Публикувана: 26 апр. 2011, 05:06 ч.
Последно мнение: 27 апр. 2011, 14:26 ч.

Помощ - срамно ли е да си я поискам?!

6 948
87
1

# 75 27 апр. 2011, 13:48 ч.

Мнения: 5 940

И при една съвсем нормална, обичайно протичаща бременност, има известни физически затруднения. Малко дете, дори и най-кроткото, може да се затича, да падне, да поиска да кара колело като другарчетата си по време на разходка. Възможно е някое друго волно или неволно да го застраши и да се наложи майката да се намеси бързо като го гушне или като се затича. А понякога това е невъзможно и е свързано както с риск за бременната и детето, което носи, така и за другото дете.
И все пак аз не бих искала помощ, особено, когато отсрещната страна смята, че не е необходима.
Бих потърсила първо съдействие от мъжа ми..Ако не го намирам, при мои близки и приятели. Ако не, просто за известен период, по-голямото дете няма да излиза, колкото и нездравословно за него да е.

Цитат на: Трещерица в ср, 27 апр 2011, 13:18

Като се жениш за мъж, не се жениш з а родата му.

Това би било прекрасно, но в повечето случаи не е вярно.

# 76 27 апр. 2011, 13:57 ч.

София
Мнения: 291

Цитат на: Iris04 в ср, 27 апр 2011, 12:29

Цитат на: narcis в ср, 27 апр 2011, 12:18

Ние пък ако живеехме с майка ми и баща ми, нямаше да имам нужда от абсолютно никаква друга помощ.
Опитвам се да вляза в положението на авторката и да я разбера, но не успявам.

Това че има кой да върти домакинството е невероятно облекчение за една бременна.
И аз на нейно място не бих правила драми от това, че голямото дете ще поседи един месец малко повече в къщи.

Трудното идва после ...
Когато се появи бебето, излизането с две деца на разходка ще бъде много, много по - сложно!
Тогава щом двете баби не стигат, и съседите ли да трябва да се включат!?!
Ами защо не - те и без това са пенсионери хората и седят по цял ден без работа!

И каква е логиката на подобно изявление? Тъй като по-късно ще и бъде по-трудно, то тогава сега да не моли бабата, която вероятно няма нищо против да извежда сутрин голямото хлапе, понеже други жени в нейното състояние си били много добре, и не искали помощ от никого...

Много странни хора има в този форум... Жената описва, че не се чувства добре,и пита, дали е уместно да помоли свекърва си за помощ... и получава отговор, а , как се чувстваш зле, аз като бях бременна нищо ми нямаше, я се оправяй сама, това са си нормални неща.

А най-вероятно и родителите и, и свекървата, и всички други биха съдействали тя да се чувства добре и спокойна.
Какви чудеса от героизъм ви тресат тук, за какво е това? Що може да ни е по-лесно, като е гот да ни е трудно ли? Що трябва някой да се оправдава, че ще поиска свекърва му да му помогне? В семействата хората си помагат, това е нормално.
Айде нема нужда от железни майки, дето всичко се пънат да вършат сами лазейки.

И кое му е странното на на моя отговор!?!
За теб е странно, че някой не впряга цялата рода в проблемите си, за мен е странно обратното!
Питайки, авторката би било хубаво да очаква и отговори, различни от "О, да! Обади се на свекървата! Тя и без това се вее свободна нагоре - надолу по цял ден!".

# 77 27 апр. 2011, 14:02 ч.

Мнения: 723

Малко толерантност,бе,момичета,
всяка бременност е различна,първата ми беше патологична,втората като песен,при третата.....в осмия месец се изсипах,точно защото не мрънках,стана така,че две седмици лежах в патология и се наложи майка ми да гледа второто ни детенце,т.е. ангажирах ги и на всичко отгоре ги засипах с притеснения.....
бих поискала помощ ,ако изнемогвам,....обаче едва като се случиха неприятностите го осъзнах....

# 78 27 апр. 2011, 14:07 ч.

Мнения: 8 999

Честно казано, ако имам такива проблеми, бих очаквала помощ от моите родители, а не от свекър и свекърва. Казваш, че ти остава месец до раждането. Защо твоите майка и татко не си вземат по две седмици отпуска, за да се грижат за чедото си? Ако аз съм майка на бременна жена, която има проблеми, не бих чакала дори да ми напомнят. Но ако съм майка на момче, чиято жена очаква бебе, със сигурност няма да се надпреварвам да помагам, като знам, че това момиче си има родители.
Ако ти е толкова тежко, защо не поговориш с мъжа си? Кажи му, че не можеш да се справяш сама и го помоли да ти съдейства. Все пак тая твоя свекърва е негова майка, нищо не пречи той да я помоли да ти помага. Аз лично бих действала чрез мъжа си.
Както се вижда, съм с породени деца. Като се роди синът ми, мъжът ми си взе един месец отпуск, а след това наехме жена, която да стои с мен до обяд и да ми помага в домакинството /за два месеца/. После си се справях сама.

# 79 27 апр. 2011, 14:08 ч.

Мнения: 165

А може пък свекървата просто да не иска да се натрапва.

