изолирането в чужбина заради езиците

  • 5 603
  • 77
  •   1
Отговори
8 фев. 2011, 14:39 ч.
  • Мнения: 289
Така, не ме разбирайте погрешно, децата ми - големия де, говорят български, нищо че бащата не е българин, много сме горди всички, че общува и на двата езика, НО  аз и той на вън оставаме изолирани от обществото, като говорим на български и не защото някой го прави нарочно, а просто, като не се разбира и се мълчи  и така никога не можем да се влеем - нито с майките в яслата на малкия, нито в градината, нито с приятели местни или колеги. Оставаме си аз и децата да си говорим сами. Да, но ми е приятно да създавам контакти, да общувам, да си говорим за децата,  и тн. сещате се какво имам предвид.  Пробвала съм и на местния език понякога, няма проблеми става контакта, но така пък, как ще научат  български - е такива са ми в главата, ще кажете еми говори на местен език, да но нито ми е перфектен, акцента ми кошмарен, понякога ОК, но иначе е меко казано странно.
При вас как е - дано някой ден си кажа бели кахъри newsm78.

Последна редакция: вт, 08 фев 2011, 14:45 от kailid

# 1 8 фев. 2011, 15:24 ч.
  • Мнения: 3 804
Кайли - не знам ,странно ми звучи .Моите също говорят бг и навън сме само на бг,но нито когато големите бяха малки,нито сега ,когато дребната е малка сме имали проблеми  с това по площадките.
Напротив децата като че  ли са привлечени от този факт и в началото се събират около нея ,след това като разберат че могат да контактуват на местният език започват да си говорят.
Не виждам какво ти пречи да общуваш с останалите майки на местният език ,а с детето само на бг. Peace
За децата езиковта бариера не е проблем ,както за нас големите,навремето на морето моите така хубаво си играха с едно германче ,а това лято в бг дребната игра с 2 момченца сърби,разбрах че не говорят общ език,чак когато родителите станаха да си ходят.

# 2 8 фев. 2011, 15:42 ч.
  • Мнения: 289
да, децата няма проблем, те са много социални, проблем имам аз, защото не мога да се разаговоря с хората, просто защото не разбират и така разговора не може да тръгне, а повечето хора покрай децата се заприказват, като те чуят да кажеш нещо примерно, това имах предвид.   

# 3 8 фев. 2011, 15:51 ч.
  • Мнения: 3 804
Никой не се е родил научен  Wink , отпускаш се и започваш да говориш с хората около теб.Забравяш за грешките които можеш да допуснеш и говориш и говориш и слушаш,малко по малко ще преодолееш преградата.
Няма ли около теб други чужденки ,защото съм забелязала ,че когато 2 ма чужденци владеещи горе долу един език се срещнат ,то те се разбират  по между си много по-добре ,отколкото ако единият е местен ,а другият не.

# 4 8 фев. 2011, 17:28 ч.
  • Мнения: 1 545
Аз започвах да говоря на местния език на моят големият син горе долу на възрастта на твоя - на 3 години и половина, когато тръгна на детска градина. До тогава само на български, и превеждах на другите какво съм му казала при нужда. Сама избрах момента и реших да постъпя така, точно от една страна да избегна изолирането, а от друга - струва ми се нетактично да водиш диалог пред хората, които не разбират езика ти, при положение, че ти владееш техния. Честно казано дотогава бях много настоятелна да говоря само на български, и това ми е създавало понякога проблеми, но ги преодолях. Та в началото на детето му беше трудно да превключи и да ми отговаря на местния език, но успя. Сега държа винаги, когато сме сами или навън, но наоколо няма други хора, или такива, които директно ни слушат, да говорим на български, в останалите случаи, и когато му помагам да учи - на местния.

# 5 8 фев. 2011, 19:54 ч.
  • Мнения: 5 710
Аз не разбрах защо трябва да говорите на български навън помежду си и да се изолирате.
За изпит ли го готвиш?

# 6 8 фев. 2011, 19:54 ч.
  • Italia, Palermo
  • Мнения: 886
Аз пък си говоря и пред хора на български с малката, дори да поне4а да и кажа не6то като например да каже довиждане на някоя продава4ка, тя си го казва на италиански и към мен продължава на български. Не съм усетила досега да съм била изолирана, то и италианците на юг са си доста бъбриви и дори проявяват интерес към това откъде съм и на какъв език си говорим, о4аровани са от двуези4ието на малката. е, с други деца по пло6тадките минавам на италиански като се обръ6там към тях, към 6терката казам на български, после повтарям за децата и мамите им на италиански. От про4етеното по темите стигнах до извода, 4е зависи къде си, зависи от местните хора по отделните държави дали има изолирване или не, всеки си разказва историята на тая тема и това усе6там от казаното.
И аз мисля като Уго 4авес, 4е, ако проблемът е езиков и мисли6 само за това да се изрази6 правилно, поне в на4алната фаза на об6уване на местния език 6те е стресира6то, по_добре е 4овек да се отпусне и да гледа да се изкаже, с времето става и грамати4еското "оформление", ина4е наистина се рискува да се самоизолира6 и да не проговори6 бързо, ни да съдаде6 контакти.

# 7 8 фев. 2011, 21:18 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Мисля, че зависи и от нас самите. Аз никога не съм се притеснявала. Нито в началото, когато навсякъде ги питах дали говорят английски и като се случеше да не знаят, опитвах на развален немски, нито пък сега когато говоря достатъчно добре. Мисля, че не местните ни изолират, а ние сами го правим, ние сме тези, които се притесняват от това, че не знаят езика. До ден днешен аз разговарям с дъщеря ми на български и с  другите на немски. Постоянно говоря на единия или другия език. С майка ми е същото, с нея на български, с другите на немски. В началото дори, вкъщи се разговаряше на три езика. С мъжа ми разговаряхме на английски, с дъщеря ми на български, той пък с дъщеря ми, на немски, за да може тя по-бързо да учи езика. Навън разговаряхме по същия начин, но не бих казала, че това е повлияло по някакъв начин на контакта ни с местните.
Отпусни се просто и разговаряй с местните без да мислиш за грешките, които правиш, но слушай добре как те говорят и така ще научиш много. Също е добре да четеш на местния език и ще научиш езика много по-бързо. Хората се държат и приемат другите добре, когато виждат, че не се притесняват, затова по-смело, усмихвай им се и показвай увереност. Ще видиш, че ще те приемат още по-добре.

