Mоя въпрос е кога за първи път детето ви ви каза ,че не сте му майка и нямате право да му казвате какво да прави,и как постъпихте?
- Публикувана: 10 фев. 2011, 15:12 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2011, 06:59 ч.
Kога за първи път детето ви ви каза че не сте му майка
а ти знаеш ли, че си му майка? В сърцето си?
Ако знаеш, значи си му майка и това е положението - моите деца са още малки, но бих му казала, че съм му майка и до 18 години само аз съм му майка, така че мога да му казвам каквото си искам... бих добавила и че това е положението и да му харесва и да не му харесва, но аз съм си такава
в същност случвало ми се е преди 2 - 3 години, но той тогава беше съвсем бебе и не мисля, че разбираше нещата точно по начина, по който ти питаш. Доста сълзи изревах тогава
Ако знаеш, значи си му майка и това е положението - моите деца са още малки, но бих му казала, че съм му майка и до 18 години само аз съм му майка, така че мога да му казвам каквото си искам... бих добавила и че това е положението и да му харесва и да не му харесва, но аз съм си такава
в същност случвало ми се е преди 2 - 3 години, но той тогава беше съвсем бебе и не мисля, че разбираше нещата точно по начина, по който ти питаш. Доста сълзи изревах тогава
. Аз казах на мойта майка, която ми е всякаква майка в тийн-възръстта. но бих му казала, че съм му майка и до 18 години само аз съм му майка, така че мога да му казвам каквото си искам... бих добавила и че това е положението и да му харесва и да не му харесва, но аз съм си такава
Точно това казах на моята като ми заяви, че иска друга майка
Не помня 
Казвал ми е че не съм му майка, че дядо му му е майка, че Юлето (наша приятелка) му е майка ... естествено когато не му е вървяпо по свирката.
Абсолютно същите неща ехтят по цялата градинка от най-различни деца към провинилите се майки Заплахите на 2,3,4,5,6 годишните мен лично само ме разкикотват.
Не знам обаче ти каква възраст имаш предвид ... нито познавам контекста, обаче мисля следното:
Важно е какво е в твоята глава и сърце. Ако ти си неуверена в майчинството си, детето ще го разбере и това ще го нарани жестоко ...Затова си мисля, че е страшно важно осиновителите да издълбаем и да преработим нашето майчинство към детето. Да си изговорим сами пред себе си най-гадните си страхове и да си кажем на глас най-неприемливите за самите нас мисли.
Не е важна репликата "Ти не си ми майка" казана от детето в момент на яд или мъка. Какво е в твоята глава - това е важно
Казвал ми е че не съм му майка, че дядо му му е майка, че Юлето (наша приятелка) му е майка ... естествено когато не му е вървяпо по свирката.
Абсолютно същите неща ехтят по цялата градинка от най-различни деца към провинилите се майки
Заплахите на 2,3,4,5,6 годишните мен лично само ме разкикотват. Не знам обаче ти каква възраст имаш предвид ... нито познавам контекста, обаче мисля следното:
Важно е какво е в твоята глава и сърце. Ако ти си неуверена в майчинството си, детето ще го разбере и това ще го нарани жестоко ...Затова си мисля, че е страшно важно осиновителите да издълбаем и да преработим нашето майчинство към детето. Да си изговорим сами пред себе си най-гадните си страхове и да си кажем на глас най-неприемливите за самите нас мисли.
Не е важна репликата "Ти не си ми майка" казана от детето в момент на яд или мъка. Какво е в твоята глава - това е важно
Аз съм казвала многократно през пубертета. А относно майчинството...бях забравила, че не съм родила дъщеря си 
Наистина се засегнах, когато мъжът ми каза, че за второто дете щял да смени майката 
Бях му бясна цяла вечер и чак след разяснението му се сетих 
Това е положението - пълно куку
Наистина се засегнах, когато мъжът ми каза, че за второто дете щял да смени майката Бях му бясна цяла вечер и чак след разяснението му се сетих Това е положението - пълно куку
Здравей Тара,
Къде изчезна? Какво те мъчи и в какъв контекст е прозвучала репликата?
Моят син не ми е казвал още, че не съм му майка. Допускам, че с напредването на възрастта може да изръси нещо подобно, когато нещо не му изнася. Ако е в такъв контекст - не се връзвай. Разбира се, че ти си майка!
