A какво ще кажете за мъж, който много обича.

  • 10 585
  • 122
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 2 840
Аз не разбирам тогава каква е темата.
Дали ако нямаш хобита, означава, че обичаш жена си повече, отколкото ако имаш?
Ами не, не я обичаш повече, заради това.
Да. И аз това казах. НЕ обича други неща, но пък това не значи, че обича твърде много, ненормално много, жена си. Mr. Green

# 31
  • Мнения: 4 300
Извинявай, Клонке, напоследък ми куца концентрацията.


само не ми става ясно къде е връзката - седи у дома и е домошар  и обича безкрайно жена си newsm78
е тя не е точно пряка връзката, по скоро това, че нямаш нужда от друго общуване и предпочиташ да правиш нещата с нея се тълкува в този смисъл. Нещо като лек вариант на 'не искам да се забавлявам/да живея без  теб'.
Но да се повторя, за мен това си е чисто и просто характер, темперамент, период дори ако щете. Всички имаме нужда от човешко общуване в различна степен.

пп. да допиша. Аз бих го тествала с нещо- прим. посещение на кино, концерт, пикник в парка или нещо неангажиращо и ненатоварено с личен заряд. Дали иска да участва само с мен, дали би се съгласил ако сме ние + други хора и дали ще е категорично против. С две думи да се опитам да преценя къде реално е проблемът- в това, че не иска да прави нищо, в това че не иска да го прави сам или в това, че не иска да го прави без мен.

Последна редакция: вт, 02 авг 2011, 23:07 от Рокси

# 32
  • Мнения: 2 811
 Не може да има ъобича твьрде многоъ. Аз сьм отраснала с вьзпитанието, че граница на любовта между мьжа и жената не трябва да има. Ако не ме обича  НЕИЗБРОИМО БЕЗКРАЙНО много, да си гледа работата. Никви здравословни разумности не са за мен ех. Sad

# 33
  • Мнения: 5 710
Ами темата е за достатъчността. Не за обсебването.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.


Ако за семейството му няма проблем, значи всичко е наред. За тях. Всеки решава за себе си обаче.

Мен лично, нещо подобно ме ужасява, задушава и довежда до лудост. Имам нужда от мое време, с мои хора /без него/, имам нужда да бъда сама ... и т.н.

Освен това подобен мъж трудно би ми поддържал интереса /най-общо казано/ дълго време.

Отделно не ми се струва много нормално - лично мнение  Peace

# 35
  • Мнения: 3 371
Извинявай, Клонке, напоследък ми куца концентрацията.


само не ми става ясно къде е връзката - седи у дома и е домошар  и обича безкрайно жена си newsm78
е тя не е точно пряка връзката, по скоро това, че нямаш нужда от друго общуване и предпочиташ да правиш нещата с нея се тълкува в този смисъл. Нещо като лек вариант на 'не искам да се забавлявам/да живея без  теб'.
Но да се повторя, за мен това си е чисто и просто характер, темперамент, период дори ако щете. Всички имаме нужда от човешко общуване в различна степен.

ок. разбирам.
за мен такива хора са ми асоциални. съжалявам, че го казвам, но така мисля. изключвам моментни 'откъсвания' от света. просто продължавам да недоумявам как е живял този човек преди да има жена и деца. какво го е радвало? все нещо трябва да  е имало. и друго - не товари ли прекалено много съпругата си по този начин?

не че има значение, де. просто си питам така, риторично.

още не виждам обаче връзката да обичаш много и само нея, при условие, че се е появила над определена възраст/примерно на 25 г/, а дотогава, какво? седял си сам пред телевизора и ядеш пуканки ли само? какво го е карало да се чувства 'запълнен със съдържание' /имам предвид като връзка/ ?

# 36
  • София
  • Мнения: 2 840
Ами темата е за достатъчността. Не за обсебването.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Ти, пък, Лени!!!
Сега остава и да обясним на някого, на когото си му е ок, че така не бива и не може.
НЯма правила в тая работа. Всеки си има свое разбиране за щастие и си го изживява.

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 6 470

Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Може.
Не трябва.
За мен не е достатъчно.

п.п. Може да е отдаден на семейството си и без да стига до крайности...

# 38
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Обещах да се включа..
Ето и нашето "ежедневие".  Много, много сме "вързани" един за друг.
Честно казано, не знам как да го кажа за да ме разберете...

Дългогодишен брак -две големи деца...
Ами много му е криво, когато не съм с него - за командировки ден-два. В последно време ги мести за събота и неделя, за да мога да ходя с него.
 И на мен ми е криво, въпреки, че преди ги чаках тези един-два дни за да мога  да остана за малко сама... За какво точно и аз не знам... Точно два часа след като съм се прибрала в къщи и вече ми липсва и... всичкото "намислено" за правене без него вече не е толкова "хепи".
Не сме "залепени", просто и за двамата времето заедно е най-пълноценно.

Случвало се е по цяла вечер да си разменим две-три думи, но самото чувство, че е там....до мен някак си..., а бе не знам...
Много хора са ми казвали, че нашето е патология...Признавам си, че и двамата може да не виждаме децата си доста дълго време без да ни липсват, но... ако сме разделени за повече от един два дни и... чувството е...ужасно.

Таа... при нас е двустранно.
Лошото е, че пострадаха приятелствата ни с други хора, от време на време ми липсва точно "компания"....

И.. да допълня, за любов става дума, не за "привикване"... Как ми се иска, ако знаете, всичко да си "потече" в един обикновен ритъм на рутина и спокойствие, ама не би...
Не се хваля, оплаквам се!  Mr. Green

Последна редакция: вт, 02 авг 2011, 23:28 от Wild_rabbit

# 39
  • Мнения: 5 710
Ами темата е за достатъчността. Не за обсебването.
Може ли и трябва ли човек да има пълна отдаденост вътре в семейството ( жена, деца) и да е това сто процента достатъчно.
Ти, пък, Лени!!!
Сега остава и да обясним на някого, на когото си му е ок, че така не бива и не може.
НЯма правила в тая работа. Всеки си има свое разбиране за щастие и си го изживява.

честно казано аз се тревожа по този въпрос, защото съм целия свят за мъжа ми.
той сякаш няма нужда от други хора, ако пътувам ще стои и ще чака на кутия сладолед.
 не му е интересно да излиза с неговите приятели ( вече), били досадни и монотонни...  Rolling Eyes
контактува с много хора в работата, не е някой асоциален тип нито дивак, омайник е даже   Grinning
но аз имам свят и извън нашето гнездо, имам приятели, обичам да пътувам сама., имам си някакви епизоди мои си, имам и мои си планове, проекти.  Той никога не ме е спирал, напротив. Но той самият няма нужда от друго освен от мен.
като слушам жените редовно се оплакват, че мъжете им ги пренебрегват, аз толкова ще се радвам, ако каже "бе ние с пешо отиваме на тест драйв", вместо това казва "резервиал съм ни тест драйв"...  аз съм сигурна, че той е щастлив така, но се притеснвам, ако вземе да ми се случи нещо... не мисля, че човек трябва да има само една опорна точка.

# 40
  • София
  • Мнения: 2 840
Е, хайде сега...
Мислиш ли, че ако на него му се случи нещо, фактът, че ти обочаш да пътуваш сама и имаш разни хобита, би намалил скръбта ти??? Или би компенсирало нещо липсата му?

Излишно е да се тревожиш. Човекът се чувства щастлив така.
Познавам доста типове, които са твърде отворени към всякакви странични дейности извън семейството си, но са центрирани в него. Когато половинката им я няма, те също си кибичат вкъщи и висят на телефона, пишейки смс-и Joy Всичко друго ги отегчава. hahaha

# 41
  • Мнения: 3 371
10 ц,  Hug

разбирам те сега.

------------------------------------------------------
за мен това би било адски натоварващо.
за този случай съм ужасно щастлива, че мъжът ми никак няма такива очаквания от мен и не изпълвам изцяло света му.






# 42
  • Мнения: 5 710
Клонке, аз имам една приятелка, те са в щатите отдавна, имат и доста по-дълъг брак от нашия, рано се ожениха. Той е като моя мъж.
Тя е с дъщеря си лятото в Бг, и ми е споделяла, че я дранзи малко това, че той няма друга цел в деня, освен да чака да стане време да се чуят. Тя по баровете и плажовете, приятели, емоции, той седи и чака, защото извън тях двете няма свят. Като го пита " ти какво прави днес" той какво прави, ходил на работа, после чака скайпа. Освен това тя е супер социална, има си и там среда, колеги, приятели, излиза си сама, те даже май хората не знаят, че тя е семейна:) А той няма такива нужди. Има нужда само от жена си и детето...За тях диша и живее, за техните дни, за техните емоции, събития...

# 43
  • София
  • Мнения: 2 840
И защо се дразни?
Този факт по никакъв начин не ограничава нейните свободи. Тя си има свои радости, свое разбиране за живота, той - негово. Никой не ангажира другия със воите световъзприятия.
Какво е дразнещото в случая? Че не е като нея ли???

# 44
  • Мнения: 10 547
Ето това е въпросът. Какво да правим с мъж, който няма друг свят, освен семейството /жена си, детето/. Никаква нужда от други хора и занимания освен ежедневните. Временна раздяла вместо да го накара да се забавлява, да излиза, да ходи напред назад го гипсира пред телевизора и чака с дни, само на храна и компютър. Как може на някого това да му е достатъчно.


Насърчих го да си намери втора работа.

Общи условия

Активация на акаунт