Обърканите чувства на майчинството

О, разбира се. Има и още една тема тук- погледни и там, не се различават мненията много

Имах такива моменти, но бързо осъзнах каква свобода ми даваше майчинството във всяко едно отношение - децата не са пречка за пълноценен живот, с изключение на първите им няколко месеца.
А и с израстването им свободата става дори твърде много. Сега има и свободата, и работата, и наспиването, и пътешествията. И копнея за ново майчинство, за да съм още по-свободна. Въпрос на нагласа.
Лошото е, че често с първото майчинство не се осъзнава и тежи, а после съжаляваш, че не си се наслаждавал на всеки миг.

Може би защото ми е много важно да кърмя и съм го поставила приоритет, затова и не го оставям да го гледат бабите за повече от няколко часа (твърде висока цена платих, на косъм да се отбие бебето поради сляпо следване на лекарски препоръки, с хиляда зора го върнах към гърдата благодарение на форума и на консултанти по кърмене, затова оценям първостепенно кърменето).
Ако не кърмех, можех да го оставя за 2-3 дни да го гледат и да отидем с таткото като бели хора някъде...

И по темата имам предвид следното. Например искам да правя нещо, а бабата/детегледачката и т.н. ми каже "ще го взема за 4 часа, ти чети/спи/излез". Да, но тогава пак съм в рамките на ограничението, сега тези 4 часа трябва да...еди-какво си. Знам, че майчинството е предимно и най-вече себераздаване и отговорност. Обаче пустото присвиване в стомаха  

azaf, кажи повече за тази свобода, която явно не съм осъзнала, че я има. Ти си споделяла, че сами гледате децата си, как я намираш тогава свободата ?

Ако правилно разбрах,тази свобода,за която мечтаеш,да няма ограничението на времето,..."....трябва да свърша това за 2 часа"   или "за три часа трябва да се пошляя или да се видя с приятелките на кафе", едва ли ще я има вече.
Дори когато порасне детето достатъчно,че да можеш например да го оставиш цял месец при баба през лятото,а ти да си без ангажименти,тогава пък ще те човърка как е малкото ....дали се оправят с баба си, дали е щастливо.....
С една дума,свободата преди децата никога не е същата с тази след това.
Но това не е лошо....
А не виждам защо не ходите тримата  "като бели хора някъде"....и за два дни да е ,пак излизаш от обичайната домашна среда.
Пък и в края на краищата бебето е бебе само няколко месеца.....

Първата година ми беше готино, макар че съвсем сами си го гледахме бебето. Просто така се случи, че ми беше писнало от свобода и ходене насам натам с приятели и разходките с бебето и приказките за памперси ни най малко не ме уморяваха, това беше нещо напълно ново за мен и интересно. Обаче след като проходи мечтата за свободата ме обхвана с пълна сила.    Минаха години докато можех да си вземам почивки лично за себе си, защото малкия се оказа с проблеми, които налагаха огромна част от точно моето присъствие до него, да не кажа постоянно.
Сега вече мога да си вземем глътки лична свобода и то все по големи, но пълното усещане за същата от времето преди да имам някой, който е моя грижа не мисля, че ще се върне докато не стане напълно самостоятелна личност , а и не би трябвало ( според моите разбирания за майка ).

Има я, разбира се. Стига да се абстрахираш от факта, че трябва да стоиш плътно у дома. Та тогава разполагаш с цялото време на света, без да броиш преобличането и храненето на бебето. Малките деца спят много, хранят се бързо, преобличането бързо става рутина. Не ми е тежало. Спокойно можеш /особено сега в топлото време/ да сложиш в една чанта памперси и с количката да обикаляш - кафенета, паркове, срещи с приятелки, които не работят. Вкъщи свикни да си почиваш - бебето спи, ти лягай с книжка или с филмче. Децата са приспособими - могат и да пътуват, и на чуждо място свикват по-бързо, че дори това ги изморява и после спят повече. И по почивки сме водили нашите, и по заведения. И сега ги водим. Нямат проблем с пътуването. Да, трябва да са повече с теб, но не и постоянно. Ние се редувахме с баща им в гледането, за да може всеки да излезе с компания. И досега си имаме определени дни за купонясване - той е в четвъртък, а аз в петък. Другите дни - както дойде. Аз не съм и кърмила, та може това да ми е давало и по-голямо усещане за свобода, защото не ми е било проблем да разбъркам 2 шишета с АМ и да ги нахраня едновременно, без дори да ги вадя от количката.
Колкото по-големи стават, толкова по-лесно ми става, защото и те така са свикнали. Излизаме някъде, те си играят /предимството е, че децата ми са 2 и винаги имат компания и занимавка/. Отиваме на почивка и им вземаме отделна стая в хотела, а ние си се гушкаме насаме. И т.н.
От тази година почнахме вече да ги оставяме и на бабите, защото са достатъчно големи и самостоятелни, че да не ги мисля. Така пък започнахме да пътуваме заедно в чужбина - вече обиколихме няколко държави. Преди това пътувах или само аз, или заедно за по някой бърз уикенд, но с 300 притеснения /1-2 пъти в годината само, а сега всеки месец/. В страната винаги сме ги водили навсякъде без проблем, но не виждам смисъл все още да ходят навън.
Иначе, с приятелки се виждам почти всеки ден - за 2-3 ч. е достатъчно, когато срещите са чести, а 2-3 ч. на децата с баща им е перфектно изкарано време.
Като бебета и за по 2-3 ч. 2-3 пъти в седмицата сме ги оставяли на бавачка, за да отидем на кино или на вечеря с приятели.
Просто далеч по-трудно човек се откъсва от работа, ако тя е отговорна и ненормирана, отколкото от едно бебе. То спокойно може да спи в количката, а майката да си говори с приятелка, ако срещата е планирана добре като час, в който то обикновено спи. И ако майката не е твърде "вторачена" в бебето и не подскача при всяко негово движение.
Пък и бебешкият период минава много бързо - после децата тръгват на ясла, градина, разни образователни курсове. И тогава нещата съвсем си идват на мястото.
Сега ми се седи вкъщи с бебе, защото знам как наистина да се насладя на това стоене - книжки, спане, даже и ще домакинствам, а срещите с приятели и купоните не мисля да ги спирам. Нито да си стоя само с детето.
Имам една много любима братовчедка, която успешно отглежда 2 деца и мечтае за още, като само тя и мъжът й си гледат децата. Но не ги спира дори и с новородено да са - те пътуват, излизат, събират се с приятели, живеят с месеци в различни градове, водт няколкоседмично бебе на почивка и т.н. Дори и от мен е по-смела, за което и се радвам много. За самите деца е добре така, защото стават по-социални /поне това е моето убеждение/. Просто децата са с тях и толкова. И въпросът е да не приемаш това за пречка - надали правиш при забавленията си неща, които не са подходящи за очите на детето ти.

