Kога за първи път детето ви ви каза че не сте му майка

а ти знаеш ли, че си му майка? В сърцето си?

Ако знаеш, значи си му майка и това е положението - моите деца са още малки, но бих му казала, че съм му майка и до 18 години само аз съм му майка, така че мога да му казвам каквото си искам... бих добавила и че това е положението и да му харесва и да не му харесва, но аз съм си такава 

в същност случвало ми се е преди 2 - 3 години, но той тогава беше съвсем бебе и не мисля, че разбираше нещата точно по начина, по който ти питаш. Доста сълзи изревах тогава   

Ами не са ми казали още такова нещо  . Аз казах на мойта майка, която ми е всякаква майка в тийн-възръстта.

Точно това казах на моята като ми заяви, че иска друга майка 

Не помня 
Казвал ми е че не съм му майка, че дядо му му е майка, че Юлето (наша приятелка) му е майка ... естествено когато не му е вървяпо по свирката.
Абсолютно същите неща ехтят по цялата градинка от най-различни деца към провинилите се майки Заплахите на 2,3,4,5,6 годишните мен лично само ме разкикотват.


Не знам обаче ти каква възраст имаш предвид ... нито познавам контекста, обаче мисля следното:
Важно е какво е в твоята глава и сърце. Ако ти си неуверена в майчинството си, детето ще го разбере и това ще го нарани жестоко ...Затова си мисля, че е страшно важно осиновителите да издълбаем и да преработим нашето майчинство към детето. Да си изговорим сами пред себе си най-гадните си страхове и да си кажем на глас най-неприемливите за самите нас мисли.

Не е важна репликата "Ти не си ми майка"  казана от  детето в момент на яд или мъка. Какво е в твоята глава - това е важно

Аз съм казвала многократно през пубертета. А относно майчинството...бях забравила, че не съм родила дъщеря си Наистина се засегнах, когато мъжът ми каза, че за второто дете щял да смени майката Бях му бясна цяла вечер и чак след разяснението му се сетих Това е положението - пълно куку

Здравей Тара,
Къде изчезна? Какво те мъчи и в какъв контекст е прозвучала репликата?

Моят син не ми е казвал още, че не съм му майка. Допускам, че с напредването на възрастта може да изръси нещо подобно, когато нещо не му изнася. Ако е в такъв контекст - не се връзвай. Разбира се, че ти си майка!

Моят днес не искаше да става и да ходи на училище. Една седмица пропуснахме, заради грипа, и сега врънка - "Моля те, само един ден!". Не го били посрещнали радостно нито децата, нито учителката... За съжаление, явно на детето не му е най-комфортно в училище. Увещавах... В резултат - "Защо от дървената къщичка (?) попаднах при вас!" - защото си мой син, защото много-много те обичаме, защото те разбираме и аз, и Гуля, и баба, и Надюша, но на училище днес ще ходиш, не може да пропускаш повече, защото ще ти е трудно после да наваксваш..

Знам, че го казва в яда си, знам, че е ужасно привързан към нас, знам, че ни обича...
Но, да, жегна ме тази формулировка на "отделност". Не мога да му се сърдя - вероятно носи в себе си усещането, че е различен...

Моето усещане е за изключителна "родственост". И никак не ме тревожи, фактът, че не съм го родила аз. Чувствам се негова мама, дори в грешките си… Може би не винаги нашата увереност е достатъчна за децата ни?   

Повече ме тревожи, когато след хубава, весела, дружна разходка, изневиделица може да изстреля въпрос: „Аз чужд ли съм?”. Без видим повод или причина, без да ми даде възможност да обсъдим нещо… Това значи, че отработва сам и ме тревожи, че много малко ме допуска до тези свои мисли… А така искам да му помогна! По-дяволите, дори чувствам, че мога да му помогна…

Тара, не помня колко големи са твоите деца (май бяха две осиновени?), но не се тревожи, такива реплики едва ли са изключение. С порастването предполагам може да чуем и това, и още по-солени неща… 
А момичетата са ти писали вярно -  важна е и нашата увереност, устойчивост, любов и желание да разберем нашите деца. В крайна сметка само така можем да им помогнем. А има за какво да им помагаме, нали? Още като ги осиновявахме, знаехме, че ще имат своите въпроси, че носят в себе си своята драма, своята съдба. А значи и ние – също, независимо от това, че може да се чувстваме най-щастливите мами.
Извинявам се пак стана дълго…

Че не съм им майка още не са ми казвали. Засега претенции са предявили само да стана стройна фиданка като "майката на..." или като "леля Поли" (сестра ми).  

Преди време синът ми ми каза, че не съм му "истинската майка". Поговорихме и се разбра, че много турски сериали гледал с баба си (майка ми ми ги следи като че ли от това зависи животът й) и там било пълно с разчепкването на тази тема. Та в неговата главица общоприетото понятие "истинска майка" за рождената му майка е като за тази, без която не би съществувал на този свят...
"А ти си моята МАМА". Каза ми го с много топлина и обич в гласа и аз се почувствах на седмото небе.