# 8 8 фев. 2011, 22:39 ч.
  • Мнения: 404
Ако не владееш езика на страната, в която живееш ще си изолиран. Не става въпрос непременно за потребността ти да общуваш, но и за това да си информиран. И т.н. и т.н.
Доколкото разбирам тебе повече те интересува дали изолираш децата си говорейки им на български. Не мисля, та те растат в тази, другата страна, и нямат проблем със съответния език.
Друг е въпроса ти как се чувстваш говорейки български с тях на обществени места. Доколкото разбирам зависи от страната. В Дания има емигрантски общности, които си живеят в свое, паралелно на датското, общество, и никога не научават езика. За съжаление и "говорещите датски" рискуват да бъдат заклеймени, защото на никого не му пише на челото: Аз не съм на социални помощи и говоря езика.
Аз с удоволствие демонстрирам двуезичието на децата си(малко пресилено определение за нивото им, но това е друга тема) на работното си място, сред приятелите ни/им, но не правя демонстрации на обществени места, освен ако не са туристически. Не защото се срамувам от родния си език, а просто защото тези хора знаят коя съм, коя е страната ми и как се казва езика ми. В началото ми се струваше несправедливо, но вече и аз се дразня ако чужденката, седейки на родителска среща до мене, говори на неразбираем за мене език на детето си. И не защото я подозирам в паразитиране, а защото ми се струва невъзпитано. А може би и на датчаните им се струва невъзпитано....
Това ли беше въпроса ти, Кailid?

# 9 8 фев. 2011, 23:05 ч.
  • Мнения: 289
да, това е въпроса ми, но винаги съм се чудела, защо на хората им е неприятно и странно, когато НЕПОЗНАТ говори на чужд за тях език на собственото си дете - личи си при много хора, че им е досадно и се правят, че не те забелязват, но пак повтарям, без да се чувствам лично засегната от някой, просто езиковата бариера остава, смисъл като не разбирам езика на някой и аз ще си контактувам с себеподобния- логика.

# 10 8 фев. 2011, 23:28 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Нормално е, когато не разбират. Но ако ти игнорираш това и разговаряш с тях, ако понякога се опитваш да им превеждаш, ще видиш, че няма да се държат дистанцирано. Не си ли забелязала, че дори и в BG да си, винаги има хора, които те приемат и които не те приемат. Ако някой не те приема, просто той си е такъв, ти не му обръщай внимание, дръж си се нормално и разговаряй с другите. Ще видиш, че този, които отначало не ти е обръщал внимание и той ще започне да разговаря с теб и да се държи нормално. На някои хора просто им е необходимо малко повече време.

# 11 8 фев. 2011, 23:42 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: kailid в вт, 08 фев 2011, 23:05
да, това е въпроса ми, но винаги съм се чудела, защо на хората им е неприятно и странно, когато НЕПОЗНАТ говори на чужд за тях език на собственото си дете - личи си при много хора, че им е досадно и се правят, че не те забелязват, но пак повтарям, без да се чувствам лично засегната от някой, просто езиковата бариера остава, смисъл като не разбирам езика на някой и аз ще си контактувам с себеподобния- логика.

Според мен не им е неприятно, по-скоро привличаш внимание и се чудят. Никой не обича да НЕ знае. Мислят си " о, тия какъв език говорят', не е  като да говориш.. френски, например.
Аз не обичам да говоря навън на български, не обичам да привличам погледи, притесняват ме, Така че зависи и от човека. За дете е още по-сложно.

# 12 8 фев. 2011, 23:47 ч.
  • Мнения: 7 914
В сегашната детска градина на големия ми син в правилника пише, че в района й трябва да се говори на холандски. Не че се спазва де. Whistling

Но и районът наоколо е смесен. И когато чакаме да пуснат децата -  никоя с никоя не си приказва. Усещам огромна разлика, понеже когато ходеше в чисто холандска детска градина(99% холандчета) се завързваха сладки приказки. Rolling Eyes

# 13 8 фев. 2011, 23:54 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Мисля, че за децата е по-лесно. Те установяват много по-лесно контакт и много от бариерите, които съществуват при възрастните при тях ги няма, освен ако родителите не им предадат притеснението си от това, че не ги разбират. Аз лично не се притеснявам да говоря на български, където и да съм. Мисля, че местните повече ги притеснява, че не разбират езика, но в момента, в който започна да им говоря на родния им език, се отпускат и стават много разговорливи. Дори наскоро имах случай, когато бях на покупки и разговарях с дъщеря ми на български, когато един австриец ни заговори и беше много горд със себе си, че е разпознал езика ни и ни разказа, че е бил на море в България и колко много му харесало и т.н. Така че всичко е много относително.

Последна редакция: ср, 09 фев 2011, 14:07 от Venetta

# 14 9 фев. 2011, 12:43 ч.
  • между морето и небето
  • Мнения: 885
И аз съм от групата на тези, на които никога общуването на български навън, не ми е създавало проблеми.
Може да ви прозвучи нетактично, дори когато в разговора участват няколко души с дъщерите ми, говорим на български, при необходимост се превежда. Не мисля, че това се отразило на общуването ни. В района, където живея, това се смята за напълно естествено. Нити веднъж не съм чула англичани или германци да говорят на децата си на испански. Не е странно да използваш родния си език и по време на работа, та дори и да е български. На клиенти българи винаги съм говорила само на нашия език, и никога това не ми е носило каквито и да е проблеми.
Напротив, не ми звучи добре, когато в разговор между сънародници, се използва чуждия език, а още повече в общуването с децата.