Минала съм и аз през това - нормално е....
Не е трагедия - просто временна ситуация, в която си малко по-ограничен.
Много е важно да се знае, че тези усещания са нормални и не граничат с психози и патологии на състоянието. Не трябва да се изпитва вина към детето за тези чувства.....Те отминават, както отминава главоболието...Нито е срамно, нито е ненормално, нито е уникално явление....
Спокойно...Напълно е възможно да обожаваш детето си и от времена време, а може и по-често, да изпитваш носталгия по свободата.....

Светле, най-трудно е докато бебето е основно на кърма. Не знам колко е голямо твоето, но в един момент започва захранване и глътките въздух стават все по-големи.
Много, ама много добре те разбирам! Хем ми е второ дете, хем направо се побърках като се роди - уж знам какво е и съм подготвена, а изведнъж  Много драматично преживях липсата на свобода първите месеци.
На всичкото отгоре, бебето просто отказваше да пие кърма от биберон, ама категорично. И досега не мога да я накарам да захапе биберон, вода и чай пие от чашка обикновена. Като така тотално отпадаше варианта да я оставям за повече време (максимум 2 часа). Плюс липсата на баби, тоест баща й само я гледа освен мен, значи може само през уикенда. Плюс това, че беше зимно бебе-октомврийче и в един момент просто излизането с нея за повече време стана невъзможно. Ужас просто.
Оцелях психически единствено благодарение на баща й, който в събота я поемаше и аз излизах с големия ми син. Случвало се е да я храни по един час с лъжичка с кърма или да я мъчи с биберона, но не ми се е обаждал, когато се прибера - тогава, те се оправят както могат.
Всъщност това е и причината да започна да захранвам по-рано от 6-я месец, просто психически не издържах на оковите на кърменето. В момента, в който обедното хранене стана пюре, направо ми поникнаха крила - кърмя в събота сутрин, излизаме с баткото и се прибираме когато си решим 
Освен това като се затопли времето, нещата станаха още по-лесни. В студа просто няма как да си навън с бебето по цял ден. През лятото нищо не те спира (мен ме спира само мързела  ). Също така през зимата не можеш да седнеш с бебето с приятелка в заведение, докато през лятото никакъв проблем - вчера ме стегна шапката докато я разхождах из квартала и звъннах на една приятелка да се видим на кафенце и след това ми беше олекнало.

Голям чаршаф опънах, но искам само да ти кажа - спокойно! Тежки са първите месеци на кърмачето, но минават и то полека се превръща в едно голямо сладко бебе, което пълзи, пее и се смее и е асболютно удоволствие да се въртиш около него  В момента дори не изпитвам нужда да забягвам - ето сутринта ги оставих баща и дъщеря и излязох и няма и два часа и се прибрах, не ми се стоеше далече от тях (а преди не беше така, стоеше ми се много далече  )

Явно най-сигурният закон в природата е този, че всеки иска това, което на момента му липсва. Аз имам всичко изброено, свобода, работа, пътувания, е не чак толкова колкото ми се иска, все пак, защото пътешествията са въпрос и на пари, но бих заменила всичко изброено за едно кърмаче. Жалко, че не бих могла да го кърмя, иначе със Светла можеше да правим трампа 

Явно е така. Защото не мога да кажа, че преди да имам дете не съм ходила насам-натам и не съм имала свобода. В един момент осъзнах потребността от по-спокоен живот и деца, от точно тази промяна. Сега пък другото ме човърка Пък и наживяването...има ли изобщо наживяване

А да не си в следродилна депресия? Аз се чувствах точно като Азаф, бебето ми даваше по-голяма свобода, в сравнение с последната ми работа, обаче като стана на 4-5 месеца изпаднах в една депресия, мислех само за смъртта, че сигурно ще ми се случи сигурно нещо ужасно и няма да има кой да я гледа после. Повечето излизане е лечението, сега е супер време за разходки, моята спеше по 2-3 часа в количката, когато нямах компания изчетох сума си книжки. А като пораснат още малко стават страшно интересни, нямаш време да мислиш глупости.

