблизо, до приятелка на гости, до парка да поиграе с децата или в двора да се печем на слънце и да си играе. И без това времето, в което сме двамата с мъжа ми заедно е доста малко, като излезе сам някъде намалява още повече, та в един момент се получава сякаш двамата различни животи живеем, затова и тези ми реакции.
За мен и моето светоусещане мъж като този на 10 c's би ми паснал чудесно
За мен добре прекаран ден е този, в който сме тримата с детето, пък дали ще сме навън, у дома, на гости, няма никакво значение
С приятелки пак изкарвам добре, но не е същото, изобщо.
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.
Ми нека му хареса де. И на мен ми харесва. 
Ама ще стане мазало.
Ама ще стане мазало.
Не виждам какъв е проблемът човекът да си прекарва свободното време със семйството си. То така или иначе ако двамата работят им остава толкова малко време да са заедно. Ако и през свободното си време всеки тръгне да излиза със своите си приятели и да си гледа собствените интереси какъв е смисълът изобщо да съжителстват заедно. Аз бих предпочела такъв мъж който държи на мен и децата пред някой който повече държи на приятелите си и на хобитата си да речем.
Предполагам трябва да се намери някакъв баланс.
Иначе и аз познавам двойки тук които май прекарват цялото си свободно време заедно, всичките им приятели и интереси са общи. Наистина такъв един начин на живот ми се вижда малко скучен все едно сте залепени един за друг, но всеки си решава за себе си. Познавам едно руско семейство тук, жената не шофира, с мъжа си работят заедно та където и да отиде все са заедно защото тук без кола няма как да се придвижваш. На мен това положение ми се вижда малко крайно но не съм я чувала да се оплаква. Аз ако съм ще изкукам да трябва да съм непрекъснато с мъжа ми. Имам нужда от лично пространство. Дори като си ходим до България за месец два ми се отразява много добре. Имам нужда да се дистанцирам понякога, но и мъжът ми няма проблем с това.
Предполагам трябва да се намери някакъв баланс.
Иначе и аз познавам двойки тук които май прекарват цялото си свободно време заедно, всичките им приятели и интереси са общи. Наистина такъв един начин на живот ми се вижда малко скучен все едно сте залепени един за друг, но всеки си решава за себе си. Познавам едно руско семейство тук, жената не шофира, с мъжа си работят заедно та където и да отиде все са заедно защото тук без кола няма как да се придвижваш. На мен това положение ми се вижда малко крайно но не съм я чувала да се оплаква. Аз ако съм ще изкукам да трябва да съм непрекъснато с мъжа ми. Имам нужда от лично пространство. Дори като си ходим до България за месец два ми се отразява много добре. Имам нужда да се дистанцирам понякога, но и мъжът ми няма проблем с това.
Ами да- моят мъж е нещо подобно.Ходим на работа, (аз по цял ден- до 19; той на смени).Не се виждаме много, много, особено, когато е нощна смяна.Когато обаче имаме възможност да си бъдем вкъщи и да се видим, предпочитаме да сме си двамата, пред това той да ходи да пие бира с приятели или аз да ходя по кафенета.....Сам с приятели не излиза (е, айде може да се случи много , много рядко през деня да му се обади някой за някаква работа примерно)Когато искаме да излизаме сме винаги заедно!:) За мен няма нищо лошо в това.Като виждам някои мои познати, на които мъжете вечно са за риба или на лов или незнам си още къде още повече се радвам, че моят мъж си е именно такъв, какъвто си е!
Дидолина, добре, нищо лошо няма в това да излизате заедно, още повече щом се засичате рядко покрай работата.
Но ... как общувате с приятелите си, той - с неговите, ти - с твоите ... или и приятелите са само общи?
Казваш, че приятелите му звънят по работа А само за това ли?
Нямаш ли нужда понякога да излезеш сама, с твои приятели, без мъж, без деца ... не става дума постоянно това да правиш, но и да не го правиш изобщо ми е много крайно на мен ... в което все пак няма лошо, ако на двойката това и харесва, всеки решава за себе си
Но ... как общувате с приятелите си, той - с неговите, ти - с твоите ... или и приятелите са само общи?
Казваш, че приятелите му звънят по работа
А само за това ли? Нямаш ли нужда понякога да излезеш сама, с твои приятели, без мъж, без деца ... не става дума постоянно това да правиш, но и да не го правиш изобщо ми е много крайно на мен ... в което все пак няма лошо, ако на двойката това и харесва, всеки решава за себе си
А мъжът, който има интереси, хобита и приятели, да не би да не обича?! 
Въпросът ти е ОК, но заглавието е отчасти 'на заем' от друга тема, така че двете са свързани или поне такава ми беше идеята първоначално.
После се разбра, че уважаемите форумки трудно разсъждават без конкретно подаден казус и темата отвъртя в логичната посока да решават 'моя проблем', като най-лесно.
А мъжът, който има интереси, хобита и приятели, да не би да не обича?!
За мен това няма нищо общо с обичането.
Не искам дори да си представя мъж без интереси, без приятели ... аре хобито не е задължително...
Има хора обаче, които считат, че ако мъжът го стяга шапката и иска веднъж седмично да отиде за риба, да излезе сам с приятели и т.н., значи не обича... сякаш за тях между тези неща и липсата на обич има знак за равенство ... Както и има разлика между това да излизаш сам с приятели и да ходиш да кръшкаш ...
Съвсем отделен въпрос е ако и двамата във връзката нямат други нужди освен това да са заедно. Щом това ги прави щастливи и на никой не пречат, всичко е ок.
Драмата идва, когато единият в семейството е човек с интереси, нужда от лично пространство и т.н., а другият е "стикер"
Мон, разбира се, че не му се обаждат само по работа.Мисълта ми беше, че когато излиза за да помогне нещо на някого излиза сам и това е много рядко, а когато му се обадят да излезе на кафе, ресторант...- излизаме в комплект.Приятелите ни са общи-да.
Аз лично с мои приятелки нямам много време за излизане, защото съм до 19 ч. на работа, след което бързам да се прибера да обърна внимание на детето.За сметка на това, обаче всяка сутрин отделям по 1 час време да изпия сутрешното си кафе с приятелка преди работа
Аз лично с мои приятелки нямам много време за излизане, защото съм до 19 ч. на работа, след което бързам да се прибера да обърна внимание на детето.За сметка на това, обаче всяка сутрин отделям по 1 час време да изпия сутрешното си кафе с приятелка преди работа
Няма човек без интереси, но какво налага те да са обвързани с излизане извън дома?
Аз например мога цяла вечност да пиша и чета и пиша...Не съм го постигнала още.
Човек е устроен да живее добре- ако не се получава, тръгва да търси щастието.
Съпругът ми също ни е отдаден и аз не се притеснявам - сигурно ми е, топло и летежно. Той не може да бъде друг и аз такъв го обичам.
Аз например мога цяла вечност да пиша и чета и пиша...Не съм го постигнала още.
Човек е устроен да живее добре- ако не се получава, тръгва да търси щастието.
Съпругът ми също ни е отдаден и аз не се притеснявам - сигурно ми е, топло и летежно. Той не може да бъде друг и аз такъв го обичам.
разбира се, че работи и има 'социални контакти' там, т.е общува с хора, поддържа добър тон и връзки. и е домошар.
предпочитам да не се изпада в крайности ( в темата) т.е към патологии, а да говорим за човек, който намира центъра си в семейството. аз познавам няколко такива мъже.
предпочитам да не се изпада в крайности ( в темата) т.е към патологии, а да говорим за човек, който намира центъра си в семейството. аз познавам няколко такива мъже.