Цитат
Личи си, че не си преживявала ужасиите на проблемна бременност
А по-трудно понася неудобствата,съпътстващи всяка бременност-гадене,повръщане,задух,киселини,отоци по крайниците...
- Публикувана: 26 апр. 2011, 05:06 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2011, 14:26 ч.
Помощ - срамно ли е да си я поискам?!
Просто ми е обидно, че едва ли не само родителите и мъжът ми са едва ли не длъжни да ми помагат, а бабата която е свободна си прави оглушки.
П.П Все пак не разбирам коравосърдечността на някои жени тук... особено пък на тея, които дори нямат деца и се изказват колкото е така да пишат в темата.
краси.мира това с помоща между поколенията в България е просто необходимост.
Младите семейства имат нужда от помощ, когато са в екстремни ситуации.
Както и старите родители ще имат нужда от помощ, защото с една пенсия за къде, след това се задават старческите болести и така.
Така, че ако изискваш от детето си, не забравяй и ти да му подпреш едно рамо, коагто има нижда.
Все пак става въпрос за едно семейство, в което хората трябва да могат да разчитат един на друг,
както в радостни моменти, така и по време на нужда, болест и т.н.
Младите семейства имат нужда от помощ, когато са в екстремни ситуации.
Както и старите родители ще имат нужда от помощ, защото с една пенсия за къде, след това се задават старческите болести и така.
Така, че ако изискваш от детето си, не забравяй и ти да му подпреш едно рамо, коагто има нижда.
Все пак става въпрос за едно семейство, в което хората трябва да могат да разчитат един на друг,
както в радостни моменти, така и по време на нужда, болест и т.н.
Напълно подркрепям. Би ми било хиляди пъти по-добре да имам възможността да си плащам и да викам жена. Дори засега така съм решила проблема с чистенето. Така си освобождавам време за детето и мъжа да сме заедно в почивните дни. Но установявам че родителите ми ми помагат и финансово и за детето, без да ги моля. Това е въпрос и на възпитание и култура. Свекърва ми сама е признавала, че грижите за голямото ми дете са по-скоро почивка за нея, защото иначе все си намира по-трудни дейности. Ходи по желание да слугува на другия си - 43 -годишен син и на голамите му (18-19 годишни синове) - чисти им, пере им, готви им ..... и т.н, а те нито го искат, нито го оценяват. Когато обаче има нужда от помощ не се обажда на тях а на нас с мъжа ми ..... и ние винаги се отзоваваме ....
Ама чакай сега, то проблема ти е в несъобразителната свекърва, и че тя си е свободна, така ли? Как пък не се сетих... А ти каза ли на жената, че би могла да идва да ти помага с по-голямото дете, и кога именно? как очакваш някой да се сети, че би бил желан в чужда къща, и то на родителите на снахата? Ако идваше всеки ден може би щяхме да четем - колко е несъобразителна, на мен ми е зле, а тя ми пречи.
нищо не разбирам в тоя форум, честно.
нищо не разбирам в тоя форум, честно.
Авторке, звучиш така, сякаш мъж нямаш. Къде е бащата на тия деца? Какво ще молиш ти свекърви и стринки да идват да помагат. Той не те ли вижда в какво състояние си, защо не си споделила с него, защо не е говорил още с майка си, която да се ангажира с помощта?
Съжалявам, ама се ядосах.
Съжалявам, ама се ядосах.
Абе, честно казано, имаш право донякъде. Мъжът ми обаче винаги гледа аз да говоря с техните.Явно смята, че се справям по-добре от него.
Викала съм бърза помощ, защото детето е само а аз не мога да се изправя. Усещах че ще припадна ако се вдигна и умирах от страх какво ще направи детето през това време. Не всичко е черно и бяло и не всичко може в един пост да се опише.
Заради мен кръвно 60/40 не можех да мръдна камо ли да стана, а детето щъка из дома свободно. Обадих се на някои хора, които решиха като тук пишещите,че се глезя и не се отзоваха. Мъжът ми на майната си командировка аз чисто сама. Пред очите ми е черно петно и не смея да стана, защото съм припадала в такива моменти. Викнах бърза помощ забавиха се, а аз чувствах как ще колабирам всеки момент. Тогава звъннах и на личната жената се вдигна и дойде на момента и то с личен превоз. Хайде оплюйте ме сега,че съм била глезла и прочие.
П.П. Към авторката - нямаш право да се сърдиш,че свекърва ти не се сеща да помага, защото ти си при родителите си. Жената не ти е длъжна с нищо. Помоли я, покажи и че имаш нужда от нея. Със лоши помисли нищо няма да постигнеш. Аз живеех самостоятелно и свекърва ми пак се чувстваше неуместно и на гости при нас, но винаги когато и кажех,че ми е нужна е правила сметка преди или след работа да намине.представям си ако си бях при родителите колко щеше да и е притеснено на жената.