Моят днес не искаше да става и да ходи на училище. Една седмица пропуснахме, заради грипа, и сега врънка - "Моля те, само един ден!". Не го били посрещнали радостно нито децата, нито учителката... За съжаление, явно на детето не му е най-комфортно в училище. Увещавах... В резултат - "Защо от дървената къщичка (?) попаднах при вас!" - защото си мой син, защото много-много те обичаме, защото те разбираме и аз, и Гуля, и баба, и Надюша, но на училище днес ще ходиш, не може да пропускаш повече, защото ще ти е трудно после да наваксваш..
Знам, че го казва в яда си, знам, че е ужасно привързан към нас, знам, че ни обича...
Но, да, жегна ме тази формулировка на "отделност". Не мога да му се сърдя - вероятно носи в себе си усещането, че е различен...
Моето усещане е за изключителна "родственост". И никак не ме тревожи, фактът, че не съм го родила аз. Чувствам се негова мама, дори в грешките си… Може би не винаги нашата увереност е достатъчна за децата ни?
Повече ме тревожи, когато след хубава, весела, дружна разходка, изневиделица може да изстреля въпрос: „Аз чужд ли съм?”. Без видим повод или причина, без да ми даде възможност да обсъдим нещо… Това значи, че отработва сам и ме тревожи, че много малко ме допуска до тези свои мисли… А така искам да му помогна! По-дяволите, дори чувствам, че мога да му помогна…
Тара, не помня колко големи са твоите деца (май бяха две осиновени?), но не се тревожи, такива реплики едва ли са изключение. С порастването предполагам може да чуем и това, и още по-солени неща…
А момичетата са ти писали вярно - важна е и нашата увереност, устойчивост, любов и желание да разберем нашите деца. В крайна сметка само така можем да им помогнем. А има за какво да им помагаме, нали? Още като ги осиновявахме, знаехме, че ще имат своите въпроси, че носят в себе си своята драма, своята съдба. А значи и ние – също, независимо от това, че може да се чувстваме най-щастливите мами.
Извинявам се пак стана дълго…
Къде изчезна? Какво те мъчи и в какъв контекст е прозвучала репликата?
Моят син не ми е казвал още, че не съм му майка. Допускам, че с напредването на възрастта може да изръси нещо подобно, когато нещо не му изнася. Ако е в такъв контекст - не се връзвай. Разбира се, че ти си майка!
Моят днес не искаше да става и да ходи на училище. Една седмица пропуснахме, заради грипа, и сега врънка - "Моля те, само един ден!". Не го били посрещнали радостно нито децата, нито учителката... За съжаление, явно на детето не му е най-комфортно в училище. Увещавах... В резултат - "Защо от дървената къщичка (?) попаднах при вас!" - защото си мой син, защото много-много те обичаме, защото те разбираме и аз, и Гуля, и баба, и Надюша, но на училище днес ще ходиш, не може да пропускаш повече, защото ще ти е трудно после да наваксваш..
Знам, че го казва в яда си, знам, че е ужасно привързан към нас, знам, че ни обича...
Но, да, жегна ме тази формулировка на "отделност". Не мога да му се сърдя - вероятно носи в себе си усещането, че е различен...
Моето усещане е за изключителна "родственост". И никак не ме тревожи, фактът, че не съм го родила аз. Чувствам се негова мама, дори в грешките си… Може би не винаги нашата увереност е достатъчна за децата ни?
Повече ме тревожи, когато след хубава, весела, дружна разходка, изневиделица може да изстреля въпрос: „Аз чужд ли съм?”. Без видим повод или причина, без да ми даде възможност да обсъдим нещо… Това значи, че отработва сам и ме тревожи, че много малко ме допуска до тези свои мисли… А така искам да му помогна! По-дяволите, дори чувствам, че мога да му помогна…
Тара, не помня колко големи са твоите деца (май бяха две осиновени?), но не се тревожи, такива реплики едва ли са изключение. С порастването предполагам може да чуем и това, и още по-солени неща…
А момичетата са ти писали вярно - важна е и нашата увереност, устойчивост, любов и желание да разберем нашите деца. В крайна сметка само така можем да им помогнем. А има за какво да им помагаме, нали? Още като ги осиновявахме, знаехме, че ще имат своите въпроси, че носят в себе си своята драма, своята съдба. А значи и ние – също, независимо от това, че може да се чувстваме най-щастливите мами.
Извинявам се пак стана дълго…
Че не съм им майка още не са ми казвали. Засега претенции са предявили само да стана стройна фиданка като "майката на..." или като "леля Поли" (сестра ми).
Преди време синът ми ми каза, че не съм му "истинската майка". Поговорихме и се разбра, че много турски сериали гледал с баба си (майка ми ми ги следи като че ли от това зависи животът й) и там било пълно с разчепкването на тази тема. Та в неговата главица общоприетото понятие "истинска майка" за рождената му майка е като за тази, без която не би съществувал на този свят...