С Мама Ира сме писали заедно. 

аз като най-самовлюбена  първо не изпитвам грам съмнение в любовта на детето ми към мен, затова доказателства въобще не търся и нямам нужда.
Другото нещо е, че към момента, някак си имам увереността на майка, затова ако ще диването да ми каже, че съм му градинска лейка, пука ми.

Ау, Ганче, сложни задачки ти постяват! За мен те са май направо непосилни...

Аз блаженствам - вчера отказах шоколадов бонбон, (за да остане за него) под предлог, че ще надебелея още. "Нали знаеш, че те обичам такава пухкава? Колкото и да надебелееш, пак ще те обичам!"
Имам картбланш!

Sоrry, за спама

Проблемът не е в това че ми е казал,че не съм му майка а това че ми каза ти не си ми майка и нямас право да ми казвас какво да правя.
ситуацията бесе сложна бесе на гости на приятел и не искасе да тръгва защото играеха на комп. игра.
синът ми май ще стане на 8.
не ме заболя за това че ми е казал това дори пред сравнително непознати хора аз се страхувам че мога да загубя контрола над него като родител и това да ми се повтаря винаги когато нещо се изисква от него.

Всъщност, Тара, ти си му 100% майка и е време да поговориш с него и да му обясниш правилата на играта. Имаш всички права докато стане на 18. Моя позната беше обяснила на сина си, че ще яде това и толкова колкото му сложи и тя решава всичко докато тя го храни, а когато той започне да я храни - тя ще го слуша. 

мисля точно като Елито, само ще допълня, че ако се огънеш пред тази манипулация веднъж, той ще я приложи втори, трети, четвърти път и наистина ще загубиш контрол.

Здравей Тара, исках да ти пиша по-подробно, но досега нямах време:

Така и си мислех, че сте по-големи. Възрастта е по-трудна – с тръгването на училище стават по-изнервени и „рогати”, налага се от безгрижното детство да преминат изведнъж към многото „трябва”. Има голям стремеж към самостоятелност, а в същото време се усещат още малки и стресирани от промяната на целият им бит, на обкръжаващата ги среда на „големите” хора… У дома навлиза „нахакания” стил на общуване от училище. Стават по-обиграни в манипулирането. Е, поне при нас всичко това по малко го има.

При нас, както писах, това е и поредния етап на по-интензивно отработване на ново ниво на въпроса за връзката с родителите (каквито вие безспорно сте!), на осиновяването, на своето място в семейството (тук не само свързано с осиновяването).

Не се стряскай!

Аз, може и да съм прекалено либерална, но не съм 100 % привърженик на постановката „аз съм ти майка – ти ще ме слушаш”. (А направо тръпки ме побиват от това – „до 18 години аз съм ти майка, после прави както намериш за добре”. Особено в нашата специфична позиция на осиновители.)
Надявам се да успея да изградя авторитет не само на тази основа. До втръсване се опитвам да вмъквам по-разумни аргументи. С моя син това е трудно, понеже по природа е стремителен и нетърпелив. Племенницата ми (може да е характерно за момичетата) , макар и също с характер, в тази възраст по приемаше аргументи.

Но аз си повтарям упорито– че трябва да учи, за да му е по-интересен и лесен животът като порасне, че мама е минала през това и затова знае, че мамите помагат на децата да се ориентират във времето (например), че просто имам повече опит.. Е това е в идеала – не винаги успявам, както писах…

За подобен род реплики – посочената ситуация е бил „гаден удар под кръста”, най-вече защото не сте били насаме. Момичета са прави, че си е опит за манипулация, а според мен и съзнателно желание да те жегне, защото разваляш кефа. Мисля, че е много важно СПОКОЙНО да отреагираш на подобна реплика. Иначе наистина ще я повтаря при подобен случай. Покажи му, че е казана глупост, но му се скарай за конкретното провинение при всеки конкретен повод – трябва да си тръгва навреме от гости, защото е неприлично, а той вместо да те послуша говори врели-некипели пред чужди хора. Ако сте насаме може да му се троснеш, че ти си му майка, защото го обичаш, защото се грижиш за него… Но не прави от това драми.

Поне аз така виждам нещата. Още не съм минавала през това. Възрастта им е близка – и аз имам телец – май месец навършваме 8. Дано съм ти от полза.
 

аха!
Обясни тогава на 8 годишния многознайник , че до 18 годишна възраст  ти си му майка - за доказателство покажи документа  По закон ти отговаряш за него и неговите действия
Иска не иска, харесва не харесва  - това е положението .  За мен най-добрият начин е тези неща да се обясняват със смях и добронамерени закачки. Горното разбира се е за ситуации, в които има нежелана публика.