П.П Все пак не разбирам коравосърдечността на някои жени тук... особено пък на тея, които дори нямат деца и се изказват колкото е така да пишат в темата.
И какво от това, че нямам деца...
Ми не харесвам мрънкалнци. Ти като харесваш съчуствай, аз не мога.
А и може заедно да поплюете по свекървите си.
Знам, че и ти не долюбваш твоята.
П.П Все пак не разбирам коравосърдечността на някои жени тук... особено пък на тея, които дори нямат деца и се изказват колкото е така да пишат в темата.
:Родила съм две деца.И с двете си повръщах като идиот поне първите три месеца,с второто ми беше лошо нон-стоп до края на четвъртия поне...
И въздух не ми стигаше последните месеци ,и в осмия-деветия месец вече спях почти седнала от киселините....и краката ми отекоха в един момент...и контракции имах деветия месец...
Да продължавам ли?
Свекърва ми също беше вече пенсионерка,ама хич не ми и мина мисълта да я викам...щото ми е гадно.
А моите родители жимееха на 400 км.И при най-добро желание нямаше как да помагат.
Е ,оживях.
И като бъдеща свекърва:Ако снаха ми и сина ми живеят при нейните родители ,и тя кара нормална бременност,и аз хич няма да се сетя ,че й е тежко.
Нямам против помощта,а против обвинението,че ,видите ли ,гадната свекърва не се сещала сама да тича да помага ....
За кое точно ?
Че няма кой да разхожда голямото дете още две-три седмици по час сутрин?
Еvка, тук не става въпрос за такива екстрени ситуации...
Предполагам ,че в такъв момент свекървата едва ли би казала "А,оправяй се сама...!"
П.П Все пак не разбирам коравосърдечността на някои жени тук... особено пък на тея, които дори нямат деца и се изказват колкото е така да пишат в темата.
И какво от това, че нямам деца...
Свободната баба не е длъжна да съобрази. Тя си е била бременна, родила си е, отгледала си е децата. Не е длъжна да се сеща и за евентуалните проблеми на снахата. Вместо да и се гневиш, щом толкова не смогваш, би могла да я помолиш да извежда сутрин детето. Сега освен, че ти е тежко, се прибавя и емоционален дискомфорт от трупането на негативи спрямо свекървата, която няма никаква вина, че вие сте решили да имате второ дете и ти осъзнаваш, че за този период не можеш да се справиш.
Доколкото разбирам бременността ти не е патологична, а страдаш от засилен дискомфорт, обичаен по време на бременност. Аз бих искала да те попитам, ако не живееше с родителите си и те нямаха възможност да ти помагат, кой щеше да върши това? След като домакинството се поема вечерта от други, какъв е проблемът до обяд да се излежаваш. Най-вероятно за детето има храна, не е току-що проходило бебе - би могла да го оставиш след закуска да си играе или да гледа филмче докато ти си полежиш. Задухът от какво го получаваш, имам предвид от какво усилие? Ако от това да седиш и да четеш книга с детето или да редите пъзел - тогава спокойно можеш да поискаш от лекаря си да те приемат в болница и там ще си починеш от всичко, а свекърва ти ще гледа детето целодневно докато родителите ти се приберат от работа. И ти спокойно ще дочакаш времето за раждане вече наистина без всякакви усилия.
Имаш кротко дете, имаш хора, които ще ти въртят домакинството. Спокойно можеш да си лежиш - малкото прах по мебелите или няколкото косъма на пода няма да ти извадят очите, нито ще разболеят детето. Детето ти най-вероятно вече говори, можеш да му обясниш, че не си уморена и искаш да си починеш и да го помолиш той, например, да ти разкаже приказка - така с интерес ще убиете времето до следобедния сън, когато и двамата ще си поспите. А след това родителите ти или таткото ще го изведе на въздух.
По-спокойно, къщата и детето няма да избягат. Ако толкова искаш свекърва ти да ти помогне, помоли я - доколкото подразбирам от ситуацията, едва ли ще ти откаже. Успех и леко раждане!
За Еvка щях също да споделя, но Красимира ме е изпреварила.
Аз съм с едно дете, но също имах кризи с паднало кръвно по време на бременността (а по принцип ми е 90/60). Припадала съм в банята, бях съвсем сама, също оцелях и детето ми е живо и здраво, слава Богу. В такава ситуация едва ли някой нормален човек ще откаже помощ, ако я поискаш. Тук говорим според мен за съвсем друго.
Доколкото разбирам бременността ти не е патологична, а страдаш от засилен дискомфорт, обичаен по време на бременност. Аз бих искала да те попитам, ако не живееше с родителите си и те нямаха възможност да ти помагат, кой щеше да върши това? След като домакинството се поема вечерта от други, какъв е проблемът до обяд да се излежаваш. Най-вероятно за детето има храна, не е току-що проходило бебе - би могла да го оставиш след закуска да си играе или да гледа филмче докато ти си полежиш. Задухът от какво го получаваш, имам предвид от какво усилие? Ако от това да седиш и да четеш книга с детето или да редите пъзел - тогава спокойно можеш да поискаш от лекаря си да те приемат в болница и там ще си починеш от всичко, а свекърва ти ще гледа детето целодневно докато родителите ти се приберат от работа. И ти спокойно ще дочакаш времето за раждане вече наистина без всякакви усилия.