А, да, книжки! Докато кърмех, четях непрекъснато. Така си бях приспособила възглавничката за кърмене, че точно попираше едно бебе и една книга  Страхотно беше, изчетох сума ти чикети, климки, любовни романи, от лека по-лека литература.
Сега ми липсва това.

Ами да, аз дори си го спомням, че това беше желана промяна и осъзнато приемане на нещата, които то води след себе си. Но винаги когато първоначалната еуфория се измести от по-рутинно ежедневие, човек поглежда с носталгия на предишния начин на живот или евентуалното си по-различно настояще сега, което щеще да има. А когато имаш уж свободата си мислиш, колко по-пълен примерно щеще да е животът ми ако имаше едно малко човече.
Наживяване няма, светът и животът са динамични, винаги има още какво да се види, какво да се постигне и изживее, къде да се отиде и т.н., затова трябва да извличаме максимално всичко от тук и сега. Аз например от свободата си, защото утре като имам дългожеланото кърмаче ще я търся, тези, които са с кърмачета от тези мигове, защото утре като стане детето на възраст да тръгне по грдини и училища и една такава надпревара с времето и графици на работа, училище, мама ще си казва ех какво спокойствие беше като беше бебе 

С първото дете- да. Изпитвах носталгия по нещо...и аз не мога да определя точно по какво. Хем, детето беше планирано, хем така желано...В средата на втората година майчинство усещах, че се задушавам. Усещах, че това ме проваля като майка, съпруга, приятел, дъщеря. Това ми усещане отмина от само себе си. Не направих нищо конкретно да го преодолея. В последствие, когато детето тръгна на ясла, аз на работа, съжалявах хиляди пъти, че нямам възможност за още ден у дома, че сама прекъснах лежерните дни на разходки, свобода...
С второ си дете- непланирано, огромна изненада за вас, се почувствах именно свободна. Така както бях, но не осъзнавах преди години по време на първото си майчинство. Сега не бих се съгласила с лека ръка да жертвам това си блажено чувство за да се върна на работа.

Майчинството тежи, когато има неоправдани очаквания, като например нещата да бъдат както преди раждането, бебето да спи блажено по цяло нощ, да гука и да се усмихва. Повечето бременни са склонни да виждат само в розово времето след появата на детето, къде от липса на опит, къде от спецификата на самия период.

А тези прословути социални контакти? Че когато сте по майчинство нямате ли ги? И стига с клиширани оправдания, че по градинките се говори само за пюрета и памперси. Говори се, ако си позволите да попаднете в такъв кръг. Те и доста от колегите ми в работата не са водили диалози с мен за новата книга, прочетена от тях, за гледната постановка или филм, а за глупизми. Не майчинството слага окови, а ние с хилядите ограничения, които си поставяме.
Така, пиша това, но осъзнавам, че за мнозина и парите са огромен фактор, и то с такова значение, че в всичко положително на стоенето у дома с бебето/малкото дете се губи.

svetla ще свикнеш, не е от кърменето или друго, а защото едно същество зависи изцяло от теб, а ти си устроена така, че никога няма да спреш да го мислиш. На работа или с детето- нещата ще са все така. Не знам дали е несвобода, но почти не познавам майки, които да успеят да се освободят от постоянната мисъл за детето. Поне с времето  повечето ползват тази мисъл може, за да носи позитиви, а не тревога и напрежение, усещане за затвор и прочее.

Сигурно е депресия...мускулите ми са меки, не ми се яде, нищо не ми се прави, само ако може да спя дъъъъълго и после да се гмурна в морето, а после да спя в планинска къщичка, а наоколо да е тихо...и да съм така докато ми омръзне. Това ми е желанието, да избягам от нещо, дори от оковите на тялото си, не искам да се налага да се храня, това досадно задължение по няколко пъти на ден. А съм кърмачка Трябва да се поддържам заради бебето.

Аз съм такъв човек, че не мога и не се чувствам добре, ако съм залепена 24/7 към детето си. Имам нужда от време за себе си. Обичам го ужасно, той е най-важното нещо в живота ми, но не мога и не искам да го превърна в единствения смисъл.
Затова съм решавала нещата кардинално - като ми писнеше - оставях го на мъжа ми, на баща ми, на майка ми. Има АМ, да се оправят. Нито едно бебе не е умряло, че едно хранене му е било адапте или изцедена кърма от шише.