"А ти си моята МАМА". Каза ми го с много топлина и обич в гласа и аз се почувствах на седмото небе.
С Мама Ира сме писали заедно.
Преди време синът ми ми каза, че не съм му "истинската майка". Поговорихме и се разбра, че много турски сериали гледал с баба си (майка ми ми ги следи като че ли от това зависи животът й) и там било пълно с разчепкването на тази тема. Та в неговата главица общоприетото понятие "истинска майка" за рождената му майка е като за тази, без която не би съществувал на този свят...
"А ти си моята МАМА". Каза ми го с много топлина и обич в гласа и аз се почувствах на седмото небе.
С Мама Ира сме писали заедно.
аз като най-самовлюбена 
първо не изпитвам грам съмнение в любовта на детето ми към мен, затова доказателства въобще не търся и нямам нужда.
Другото нещо е, че към момента, някак си имам увереността на майка, затова ако ще диването да ми каже, че съм му градинска лейка, пука ми.
първо не изпитвам грам съмнение в любовта на детето ми към мен, затова доказателства въобще не търся и нямам нужда. Другото нещо е, че към момента, някак си имам увереността на майка, затова ако ще диването да ми каже, че съм му градинска лейка, пука ми.
Ау, Ганче, сложни задачки ти постяват! За мен те са май направо непосилни...
Аз блаженствам - вчера отказах шоколадов бонбон, (за да остане за него) под предлог, че ще надебелея още. "Нали знаеш, че те обичам такава пухкава? Колкото и да надебелееш, пак ще те обичам!"
Имам картбланш!
Sоrry, за спама
Аз блаженствам - вчера отказах шоколадов бонбон, (за да остане за него) под предлог, че ще надебелея още. "Нали знаеш, че те обичам такава пухкава? Колкото и да надебелееш, пак ще те обичам!"
Имам картбланш!
Sоrry, за спама
Проблемът не е в това че ми е казал,че не съм му майка а това че ми каза ти не си ми майка и нямас право да ми казвас какво да правя.
ситуацията бесе сложна бесе на гости на приятел и не искасе да тръгва защото играеха на комп. игра.
синът ми май ще стане на 8.
не ме заболя за това че ми е казал това дори пред сравнително непознати хора аз се страхувам че мога да загубя контрола над него като родител и това да ми се повтаря винаги когато нещо се изисква от него.
ситуацията бесе сложна бесе на гости на приятел и не искасе да тръгва защото играеха на комп. игра.
синът ми май ще стане на 8.
не ме заболя за това че ми е казал това дори пред сравнително непознати хора аз се страхувам че мога да загубя контрола над него като родител и това да ми се повтаря винаги когато нещо се изисква от него.
Всъщност, Тара, ти си му 100% майка и е време да поговориш с него и да му обясниш правилата на играта. Имаш всички права докато стане на 18. Моя позната беше обяснила на сина си, че ще яде това и толкова колкото му сложи и тя решава всичко докато тя го храни, а когато той започне да я храни - тя ще го слуша.
Здравей Тара, исках да ти пиша по-подробно, но досега нямах време:
Така и си мислех, че сте по-големи. Възрастта е по-трудна – с тръгването на училище стават по-изнервени и „рогати”, налага се от безгрижното детство да преминат изведнъж към многото „трябва”. Има голям стремеж към самостоятелност, а в същото време се усещат още малки и стресирани от промяната на целият им бит, на обкръжаващата ги среда на „големите” хора… У дома навлиза „нахакания” стил на общуване от училище. Стават по-обиграни в манипулирането. Е, поне при нас всичко това по малко го има.
При нас, както писах, това е и поредния етап на по-интензивно отработване на ново ниво на въпроса за връзката с родителите (каквито вие безспорно сте!), на осиновяването, на своето място в семейството (тук не само свързано с осиновяването).
Не се стряскай!
Аз, може и да съм прекалено либерална, но не съм 100 % привърженик на постановката „аз съм ти майка – ти ще ме слушаш”. (А направо тръпки ме побиват от това – „до 18 години аз съм ти майка, после прави както намериш за добре”. Особено в нашата специфична позиция на осиновители.)
Надявам се да успея да изградя авторитет не само на тази основа. До втръсване се опитвам да вмъквам по-разумни аргументи. С моя син това е трудно, понеже по природа е стремителен и нетърпелив. Племенницата ми (може да е характерно за момичетата) , макар и също с характер, в тази възраст по приемаше аргументи.
