Да ви кажа, чета и се чудя - без да съм кърмачкоцентрист, никак не се чувствам окована от факта, че така си храня детето. От една страна, между храненията мога да правя каквото намеря за добре, стига да не е нещо нервна и да ми хленчи, от друга, когато баща й си е вкъщи се занимава с нея през повечето време. Виж, храненето с адаптирано мляко ми се вижда много времеемко, не се шегувам. 
Смесени чувства изпитвам когато ми надуе главата от рев по неясни причини - хем ме е яд, че не ни оставя спокойно да вечеряме (все вечер го прави този номер, разбира се), хем ми е мъчно, че й е криво, хем ми е виновно, че ме е яд... Мисля, че е нормално, ако и да е неприятно.
А относно излизането насам-натам аз се наизлизах доста преди да родя, беше ми писнало така или иначе, уседнах си вкъщи. А пък ако много ме засърби, както понякога се случва, просто ще поизчакам докато мога да я оставя за повече от 2-3 часа сама с баща й или, както сте казали, от 1 хранене с АМ няма жертви.
Смесени чувства изпитвам когато ми надуе главата от рев по неясни причини - хем ме е яд, че не ни оставя спокойно да вечеряме (все вечер го прави този номер, разбира се), хем ми е мъчно, че й е криво, хем ми е виновно, че ме е яд... Мисля, че е нормално, ако и да е неприятно.
А относно излизането насам-натам аз се наизлизах доста преди да родя, беше ми писнало така или иначе, уседнах си вкъщи. А пък ако много ме засърби, както понякога се случва, просто ще поизчакам докато мога да я оставя за повече от 2-3 часа сама с баща й или, както сте казали, от 1 хранене с АМ няма жертви.
Е, да, няма да можем да прекарваме по 5 часа смучейки бира, но и това е временно. Изобщо, в нервни моменти си повтарям точно това - каквото и да е, временно е, няма все да е така. 
Да си имам проблемите.