Като останете сами, поговорете ако мислиш, че има нужда... в смисъл ако мислиш че детето е тъжно или обидено

Ние след като се прибрахме в къщи аз казах на мъжа ми пред сина ми и според мен той постъпи добре.
/между другото сина ми по пътя за в къщи ми каза ,че само Папа му е истинския Папа.Аз му казах че не е така./
Мажа ми му каза,ако иска сте му донесе голяма чанта и може да си събере нещата и сте го закара в закрила на детето.След като не мисли,че ние сме му родители и не ни иска никoй на сила няма да го задържи.А там може да му потърсят др родители.
Но без караници спокойно.
Сина ми мн го обича та Папа прави и купува всичко а и не е по цял ден в къщи с него.
Той нищо не каза и така се приключи.
Незная може да е погресна стъпка от наса страна.
Имено за това мислих доста дали да му кажа ,че е осиновен точно от това се страхувах.
А не ми се мисли как ще е в пубертета.
Малки деца-малки проблеми и грижи,големи деца ....................
А до скоро си мислих,че имам най-кроткото и примерно дете на света.И че проблеми имат другите при нас всичко е 6.
Както мн от вас.
 

Тара, а какво стана с дъщеря ти?

 Не искам да ви се меся, само ще изкажа мнението си по въпроса.  Мисля, че да се намесва закрила на детето по такъв начин не е правилно и затормозява детската психика. Както и да му кажете примерно, че ще го върнете в дома. Това означава, че ако не ви играе по "свирката"  вече няма да е ваш син, а това затвърждава чувството, че нещо не е както трябва и той е виновен- така е според 8 годишните, затова избягвайте такива изказвания.  Преди 8 години имах дете, което скочи в морето с дрехите/края на май/ и когато я попитах защо го направи, тя ми отговори, че така майка и щяла да се отърве от нея и нямало нужда да я връща в дома в Пловдив. По-добре да се разговаря и да се пита детето защо говори така, отколкото това. И пак казвам...това е мое мнение, но 8 годишните са идеални за откровен разговор. Желая ви успех!

в този смисъл, на мен за първи път ми се случи преди две три седмици (възраст - 4 без 2 месеца). бяхме на гости на една позната, а с децата й са големи приятели. хубаво поиграха, набесняха се, но се превъзбудиха и за финал, мойта отказа да си тръгне с мен. не помня точно, но изговори неща, че иска да остане в тяхната къща, да се махам аз, че й преча, че тук й е хубаво и ще живее вече тук ... ей такива неща. директно, че не съм й майка, не е говорила, но то нямаше и нужда ...
тъпото е, че има хора, които нямат никакъв усет и вместо да помогнат, усложняват нещата. това семейство я харесват, все я канят, и оная наля масло, като я покани да спи при тях друг път. вместо да каже, че купонът е свършил, всяко дете при майката си и в къщата си, щото трябва да се спи и така.
аз бях в никонова абстиненция и бях на косъм да изпусна ситуацията, вътрешно бях бясна на детето ми, че няма спирачка, побеснях и на познатата, без да имам начин да си го изкарам, без да усложня ситуацията допълнително ... всъщност най-гадното е усещането, че изпускаш контрола и нямаш идея какво да направиш в точно този момент, макар че доста силно и зашеметяващо е чувството на ужас, че детето ти се отрича от теб, че те отхвърля. това второто обаче е само в моята глава, знам го, то няма рационална основа в поведението на детето, това си е моят осиновителски комплекс ...

излязох да се напуша и успокоя, защото ми е ясно, че афектът е лош съветник. нашта ведро ми каза чао и се върна към игрите си. грам притеснение. след 10 минути успокоена влязох, мойта се изненада, че се връщам. аз обаче вече бях спокойна и абсолютно делово я подхванах, не знам как го направих, но тя през сълзи се обличаше почти сама 
а, междувременно ми се похвалиха групово, че си били измили зъбите  един вид, виждаш ли, тебе те няма, ама ние вършим правилните неща ... сред хвалещите се и другата майка ...
това ми даде чудесен повод, пътувайки към вкъщи, да си отмъстя на детето за истерията с това, че няма да живее вече с мен, а с тях - попитах я с каква точно четка си е мила зъбите, знае ли чия е, къде е била, припомних й, че приятелчето й има кариеси  беше ужасена от това, което е направила, мисля, че си даде много точна сметка кого трябва да слуша и на кого да има доверие за правилните неща

Подкрепям

та, всичко е в нашите глави, убедена съм. това е просто бунтарско поведение, проблеми с дисциплината и авторитета, които трябва да се овладеят, но няма значение осиновяването, не е патент на осиновените деца.
между другото и аз подкрепям elito за закрила на детето. няма такава опция на избор!

да ви кажа, мойта е научила от някъде, че ако има проблем с родителите, може да се обади на полицаите - вече ме заплаши един два пъти, че ще се обади, защото й се карам . обясних й, че полицаите помагат на добрите и наказват лошите, но им се обаждаме само за сериозни неща. че в този случай полицаите прибират детето отделно от мама и тате и разпитват всички и проверяват всичко. и много се ядосват, ако децата лъжат и ги викат за глезотии, а не за истински проблеми.   