Но аз си повтарям упорито– че трябва да учи, за да му е по-интересен и лесен животът като порасне, че мама е минала през това и затова знае, че мамите помагат на децата да се ориентират във времето (например), че просто имам повече опит.. Е това е в идеала – не винаги успявам, както писах…
За подобен род реплики – посочената ситуация е бил „гаден удар под кръста”, най-вече защото не сте били насаме. Момичета са прави, че си е опит за манипулация, а според мен и съзнателно желание да те жегне, защото разваляш кефа. Мисля, че е много важно СПОКОЙНО да отреагираш на подобна реплика. Иначе наистина ще я повтаря при подобен случай. Покажи му, че е казана глупост, но му се скарай за конкретното провинение при всеки конкретен повод – трябва да си тръгва навреме от гости, защото е неприлично, а той вместо да те послуша говори врели-некипели пред чужди хора. Ако сте насаме може да му се троснеш, че ти си му майка, защото го обичаш, защото се грижиш за него… Но не прави от това драми.
Поне аз така виждам нещата. Още не съм минавала през това. Възрастта им е близка – и аз имам телец – май месец навършваме 8. Дано съм ти от полза.
Така и си мислех, че сте по-големи. Възрастта е по-трудна – с тръгването на училище стават по-изнервени и „рогати”, налага се от безгрижното детство да преминат изведнъж към многото „трябва”. Има голям стремеж към самостоятелност, а в същото време се усещат още малки и стресирани от промяната на целият им бит, на обкръжаващата ги среда на „големите” хора… У дома навлиза „нахакания” стил на общуване от училище. Стават по-обиграни в манипулирането. Е, поне при нас всичко това по малко го има.
При нас, както писах, това е и поредния етап на по-интензивно отработване на ново ниво на въпроса за връзката с родителите (каквито вие безспорно сте!), на осиновяването, на своето място в семейството (тук не само свързано с осиновяването).
Не се стряскай!
Аз, може и да съм прекалено либерална, но не съм 100 % привърженик на постановката „аз съм ти майка – ти ще ме слушаш”. (А направо тръпки ме побиват от това – „до 18 години аз съм ти майка, после прави както намериш за добре”. Особено в нашата специфична позиция на осиновители.)
Надявам се да успея да изградя авторитет не само на тази основа. До втръсване се опитвам да вмъквам по-разумни аргументи. С моя син това е трудно, понеже по природа е стремителен и нетърпелив. Племенницата ми (може да е характерно за момичетата) , макар и също с характер, в тази възраст по приемаше аргументи.
Но аз си повтарям упорито– че трябва да учи, за да му е по-интересен и лесен животът като порасне, че мама е минала през това и затова знае, че мамите помагат на децата да се ориентират във времето (например), че просто имам повече опит.. Е това е в идеала – не винаги успявам, както писах…
За подобен род реплики – посочената ситуация е бил „гаден удар под кръста”, най-вече защото не сте били насаме. Момичета са прави, че си е опит за манипулация, а според мен и съзнателно желание да те жегне, защото разваляш кефа. Мисля, че е много важно СПОКОЙНО да отреагираш на подобна реплика. Иначе наистина ще я повтаря при подобен случай. Покажи му, че е казана глупост, но му се скарай за конкретното провинение при всеки конкретен повод – трябва да си тръгва навреме от гости, защото е неприлично, а той вместо да те послуша говори врели-некипели пред чужди хора. Ако сте насаме може да му се троснеш, че ти си му майка, защото го обичаш, защото се грижиш за него… Но не прави от това драми.
Поне аз така виждам нещата. Още не съм минавала през това. Възрастта им е близка – и аз имам телец – май месец навършваме 8. Дано съм ти от полза.
аха!
Обясни тогава на 8 годишния многознайник
, че до 18 годишна възраст ти си му майка - за доказателство покажи документа По закон ти отговаряш за него и неговите действия
Иска не иска, харесва не харесва - това е положението . За мен най-добрият начин е тези неща да се обясняват със смях и добронамерени закачки. Горното разбира се е за ситуации, в които има нежелана публика.
Като останете сами, поговорете ако мислиш, че има нужда... в смисъл ако мислиш че детето е тъжно или обидено
Обясни тогава на 8 годишния многознайник
, че до 18 годишна възраст ти си му майка - за доказателство покажи документа По закон ти отговаряш за него и неговите действияИска не иска, харесва не харесва - това е положението . За мен най-добрият начин е тези неща да се обясняват със смях и добронамерени закачки. Горното разбира се е за ситуации, в които има нежелана публика.
Като останете сами, поговорете ако мислиш, че има нужда... в смисъл ако мислиш че детето е тъжно или обидено
Препоръчани теми