/между другото сина ми по пътя за в къщи ми каза ,че само Папа му е истинския Папа.Аз му казах че не е така./
Мажа ми му каза,ако иска сте му донесе голяма чанта и може да си събере нещата и сте го закара в закрила на детето.След като не мисли,че ние сме му родители и не ни иска никoй на сила няма да го задържи.А там може да му потърсят др родители.
Но без караници спокойно.
Сина ми мн го обича та Папа прави и купува всичко а и не е по цял ден в къщи с него.
Той нищо не каза и така се приключи.
Незная може да е погресна стъпка от наса страна.
Имено за това мислих доста дали да му кажа ,че е осиновен точно от това се страхувах.
А не ми се мисли как ще е в пубертета.
Малки деца-малки проблеми и грижи,големи деца ....................
А до скоро си мислих,че имам най-кроткото и примерно дете на света.И че проблеми имат другите при нас всичко е 6.
Както мн от вас.