Много полезна тема за мен също. Светла, понякога и аз изпитвам подобни чувства. А пък в момента, в който такива мисли ми нахлуят в главата пък се чувствам виновна... 
Кърменето наистина е най-доброто за бебето, но пък е факт, че доста ограничава майката. Особено сега когато няма твърд режим и аз по всяко време трябва да съм на разположение. Успокоявам се с мисълта, че това е наистина кратък период и след още няколко месеца, когато започна да захранвам, ще имам поне една вечер, която да е мояяяя (и споделена с приятелки на чаша-две-три вино и много приказки).
Работата не ми липсва, беше започнала да ме отегчава. Гледам сутрин да се привеждам в достатъчно добър за  моите очи вид - крем, червило и дори парфюм си слагам на китката (знам, че не трябва заради бебето, но не мога - дава ми съвсем различно усещане).
Петък и събота вечер ми е най-трудно и носталгично
Но пък е факт, че ако съм разделена от бебето ми дори за два часа, след това като го видя изпитвам най-голямото щастие, толкова ми е сладичък.. 

Миииииии, не... Нямала съм такива мисли и чувства.
Имах много кротки и спокойни бебета и гледането им е било всичко друго, но не и ограничение за мен.

Ето днес например... Ходихме на разходка само 2мата с мъжа ми... Едното дете е вече тийн и не желае да ходи с нас, а другото е при баба си. И осъзнах, че ми липсват и 2мата, ако ще да са в количка.
Та наслаждавай се на всеки миг. Ей сега бебето ще порасне и ще имаш цялото време на света. И да спиш и да се гмуркаш и да не ядеш... Но повярвай, няма да ти се спи, няма да я искаш тази свобода.

Ооо, да. Има нещо такова. Все повече ми липса тяхната нужда от мен или по-голямото осебване на вниманието. И най-тъжно ми става, когато уж отиваме семейно в близката пицария, а те виждат приятелчета на площадката, вземат пиците в салфетка и отпрашват да играят, а ние уж спокойно си викаме "Наздраве." с биричка. Ама често си подхвърляме колко по-добре е да са с нас на масата и да следим да не се омажат или нещо подобно. А скоро сигурно съвсем ще спрат и да излизат с нас - още 4-5 г. и край...

svetla , без да съм била кърмачка (не разбирам какво е общото, пак аз съм си хранила детето и винаги на поискване), гледала съм го сама, на хиляди километри съм, не съм и имала желание да ми се мотае никой наоколо, да ти кажа - от шестмесечен пътува с мен. И тогава беше в пъти по-лесно, отколкото е сега. Тогава спеше повече, можех с количката да минавам огромни разстояния, да седна в ресторант, да идем на плаж и т.н. Сега е зорът, защото не мога да го изпусна от поглед буквално за две секунди (миналата година го хванах преди да цопне в големия басейн, само си бях завъртяла главата да пийна кафе). Но те разбирам, да. Може би трябва да направиш първото пътуване и ще видиш, че не е толкова трудно. Зависи и от детето. Има деца, които се занимават сами. Моето е на всяка втора дума "мамо" и сам не иска нищо да прави. Тъй че... засега така, по-нататък ще видим.

Азаф, колко хубаво си описала порастването!

И като стана дума за порастването- в началото на доста им тежи рутината на първите години майчинство, когато физическите нужди на детето са най-изявени и съответно грижите най-интензивни и най-тежки. Обаче, както става ясно от споделеното не само в тази тема, с течение на времето именно тези грижи започват да липсват, детето пораства и леко-леко се отделя от майката. И тук е моментът, в който много жени от желание да запазят детето малко, го задушават с излишна обгриженост и идва ред на синдрома на "вечната майка на тригодишно".

Май много се вживяваш да бъдеш идеалната майка. Съвсем нормална е това, което чувстваш.  И аз като нана 77, не се виждах вързана 24 часа. Понякога само чаках да се прибере баща им, за да изхвърча. И това вманиачване с кърменето, че и на поискване. Наистина ставаш някакъв придатък.
И ще имаш дългокърмено дете и психясала майка.

Ограничава кърменето, да. Не бих казала, че 9-те месеца кърмене и изцеждане са ми били месеци на спокойствие, релакс и отмора. Тъкмо напротив - беше време на себеотдаване и силно напрежение. На омора и постоянно безпокойство: стига ли ми кърмата или не? Разбирам авторката напълно!
Но пък и аз не съм жалела помпата за кърма! Тя беше моят най-добър приятел!    Идва свекървата или баба ми, изцеждам се - излизаме с мъжа ми за три часа! По-дълго излизане - изцеждам се + една порция АМ! Айде де - голяма работа! Когато малката стана на 6 месеца даже и на море отидохме с мъжа ми сами за седмица - нищо особено не се случи - аз се цедях 4 пъти на ден, за да поддържам лактацията, тя си пиееше 7 дена АМ, а после, по живо, по здраво, айде пак на гърда!

Браво, че не е отказало да суче ! Имало е риск да се отбие. Аз точно затова не смея и 1 ден да го оставя на АМ, защото за малко да ми се отбие и с хиляда зора и консултантски съвети го закрепих за гърда, та сега не смея да го пусна.
Наскоро една вечер бях изтрещяла откъм нерви, и мъжът ми беше скапан от умора, аха да си кажем криви думички. Оставихме го бебо на бабино гледане, свършихме един ангажимент и седнахме на биричка. Така добре ми подейства, нямах търпение да се върна и да си гушна бебчето, като го видях, бях пълна с енергия да го обгрижвам. Понякога се иска малка отмяна, почивчица, за да ти се подредят мислите. Сега се чудя може ли да отидем на море с 3-месечно бебе, дали изобщо ще ни вземат някъде с бебе, имам предвид на квартира, не на хотел.