При раждането на първото ни дете моята свекърва се беше приготвила да спи у нас, да помага, направила си беше план-програма какво точно ще прави, но пък мен подобно обгрижване ме караше да се изнервям и да се чувствам неуверена. Имахме разправии даже по този повод и тогава й казах, че помощ и съвети се дават, когато са поискани - в противен случай са нежелателни.

Така че помощта може понякога и да тежи и е хубаво двете страни да се изяснят предварително, за да се знае какво се очаква от всеки.

Затова според мен трябва в прав текст да съобщиш на свекървата от какво имате нужда и директно да я попитате може ли да се отзове. Вероятно жената - ако не е някаква лицемерка - ще се включи с помощ, просто трябва да рабере, че е необходима.

# 80 27 апр. 2011, 14:09 ч.

София
Мнения: 8 013

Може свекървата да е недосетлива, може да не й е удобно да си предлага услугите заради това, че живеят при майката, може да не й се занимава. Най-лесният начин да се провери е като се обясни положението и се пита в прав текст.
Повечето хора посъветваха авторката да пита свекърва си за помощ. В случая нито тя е питала, нито свекървата е отказала и разговорът стана ала "Ако баба ми беше мъжка".
От досегашния си опит съм се научила, че ако искам нещо да се случи, то стрелям направо с въпроса и очаквам отговор "Да/Не". Ако толкова й е неудобно на авторката, винаги може съпругът да пита майка си.

# 81 27 апр. 2011, 14:13 ч.

София
Мнения: 291

Цитат на: 'Кафе с мед' в ср, 27 апр 2011, 12:36

Цитат на: narcis в ср, 27 апр 2011, 12:18

Опитвам се да вляза в положението на авторката и да я разбера, но не успявам.

Трудното идва после ...
Когато се появи бебето, излизането с две деца на разходка ще бъде много, много по - сложно!

Личи си, че не си преживявала ужасиите на проблемна бременност. Страхът, че всеки път, когато станеш от дивана ще ти текнат водите, болезнената тежест при всяка крачка и ужасът при всяко ходене до тоалетната от това, какво може да видиш върху тоалетната хартия. И това е само една нищожна част от кошмарното всекидневие на една жена с такава бременност. А когато имаш и друго малко дете, което не разбира защо мама все лежи и не може да излезе да потича с него в парка или да го заведе на кино, което има нужда от прясна храна, която трябва да се напазарува и да се сготви, тогава можеш да психясаш още толкова. Виновна си, че си забременяла рисково, пък и не можеш да се грижиш за другото си дете ли?!

Не, изобщо не е трудното после. После само се иска организираност и липса на мързел. След като станах веднъж от леглото след раждането на недоносеното си дете, можех да се грижа и за още 5 бебета едновременно. Нямаше го страхът, че ще изпусна детето си.
Някои много умеят да пишат неща, които не разбират. Направо се втрещих.. колко лоши хора има.

Представи си - имам представа от подобна бременност!
От шестия месец на втората си бременност не трябваше да вдигам нищо по - тежко от бутилка минерална вода, трябваше да лежа през по - голямата част от времето, пиех по шепа хапчета на ден и си мерех кръвното налягане през четири часа.
И всичко това с по - голямо дете на главата, което е имало нужда също от изброените от теб неща и е задавало същите въпроси, както и твоето.
И всичко това - без мама и тати да са наблизо ...
О, забравих и едно кошмарно падане в банята, след което още се чудя, как оцелях!
Пак - сама, само с пет годишния си син!
Да!
Много лоши хора има на този свят!

# 82 27 апр. 2011, 14:14 ч.

Мнения: 377

Цитат на: baibibi в ср, 27 апр 2011, 14:07

Аз за след раждането не се притеснявам,въпраки че ще съм секцио, ще си гледам децата. Имам и опита и увереността, поне неразположенията ще са извън моето тяло.
Аз искам родителите ми да работят след като ги искат. Те ми помагат финансово и физически. Разчитам просто на малка помощ от другите родители и ми се иска поне от неудобство да се досещат сами, тъй като и аз , и децата ми, и мъжът ми не сме им в тежест по никакъв начин .... Всичко дават дза другия си син, който непракъснато им стоварва неприятности, а когато имат нужда от помощ се отнасят към нас и ние винаги сме насреща. Така че, знам какво ми се иска, но не искам аз да си прося. Унизително ми е.

# 83 27 апр. 2011, 14:19 ч.

Мнения: X

Вивиан, ами ти не се сравнявай със семейството на другия брат и няма да си толкова огорчена. Така мотивите ти да искаш помощ са продиктувани от ревност, да не би другите да получават повече.

# 84 27 апр. 2011, 14:21 ч.

Мнения: X

Стига вече,почти във всяка тема чета,как родителите предпочитат другото си дете,как не делят помощта ,обичта и грижите поравно.
Недейте,бе,хора,не се ли натоварвате излишно?
Кой когото си иска да предпочита,гледай си живота и това е.

# 85 27 апр. 2011, 14:22 ч.

Мнения: 884

Ако човек наистина е вече "на ръба" преглъща и унижение, и чест , ако се наложи. И по-малко гледа в купичката на другите.Мисля, че имаш сили все още да се справиш и сама.