в главите ни е - в нашите глави - осъзнах го, когато малката ме шкартира и ми каза, че не съм й майка, щяла да си намери друга - това на 2 г. и половина - ами не ме заболя, не ми стана гадно, не се ядосах - казах й да си гледа работата /е, не точно това, но беше нещо от сорта/ и осъзнах, че когато на 3 синът ми ми го казваше, аз умирах от ужас, гняв, мъка, пак гняв, изобщо влагах всякакви елементи, ревях по нощите и други подобни глупости... няма начин да не съм му майка - аз съм и това е положението.

Е, помага и това, че моят всяка минута ми обяснява, каква добра и готина майка съм му 

Не, не е само в нашите глави. Трябва да говорим, да обсъждаме с тях, да се опитаме да влезем по някакъв начин в техните глави и тогава да търсим начин да им помогнем. Съгласна съм, че преди това трябва да сме го отработили за себе си, но разговори са нужни - с нашите деца, с всяко от тях поотделно, защото при всички е различно.

Много хубаво го е описала Мама Ира какви са особеностите на възрастта.

И аз подкрепям Елито, че да се намесва Закрила на детето е грешка, която може да доведе до още по-голямо объркване в детската (и не бебешка вече) глава.

Аз лично никога не бих казала на някое от децата си и: "до 18 години аз съм ти майка....". А като навършат 18 какво? Преставам да бъда майка ли? Нима ще престана да мисля постоянно за тях, да ме боли заедно с тях и да се радвам заедно с тях?!

под "в нашите глави" имам предвид, че от нас самите зависи нашето самочувствие и увереност като родители. децата в това отношение няма какво да ни помагат.

в крайна сметка, не ставаш автоматично някакъв перфектен педагог само от факта, че си станал родител - дали успяваш правилно да възпитаваш детето си е постоянен въпрос. (по мои наблюдения, за съжаление много хора въобще не си дават сметка и си я карат, както им дойде, като си мислят, че знаят ... - това между другото са предимно биологични родители, които съмнения нямат ) като добавим към това известна доза несигурност от това, че не сте почнали от нула, а внезапно, както и че колкото и да ти се иска, не си си родил ти детето (убедена съм, че не само децата страдат от това, че мама не ги е родила ...) и ирационалното, но спонтанно съмнение дали пък ако беше, нямаше да е по-лесно ...
е, тези неща са си родителска работа.

аз лично, (вече) нямам съмнения в майчинството си. не се съмнявам в обема "майчинност", който излъчвам, не се притеснявам от фигурата на другата майка, нито от това, че детето в пристъп на гняв, на бунтарство и т.н. ще ме сиктердоса по тази линия.
имам чести съмнения обаче дали успявам да съм авторитетен родител, в степен достатъчна за детето ми... особено предвид, че имам будно, буйно и с дух на независимост дете ...

Съжалявам,че не започнах от самото начало.
Два или 3 дни преди ситуацията ,която описах също ми каза но нормално-ти не си ми истинската майка.Не мисля,че имасе причина.
тогава го взех в скута си и го попитах спокойно   дали знае колко време е бил в коремчето на истинската си майка?- той ми каза .А колко време си при мене? -също ми каза. Тогава го попитах кое е повече-при тебе мамо.
Попитах го дали насето кученце е било в моя корем каза не. И аз му казах -ето виждас ли пак казвам това си е моето куче защото живее с нас в насето семейство и го обичаме въпреки че не съм го родила.
Накрая го попитах Роми и Бон/плюсена играчка и от мен сита- любимите с които спи и все са с него/били ли са в твоето коремче каза не. Да но ги обичас и са твои нали?-да мамо.
Но след това отново и вече писах.
Зная,че не е най-правилната постъпка,и затова зададох въпроса към вас вие как сте постъпили.
Аз не мисля че би ме разбрал ако му кажа че до 18 години аз съм му майка и сте трябва да прави това което аз му кажа-казано чесно това сте го узлоби още повече.
А разговорът с мажа ми според мене бесе по правилното ресение,защото той не му е казал ще те водя в закрила на детето и те оставам или да го запласва с това.Той му каза ,че след като не иска да сме му родители има избур,но ако реси че иска да е с нас това не трябва да се повтаря.и хубавото бесе че не бесе караница или разговор на висок тон и според мене добре го прие.Но кой е безгресен,кой може да ни даде съвет та кой е ходил на училище за родители?

взимам си думите назад, т.е. уточнявам, че коментарите ми по-горе не са актуални към вашата ситуация. ние сме далеч от това още. моето дете е информирано за факта на осиновяването, по-точно за факта, че не аз съм я родила, но още нямаме реакции на тази информация.

