A какво ще кажете за мъж, който много обича.

Чудя се дали и как да го класифицирам моя мъж, защото и той общо взето няма особени желания да ходи насам-натам с приятели. Определено след работа контакта с мен и децата е единственото, което му се иска (даже понякога и това не му се иска  ). Иначе Касита е права, работата допълнително му идва добре 
Като остане сам, започва да размества мебели и да майстори нещо из къщи - има около планове за около милион неща, които иска да направи у дома и само чака да остане сам и вади бормашината. Но да се обади на някой да излезе - абсурд! С приятелите си поддържа такава връзка, че се чудя как не са си забравили имената досега, чуват се по телефона веднъж на месец-два да се ъпдейтнат кой как е, и се виждат един-два пъти в годината. Ама пак са си приятели.
Мен обаче това грам не ме притеснява. Гледа бебето, когато аз искам да изляза да се видя с приятелка или да ида на фризьор, козметик ... Никога не ми е направил проблем за излизането ми, напротив, насърчава ме, защото покрай бебето малко се антисоциализирах и видя, че това ми влияе зле.
Та, Лени, наистина не виждам нещо притеснително в твоя мъж, след като не ограничава теб по никакъв начин 

Не зная за каква възраст става въпрос, но с годините/ не говоря за престарели хора!/човек се изморява от контакти.

Аз се омъжих късно, до тогава къщата ми беше "хан" или имам гости или бях някъде навън, пътувах често.Заедно с това работата ми е свързана с изключително много и натоварващи комуникации.

След като се омъжих отстрани нещата изглеждаха точно така-едва ли не съм се лепнала за мъжа си и той за мен.Обичаме се, разбира се, но едва ли с някаква извънредна и извънземна любов.Но ако се забавлявам без него не ми е много добре, не е същото.Не че не излизам с приятелки или дори сама на театър ходя/ когато няма кой да гледа детето/Често ходя и в командировки и мъжът ми си седи у дома пред ТВ или компютъра, включително и през годините когато бяхме без дете.Не защото е асоциален, а просто с годините се натрупва умора и някак по-уютно и по-сигурно ти е да си с партньора.

Когато аз съм сама у дома- също-винаги мога  да изляза, но ме примързява,по-ми е добре да си разглеждам списание, да гледам филм, да чета книга.

Но някак не свързвам това поведение задължително с много, извън някакви предели обичане.

Преди две години колегите ми организираха много привлекателна екскурзия извън БГ, всеки можеше да дойде с когото си поиска.Мъжът ми отказа, аз спокойно можех да отида сама или да взема някоя приятелка, повечето така направиха.Но аз отказах.Имаше коментари "Ех, този златен мъж, не го оставяш за миг"Ами нито ще ми е спокойно без него, нито ще имам с кого да си споделям по нашия си начин видяното и преживяното.

Сега, друг е въпросът ако някой от партньорите мрънка и натяква на другия отсъствието му и се чувства като жертва.Това вече е твърде обсебващо и на свой ред също няма много общо с обичането.

Но да си седи човек у дома, да си обича домашния уют и да му е най-добре с близките е най-естественото нещо на света, нали и затова хората се събират заедно, защото се чувстват най-добре с един точно определен човек.

Всъщност, това е истината, ако някой не обича нещо, ДА НЕ ограничава другия да прави това, което иска.

Мъжът ми не обича да ходи на:концерти, кино, барове, СПА хотели (на последното почнах да гоп приучвам полееееека ), шумни места като цяло. Дал ми е карт бланш да се занимавам, както намеря за добре. Да излизам, без да проверява къде и с кого. Тийм билдинги-ок.
Той, от своя страна, обича да се уединява на....село. В едно село ходи на лов, забравено от Бога, но така му харесва, така релаксира.

Добро утро, колежки:)

Успокоена съм, че има и други такива мъже.
Моят индивид е много тихо, кротко и спокойно същество, от мъжете, които никога не са повишавали тон в живота си, не е тип 'душата на компанията'.  В общи линии аз съм тази, която казва какво, къде, кога.  Той сам инициатива не, чувства се супер да сме само 2мата. Ако ме няма по-дълго е от този тип мъже, които ще ги намерите заровени м/у кутии пица и сладолед , брадясали и депресирани. А не ми се ще да е така, искам да има някакъв импулс, само за него си. Да кара колело, или да рови нещо в градината, да си има някакво увлечение ( което, ако може да не е свързано с компютъра, като най-лесно:) Но както каза някой, той ако това досега не го е имал, едва ли на 47 ще го проима. Въпреки, че като се замисля, преди да се оженим имаше доволно раздвижен 'социален живот', той вярно, че старичък го взех вече  беше изпаднал от групата на женените с деца, а после пък като се оженихме изпадна от групта на старите ергени, загубил вече вр-ки с групата на женените с деца и така едните не го търсят, а другите не са му интересни... и така Ленчето да създава все веселото, контактите... съдба:)

Чудя се как да го ръчкам малко да създаде хоби, спорт нещо такова...

