Публикувана: 2 авг. 2011, 19:40 ч.
Последно мнение: 4 септ. 2011, 22:14 ч.

A какво ще кажете за мъж, който много обича.

10 596
122
1

# 90 3 авг. 2011, 21:27 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: 10 c's в ср, 03 авг 2011, 20:27

Касита, идеята ти не е лоша, аз съм мислила в посока хоби-бизнес.
Ако реши да изкарва пари от спортна тема например ще го подкрепя с 2 ръце. В крайна сметка толкова знания за футбола и футболния пазар има, да вземе нещо да прави по темата. Блог или нещо от сорта. Намислила съм му и бизнес със спортни залагания, ще е много подходящ за такава работа, всичко знае. Първото обаче ми се струва отново интровертно, а второто иска инвестиции.
И най-вече излизане от инерцията, удобното

Еее, ти ме разби направо, с тези залагания! не знам как си го представяш това нещо, но аз не бих тласнала мъжа си към това чудо.

# 91 3 авг. 2011, 21:34 ч.

Мнения: 5 710

Еврофутбол, нещо такова си представям:) Нищо незаконно и фрапиращо

PS: Ние също сме работили заедно около 2г , беше мн хубаво:)

Последна редакция: чт, 04 авг 2011, 00:08 от 10 c's

# 92 4 авг. 2011, 09:52 ч.

Мнения: 3 371

родителите ми цял живот са работили заедно. имах чувството, че пренасяха работата си у дома. непрекъснато обсъждаха работните си проблеми - караха се, спореха....определено мисля, че никак не им действаше задравословно. когато се случеше някой да замине командировка, у дома настъпваше страшен купон и покой/слава богу/. останалият у дома с мен изведнъж разбираше, че има дете и ми обръщаше внимание. после пак почваше отначало всичко.

не мога да си представя да работя цял ден с мъжа си и после пак да прекарвам времето си само и единствено с него. направо сигурно накрая на седмица ще ми иде да го дрънна с тигана по главата.
човек има нужда от разнообразни срещи и с други представители на околния свят/това си е мое лично мнение, де/.

10 ц, ами щом това с еврофутбола му е стихията направете един талъв пункт . човекът ще 'плува' дето се казва в свои води, там вероятно се събират такива фенове и ще обменят резултати и залози.

# 93 4 авг. 2011, 10:00 ч.

Мнения: 4 806

Имаме в темата един такъв случай Simple Smile

Работим с ММ заедно. Заедно сме практически 24 часа,
7 дни в седмицата, бюро до бюро, възглавница до въз-
главница, че си и бутаме лактите на вечеря. Случва се
да се разделим за някой друг ден. Настава велико сму-
щение - телефоните са все в ръката, чуваме се по ня-
колко пъти на ден. Живее се, де, не е толкова лошо,
но си е до човек/хора.

# 94 4 авг. 2011, 11:33 ч.

Мнения: 4 569

Аз съм като мъжа в първия пост. Не излизам с приятелки, не се моткам сама по улиците. Навсякъде с Милото. Не само заради колата Mr. Green

но и да не се мъча да разказвам кой какво каза, какво видях и т.н.
Хобитата ми-комп, книги и т.н. не налагат срещи с хора.
Щастлива съм и не искам да се променям или да променям нещата.

# 95 4 авг. 2011, 12:03 ч.

Мнения: 3 641

Виждаме се по по 1-2 вечер най-много. Не всеки уикенд сме заедно. Често се раздлеляме за по 1 седмица .Мъжът ми има ангажименти извън работата вечер, тренира, вижда се с приятели. И аз съм така:срещи с прителки, спорт ,козметични процедури. Имаме си живот извън семейството така да се каже. И да си призная това ме устройва напълно. Обичам свободата, личното пространство, да оставам сама. А и действа много освежаващо на връзката във всяк оедно отношенеи не си омръзваме.
Важното е да се уцели все пак границата, т.е да не се губи съвсем комуникацията и връзката,а да се поддържа...

# 96 4 авг. 2011, 12:28 ч.

Мнения: 1 174

Цитат на: 10 c's в вт, 02 авг 2011, 21:02

Цитат на: Mirama в вт, 02 авг 2011, 20:23

Но пък и едва ли този човек не работи, тоест има социални контакти, не е като да си стои нон-стоп в къщи.
Просто има хора, които не обичат много да излизат, а предпочитат да си вършат нещо в къщи.