явно, че детето в момента асимилира и преживява фактите около родствените си връзки. от кога говорите за това? може би му идва в момента нанагорно и търси да бъде убеден категорично, че ти си истинската майка, въпреки че не си го родила. включително и чрез провокации и грубо поведение. ти това и правиш, на мен тези примери с кучето и играчките ми звучат чудесно другото е, че сигурност и усещане за "истинност" им дава и авторитета, разумната строгост и справедливото и последователно спазване на дисциплината - това правят "истинските" родители, които са загрижени за децата си, а не безразлични, и децата много добре го знаят това и го очакват а и време му трябва, предполагам. и вероятно повече разговори с вас по темата за осиновяването. но аз разсъждавам на теория, пак казвам, ние още не сме там.

иначе, аз като се е случвало да се държи много грубо и после се разкайва и ме пита сърдя ли се, винаги обяснявам, че мама никога не се сърди наистина, защото я обича много, но й става мъчно, а и тя не е толкова хубава, като се държи така (все пак е момиче). опитвам се да й кажа, че каквото и да направи, и най-лошото, аз я обичам и ще я обичам. това е така и искам да го знае за свое спокойствие, но не искам да й давам карт бланш един вид и да я насърчавам ...

Такааа, това е съвсем друго. Значи той си знае как стоят нещата, осмислил си ги е и сега те пробва. Сега според мен си изживява болката, търси себе си и наранява, което е защитна реакция. И все пак трябва да му обясниш правилата, че трябва да се запита правилно ли постъпва и наистина ли според него нямаш право да му казваш нищо и дали ако беше излязал от твоето коремче би бил по-малко гневен. Не казвам да му кажеш, че ти командваш парада, но трябва той да осъзнае това сам. В тази възраст децата придобиват самочувствие, защото вече могат да четат и пишат и си мислят, че светът е в нозете им и могат всичко сами, затова ако попаднете в ситуация, в която не може сам да се справи го изчакай да те помоли за помощ и откликни с ентусиазъм и му покажи колко много го обичаш. Това ще го обърка и накара да се замисли. Може да потърсите и психолог, но не го оставяй да се затвори в себе си, защото ви чака още по-трудна възраст.
 Относно закрила на детето- щяхте ли да му предложите ако беше ваш роден син? Според мен - никога, защото изобщо нямаше да се сетите за тая институция, затова продължавам да твърдя, че осиновените не са по-особени от другите/имат рана някъде в душата-да/ и трябва да се постъпва с тях като с родни деца- наказанието да си е наказание, поущрението също.

не бих сравнила детето си с куче... няма да ми хрумне подобно нещо, макар че имам куче и знам какво е.

Не искам долното да прозвучи като укор или критика към теб ... просто приеми го като  гледна точка на външен човек ...
Според мен ти си тази, която се състезаваш с биологичната му майка - ти си тази която казва аз толкова, пък тя толкова - кажи сине кой е повече... Това е много тежко за едно дете. Според мен не е добре да караш детето да ти доказва вярност и обич.
Ти и Тя сте различни и несравними. Не можеш да сравняваш цвете с химикалка (произволен е примера).

Аз поне това казвам на детето си - тя те е родила и това е много важно, защото иначе нямаше да те има, а аз живея с теб. И двете сме еднакво истински ... няма по- и най- . Така се е случило, че на различни етапи в живота ти има две майки ...(посл. изречение не съм го казвала на живо)

Това за закрила на детето е много, ама много гадно. Детето знае, че вече веднъж му се е случило - не го карайте да живее в страх, че ако не е послушен, ще му се случи пак... или по-точно във вашия случай, ако не ви харесва и благодари, ако не е покорно- ще го върнете.

Не се сърди - ама перфинено издевателство е това -  с кроткия, спокойния глас - "Така ли, не ни харесваш? Айде събирай си багажчето ..." - на мен ми настръхна косата, за детето не знам

  Вела, ама и тебе си те бива ....  сега прочетох историята с миенето на зъбите и се респектирАх 

Освен самовлюбена, явно съм и голЕм гьон  Мен такива истории (имаме една две съвсем подобни) само ме разсмиват. Ми няма как да се вържа на един 5 годишен мушмул, дето съзнателно с думата майка свързва единствено мен ...

Стига бе ... съседката, майката на едикой си - не се излагайте ...

Нико нееднократно ми е заявявал, че "ще остане при Мария и иска Юлка да му е майка, защото ....", е как ще ме разстрои подобна смехория ...След една подобна сцена, в която той не иска да си тръгва, защото там ще живее и иска Юлка да му е майка, аз казвам - репликата общо взето ми е  една и съща "Е да, ама не става - майка съм ти аз - нямаш избор - ти си ми дете, не оставаш никъде без мен" Обличам го, той реве с дебелия глас и вика "не те искааааааам ти  Фаниии си много нахалнааааа и си много тъпава" - е не е ли супер смешно 
На съседната пряка вече - слънце е изгряло - следа няма от сърдиткото.

Какво да задълбавам в детски глупости и да ги пречупвам през моите комплекси

Тара, хубаво е че споделяме. Разбира се, никой от нас не е безгрешен, дори и да се стремим  да  сме супермайки, дори и да си вярваме, че сме такива.

