Обърканите чувства на майчинството

  • 5 372
  • 69
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 736
О, безспорно зависи и от детето, но изграждането на навици го правят отчасти родителите.

Ох, това най- го обичам.....

Тоест какво, абсолютно никаква роля нямат родителите в изграждането на навици на децата си? Съмнявам се, просто децата са с различен темперамент, затова казах "отчасти".

# 61
  • Мнения: 21 451
Че всичко е наред обективно, но ви липсва онзи, другият начин на живот, със свободата ?
Детето ни е желано и си го гледаме с любов, но понякога усещам присвиване в стомаха и разяждащ глад за....да се наспя колкото искам, да съм навън колкото искам, да работя, да пътешествам....И се сдухвам, и се депресирам, което понякога ми отнема от енергията за общуване с детето.


 Joy
  А, тя тая точно свобода свърши вече, щом имаш дете. Ще трябва да почакаш да стане пълнолетно.

# 62
  • Мнения: 17 987
Тоест какво, абсолютно никаква роля нямат родителите в изграждането на навици на децата си? Съмнявам се, просто децата са с различен темперамент, затова казах "отчасти".

Не естествено, но сития на гладния не вярва дет се вика. Т.е. ако си гледал кротко дете, не можеш да повярваш, че има терминатори като моите  Laughing За каката мога да призная, че нямах опит, млада зелена....ок съгласих се. Но за дребната  бях се подковала  с правила да не допусна същите грешки- е, възпитах клонинг на кака си просто.

Единствената ми утеха е, че Никол вече е просто съкровище, прощавам и бебешките издънки  Heart Eyes

# 63
  • Мнения: 3 736
А, вярвам аз, имам примери за терминатори около себе се.  Simple SmileВсеки ден благодаря на късмета си, най-вече когато реве спокойното дете, щото знам, че това е нищо в сравнение с други бебета.

# 64
  • Мнения: 445
Прави сте, че е и до дете. На Стефани като бебе не съм й пазила тишина изобщо, спала е на голям шум, особено в количката, но като поизрасна започна да спи неспокойно. Сигурно й зъбките имат вина, много трудно й избиват, сега растат последните 4, на обяд се буди 2-3 пъти и я доприспивам и от най-малкия шум. Нощем е същото, а от 3 месечна не се будеше грам, всички ми се възхищаваха че такова малко бебе спи по 9 часа без да шавне.

# 65
  • Мнения: 17 987
Моите като заспяха за повече от час- два ги пипах за температура, а ти говориш за 9 часа  Shocked

Дано внуците поне да са кротки  Mr. Green

Много се ядосвах свеки като се оплакваше, че не можела да спи. Виках си "ох, аз как мога....само я вземи....."

# 66
  • Мнения: 7 947
Пускам темата, да разбера дали аз съм нестандартен случай, или е нормално това.
Усещате ли, мили майки, които стоите вкъщи по майчинство, от време на време някаква празнина ? Че всичко е наред обективно, но ви липсва онзи, другият начин на живот, със свободата ?
Детето ни е желано и си го гледаме с любов, но понякога усещам присвиване в стомаха и разяждащ глад за....да се наспя колкото искам, да съм навън колкото искам, да работя, да пътешествам....И се сдухвам, и се депресирам, което понякога ми отнема от енергията за общуване с детето.

Неудовлетвореност и дори отегчение чувствах основно когато бях вкъщи. Като тръгнах на работа и детето поотрасна - не. Сега вече имам доста повече лични занимания. Не че и днес не ми се случва да искам да се събудя по обед сама и да отпраша нанякъде, но...доста по-рядко  Wink Трябва ти различно занимание, това е.

# 67
  • Мнения: 4 806
Вярно, че са объркани чувствата. Особено при първо дете.
И аз бях в обърквация, но по-голяма. Освен, че не можех
да правя всичко, което поискам, тогава, когато поискам,
намерих ли начин да се освободя от новороденото за ня-
какво време се ... побърквах, че не съм до рожбето, все
едно светът ще се срути като не съм наблизо. Е, за тази
ми емоция най-много се чувствах несвободна, т.е. най-
много се тормозих  Joy От'де накъде едно вързопче ще
ме кара да го мисля тъй силно, а? От'де накъде ще вземе
да не ми пука, че не спя нощем?

# 68
  • Мнения: 3 736
Много ми харесва как го каза. Ей това са всъщност доживотните окови, другото са странични ефекти на заболяването.  Laughing

# 69
  • София
  • Мнения: 1 335
Чувствала съм се и аз като в първия пост и понеже още преди да родя знаех, че ми предстои се спуках от рев и депресии 9 месеца, докато бях бременна Simple Smile Но едновременно с това и много ми харесва да съм у дома с детето... пълноценно и спокойно, смислено и удовлетвораващо ми е.. и балансиращо, и приземяващо... заедно с всичките опънати нерви и физическо усилие...

Даже сега съм си намерила нов повод за депресия - детето ще тръгва скоро на градина, а аз обратно на работа. И се страхувам да не се юрна нещо да се доказвам, окрилена от промяната и нещо егоцентрично да се настроя, знам ли... Страхувам се как ще превключвам на режим "професионален" и след края на работното време на режим "домашно-уютен-майчински".. дали ще имам енергия за детето и дали ще можем да си общуваме както сега... А това ми е хипер ценно... В работата (ми) има много его... а майчинството и семейният живот ми действат успокояващо и преосмислящо ценностите... Такива неща... Голямо лутане...

Общи условия

Активация на акаунт