разбира се, че работи и има 'социални контакти' там, т.е общува с хора, поддържа добър тон и връзки. и е домошар.
предпочитам да не се изпада в крайности ( в темата) т.е към патологии, а да говорим за човек, който намира центъра си в семейството. аз познавам няколко такива мъже.

Познавам няколко такива мъже и десетки такива жени. Аз също донякъде съм така. Мъжете просто се прибират вкъщи след работа и раздялата със семейството им тежи. Жените също са така. Домошари в общи линии, бих казала. Те не са без социални контакти, но нямат навик да излизат по саме с приятели, обикновено и двамата в двойката са си вкъщи когато не са на работа или излизат заедно. Ако са разделени, вършат си ежедневните задължания, но в общи линии очакват половинката да се прибере. Още повече, че обикновено това са хора, които имат деца, които искат грижи, а докато единия го няма грижите се поемат изцяло от другия.
Ето аз ако мъжът ми отсъства една седмица това значи - водене на детето у баба му всяка сутрин преди работа, вземането му след работа, пазаруване, готвене, чистене и обгрижване на малкия. Невъзможност да изляза някъде вечер и лягане рано с книга, защото на другия ден ще ставам в 7ч.
Не виждам нищо странно в това.

# 97 4 авг. 2011, 13:01 ч.

Мнения: 5 710

аз все си мисля, че за един мъж е много по-лесно да завърже хоби, да има някакви извънсемейни увлечения. При нас колоезденето и моторите са абсолютна мания, почти не познавам мъж, който да не прави едно от двете, или и двете. Много мъже също ходят на лов, риболов, лодки карат, сезонно ги обхваща истерията на гъбите, после футбола си е традиционно увлечение... При жените е по-сложно, защото все имаме какво да правим вкъщи, което разбира се е оправдание, време се намира, ако има желание.

# 98 4 авг. 2011, 13:35 ч.

Мнения: 1 174

Цитат на: 10 c's в чт, 04 авг 2011, 13:01

аз все си мисля, че за един мъж е много по-лесно да завърже хоби, да има някакви извънсемейни увлечения. ...

Съгласна съм Peace

Аз за разлика от теб, ако можех, бих убедила мъжа ми да се откаже поне от едното хоби, че малко в повече ми идват отсъствията му Tired

Аз съм тази, дето си е вкъщи почти постоянно, рядко излизам сама и очаквам и той да е така, ама не. Tired

Не му правя проблем, да се караме или нещо, но изпитвам някакво чувство сякаш за него съм на последно място след хобитата, приятелите и работата. За мен факта, че не прекарва вечерите си вкъщи, и почивните дни ходи някъде, означават, че не иска да е с мен.
Сигурно не е точно така, но така ги чувствам нещата.
Ти как мислиш се чувства съпругът ти когато теб те няма ? Дали мисли като мен ?
И също така на мен би ми било доста неприятно да се опитат да ми намерят хоби. Мъжът ми ми е казвал:"Добре, обичаш да четеш, чети си книжка докато ме няма и ще видиш как няма да ти е криво", аз чета, ама хвърлям око към прозореца и си казвам: "Гледай какво страхотно време, вместо да отидем на пикник тримата с детето, той сега си бръмчи някъде си с мотора. И хубавият ден отиде на вятъра."

# 99 4 авг. 2011, 22:18 ч.

Мнения: 11 573

Мен ММ не знам колко много ме обича Mr. Green

но е факт, че от година и нещо сме залепени. Той работи откъщи, всеки божи ден сме заедно. Нито ни е омръзнало, нито изпитваме нужда да сме сами.
Излизал е 2 пъти вечер на срещи с приятели.
Не сме си омръзнали, харесва ни близостта ни. Има дни, когато нищо не си казваме, знаем си че се обичаме, това ни стига.

# 100 4 авг. 2011, 22:25 ч.

Мнения: 46 571

Цитат на: слънчева* в чт, 04 авг 2011, 09:52

родителите ми цял живот са работили заедно. имах чувството, че пренасяха работата си у дома. непрекъснато обсъждаха работните си проблеми - караха се, спореха....

Ние не говорим за рбаота вкъщи. и май само по служебен въпрос не сме се карали Laughing

Цитат на: 10 c's в чт, 04 авг 2011, 13:01

Аз пък много се радвам, че мъжът ми няма извънсемейни увлечения, не съм видяла да са довели някой до нещо хубаво.
Всичко изброено може да е и семейно хоби, ако и двамата имат еднакви интереси, насила ли да спрат хобито си или да ходят в различни посоки, само и само да не се засекат?

Не виждам защо трябва да ръчкаш човека, живее както му харесва и това го прави щастлив.