Знам, как в тази възраст като нищо могат да те изкарат от равновесие – иска ми се някой да има наблизо да ме перне през устата, когато малкия ме вбеси и почне моята тирада…

Тогава наистина трябва доста усилие за да си спомним, че са същите малки, прекрасни, раними дечковци, каквито бяха и досега. Нашите деца, на които трябва да разширим границите на дозволеното, но които се нуждаят от тях, както от любовта ни.

Нашите деца, които започват да се осъзнават, сравняват, осмислят и все още лудо фантазират.
Нашето момче, което все още ще седне в скута ти и ще има нужда да го прегърнеш като бебе, но и който вече може да бунтува като тинейджър…

С две ръце подкрепям Елито, че 8-годишните са прекрасни за разговори. Вече не са бебета, а чуваемостта все още е голяма (не като при тийновете).

С две ръце подкрепям Ганката, че трябва да се стремим да РАЗБИРАМЕ и ГОВОРИМ с децата си, които се самоосъзнават и отработват - проблемите не са само в нашите глави. 

Но това е НОРМАЛНО, това е в реда на нещата и няма защо да се шашкаме.

И дори да  правим грешки, ако те усетят, че ние се стремим да ги РАЗБЕРЕМ, връзката помежду ни ще остане  здрава…

Мисля, че така се пази връзката, от загубата на която се страхуваш… Като знаят, че винаги-винаги-винаги мама - ще е мама. Другото травмира детето (дори да почне да е покорно за известен период) и къса връзките…

Сетих се как преди години порастналата дъщеря (на около 18 тогава) на голямата ми сестра, беше попарила майка си с  желание аз да я осиновя. Не искала била тя да и е майка и .... бла, бла ... И двете реват и се разправят около месец, докато майка ми ми сподели "под секрет" един ден.
Трябваше да успокоявам както малката, така и голямата жена. Със сестра ми беше по-сложно )беше се предала и примирила) - обясних и, че мойта роля на щастлива, весела, купонясваща, пътуваща, подаряваща, водеща на ски и море, усмихната леля (тогава нямах деца) за по някой друг час седмично е прекрасна и лесна в сравнение с нейната - на обгрижваща и подсигуряваща във всякакъв план децата си ежеминутно майка.

Причина има - мисловните процеси, свързани с възрастта на осъзнаване на принадлежност към семейство, род, родно място, родина, които протичат в главата на детето. Хич не им е лесно да подредят всичко в главичките си, сигурна съм.

Моята реакция е точно като на Фуси и на мен ми е смешно. Казвал ми е, че иска друга майка, казвам същото като Фуси. Последно иска друга майка, за да му давала да й пипа циците.

Е, вярно, ситуациите и възрастта на децата не могат да се сравняват. Честно казано и да ми го каже, не ми дреме. Но мъжът ми се ужасява, че някой ден ще му каже, че не му е баща и не може да му казва какво да прави.

Ганката, зная, че спамя, но от вчера ме човърка да попитам: "Що си смени името на туй сложното,май  древноегипетско ми звучи? Не го знам какво значи...

Тъй ми е родно да кажа "Ганката - подкрепям!" - та затова - все Ганката, та Ганката

Мн съжалявам,че не се включват хора с големи деца.
Не искам никoй да обидя,но и аз преди няма и една година мислих както мн от вас.Не ,не няма нищо лосо в това.
Но годините летият децата растат а и проблемите също.
И тъй като само се писе какво бих направила аз иска ми се да ви попитам а как бихте постъпили ако го чуете от 13-15 god момче?
То тогава ще ви каже днес не ми се ходи на училище ти не си ми майка нямас право да ми казвас какво да правя,или го хващате да пусе цигари да пие алкохол да взема дрога и отново ви се каже същото.
Или не се прибира по зели нощи и отново ви се казва това.
А тогава как сте постъпите?-незабравяйте че тогава никoй няма да иска да ви и излуса.
Е естествено това е драматичен пример но мн реалистичен според мене.

Тара, извини за нецеленасоченото отклонение ...

направо идвам на уроци при тебе
ама аз вече не мога да я облека на сила, голяма е няма начин, трябва да е доброволно, ако може и с ентусиазъм (това е от един виц, ама друг път, че е гаден) ...
това, което ме разбива, съответно ме провокира да си отмъстя, е тоталното ми усещане за неавторитетност в такива моменти  ... насаме сме памук, ама в компания и като ни стане кеф - всичко изключва  ... много добре ми е познато това, и аз бях така, добре, че остарях ...
но пък така или иначе, сега със сигурност помни правилото за личните вещи днес е четка за зъби, утре - кой знае ...

Мама Ира, египетско е - първата жена фараон. Защо го смених - ми прииска ми се промяна. Ама много късно съм се сетила за много никове - все заети. И тогава се сетих за това име. Просто така, импулсивно.

Тара, синът ми след месец навършва 8 години. Баш в твоята таргет-група сме. И не сме лесни и ние. Това с "истинската майка" е деликатно, но като се позамислиш - не толкова. Като поговориш с детето си без страх, откровено, ще видиш колко съм права.