Не виждам пречка да не отидете на море. Разбира се, на хотел сигурно ще ви е по-приятно, защото няма да се съобразяваш с хазяи и съквартиранти, а банята ще си е само на ваше разположение. А и в момента има хубави оферти. Но и на квартира става, ако санитарният възел е самостоятелен и сте в апартамент - т.е. не в съседната стая да спят хора, а във вашата бебето да плаче.
Иначе, всяко време е подходящо за почивка. Пък и в момента бебето ти е "най-лесно" - ти носиш винаги топла и прясна храна.
Нашите деца са родени август, та на море не успяхме да ги заведем след раждането, но бяха на 4 месеца, когато "избягахме" с тях на почивка в Копривщица. И беше приказно.
Всяко едно откъсване от ежедневието е плюс.
Както и дългото застояване товари емоционално.
Ние, например, от началото на тази година постоянно сме в движение - почти нямаме уикенд да сме на едно място /даже се гласях да си направя списък къде сме ходили, че започнах да бъркам и забравям  /. Последните 2 уикенда /предният и този, че и през седмицата бяхме сами/ сме вкъщи с половинката - децата ни отидоха на почивка с баба и дядо. Ако искаш вярвай, но от скука сме готови и да се скараме. Пък и този месец нямаме резултат от бебеправенето. Липсва ни шумотевицата и тичането наоколо, пък и постоянно по кръчмите с приятели изморява повече.
Почивайте и се наслаждавайте на бебешките мигове. Те отминават страшно бързо.

милата, съчувствам ти 
сигурно е адски приковаващо това с кърменето.

на бебето ти нищо няма да му се случи ако излезете със съпруга ти за два часа и го оставите на човек, на когото имате доверие. вие ще се разнообразите, а бебето ще открие нови хора, които предполагам го обичат и ще се погрижат да удовлетворят нуждите му докато ти се прибереш.

Определено не се чувствам като преди силна и вилна.И това не ми тежи,знам че вече няма да се чувствам така свободна,както като си нямах дете.Но онези неща,които ми даваше свободата ми са напълно лишени от смисъл в сравнение с това което имам сега И да си кажа понякога като се ядосам на сивотата от ежедневието-площадки,разходки и мрънканици искам да върна времето назад,но всичко е за 5 мин. 

Да ви кажа, чета и се чудя - без да съм кърмачкоцентрист, никак не се чувствам окована от факта, че така си храня детето. От една страна, между храненията мога да правя каквото намеря за добре, стига да не е нещо нервна и да ми хленчи, от друга, когато баща й си е вкъщи се занимава с нея през повечето време. Виж, храненето с адаптирано мляко ми се вижда много времеемко, не се шегувам. 

Смесени чувства изпитвам когато ми надуе главата от рев по неясни причини - хем ме е яд, че не ни оставя спокойно да вечеряме (все вечер го прави този номер, разбира се), хем ми е мъчно, че й е криво, хем ми е виновно, че ме е яд... Мисля, че е нормално, ако и да е неприятно.

А относно излизането насам-натам аз се наизлизах доста преди да родя, беше ми писнало така или иначе, уседнах си вкъщи. А пък ако много ме засърби, както понякога се случва, просто ще поизчакам докато мога да я оставя за повече от 2-3 часа сама с баща й или, както сте казали, от 1 хранене с АМ няма жертви.

И двата вида хранене изискват приблизително еднакво време и усилия /ако броим за усилие да си измиеш гърдите или да сипеш в шише АМ на прах+топла вода/. 
И пак повтарям, че ми е адски чудно с какво бебето пречи на излизанията на майката /независимо дали го е оставила на бащата вкъщи или е с нея и спи в количката/. Вярно е, че не може със спящо бебе да отидеш на рок-концерт, но спокойно можеш да ходиш по заведения и купони. Поне аз напоследък не си падам по 24-часовите маратони - максимум 1-2 пъти в годината успявам да издържа на подобно темпо.

Де да знам, аз съм мързелив охлюв, та затова боравенето с шишета, стерилизатори и сухо мляко ми се вижда сложно.  Ама сигурно не е толкова, щом казваш.

Не знам и аз. Ето, сега съм безумно радостна от факта, че най-добрата ми приятелка се мести да живее близо до мен - ще мога да й ходя на гости барабар със зверчето. Е, да, няма да можем да прекарваме по 5 часа смучейки бира, но и това е временно. Изобщо, в нервни моменти си повтарям точно това - каквото и да е, временно е, няма все да е така.