# 15 9 фев. 2011, 15:25 ч.
  • Мнения: 289
10 c s, а когато се говори с акцент, а всеки има, освен ако не живее от малък в дадена страна/ то аз разпознавам чужденеца особено руснаците/, не се ли привличат пак погледи даже и повече, смисъл все тая, то и аз съм от тези дето не обичат не чакани погледи та затова.

# 16 9 фев. 2011, 15:35 ч.
  • Мнения: 3 804
kailid ако ще чакаш да провориш и да се впишеш в околната среда ,без първоначално да си привличала погледи,че говориш на друг език или пък говориш местният с акцент ,то ще има доста да чакаш.И ако не общуваш с местните не виждам това как изобщо ще стане. Thinking

# 17 9 фев. 2011, 16:32 ч.
  • Мнения: 289
 Peace така е

# 18 9 фев. 2011, 23:47 ч.
  • Мнения: 945
Честно казано не съм забелязала учудени погледи когато навън говорим на български. Но може би, защото тук има хора от цял свят и всеки си говори на някакъв негов език. Всички майки в градината към училището, говорят на децата си на своя си език. А помежду си на английски - и далеч от съвършенството Mr. Green
kailid , и аз имам проблем с езика, защото отскоро го уча, но въобще не ми пука и се старая да приказвам - аз винаги ще имам акцент за разлика от децата ми. Тук много от хората на моята възраст говорят с акцент( естествено изключвам родените тук) много по- ужасен от моя. Аз например трудно разбирам китайците и корейците Rolling Eyes
Така че, приказвай смело, само ще ти е от полза Peace И бих продължила да приказвам на бълг. със сина си Peace

# 19 10 фев. 2011, 06:00 ч.
  • Мнения: 2 093
kailid не сьм сигурна че разбрах какьв е точно проблема-може би е добре да дадеш пример, за да стане по-ясно. Разбирам, че има преграда заради езика, но не разбрах дали хората умишлено ви изключват от разговори или просто не ви заговарят. Ако е второто, може да се дьлжи на различни причини. Ако ти си по свита и ти е неудобно да заприказваш някой пьрва , от страни може да се изтьлкува различно, като високомерие или студенина например. Сьщо ако другите ви слушат че си говорите български, може да си мислят че не говорите местния език. Както Изма вече писа, в Канада е нормално да се обърнеш кьм детето си на родния си език и след това да продължиш диалога на английски. При условие, че всеки втори човек говори различен език, това е най-малкият проблем при завързване на познанства. От друга страна, ако ти живееш на място, кьдето има предимно местни хора, може би им изглеждате като тропически птици.
Съвет който мога да ти дам е да се отпуснеш и да не анализираш ситуацията прекалено. Например, когато сте в градинката, опитай да заговориш някоя майка/баща. Сподели им нещо, което си забелязала за детето-облечено е еди как си, прави това и това, изглежда така и така. Такива разговори винаги разтопяват леда. Кажи на хората, че обичаш да говориш на децата си на български, защото искаш те да наследят традициите и т.н и т.н. просто го направи непринудено и ще видиш че ще срещнеш разбиране. Забелязала сьм че китайките много често общуват по този начин и се получава приятен разговор. Миналата седмица, на връщане от детската градина, се заприказвах с майката (китайка) на едно детенце от градината. Почнах ме от времето и тя ми разказа, как са се опитвали да си купят жилище в съседния блок. Понякога помага, човек пьрви да сподели някаква информация за себе си и така се намират допирни точки.
 

# 20 10 фев. 2011, 23:19 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 367
Говорейки на български на детето, ти сама изолираш местните, затова и те така реагират. Те не разбират какво казваш и съответно не могат да се включат в разговора, а и не знаят въобще дали владееш техния език  Grinning Нека погледнем и от другата камбанария Wink
Аз се дразня от чужденци, с които сме в една компания и те да превключат да си лафят на техния език. Това за мен е знак, че не желаят да общуват с мен. Съответно ги избягвам  Peace
Имаме приятелско семейство, децата се разбират страхотно, с мъжа си имаме приказка, но жената вече втора година седи на един много основен английски. Мъжът й все ме подканва да съм й звъннела да сме излезели. Мила ми е и симпатична, ама какво ще дирим двете, като не можем една приказка нормална да си разменим  ooooh!
В началото, като не говорех езика, не виждах нещата по този начин, но сега коренно ми се промени гледната точка. С децата и с мъжа понякога дори в двора си приказваме на английски, ако съседите са наоколо.
А съвсем скоро двама местни споделиха възмущението си с мен, колко се дразнят, когато в тяхно присъствие чужденци превключат на техния език да си говорят. С едната приятелка се почувствах неловко, защото пред нея съм говорила на български на децата  Embarassed Тя бързо започна да замазва, че аз не съм правила така Wink А другата никога не ме е чувала да говоря на родния си език, така че съвсем откровено си сподели мнението по въпроса  Crazy  Rolling Eyes Сега още повече внимавам кога и къде ползвам българския  Confused

# 21 10 фев. 2011, 23:28 ч.
  • Мнения: 3 521
Изобщо не разбирам какво им влиза на местните в работата какво си говоря с детето ми. newsm78 Аз и говоря на български, тя ми отвръща на някаква боза от немски и български, разговорът с немските ми познати(или непознати) си го продължавам след като сме се разбрали с детето на немски.
Малката понякога играе тетро а ла говори ми на немски - не те разбирам> казвам и на български, повтарям на немски и настъпва световен мир Rolling Eyes .

# 22 11 фев. 2011, 02:13 ч.
  • Мнения: 2 885
Ех, surfline, да си дойдем на думата.
Отскоро съм в чужбина и с децата си говоря на български, с познатите /най-вече мамите от класа на баткото/ на английски. Нито съм само аз така, нито пък съм видяла някакъв по-така поглед. Izma го е споменала вече. Хем живея в квартал с малко емигранти и имаме 6 деца неместни в класа на баткото - китайче, арменче, индийче, русначе, българче и румънче - всички майки се обръщат към децата си на местният им език.
Като се събираме българи по повод забелязвам, че баткото си говори с децата на английски, а не на български /хем им е роден/. Ми издразних се, все пак той ги познава от БГ училището.
Много си зависи дали сам ще се отпуснеш и запознаеш с други мами. Езика ми куца, загубила съм тренинг от много години непрактикуване, тръгнах на курс дори. Въобще не ми пука. С майката на арменчето обръщаме на руски, ако не мога да се сетя точната дума на английски. Със секретарката във фирмата, където работи мъжът ми /украйнка/ се повтаря същата история.
Изолирането си го правим сами.

# 23 11 фев. 2011, 09:58 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: kailid в ср, 09 фев 2011, 15:25
10 c s, а когато се говори с акцент, а всеки има, освен ако не живее от малък в дадена страна/ то аз разпознавам чужденеца особено руснаците/, не се ли привличат пак погледи даже и повече, смисъл все тая, то и аз съм от тези дето не обичат не чакани погледи та затова.

Сега, следва мое лично мнение, което не претендира  за цялата истина по темата:))

Първо, има съществена разлика м/у това дали можеш да комуникираш със средата или не. Независимо дали го правиш с акцент, бъркайки или заеквайки, говоренето е заявка важна към хората, че ги приемаш, и искаш да си приет. И резултатите не закъсняват.

Второ, говорейки на български на детската площадка родителят всъщност не прави нищо полезно за детето, освен да го посочи на останалите /деца и майки/, като различно, което го приемам като много добра предпоставка за изолация и на детето, и на родителя. Опитайте да говорите на английски на детска площадка в София и наблюдавайте какво се случва.

Трето, мисля, че някаква част от хората, настоявайки почти маниакално да говорят на български на децата си по такива места, за да ги учат, всъщност задоволяват личната си цел ( която може и да неосъзната)  да посочат себе си, като различни пред останалите. Това е симптом на културна резистентност, но за сметка на детето.


Подходът на дессита към децата й ми се струва най-разумен, и бих се придържала към него.
Не случайно нейните деца НЕ отказват да говорят на български и се справят чудесно

Пак казвам, това е лично мнение, може би е част от пъзела и нищо повече.

# 24 11 фев. 2011, 10:22 ч.
  • Мнения: 3 521
И четвърто, освен ако не живееш в накое наистина, ама наистина забутано село, вероятността на детската площадка да срещнеш поне 4 националности е 99,9%, защото за добро или лошо сме свидетели на феноменът Вавилон и трябва да преживеем някак факта, че слухарското воайорство не е нещо много хубаво.  Laughing

И какво, аджеба, ме интересува, че китайската ми позната Лили е казала на сина си Лонг да си обуе чорапите, когато излезе от пясъчника, че да и се налага да ми го превежда на немски? В крайна сметка знанията и по немски са достатъчни да ми обясни как да правя пролетни рoлца, моите също да я разбера и предам на немската ми свекърва рецептата и за капак от ролцата да излезе нещо ядливо - за мен това е комуникация. Рoлцата, не чорапите, Жозеф! Mr. Green

Последна редакция: пт, 11 фев 2011, 10:29 от surfline

# 25 11 фев. 2011, 10:39 ч.
  • между морето и небето
  • Мнения: 885
surfline   Peace,
Като сте започнали, точна формула няма. В място, където всеки втори е англичанин, всеки четвърти от страна от ЕС, говоренето където и да на език, различен от испанския е напълно естествено, на никой не му пречи и не се изолира от този факт. Прекрачването на границата за общуването е лична за всеки, ако не се преодолее, и перфектно да се знае местния език, резултата ще е същия.


# 26 11 фев. 2011, 11:00 ч.
  • Мнения: 2 885
Цитат на: Gabie в пт, 11 фев 2011, 10:39
Прекрачването на границата за общуването е лична за всеки, ако не се преодолее, и перфектно да се знае местния език, резултата ще е същия.

Именно. И няма защо да се оправдаваме с това, на какъв език говорим на децата си сред чужди и свои. Примерни начини за запознаване, които важат за тукашните ширини:
- ако ходиш на курс по плетиво, готварство, сладкарство, дизайн на картички и пр.
- вписване в playgroups, ако децата ти са по-малки
- организиране на play date after school у дома или друго парти
Ето един страхотен сайт.
Хората сами търсят контакти с подобни.

10 c's, децата не отказват да говорят на български. Знаят, че с деца се говори на английски, затова и така се обръщат в началото към всяко едно дете. Като им подметна, че и двете деца знаят български веднага обръщат. Моето малкото, макар и под 2 г е достатъчно наясно на кой да каже "bye-bye" и на кой "чао-чао". Не е нужно да се чака до 3 г. и тепърва да го уча на англ. език.

# 27 11 фев. 2011, 11:01 ч.
  • Мнения: 5 710
Така е, има места и места. Лондон е като Вавилон, там на всяка маса се говори друг език, още една причина да го обожавам. Но в моя 100 000 град никога не съм виждала китайчета на площадки, никога не съм виждала китайчета в компания на италиански тийнове също така ( работя с/у училище), никога не съм виждала майка със забрадка да приближава дори италиански майки.
Забрадените майки ходят на купчинка с други забрадени майки.
Никога не съм виждала китайка във фризьорски салон или магазин за.. обувки например. Никога не съм виждала китайчета на кино, или в пицерия, заедно с други деца.
Това са моите очи. Не знам дали съм на гъза на географията, щото и тук има Интернет, но това съм видяла  тукашната реалност е, че това какво ТИ даваш на средата, която ТИ желаеш да обитаваш е от първостепенно значение. Като не подаваш нищо, съответно нито ти, нито децата ти получава нещо. За жалост, тук не съм забелязала манталитета на мулти-култи, за да въздъхна облекчено.

# 28 11 фев. 2011, 11:11 ч.
  • Мнения: 3 804
10 c's а англичаните когато са в  друга страна как говорят на децата си  newsm78 На местният език ли или на английски  newsm78 ,същото се отнася и французи,американци и други западни нации.
И какво като детето се представя като различно  Thinking ,то си е различно бикултурно е и не виждам нищо лошо в това .В крайна сметка хората пари дават да научат друг език.
На децата говаря на местният език само в такситата и то защото чуят ли чужда реч вдигат тарифата.което не ми е проблем защото знам местнуият език достатъчно добре за да вдигна прилежен скандал и да си платя колкото е по машинката.
В предградие на столица съм ,около нас само аз съм чужденка и на хората не им пречи факта че говорим помежду си на друг език.
Иначе вътре в самият град се чуват всякакви езици,било то от туристи,чужденци работещи тук или такива от смесени бракове,хората са свикнали и не им прави впечатление.
В една от градинките до мен седна майка японка с много сладко детенце ,заговорихме се на английски ,нищо че всяка говори с децата на своя език.

# 29 11 фев. 2011, 11:20 ч.
  • Мнения: 5 710
 не казвам, че не трябва да говориш на детето си на български Grinning.
Казвам, че не бих говорила на български, когато сме в среда от други хора, които не разбират за какво говорим, пък се очаква да сме 'заедно' по някакъв начин.  Детска площадка, родителска среща, кино с други деца, такива неща.

# 30 11 фев. 2011, 11:29 ч.
  • Мнения: 404
Цитат на: 10 c's в пт, 11 фев 2011, 11:01
... тукашната реалност е, че това какво ТИ даваш на средата, която ТИ желаеш да обитаваш е от първостепенно значение. Като не подаваш нищо, съответно нито ти, нито децата ти получават нещо. За жалост, тук не съм забелязала манталитета на мулти-култи, за да въздъхна облекчено.
И в моето средностатистическо датско градче "правилата" са такива.

# 31 11 фев. 2011, 12:03 ч.
  • Мнения: 653
странно ми се вижда да те изолират само заради това, 4е си говориШ с децата на български
аз много по плоЩадки не ходя, в детската градина съЩо бързам, но единствената изолирана, която съм забелязала беШе една мама рускиня, която си говореШе с детето есклузивно на руски  и се държеШе така, все едно около нея няма хора, гледа те все едно си празно пространство, не поздравява.... е, опитаха се и нея да заговорят, но нямаШе ефект и я оставиха на мира
останалите не съм забелязала да са изолирани, аз и нямам много време да обръЩам внимание на кой какво му е, но гледам 4е кой както може комуникира, някои просто се усмихват (те са ми от най_приятните събеседници  Wink ) ...

оба4е като се замисля сигурно има много хора, особено 4ужденки и домакини, които си остават "невидими" за околните, които си  имат един куп ангажименти, структуриран живот, приятели и роднини

Последна редакция: пт, 11 фев 2011, 12:19 от gioia.

# 32 11 фев. 2011, 12:20 ч.
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 106
Изолирането няма нищо общо с говоренето с детето на друг език. Аз се придържам към правилото един родител - един език. Ако на площадката или пред хората говоря на другия език нарушавам правилото, което съм въвела. На мен хич не ми пука какво ще кажат другите, за мен е важно детето и да говори български. Когато сме сред хора говоря и си на български и след това любезно обяснявам, че тя ме реагира само когато и говоря на нашия си език. Англичаните цъкат с език , колко е малка и как знае два езика. Сега като поотрасна тя сама обяснява, с мама говорим на български, с тати на английски, ама знам и малко испански, от телевизора. И е толкова горда с това.
Наоколо, където живеем само аз съм чужденка и на площадката не само не отблъсквам англичаните, но дори обратното, те ме заговарят. Интересно им е на какъв език говорим, колко добре говори детето, как я уча. Англичаните ценят тези които говорят и други езици, освен английски. Дразнят ги не тези които говорят и други езици, а тези които говорят само други езици, а английски не.

# 33 11 фев. 2011, 12:22 ч.
  • Мнения: 3 521
Уха, 10 c's, това, което описваш ми звучи направо...стряскащо. Ние живеен в 23 хил. градче (ама 23 са с околните 7 села, които се броят към него. Реално са ок 18-19 хил., но в началото на годината в групата на малкия Сърф раздадоха листчета със социалната структура на групата им. От 24 деца децата са от общо 7(!) националности - 2 албанчета, намибийче(майката е от Ямайка, бащата от Намибия Mr. Green), русначе, кюрдско-иранско, турско, виетнамско и едно британче. Дъщеря ми и още 3 деца не ги бяха преброили, защото са от смесени бракове и са родени в страната - т.е. водят се немски гражданчета, но от тяхна страна определено се набърква румънски, турски, белоруски и , естествено, български полъх.
Сещай се на площадките каква боза сме.  Mr. Green
По мои наблюдения туркините са най-затворени(може би защото са най-голямата емигрантска група в Германия), но другите майки са много общителни Peace .

Последна редакция: пт, 11 фев 2011, 12:27 от surfline

# 34 11 фев. 2011, 13:16 ч.
  • Мнения: 5 710
Е, все пак аз никого не водя на детски площадки, но карам колело в парка, гледам ква е обстановката, както казах работя и срещу училище и до момента не ми е преминала пред погледа  разнородна етническа групичка ...чужденците, които не говорят езика и които не желаят да се смесят са изолирани, това е. И ще са изолирани, докато не разберат, че топката в болшинството от случаите е у тях, местните хора ми изглеждат доста толерантни, общо взето дежурни, но не и лоши

# 35 11 фев. 2011, 13:28 ч.
  • Мнения: 1 545
Май стана пределно ясно, че изолирането от страна на местните към чужденци, неговорещи езика им на обществени места, зависи много от конкретната страна и населено място. Няма рецепта, ако някой се чувства изолиран за това, че говори на друг език с децата си, има два варианта - или да продължи така в името на това да научи детето си на родния си език и да си остане изолиран, или да премине на местния език в ситуации, в които прецени, и да създаде познанства, или просто да си побърбори неангажирано и да упражни познанията си по езика. Въпрос на избор.
Аз лично не съм се чувствала никога изолирана за това, че съм говорила на детето си на моя си език, даже е било повод на завързване на разговор - дали говорим и местния език, и цъкане с език как така такива малки деца говорят два езика, но в моя многомилионен град емигрантите са страшно много и не прави много впечатление кой на какъв език говори. Но ми се струва неучтиво и невъзпитано да водя диалог с порасналото ми дете на език, който не разбират, пред местни. Лично разбиране, не съдя никой, който го прави. Така че си избрах момента и обърнах на местния език с големия, без да му объркам понятията за един език - един родител, просто му обясних, че е по-прилично пред неразбиращи български да говорим на италиански. Разбра го, в началото по навик си говореше на български, но свикна. И не е изостанал с българския. Сега като излизам с двамата сме голяма картинка, щото с големия говоря на италиански, а с малкия - на български. На него още не му е дошло времето  Laughing.
И докато срещам майки с малки деца, които си говорят на техния си език, не ми прави впечатление, толкова се дразня ако емигранти пред мен говорят на своя си език. Не че ме интересува какво си казват, но се чувствам .... изолирана. Не ми е приятно.
Преди години имахме гости - роднини от Канада. Той - италианец, но тя - френска канадка, научила италиански. Тук срещнаха други канадци, пак той - италианец, а тя - канадка. Ако двете бяха по-далеч от останалите, говореха на френски, но щом се приближаваха до някой, обръщаха на италиански, от учтивост - две канадки в Италия!

# 36 11 фев. 2011, 13:50 ч.
  • Мнения: 3 804
Цитат на: 10 c's в пт, 11 фев 2011, 11:20
не казвам, че не трябва да говориш на детето си на български Grinning.
Казвам, че не бих говорила на български, когато сме в среда от други хора, които не разбират за какво говорим, пък се очаква да сме 'заедно' по някакъв начин.  Детска площадка, родителска среща, кино с други деца, такива неща.
Това го разбрах,просто за толкова години никога не съм имала проблеми с това .  Peace

Давате примери с емигранти,как не говорили местният език и колко били изолирани,но дайте да погледне действителността-колко не емигранти ,а работещи на договор в определна страна западнячки говорят на децата си на местният език  newsm78 newsm78 newsm78

Цитат
Ако двете бяха по-далеч от останалите, говореха на френски, но щом се приближаваха до някой, обръщаха на италиански, от учтивост - две канадки в Италия!

dessita -промерът който си далал е хубав,но става въпрос за общуване м/у възрастни ,без наличието на деца.

Това че някой говори с детето си на даден език,не означава ,че не знае местният и не дава нищо не обществото.
Говоря наречието и книжовният език,познавам граматиката на книжовния дори и доста по-добре от повечето местни,пиша и чета.Къде тогава е логика ,че аз например не се интегрирам. newsm78

# 37 11 фев. 2011, 13:56 ч.
  • Мнения: 5 710
не разбирам защо трябва да си създаваме въображаеми статистики, и да отговаряме на хипотетични въпроси, след като калид много ясно е очертала и обяснила проблема. тя Се чувства изолирана, говорейки на български, ако ще да приведете сто милиона примери, че вие не се чувствате така и колко е мулти-култи света,  това не й решава проблема.

# 38 11 фев. 2011, 14:00 ч.
  • Мнения: 289
Нещо съвсем се обърках, един едно казва, друг противоположно.
Вчера водих децата на баскетбол, но бяхме с братовчедчето местно и говорех само местен език, еми чувствах се чудесно, всички ме разбираха, помагаха защото бях с 3 деца, питах малките къде са ви якетата, те търсеха, учителите ми ги намериха облякоха децата  и това е защото ........... НИ РАЗБИРАТ иначе това липсва.
Ние тук сме също мулти култи - в класа са майка американка, аз, баща китаец, едни косовари, но май тук израстнали  и залагам още за които не знам.     

Последна редакция: пт, 11 фев 2011, 15:01 от kailid

# 39 11 фев. 2011, 14:05 ч.
  • Мнения: 3 521
Еми супер. Получаваш потупване по рамото. Интеграцията е важно нещо. И не забравяй да се усмихваш. Laughing

# 40 11 фев. 2011, 19:46 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Цитат на: kailid в пт, 11 фев 2011, 14:00
Нещо съвсем се обърках, един едно казва, друг противоположно.

Kailid, нормално е всеки да казва нещо по-различно. Ние всички сме различни, живеем по различен начин и възприемаме едни и същи неща по различен начин. Аз бих казала, че е много хубаво, че имаш възможност да чуеш всяка една от нас, как се държи и как се чувства. Остава това да ти е помогнало да се справиш с проблема си.

Последна редакция: пт, 11 фев 2011, 22:47 от Venetta

# 41 11 фев. 2011, 22:18 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 367
Цитат на: kailid в пт, 11 фев 2011, 14:00
Нещо съвсем се обърках, един едно казва, друг противоположно.
Хора и ситуации различни, де да имаше универсално решение за всеки един проблем  Laughing
Важното е ти да намериш най-доброто решение за твоята ситуация  Peace
Аз лично бях много нахъскана за говоренето и изучаването на български с децата, но с течение на времето приоритетите ми се промениха.