Рождените им майки си имат своето значение, роля и запазено за вечни времена място в мислите им и сърцата им. Много е права Фуси, че не бива да се се опитваме да се състезаваме в никоя област с тях, а да си гледаме нашето запазено място, което поне за мен е напълно достатъчно, даже в повече отколкото въобще някога съм си представяла.

Вела, да не останеш с погрешно впечатление - в очите на повечето ми приятелки аз съм звяр ... в  смисъл детето прави истерия - аз се кискам  

При мен личната битка с другата майка беше жестока - имам предвид на вътрешно ниво. Трябваха ми може би две години, две години и половина  почти нон стоп автоанализа, четене на книги и самоизяждане (все пак асц. скорпион  ) докато мирясам и осъзная, че двете състезание нямаме ... Била съм максимално жестока към себе си и ми се струва, че съм си задала сама на глас най-уродливите въпроси ... Четях като луда форуми на осиновени деца и гледах клипове в ю тюб. Накрая преодолях доста от страховете си - така ми се струва към днешна дата де ...

Радвам се че проведох тази битка, докато Нико беше съвсем мъничък и първо той нищо не разбра, второ от негова страна нямаше никакви провокации, каквито бих получила от един слънчев пубертет.

Абе учим се в движение - много ясно че грешим и ще грешим

такова поведение няма общо с истинността на майката, а въобще с възпитанието  

за себе си съм стигнала до извода, че за да се ограничат шансовете описваната драма да се случи, е добре преди тази възраст да се случат доста неща - да е изградена връзката родител-дете, да е установено доверие и авторитет, детето да си е изградило съвест, да е научено и да приема за естествени за себе си определени правила на живот, да са проведени сериозните разговори по темата осиновяване, за да не изскочат като емоционален препъникамък точно тогава ...
и това се опитвам да правя междувременно ... предполагам, повечето - също.
повечето от нас тук, активно пишещи в момента, тепърва ни чакат тинейджърските години, така че кой знае какъв хем позитивен, хем магичен опит за справяне с подобен проблем в острата му фаза на тийн етап не очаквай ...

ПП. ама ти имаш още доста време до тийн годините, споко. не си представяй най-черните сценарии, да не ги доведеш сама, в това отношение съм много суеверна! давай поетапно
   

Аз нямам проблеми с майченството това бесе проблем веднага след осиновяването,но и за доста кратък период.
Аз зная че съм му майка и той ми го показва не само казва.
Съжалявам че не сме седнали пред часа кафе и да си поговориме.
Аз зная че децата ни, не са собственост те са за кратко време при нас и след това отлитат и започват да градят собствено семейство-живот.Независимо дали са наси собствени или осиновени.
Ето защо това-ти не си ми ист. майка не ме кара да се замисля.Аз зная,че със всеки ден те се откъсват от нас за да могат по-късно да живеят самостоятелно и да не бъдат зависими.Мен ме вълнува повече -ти нямас право да ми казвас какво да правя.Мисля че е мн рано за това.това е една борба за надмощие или.......и аз не зная как да се изразя.
А сто се отнася до собствената майка мн пати сам се питала какви фантазии се въртят в тази малка главичка.Може би си я представя като  мн добра особено ако има конфликт s mene,mn bogata,mn красива всичко по-много.
Но това е др тема.

Предварително уточнявам, че пиша от собствен опит и пак казвам  - много по-добре е нещата да се изживеят, отработят и систематизират преди тийн-възрастта, за да няма ексесии или поне да са поправими. А за истинската майка - отвращаваше ме, защото ме е изоставила и колкото повече пораствах, толкова повече я ненавиждах. Не можех да проумея защо се е случило така...

ние сме тук и мъжО само повтаря, как той му бил единствения баща - все едно знае, дали е биологичен на ситната, та седнал да се тревожи за бащинството на големия 

Тара не се тормози ,а му постегни юзди4ката малко .Моята е на 5г и когато и не изнася нещо ми заявява, 4е не ме иска и 4е ще си ходи при приемната и родителка  ,а аз и казвам- прав ти път и си правя нещо каквото си имам за работа ,тя погледа малко и се мирясва.В4ера я 4увам как казва на малкия -Вени мама смотанка аз първона4ално не схванах думата смотанка, но после се осетих защото малкия взе да рахомаха и да вика нещо на кака си сърдито той милия още не говори ,но знае вси4ко и ме гушка когато осети кака си 4е ме дразни .Та се ядосах малко и и заявих, 4е нищо няма да и копувам пове4е пък тя наду гайдата, но я оставих да си реве .Ами трябва и малко да сме по строги няма как те да ни се ка4ват на главата е беше ми малко криво , но това е пиложението.Постоянно и говоря ,4е я оби4ам 4е тя е избрана от многото де4ица аз да съм и майка и трябва да слуша но но .За сега с таткото все още се не разбират много и 4есто той и 4ете конско.Но не мисля 4е трябва на вси4ки техни приказки да се ядосвам 4е каде ще му излезе края .