# 101 5 авг. 2011, 14:52 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Цитат на: rosy_bosy в чт, 04 авг 2011, 13:35

Мъжът ми ми е казвал:"Добре, обичаш да четеш, чети си книжка докато ме няма и ще видиш как няма да ти е криво", аз чета, ама хвърлям око към прозореца и си казвам: "Гледай какво страхотно време, вместо да отидем на пикник тримата с детето, той сега си бръмчи някъде си с мотора. И хубавият ден отиде на вятъра."

Eто това е нещо, което не успявам да разбера. Повечето жени разсъждават така - щом мъжът го няма, те не могат нищо да направят и никак да се забавляват. Аз например, бих излязла с голямо удоволствие на пикник само с децата или с приятелки и с децата, ако видя, че денят е хубав. Също така си мечтая някога да ми се удаде възможност да си лежа с книжката без угризения на съвестта, че пренебрегвам някого или го карам да скучае докато аз съм се отдала на любимото си четене.
Но, разбира се, не твърдя, че аз съм права, а другите - глупави или нещо подобно. Не ме разбирай погрешно, просто явно хората сме много различни.

Цитат на: Не се сърди, човече в чт, 04 авг 2011, 22:25

Не виждам защо трябва да ръчкаш човека, живее както му харесва и това го прави щастлив.

Ами аз пък я разбирам много добре. Ако е човек с повече склонност към търсене на лично пространство, може би има нужда да се отдава самата тя на нещо, което си е само нейно, от време на време и без угризения на съвестта, че той скучае през това време. Това е ужасно досадно.

# 102 8 авг. 2011, 01:05 ч.

Емаесесаесесапипиа
Мнения: 488

Защо се пънете да разваляте хубавия мъж? Simple Smile

Моят от седем години работи вкъщи. (изключвам спаринг партньорите за тенис и волейбол), други соц. контакти освен с нас реално няма (е, покрай работата му също се налага да говори с хора от време на време). Не е болезнено привързан към жена и деца, дори обратното едва ли ще забележи,че липсваме. Разбира се любимият компютър компенсира всичко. Свекървата много се впечатлява от това как бил загубил трудови навици (често се шегуваме, че пижамата му е работното облекло).
Аз обратно: ходя, работя, срещам се с около стотина различни хора на ден, освен това имам много извън работни и семейни контакти. Мога да ви кажа, че въпреки, че аз видимо съм толкова активна, а той толкова пасивен, за петнайсет години той все още е най-интересния ми събеседник, човекът с който никога не ми е скучно и затъпяващо, с който мога да говоря за всичко и на безброй теми. Не се е обзличил от стоенето вкъщи, дори напротив. Когато това негово отношение към живота (защото на него му е супер хубаво така) престана да ме дразни и ядосва, тогава започнах да го ценя и да му се радвам истински.

# 103 8 авг. 2011, 11:24 ч.

Мнения: 1 174

Цитат на: 'Кафе с мед' в пт, 05 авг 2011, 14:52

Цитат на: rosy_bosy в чт, 04 авг 2011, 13:35

Не те разбирам погрешно, просто наистина хората сме различни Peace

Приятно ми е и мъжа ми да е с нас. Аз мога да изляза на пикник сама с детето, но има някои неща, които не ми позволяват - не шофирам, а дори и да шофирам нямам своя кола, оттам нататък е ясно - ако трябва да награбя багажа за пикник и да мъкна детето с автобус примерно някъде в околността е живо приключение. А и детето е на 3, не на 10г., че да е постижимо това Wink

В общи линии ако мъжът ми отсъства, с малкия можем да се разходим някъде наблизо, до приятелка на гости, до парка да поиграе с децата или в двора да се печем на слънце и да си играе. И без това времето, в което сме двамата с мъжа ми заедно е доста малко, като излезе сам някъде намалява още повече, та в един момент се получава сякаш двамата различни животи живеем, затова и тези ми реакции.
За мен и моето светоусещане мъж като този на 10 c's би ми паснал чудесно Peace

За мен добре прекаран ден е този, в който сме тримата с детето, пък дали ще сме навън, у дома, на гости, няма никакво значение Peace

С приятелки пак изкарвам добре, но не е същото, изобщо.

# 104 8 авг. 2011, 12:14 ч.

Мнения: 4 569

10 цента, темата помогна ли ти по-добре да си разбереш мъжа?

Препоръчани теми

Незнам нормално ли е?

За парите и жените

Брак без любов

Отношения между интроверт и екстроверт

Причина:

Причина: