A какво ще кажете за мъж, който много обича.

До характер си е и темперамент, а от там и нуждата от повече или по-малко социални контакти. Както се казва в един виц - всеки човек има нужда да изговори 3000 думички на ден. Проблема е, че вечер като се прибера аз съм изговорил моите, а жена ми си ги е стискала 
Аз съм интроверт. Не обичам особено много да общувам с хора и определено имам нужда да изговоря по-малко от 3000 думички. А в работата ми се налага все пак малко или много да общувам с други хора, така че вечер обикновено съм си "казала думичките" и предпочитам да слушам. За мен семейството и роднините са най-важни. Те са ми основния приоритет, това което ме изпълва с щастие и доволство, когато са покрай мен. Приятели имам малко, а по стечение на обстоятелствата те са ни общи такива. Така, че по-скоро аз отговарям на описанието, макар и съпругът ми да пасва перфектно на описания от теб тип, защото и за него семейството и роднините са основния приоритет, в степени - първо жената, после децата и след това останалите роднини и накрая близките ни приятели. При мен разликата е, че първо са децата, след това той, останалите роднини и близките ни приятели. Иначе той е екстроверт. Много лесно завързва нови познанства, може да стане душата на почти всяка компания, да води разговори на съвсем различни теми, в същото време много тактичен, деликатен, но и много експанзивен и емоционален и определено 5000 думички на ден не му стигат. Но пък работата му е свързана с общуване с много и различни хора и дето се вика има къде да си изприказва нужните му думички, а вечер предпочита да е само с нас. Ако остане сам по някакво стечение на обстоятелствата няма да си приготви нищо за ядене, а ще дъвче сух хляб пред компютъра. Ако аз остана сама по някаква причина си запълвам времето с вършене на нещо по дома, а след като изближа всичко, нямам в момента плетка и по форумите нищо интересно чувствам някаква празнота и семейството ми липсва. И аз няма да си приготвя нищо за хапване, губи ми се удоволствието от това, когато не е за любимите ми хора.
Щастливи сме така и това е може би най-важното. А като млади интересно общувахме много в определена компания, по цели нощи бяхме заедно и купонясвахме, но някак с течение на времето къщата престана да бъде хан. Постепенно оформихме една постоянна компания, а тя пък от своя страна се оформи в няколко семейства, които сега са близките ни приятели и пак се събираме, но по-рядко и вече не с преспиване, освен на нова година.

А защо да не е? Трябва ли всеки да се зарежда с бира и приятели?

Когато аз съм извън града, моят мъж също си седи у дома, пред ТВ или компютър, дори преди детето пак така,разбира се ходи и на работа.Не е тръгнал да излиза с приятели, може и вече да се уморява, а и повечето ни приятели са семейни приятели .

Но депресиран никога не съм го заварвала.В депресирането има нещо, което волю-неволю хвърля вина върху партньора и тогава депресираният наистина има проблем с усамотяването си.Ако не може да си измисли ново хоби, може да му се постави някаква задача- да отремонтира нещо ,да пререди нещо.Защото ако наистина изпада в депресивни състояния, това вече не е обикновено домошарство, а проблем, който може да се задълбочи.

Обикновеният домошар- седи си у дома, гледа мачове, рови нещо в компютъра, особено зимно време какво да прави и му е пак добре.

Но за човек, който изпада в депресия, на когото му е тъжно, наистина трябва да му се намери някакво занимание, защото самотата дори за ден-два ще го разяжда и тормози.

Toва някои жени са не за бой, ами да не казвам за какво:)
10ц иска да намери забавление на мъжа си, а вие я пращате да му търси втора работа  ако някой даде такъв съвет на мъжа ми направо го отстрелвам с гаубица.

Защо трябва пък тя да му търси, като той ясно си е показал - какво му е приятно? Ей тия напъни да се наложим....

Да ти услужа? Аз насърчих моят съпруг да започне втора работа, която цял живот е била тихата му страст, негово хоби и поле за изява на творческите му способности. Дали хоби като риболов или работа, която да му носи удовлетворение и забавление, няма разлика. Зависи и от типа човек- мъжът ми не обича шумни компании, спортува активно, към какво друго да го насоча за да се разсее без мен?

Кино. Проститутки. Делтапланеризъм.

Не съм чела цялата тема, но да си кажа
Аз съм такава. Най-добре ми е с близките и другите контакти са ми просто за запълване на времето, когато не мога да бъда със семейството ми в неговата пълнота. Когато мъжът ми например е в командировка, броя часовете, дните. Срещам се с приятели, но колкото времето да минава по-бързо.
Когато съм на работа, се чувствам добре, имам много приятели и познати, създавам бързо контакти, забавлявам се, но винаги имам един копнеж детето и мъжа ми да са наблизо. И да сме си вкъщиили където и да е и с когото и да е, но и тримата.
Странното е, че въобще не ми личи, че съм такава. Всичките ми познати и колеги смятат, че съм много свободолюбива. Само най-близките са наясно.
Според мен този тип поведение е проблем, когато се очаква същото и от другия във връзката. Или пък другият се чувства гузен.

Определено може. По-скоро, както се писа, е въпрос на темперамент.
Вече зависи дали този темперамент на този човек устройва половинката.
Зависи доколко неинициативността му когато е сам не е и неинициативност, когато е с половинката.
Т.е. дали организира и той нещо или просто стои вкъщи и си чете.
Не виждам кой знае какъв проблем, дори и да е така. Стига да не ограничава твоята свобода, което явно е така, всичко е 6.

А как ги виждате нещата, ако работехте и ДВАМАТА на едно и също място?

НЕ стол до стол, в разни отдели, но....ЗАЕДНО?

За по цигарка заедно, в обедната заедно, сутрин с колата се карате, вечер се отвеждате...

Това, хм, как ви се струва?

Добре де, ако имате достатъчно контакти с други хора, това пак ли се брои за асоциалност? Щом са заедно, значи са асоциални 



Най-хубавите ни години минаха така.
Сега работя от вкъщи по едни други неща, които започнах и за да мога да ходя да прибирам детето на есен, живот и здраве.
Много ни липсва това време...

Е, тогава съм съвсем сигурна, че щях лично аз да му организирам вечерите без мен , че да не кажа и уикендите .
Сериозно - според мен такива отношения по-скоро прерастват в "моя най-добър приятел". В което все пак, може би няма нищо лошо...

Касита, идеята ти не е лоша, аз съм мислила в посока хоби-бизнес.
Ако реши да изкарва пари от спортна тема например ще го подкрепя с 2 ръце. В крайна сметка  толкова  знания за футбола и футболния пазар има, да вземе нещо да прави по темата. Блог или нещо от сорта. Намислила съм му и бизнес със спортни залагания, ще е много подходящ  за такава работа, всичко знае. Първото обаче ми се струва отново интровертно, а второто иска инвестиции.
И най-вече излизане от инерцията, удобното

Да де, Кафе, обикновено хората, връщайки се у дома, си споделят в един голям процент от случаите какво е станало НА РАБОТА.
А тук..и двамата знаят КАКВО ТОЧНО е станало на работа.
НЕ знам, аз съм привързана към моя и обичам да прекарваме повече време заедно, но и на работа....

Ние се запознахме на работното място, работехме точно бюро до бюро, но като се има предвид, че в началото не живеехме заедно - екстра ни беше
Впоследствие пак се събрахме за кратко на една работна площадка.