Ооо, всичко изчетох! Я не се връзвайте на тези приказки!
Пращали сме ги всичите подред, доведени, заварени, осиновени, на улицата да си търсят други родители, все на тази възраст. Ха познайте кое дете най-бързо се върна от експедицията? И мъжа ми е пращан така, и приятелски деца... Пробват се и не влагат нищо в това. Не гледам някой да се е травмирал, макар че помнят и се смеят, като разказват, че се и сравняват
Веднъж свалихме цялата менажерия от задната седалка на пътя и ги оставихме да повървят малко, да се кротнат. Със само дете не бих го направила обаче,  за нищо на света!
За 18те години - не казвам, че дотогава само сме родители, но че дотогава ние носим отговорност, оттам нататък могат да си чупят главите самостоятелно, ако искат  Това е положението, биологични или не, родители сме и определяме кой какво и колко да яде, кога да спи, кога да учи и кога да не му се слага телевизор в стаята, макра че другите с по-готини родители имали такива екстри.
Наистина това е наша неувереност. Закрила на детето никога няма да намеся, но то е по други причини.
  на всички

tara според това което пишеш излиза ,че си му казала скоро преди това ,че е осиновен ,но не сте провели достатъчно разговори по въпроса. Или ,че въобще не си му казала,не разбрах точно.Говорете с детето си обяснете му ,че няма значение ,че друга жена го е родила ,че винаги сте го носили в сърцето си ,търсили сте го и сте го намерили. И сега вие сте негова майка, а той ваш син и ,че винаги ще сте заедно и няма да се разделяте .
Ще споделя : Аз започнах с разговори как са раждат бебетата и че той е роден от друга жена, но  аз  съм го носила в сърцето си и съм го търсила много дълго време.(Когато се срещнахме моето дете беше вече на 5 год.)

Много се обсажда,това за закрила на детето.Може би трябва да ви писа че не живея в бг и ,че синът ми в училище имасе курс в които им е показано какво да правят при контакт с педофили,че е нужно да казват НЕ и СТОП когато нещо не им харесва,и че ако имат проблеми в семейството могат да се обърнат към закрила на детето /разяснено им е какви права имат/и това се отнася за всички деца не за осиновени само.Синът ми подробно ми разказа и мн често започна да използва Стоп и Не.
Тук закрила на детето защитава интересите на детето и е може би по-различно от това в бг.
Синът ми също не е бил в дом.
Той знае че е осиновен от 3-4 годисна възраст и често се говори на тази тема.
Също никога не се е говорило нещо лосо за родителите му та защо аз съм им безкрайно благодарна в противен случай нямасе да си имам дечица.
А също тук деца от семейства живеят в дом-причините родителите или самите деца проявяват това желание при големи сем проблеми в къщи.
За нас малко или много неразбираемо защо?,но.............

почвам не по темата, ама понеже тука си наковладих детето, да му се реванширам един вид
вчера ни скри шапката! малко на риск я взехме с нас на културно мероприятие, нямаше кому да я оставяме, а и ми се искаше да го съпреживяваме заедно, макар че тя със сигурност няма да види и разбере това, което ние. та, детето абсолютно прилично издържа час и половина документален филм в киносалон и парти след това ... събра очите на всички и получи заслужени комплименти колко възпитано и будно дете е ето, изфуках се.

иначе, за закрилата на детето, и тука при нас ги учат в училище. ама чак в училище, а моята още от сега явно знае - споменах по-горе как ми е заявявала, че ще се обади на полицаите, чак се радвам, че още не познава цифрите и не им знае телефона, че докато се разберем и научим с нея, ще взема да платя някоя и друга глоба
тук имам доста познати, които сериозно се шашкат от тази опция и, особено някои от държави с по-така традиции, които отявлено се жалват, че държавата им пречи да си възпитават децата.
но в крайна сметка, това е нормалното, децата си имат права и трябва да бъдат защитавани, защото са по-слабите в семейството. не мисля, че за родителите е страшно обстоятелството, че децата са информирани и си търсят правата. само че, да ме прощават, но това не означава за детето избор къде да живее и не е инструмент за изнудване на родители. правата си вървят с отговорността. и това трябва да го разбират и децата, и родителите. едните, че не могат да се обадят на закрила на детето, защото мама или тате изисква, дудне, забранява, отказва, наказва и т.н., другите, че не можеш да упражняваш физическо или психическо насилие върху детето си, включително под надслов, че го възпитаваш, нито  да го неглижираш ... общо взето, като се объркат тук и двете страни ще разберат колко е сериозна злоупотребата с права. а ако не е злоупотреба, а е от нужда - ами то това не е избор, нали ... така че, аз лично хич не се притеснявам, нито се чувствам контролирана, но някак съм по-спокойна за децата като цяло, не че няма трагедии или че системата е супер съвършена, но съм свидетел как някои хора си мерят приказките и действията от единия страх авторитетът на родителя не би трябвало да почива на насилие