# 42 12 фев. 2011, 13:32 ч.
  • Мнения: 22 036
Момичета, съжалявам, но не прочетох цялата тема.
При нас като дойдохме беше практика аз да превеждам, сега всички говорим езика и сме наложили правило, ако някой от компанията не говори български се говори изцяло на английски. Когато сме сами - на български (с това имаме проблем с детето, то се опитва на английски, но пък ние се стараем да му поддържаме и българския).
За мен е неучтиво в компания от неразбиращи езика ми да го използвам - все някой ще си помисли нещо )освен ако не се скараш на детето де  Mr. Green, ама тогава по тона се разбира).

# 43 12 фев. 2011, 13:55 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728

Gugy, разбира се в компания е друго. Мисля, че в темата става дума повече за това дали извън дома си разговаряме на български, на детската площадка например и т.н. Въпроса е по-скоро за това, дали говорейки на български с децата си и дали когато местните ни чуват да говорим на чужд език, това може да е причина, да не сме добре приети.
Аз съм на мнение, че това не може да е причина. Не че няма такива, които да се дистанцират, но те са предимно хора с по-нисък интелект и по-комплекcирани, които търсят чрез произхода си, да си докарат малко повече самочувствие. Не че успяват, но ....
Откровено казано, няма да разговарям с детето си на немски, само вкъщи. Както вече споменах не съм имала проблем, че говоря с дъщеря ми на български, когато съм на улицата, в магазина или където и да е. Когато имаме гости, тогава разговаряме на немски, но това е вече друго.

# 44 12 фев. 2011, 15:10 ч.
  • Мнения: 22 036
Права си Венета, аз просто изхождам от моята гледна точка - синът ми е на 10 и вече не го водя по градинки. В повечето случаи той си е с приятелите, а родителите сме някъде на страна. нормално е ако го повикам или му кажа нещо да е на английски, заради заобикалящите ни хора.
От друга страна той все повече предпочита да говори на английски и това понякога дразни мен и баща му. Случвало ми се е когао съм му ядосана да му кажа нещо по-остро на български, но не съм забелязала на някой да му прави впечатление. Даже с предишните ни съседи - местни- се смеехме, че те като се карат и ние ги разбираме, пък те нас - не. Е мъжът ми каза - ти като си ядосана и на "Марсиански" да говориш ние пак усещаме  Mr. Green.
В този подфорум сме се събрали хора, живеещи в различни държави и сблъскващи се с различни култури. За това не мога да обобщавам, но тук в Австралия хората са по-скоро толерантни към различните и пришълците.

# 45 12 фев. 2011, 16:59 ч.
  • Мнения: 3 241
Kailid, нормално ми се струва това, което си описала в последния си пост.
Как да ти помагат хората, ако си мислят, че не говориш местния език.  Thinking

Според мен, говорейки на детето на местния език, когато си в непосредствена близост с другите, улеснява общуването. И в другата тема за езиците говорехме за това.
Когато водя малката на детска площадка по пътя й говоря на български, ако сме си сами на пързалките също, но ако съм я качила на катерушка с  други деца й говоря на френски Simple Smile Не че някой ще си помисли, че съм французойка, но просто общуването е по-лесно (особено като се има предвид, че французите не са с големи знания по други езици).

Разбира се, както ме апострофира една майка в другата тема, ситуациите са различни. Ние вкъщи говорим само на български, така че детето има повече възможност да го научи и не ни е толкова трудно да намалим ползването му навън.

Един случай подкрепящ реакцията на местните от тази седмица: бяхме за 2 дни в болница с малката, заради стомашен вирус, и при приемането ни, една от сестрите ме пита - "тя говори ли френски". Стана ми смешно (как точно ще говори на 1 година) но всъщност жената беше права да попита, защото докато й поставяха системата й говореха непрекъснато и беше добре, че познава езика.

# 46 12 фев. 2011, 20:06 ч.
  • Мнения: 9 904
Цитат на: Doret в пт, 11 фев 2011, 12:20
.....Англичаните ценят тези които говорят и други езици, освен английски. Дразнят ги не тези които говорят и други езици, а тези които говорят само други езици, а английски не.

...а самите те говорят само английски Simple Smile
тук native speakers са тези, които отбягват не-добре владеещите английски. На мен това ми е неприятно например. Хем не са си вкъщи, и те са имигранти. Индийци, пакистанци, повечето от тях с канадски или бритиш паспорт,  никога не пренебрегват не-добре говорещите английски. Английчанки, американки, австралийки обаче изобщо не си правят труда.

иначе  нормалната практика тук е едно изречение да се каже на двата езика едно след друго. За площадките говоря Simple Smile

# 47 13 фев. 2011, 16:09 ч.
  • Мнения: 2 786
Много интересна тема Simple Smile Нямаме деца, но активно наблюдавам как майките-чужденки покрай мен, действат в подобни ситуации.
Почти всички говорят на родния си език с децата пред мен. Приемам го като нормално, но и като благоприличие да разменят някоя дума с невладеещите езика наоколо така, че да не се чувстват съвсем изолирани. Много по-лошо впечатление ми създават от онези, които избягват контакта очи в очи и дори да се усмихнат на околните. На детска площадка ми се струва естествено родителите да се заговарят, докато децата си играят и нормално да се превключва на езиците според този, с когото говориш. С нашите деца ще говоря на български без да изолирам останалите. Не непременно да превеждам какво съм казала, но въпреки това да ги включа по някакъв начин в разговора тогава, когато е уместно.
И да, съгласна съм, че решенията зависят от средата и мисленето на околните. Важното е да се намери баланса така, че хем да не изглеждаш невъзпитан, хем да правиш това, което считаш за правилно.

