Здравейте, момичета! Бременна съм и ми остава месец до раждане. Това ми е втора бременност, всъщност както се вижда от лентичката, но е несравнимо по-трудна от първата. Минавам от самото начало през всички гадости, които допълнително могат да съпътстват една бременност, но се броят за нормални - продължителен период гадене и повръщане, проблеми със зъби и венци, задух от ранна бременност, та досега, киселини (те поне вече от няколко месеца ме напуснаха), безсъние, подуване на ръцете, болка и липса на чувствителност в пръстите (или т.нар. синдром на карпалния канал/тунел), от няколко дни и познатото от преди подуване на глезените. При всички тези болежки се налага да се грижа за сравнително послушния си син, но той е дете и има нужда от внимание, извеждане на разходки и т.н, а вече почти постоянно, от най-малкото усилие ми се появяват контракции, които ме "събарят" на леглото.Спрях го от градина до раждането, за да не се налага към гореизброеното да вписвам и грижата по-болно дете, което да заразява и мен, още повече че и почти целогодишната ми алергия спомага за още по-затрудненото ми дишане. Родителите ми работят, живеем с тях и след работа са ми от помощ, но дотогава ..... Имам свекърва, която като я повикам като имам ангажимент - например преглед при лекаря се отзовава, но въпреки че вижда състоянието ми, не поема инициатива да идва да ми помага, най - вече за времето до следобедния сън на детето, разходката навън. Свикнала съм да разчитам на себе си, така се чувствам най-добре. Да не съм в тежест по възможност. Поради тази причина като спомена, че имам нужда от помощ, която се вижда че ми е необходима в момента едва ли не се смята, че се глезя, а ми се иска да си износя бременността докрай, въпреки че много ми тежи вече. Искаше ми се свекърва ми сама да се досети. Та въпросът ми към вас е - срамно ли е да си поискам помощ, вие как бихте постъпили, лигавщина ли е от моя страна? Свекърва ми е свободна и не е нужно да прави някакви компромиси, за да се отзове.
- Публикувана: 26 апр. 2011, 05:06 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2011, 14:26 ч.
Помощ - срамно ли е да си я поискам?!
На твое място отдавна бих поискала помощ! Чудя се защо има майки, които са готови на такива геройства! Не ме разбирай погрешно, моята бременност е също рискова, съпроводена с куп лекарства, инжекции и каквото се сетиш, но от както съм бременна нищо не пипвам. За мен това детенце е всичко, толкова е чакан, че няма сила, която да ме накара да правя чудеса от храброст - И за какво? Бъди малко егоист! Щом свекърва ти има възможност, редно е да помага! Още повече при състоянието. което описваш!
Благодаря на момичетата, отговорили до момента! Наистина имам нужда да установя в реда на нещата ли е да си поискам помощ, след като някои хора сами не се сещат, или е лигавщина от моя страна. С първата бременност, освен че беше по-лека, нямах и грижата за друго дете, и можех да си избирам ще лежа ли, ще се разхождам ли, ще чистя ли ....
Как няма да си искаш, даже не знам какво чакаш още. Аз съм в подобно на твоето положение - дете на 2 малко и бременна почти в седми месец, но с тази разлика, че при мен майка ми е пенсионерка от две години и е нон-стоп при мен да ми помага, а свекито работи. Но аз не се притеснявам от никого нищо да си искам, когато имам нужда - когато мъжо е на работа, майка е при мен. Щом свекито ти няма ангажименти си поискай помощ, наистина имаш нужда разбирам те прекрасно 
Абсолютно нищо срамно не виждам в това да си поискаш помощ. А това дали е лигавщина - отстрани може да изглежда по всякакъв начин. Ти сама знаеш какво изживяваш и колко всъщност ти е трудно или колко лесно ти е било до сега. Разбиране едва ли ще получиш от много хора за съжаление.. 
Не мисля, че има нужда да се чудиш повече!
Не мисля, че има нужда да се чудиш повече!
Аз на твое място щях да си поискам помощ, чакар че и аз като теб имах проблеми по време на бременността, но никога не съм търсила помощ и добре, че нищо не се случи. Искай си я може и да получиш, но докато не опиташ няма да разбереш. А и щом тя е свободна по цял ден какво я бърка да гледа голямото дете.
А за мъж защо нищо не се споменава 
? Той къде е в помощта, която ти е необходима?Предполагам работи, но това няма значение. Помощ искаш от майка, свекърва, леля, но трябва да не забравяш че детето което расте в теб и другото което е вече факт, са и на човека който ги е направил 
? Той къде е в помощта, която ти е необходима?Предполагам работи, но това няма значение. Помощ искаш от майка, свекърва, леля, но трябва да не забравяш че детето което расте в теб и другото което е вече факт, са и на човека който ги е направил 
не е срамно да поискаш помощ сега, още повече, ако знаеш, че в бъдеще и ти ще се отзовеш, ако свекърва ти има нужда от твоята подкрепа.. много е модерно напоследък с всичко да се справяме сам, но като се замислиш - никой няма да ти даде медал затова, че си гледала голямото детенце и си била в затруднено положение! не си струва, според мен, нито срама да поискаш помощ, нито жертвата да се справяш сама..
дано всичко да е наред!
Щом свекърва ти има възможност, редно е да помага! Още повече при състоянието. което описваш!
Да,при добро желание би могла....но нищо не я задължава.
Това е криворазбраното у нас очакване родителите винаги да са насреща,каквото и да се изисква от тях...не че сами не го провокират...
А на детето няма да му стане нищо,ако две-три седмици излиза на разходка вечер.
Като се върне таткото ,или бабата и дядото от работа,могат да го разходят...вече се стъмва чак към 20 часа ,така че време за разходки бол.
А ти освен да му приготвиш нещо за обяд,и да го нахраниш,макар че на три + годинки сигурно вече се храни сам,друго не е нужно да правиш.
Всичката домашна работа могат да я вършат мъжът ти и родителите ти вечер.