Имаш кротко дете, имаш хора, които ще ти въртят домакинството. Спокойно можеш да си лежиш - малкото прах по мебелите или няколкото косъма на пода няма да ти извадят очите, нито ще разболеят детето. Детето ти най-вероятно вече говори, можеш да му обясниш, че не си уморена и искаш да си починеш и да го помолиш той, например, да ти разкаже приказка - така с интерес ще убиете времето до следобедния сън, когато и двамата ще си поспите. А след това родителите ти или таткото ще го изведе на въздух.
По-спокойно, къщата и детето няма да избягат. Ако толкова искаш свекърва ти да ти помогне, помоли я - доколкото подразбирам от ситуацията, едва ли ще ти откаже. Успех и леко раждане!
За Еvка щях също да споделя, но Красимира ме е изпреварила.
Аз съм с едно дете, но също имах кризи с паднало кръвно по време на бременността (а по принцип ми е 90/60). Припадала съм в банята, бях съвсем сама, също оцелях и детето ми е живо и здраво, слава Богу. В такава ситуация едва ли някой нормален човек ще откаже помощ, ако я поискаш. Тук говорим според мен за съвсем друго.
Еvка, тук не става въпрос за такива екстрени ситуации...
Предполагам ,че в такъв момент свекървата едва ли би казала "А,оправяй се сама...!"
Предполагам ,че в такъв момент свекървата едва ли би казала "А,оправяй се сама...!"
Аз понамекнах,че преди да търся лекари звъннах тук там и след това на лекарите, но не искамм да коментирам, защото и до ден днешен ме боли от тази ситуация, а пък и не ми се разгласява по форуми.
Викала съм бърза помощ, защото детето е само а аз не мога да се изправя. Усещах че ще припадна ако се вдигна и умирах от страх какво ще направи детето през това време. Не всичко е черно и бяло и не всичко може в един пост да се опише.
Викала си бърза помощ заради детето или заради себе си?
Детето, защо не е ходило на градина?
vivian_78 , защо не започна с това?
Искаш да плюем по лошата ти свекърва...трябваше да се досетим.
Свекърва ми не е лоша!!!! Когато се отзове, защото имам някакъв ангажимент- посещения на ЖК, например (никогане съм я викала без основателна причина и винаги съм се съобразявала да й е удобно, а не мога да кажа че по същия начин постъпвам с родителите си ....) винаги е гледала перфектно детето. рДори от нея съм по-доволна в това отношение от майка ми. Но в 99 процента от случаите, ако й кажа да дойде в 10, тя ще дойде в 10.30-11.00 часа .... А, обикновено онгожиментите ми са свързани с час. Не я смятам за недосетлива, просто по-скоро така й е удобно. Нека всеки мисли и фантазира каквото иска, но всички около мен виждат че и показвам необходимото уважение. А че за 4 години, с мъжът ми сме се отделяли от детето си точно 4 пъти ,да отидем някъде с преспиване, мисля че говори само по себе си .....
тазира каквото иска, но всички около мен виждат че и показвам необходимото уважение. А че за 4 години, с мъжът ми сме се отделяли от детето си точно 4 пъти ,да отидем някъде с преспиване, мисля че говори само по себе си .....
Говори. Че нямаш доверие на никого. Е, как да се сети кучката , че сега си решила...
А без преспиване?
Айде стига-наистина цялата история е...и аз не знам...Когато планирахте втората бременост не помислихте ли как ще се справяш едновременно с толкова малко дете и бремелинските неразположения?
Много от списващите тук не са се "откачали " от децата си с години дори за кафе, домакинствали са с подути глезени, и са ставали нощем да дундуркат №1.Други живеят в чужбина съвсем без помощ отникъде...
Точно от такива ситуации ме беше страх да родя второто си дете с малка разлика...После-тоя не дошъл, оня не се сетил...
Иначе аз искам и трето...ама много неща ме спират-например вероятността от проблеми като твоите.
Айде стига-наистина цялата история е...и аз не знам...Когато планирахте втората бременост не помислихте ли как ще се справяш едновременно с толкова малко дете и бремелинските неразположения?
Много от списващите тук не са се "откачали " от децата си с години дори за кафе, домакинствали са с подути глезени, и са ставали нощем да дундуркат №1.Други живеят в чужбина съвсем без помощ отникъде...
Точно от такива ситуации ме беше страх да родя второто си дете с малка разлика...После-тоя не дошъл, оня не се сетил...
Иначе аз искам и трето...ама много неща ме спират-например вероятността от проблеми като твоите.