 
Е, ако стерилизираш...
Аз такива действия не съм правила. Миех всичко в миялната, пък не са се отровили.
И 5-те часа бира не са пречка. И моята скъпа приятелка живее наблизо. Когато моите деца бяха малки, идваше у дома и си смучехме бира с часове, а децата си играеха в детската стая. Сега моите са по-големи и просто не ги вземаме с нас, но нейният е малък - като бебе си говорехме, тя си го кърмеше и продължавахме; сега вече почна да го зарязва на баща му и да се скатаваме по женски за по няколко часа.
После се надявам да пробваме какво ще е, когато аз съм с бебе. Ако и тя реши да има по същото време още едно, ще е чудно. Още повече, че не се водя от разни суеверия за 40 дни, тъмна очаст от деня и т.н.

Да, ама сега си позволявам да изсмуча само една бира, а не 5, както преди.  Да си имам проблемите.

Аз си давам сметка, че имам късмет бидейки домошар - най ми е приятно на мен да ми идват гости. Ако обичах да излизам вероятно щеше да ми е по-сложничко.

Не се карайте! Явно не знаете, и дано не ви се налага да знаете, какво е да цедиш година и кусур кърма.  

Права си, това си е мъка.

Ааа, никой не се кара.
Аз знам какво е точно 40 дни от теб да сучат на всеки 2 ч. едновременно 2 бебета, от които едното и с обратна захапка, а после да цедиш и да додаваш, защото са много малки да изсмучат всичко. Накрая пусках гной, вместо кърма и бързо се отказах да си причинявам подобни неща.
Иначе, кърменето е по-лесно, когато си с нагласата, че можеш да отидеш навсякъде с бебето. АМ е удобство, когато бебето ти пречи и го оставяш някой друг да го гледа за няколко часа, а ти да отдъхнеш.

Не съм имала подобни усещания, може би защото тази т. нар. "свобода" ми тежеше.
Чак след като родих осъзнах, че съм създадена за семейство.
Имам си своите моменти, но общо взето си харесвам живота такъв, какъвто е.
Страх ме е, когато се замисля, че детето ми расте и скоро няма да има нужда от мен.
Надявам се и авторката да намери духовен баланс.

Е, Азаф, то идеята не е да ходиш навсякъде с бебето, това е лесно. Трудното е да отидеш някъде без бебето  Аз с бебето спокойно ходя навсякъде, обаче когато имам нужда от презарежданет на батериите, трябва да я оставя на баща й и да изляза без нея.
То иначе голяма почивка (психически говоря) 

То с бебе, ако е и кротко пак по може да починеш, ама с по голямо дете вече е мисията невъзможна. 

Точно 
Доскоро си седеше кротко в количката, докато с приятелка си пиех кафето, и си играеше с някакви играчки. Миналата седмица беше сефтето, когато не ме остави да си допия кафето и да си чуя приказката с приятелката ми, зор да става и да ходи и да пипа  Добре, че в кафенето бяхме сами, та все пак успяхме да се видим.

И на два месеца като беше пак не ме е оставял да пия кафе   .Все напук ми прави от както се е родил

Мдаа, и моите притеснения са свързани с по-късната възраст, когато ще стане трудничко да оставам насаме със себе си.

Да, оставяш го на бащата и готово.
Аз никога не съм имала притеснения да оставям моите деца с баща им. Включително, откакто са направили 2 г., си ходят само тримата на вилата през уикендите. А последните 3 г. задължително края на август са само тримата на море.
Аз в това време съм пълен релакс. И купони.

Моята най обичаше да спи в количката на въздух по 2-3 часаи през това време бях пълен релакс. Кеф ми ще се видя с приятелка на другия край на града, кеф ми ще си чета книжка на някоя пейка в парка. Сега обаче няма.

Твоята да, но моята - не.

Именно
Наскоро приятели ни поканиха на вилата си в Бачково, да си поприказваме, всеки да сготви и занесе нещо на масата в двора, да хапнем и пийнем на въздух и така. "Ама ти вземи и бебето..."
И питам аз "Как предлагаш, да стои до късно с нас на двора, където става хладно вечер и излизат комари, или да го оставим в някоя стая почти без надзор ?" В крайна сметка оставихме го на бабата да го гледа, изкъпе и нахрани с АМ, ама не можахме като другите от компанията да останем с приспиване, както бяхме поканени Няма как, с деца вече забравяш за себе си до голяма степен.

svetla, а защо да не го оставите да си спи в стаята, колко надзор му трябва?

То е ясно, че няма как купоните да са абсолютно същите както преди детето, с тази мисъл можеш единствено да се примириш, няма какво да се направи. 

много ме тормозеше (и още ме тормози, в някакъв смисъл) тази липса на свобода... но в интерес на истината - вярно е, че колкото по-голямо става детето толкова по-сложни стават пътуванията и излизанията, когато няма на кого да го оставиш, разбира се!

точно вчера си говорихме с мъжа ми, че с дете на 1 година просто няма как да отидем някъде на екскурзия, да обклаяме цял ден по музеи и т.н. тя абсолютно няма да издържи на това темпо, а докато беше малко бебенце - ей, спеше си, кърмех си я и пътувахме без никакви проблеми! това, което не можехме да си позволим и още не можем всъщност е да излезем вечер, но пък гледаме да си се забавляваме заедно вкъщи - да пием бира, да гледаме филми и да не се отчайваме прекалено много (особено аз!)!