Уф..и мойто "чудо" е подобно.. В състояние е да седи с дни сам в къщи и да ме чака..
Няма приятели, движим се изцяло в моя приятелски кръг.
Ако излезе -ще е за малко по някакви бизнес срещи, много рядко завършващи с опиянчване.
Категорично не прави  така е от любов..просто му е удобно. "Окутил" се е някак си комфортно край мен и му е ок да си живее така.
В началото направо бях в потрес и всячески се стараех да го размърдам малко. После пък се изморих от постоянното му присъствие и си дадох сметка, че трябва да поразбутам малко схемата. И започнах да си излизам сама и да си правя самам мои си неща.Така релаксирам от него и балансирам.

Аз ти писах, но ти не обърна внимание. Насърчих го да започне втора работа- заради мен и тогава още само едното дете. Постепенно тази му работа отново се превърна във вършена заради мен, за нашето благо...обаче усетих амбицията, наченките на инициативност за нещо самостоятелно....Сега е на другия край на земното кълбо, работата му е такава, че постоянно пътува, 5-10 000 км ги няма за нищо, а преди буквално до магазина ходехме заедно.  
Моят съпруг не беше в нито една от посочените от теб групи, когато се омъжих за него, но пък винаги е бил с доста претенции, с кого да прекарва свободното си време /което никога не е било много/. За това приятелските компании с много убеждаване и подкрепа се превърнаха образно казано в работата, която винаги е желал да върши, но никога не му е достигало явно желанието.

И хоби имаме- да пътуваме, но то е семейно, пак с мен и децата.

Според мен на стари години човек не се променя, дори напротив, особеностите в характера и поведението се задълбочават. С такива хора като мъжа на Лени насила и с примамки не става. Промяна е възможна или с негова вътрешна мотивация, или с някакъв катаклизъм отвън. На него явно си му е добре така, защо да се променя?

Това щях да напиша и аз. Айде мен някой да ме накара да си намеря хоби де  Не става така.

Не знам и аз мисля така, обаче моя мъж на стари години нещо се умори от според него твърде много социални контакти с други хора и почна да твърди,че единствения човек, с който може да се забавлява и отмаря съм аз. 
Не ме ограничава в срещите си с други хора или да правя каквото и да било, нито той ще умре от скука, ако мен ме няма ( обикновено когато пътувам някъде той е с детето) , обаче няма нужда да се среща с негови си приятели просто за забава. Преди не беше така.

Moят мъж е подобен типаж, само дето не е кротък и мил, а доста експанзивен като характер. Но иначе точно така стоят при нас нещата - изключителен домошар, няма никакво хоби, семейството ни е неговия свят. Всичко това е прекрасно, но понякога уморява. Аз съм малко особен чешит и доста често съм си самодостатъчна, имам нужда от пространство, въздух и хладно легло - само за мен си . А той това не го разбира, приема го като израз на недостатъчна любов. Аз пък за толкова години съм се убедила, че просто съм такъв човек и колкото и да обичам някого, имам нужда от известна свобода, не за да хойкам, а за да дишам.
Ето сега съм с децата в БГ, а той остана да работи. Непрекъснато ми го натяква, че съм го "лишила" от семейството му и че стои там сам и нещастен. На мен също ми липсва, но не гледам на това трагично, а по-скоро си почивам и презареждам. Усещам, че дори започвам да ценя отношенията ни повече след една такава почивка. Но за него не е така.

Хубавото на този "тип" мъже е, е ако не са ревниви по природа, са много толерантни към партньора и не му мрънкат, дори го поощряват да се среща с други хора, стига да не ги въвличат в срещите. Нормално е човек по цял ден да е в мелачката на служебните общувания и да му  писне, особено ако не е  от много социалните типове.

Моят е точно такъв - няма никакъв проблем с хобита и социализация. Просто винаги поставя мен и нас пред всичко останало. И предпочита нас. Признавам си, понякога е доста обсебващо и досадно...

Ами аз пък не виждам нищо осъдително, ако двама души обичат да прекарват времето си заедно. Даже ми се вижда ужасно, ако мъжът ми предпочита хоби или приятели пред мен. Имам весела работа, покрай която водя доста активен социален живот - вкл. партита и пътувания. Когато съм вкъщи ми е приятно общуването със семейството ми. Същото се отнася и за мъжа ми - няма нито желание, нито нужда да прекарва свободното си време далече от мен. Не ме обсебва, просто сме щастливи заедно. Водим доста активен живот, но заедно, като двойка.

Ужасно е да.
Не по-малко ужасно е и ако освен теб няма нищо друго, нито приятели, нито хоби, нито други интереси.

Иначе е чудесно дори двама души да се обичат и да прекарват много време заедно, но много време, а не цялото си време ...

Е нали все пак ходят на работа поотделно. Не е ли нормално след това да им е приятно да са заедно?