Защото като се усети, че е самичък, почва да плаче. Като е буден, търси контакт, и това ме радва, разбира се, така трябва да бъде.

Да ви кажа не изпитвам нужда точно от купони, гости, шумотевица. Но ей така, да си разполагам с времето, това ми липсва. Но не се оплаквам, явно е нормално, просто споделям да ми олекне.

Аз изпитвам същите чувства като авторката на темата и напълно я разбирам. Нашето дете също е желано и много обичано, ние със съпруга ми не сме хлапаци на по 18г (не искам да обидя никого ), които са безотговорни и просто им се живурка. Но така или иначе с носталгия си спомняме за времето когато разполагахме с времето си . Сега нямаме време дори за нас двамата , какво остава за хобита и приятели. Е гледаме поне 1 път месечно да се срешнем вечерта с приятели, аз ако успея да си открадна малко време докато детето спи след обед за хобито ми - гоблен, вечерта пък се зверя на нощна лампа за да чета и така. Много зависи и от детето - моето си е трудно за гледане . До година и половина спеше толкова леко, че не можех книга да разгърна и се събуждаше,ако го оставех сам пък - като се събудише и почваше един рев с часове. На вън другите деца спяха по количките, ние вечно в движение   иначе плачеше. Сега пък като попорасна пак все иска внимание, трудно се заиграва сам. Другите майки на площадките седят на пейка и си говорят, децата клекнали и си играяят, а аз вечно тичам след мойто  . Та може би поради тази причина, толкова ми липсват старите дни, но в никакъв случай не значи, че не си искам детето или то ми е в тежест - просто ми трябва малко релакс .

Това пък никога не ме е притеснявало. Взимали сме ги навсякъде с нас. Спяли са навън - в количката, с по-дебело одеалце и с мрежа против комари. И на вилата редовно сме ги оставяли да спят в къщата, а ние сме купонясвали с приятели в лятната кухня. Просто ги заграждахме с възглавници да не паднат и държахме включен телефон /вместо бебефон, че имаме безплатна връзка/.
Даже на по-голяма възраст стана по-трудно, че трябваше да ги гушваме, когато заспят и няма легло наоколо, докато с количката беше рай.
Наскоро /на морето/ заспаха на масата в едно заведение, но не съм се тръшнала. Оставихме ги да поспят и после ги събудихме за среднощна разходка.

Имам усещането, че най-много те притеснява да не нарушиш спокойствието на бебето си. Но на едно бебе му е комфортно навсякъде, когато знае, че мама и татко са наоколо. Пък и в количката на чист въздух нашите деца спяха най-сладко.
И сега дори на вилата излизат да спят на терасата и казват, че се наспиват най-хубаво /на земята, върху стар матрак и завити с по 2-3 одеяла.

Краси, това е много вярно  . Дори да решим някой уикенд да отидем някъде без тях, мен все ме чопли угризението, че ние се забавляваме, а те горките....Няма го онова безгрижие  , но...не бих сменила ситуацията за нищо на света.

Азаф, като чета се убеждавам, че децата ти са били ангелчета просто  С моите зверки беше приключение просто- не спяха, ревяха по цяла нощ, не обичаха в количка...луда работа, умножена по две. Та свободата на майката много зависи от детето 

Ооо, да. Наистина зависи от детето. Аз затова редовно се чудя защо ме питат колко ми е трудно с близнаци. Пък на мен ми е едно спокойно. Не съм ги усетила /преди малко моя близка приятелка ми се оплакваше от бебчето си, а аз не знаех какво да я посъветвам, че аз ревливи или неспящи бебета само съм чувала, че има /. Щом за още имаме сили.

О, безспорно зависи и от детето, но изграждането на навици го правят отчасти родителите. Примерно, ако от съвсем мъничко свикне да спи при разни шумове, безпроблемно става това, което е писала Азаф.


  Точно с това се налага да се примириш. На мен от тази зависимост понякога ме избива на ярост и отчаяние, но минава.

Ох, това най- го обичам.....Никога не сме ги оставяли на тишина, поне телевизор е работил нон стоп, не съм ги будила аз през 20- минути нощем, щото ми е било скучно, не съм ги боцкала да не щат да стоят в количката....и т.н. Бабите са ги гледали за по една нощ, когато се е налагало, така че и тях не мога да обвиня  Носим ги от малки навсякъде с нас, нищо че са зверки и не заслужават 

Азаф, пожелавам ти още едно толкова кротко бебче, като каките си 

Благодаря ти за пожеланието. Дай, Боже!

Ми точно с кърмаче е най - лесно да излезеш някъде, носиш един памперс и някакви дрънкалки за игра, количката и ей го на. Няма шишета, да се чудиш как да правиш мляко навън, вода топла, пък дали ако го направиш от вкъщи няма нещо да му стане на млякото от жегата.
Аз съм излизала по работа и магазините със слинга и бебето, + един памперс и мокри кърпи в дамската чанта. Няма количка, няма багажи. Като е гладно - сядам на пейка и кърмя. Като му се спи - нагласям слинга да спи и си се разхождам.
Сега е жега по обед, но сутрин рано и вечер след 5 ч. е страхотно за подобна разходка.
И излизането не ми беше проблем по принцип, на гости у приятели - с детето, на заведение - с детето, разбира се не дискотека, а заведение, което има маси навън, сравнително спокойно е, да може детето да спи в количката, а ние си пийваме биричка и се виждаме с приятели.
Все още детето не е оставало вечер у баба си или с гледачка. През времето когато не сме на работа - детето е с нас. Поне с единия от нас.
Ето тази вечер ще се видя с приятелка след работа, малкия ще е с баща си.
Като беше много малък почти не сме се разделяли - кърменето не позволяваше. Но ходех с него навсякъде и не ми пречеше особено. Освен, че добре си планувах нещата - къде ще сме когато му се доспи, когато огладнее и т.н.
По - трудно стана когато захраних - тогава мислех и обяд или закуска или следобедно ядене и трябваше да глася и тях, че да имаме, или да предвидя да купя готови неща и удобно място за хранене, да предвидя и къде ще поиграе - парк нещо или ако ходим у приятелка, дали ще има къде да поиграе.
Детето ще порасне и ще изчезне това усещане, че сте като едно цяло и нямаш лично пространство, все се съобразяваш с детето и т.н. Но засега според мен, вместо да се протовиш на положението, го приеми и му се радвай, така или иначе то е факт и колкото и да ти е неприятно, ако мислиш да кърмиш и занапред, детето ще е с теб навсякъде.
Ако пък толкоз не можеш да изтраеш - отбий го и минавайте на мляко  

Ясно  Повтарям съвета си - отбивай и се чувствай свободна 

Тоест какво, абсолютно никаква роля нямат родителите в изграждането на навици на децата си? Съмнявам се, просто децата са с различен темперамент, затова казах "отчасти".

 
  А, тя тая точно свобода свърши вече, щом имаш дете. Ще трябва да почакаш да стане пълнолетно.

Не естествено, но сития на гладния не вярва дет се вика. Т.е. ако си гледал кротко дете, не можеш да повярваш, че има терминатори като моите  За каката мога да призная, че нямах опит, млада зелена....ок съгласих се. Но за дребната  бях се подковала  с правила да не допусна същите грешки- е, възпитах клонинг на кака си просто.

Единствената ми утеха е, че Никол вече е просто съкровище, прощавам и бебешките издънки 

А, вярвам аз, имам примери за терминатори около себе се.  Всеки ден благодаря на късмета си, най-вече когато реве спокойното дете, щото знам, че това е нищо в сравнение с други бебета.

Прави сте, че е и до дете. На Стефани като бебе не съм й пазила тишина изобщо, спала е на голям шум, особено в количката, но като поизрасна започна да спи неспокойно. Сигурно й зъбките имат вина, много трудно й избиват, сега растат последните 4, на обяд се буди 2-3 пъти и я доприспивам и от най-малкия шум. Нощем е същото, а от 3 месечна не се будеше грам, всички ми се възхищаваха че такова малко бебе спи по 9 часа без да шавне.

Моите като заспяха за повече от час- два ги пипах за температура, а ти говориш за 9 часа  

Дано внуците поне да са кротки  

Много се ядосвах свеки като се оплакваше, че не можела да спи. Виках си "ох, аз как мога....само я вземи....."

Неудовлетвореност и дори отегчение чувствах основно когато бях вкъщи. Като тръгнах на работа и детето поотрасна - не. Сега вече имам доста повече лични занимания. Не че и днес не ми се случва да искам да се събудя по обед сама и да отпраша нанякъде, но...доста по-рядко  Трябва ти различно занимание, това е.

Вярно, че са объркани чувствата. Особено при първо дете.
И аз бях в обърквация, но по-голяма. Освен, че не можех
да правя всичко, което поискам, тогава, когато поискам,
намерих ли начин да се освободя от новороденото за ня-
какво време се ... побърквах, че не съм до рожбето, все
едно светът ще се срути като не съм наблизо. Е, за тази
ми емоция най-много се чувствах несвободна, т.е. най-
много се тормозих  От'де накъде едно вързопче ще
ме кара да го мисля тъй силно, а? От'де накъде ще вземе
да не ми пука, че не спя нощем?

Много ми харесва как го каза. Ей това са всъщност доживотните окови, другото са странични ефекти на заболяването. 

Чувствала съм се и аз като в първия пост и понеже още преди да родя знаех, че ми предстои се спуках от рев и депресии 9 месеца, докато бях бременна Но едновременно с това и много ми харесва да съм у дома с детето... пълноценно и спокойно, смислено и удовлетвораващо ми е.. и балансиращо, и приземяващо... заедно с всичките опънати нерви и физическо усилие...

Даже сега съм си намерила нов повод за депресия - детето ще тръгва скоро на градина, а аз обратно на работа. И се страхувам да не се юрна нещо да се доказвам, окрилена от промяната и нещо егоцентрично да се настроя, знам ли... Страхувам се как ще превключвам на режим "професионален" и след края на работното време на режим "домашно-уютен-майчински".. дали ще имам енергия за детето и дали ще можем да си общуваме както сега... А това ми е хипер ценно... В работата (ми) има много его... а майчинството и семейният живот ми действат успокояващо и преосмислящо ценностите... Такива неща... Голямо лутане...