# 48 13 фев. 2011, 17:46 ч.
  • Мнения: 301
Цитат на: Teresa of the Faint Smile в нд, 13 фев 2011, 16:09
Много интересна тема Simple Smile Нямаме деца, но активно наблюдавам как майките-чужденки покрай мен, действат в подобни ситуации.
Почти всички говорят на родния си език с децата пред мен. Приемам го като нормално, но и като благоприличие да разменят някоя дума с невладеещите езика наоколо така, че да не се чувстват съвсем изолирани. Много по-лошо впечатление ми създават от онези, които избягват контакта очи в очи и дори да се усмихнат на околните. На детска площадка ми се струва естествено родителите да се заговарят, докато децата си играят и нормално да се превключва на езиците според този, с когото говориш. С нашите деца ще говоря на български без да изолирам останалите. Не непременно да превеждам какво съм казала, но въпреки това да ги включа по някакъв начин в разговора тогава, когато е уместно.
И да, съгласна съм, че решенията зависят от средата и мисленето на околните. Важното е да се намери баланса така, че хем да не изглеждаш невъзпитан, хем да правиш това, което считаш за правилно.
Абсолютно съм съгласна с това мнение. Нямам още много стаж в обикалянето на площадките, че е студено, но ако се чувствам изолирана, то не е заради езика, на който си говоря с детето. Винаги има как да се вметне нещо на съответния език, примерно че няма проблем ако някой взема от нашите играчки или каквото там се случва според ситуацията. По-скоро имам чувството, че тук всеки си играе с неговото си дете и не смята за нужно да влиза в контакт с другите  Shocked Дано да греша, но така го чувствам. Друг е въпроса, че и аз не съм от активната страна с контактите, а от оная, която чака да бъде заговорена  Rolling Eyes Синът ми обратно, той търси контакт всячески, раздава усмивки, маха на децата и възрастните, но те не му отвръщат (в повечето случаи и точно на площадката, а не по принцип).

# 49 14 фев. 2011, 15:49 ч.
  • Мнения: 801
В чужбина, когато сме на место, където има и други хора, говорим единствено и само на местния език. Мъжът ми е българин, децата са ми българи, но навън се говори единствено и само на местния език. Не сме туристи, че да си позволим лукса, да се изолираме.
А как се чувстваш, ако турци, араби и други си говорят на езика, приятно ли ти е да не знаеш за какво говорят и да ти подхвърлят като кокалче, някое изречение, което да разбереш. Същото е и с турците и ромите в България, как ги приемаш тях, ами няма как, като не им разбираш дума.
Също така, както ние българите очакваме от останалите живеещи в България, да ползват български, така и другите народи, очакват хората живеещи там, да им говорят езика.
Не те ни изолират, ние сами се изолираме, като си говорим на неразбираем за тях език.

# 50 14 фев. 2011, 18:01 ч.
  • Мнения: 1 298
Рила11, а какво означава навън? Напр. ако седите на маса в ресторант на какъв език говорите помежду си?

Аз не мога да си представя да си говорим на местния език ако сме си само ние, но сме навън.
Да не говорим, че мъжа ми е зле интегриран, хаха и холандски говори много слабо.

От чужденците в България, въобще не очаквам заради мен да приказват на български.
Дори ще ми се стори странно, ако чуя две американки напр. да си говорят на български помежду си.
А какъв е шанса да чуя такова нещо... newsm78

# 51 15 фев. 2011, 16:06 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Мисля, че, само вкъщи да се разговаря на български, е пресилено. В днешно време светът се глобализира и да се говори на чужд език не звучи нито странно, нито обидно за местните. Ако сме смесена компания, без значение къде сме, се разговаря разбира се на немски, нормално е, защото така няма нужда да се превежда, а и всички говорят  езика. Вкъщи с майка ми и с дъщеря ми разговарям на български, който не разбира да го е научил (за 20 год. и кучето би го научило), така че ако някой не разбира, сам си е виновен.  Grinning Аз също ще кажа, че не съм срещала все още чужденци, които да разговарят на улицата на местния език един с друг. Откровено казано, да разговарям извън вкъщи с българи на немски, според мен е нещо от рода на криворазбраната цивилизация.

Цитат на: Milla Elaine в пн, 14 фев 2011, 18:01
А какъв е шанса да чуя такова нещо... newsm78

По мое мнение, а и въз основа на моя 20-годишен опит мога да кажа, нула!  Naughty

# 52 15 фев. 2011, 16:22 ч.
  • Мнения: 1 062
Зависи от детето. Моето не признава друг език освен българския, когато е с мен. Опитвала съм много пъти на площадката да й говоря норвежки, не реагира и чака да й го кажа на български, макар че обяснявам защо говоря другия език. Точка. Не сме били изолирани, тъй като аз използвам норвежки с другите деца, случвало се е да минем на английски заради майка, която не знае местния език.
И един пример - преди седмица бяхме на рожден ден, аз си говоря само на бг с детето и на норвежки с останалите, познават ме и са свикнали. На другото дете таткото е французин и по принцип му говори на френски, но на рождения ден реши да говори на норвежки Mr. Green Но детенце не реагира и това е, чак когато той заговори на френски детето се усмири.  Mr. Green

# 53 15 фев. 2011, 16:23 ч.
  • Мнения: 3 332
Моя приятелка живее в Испания вече няколко години. Много странно ми стана, когато ми разказа, че дори с българи, когато е навън, говори на испански. Това било , за да не гледат с лошо око на нея. Дори ми разказваше случки, когато чувала как българки я обсъждат, защото си мислели, че не ги разбира.

# 54 15 фев. 2011, 17:09 ч.
  • Мнения: 289
от друга страна пък е малко ъъъъ като говоря на детето на площадката на местен примерно да си избърше носа, смисъл какво интеренсува някой това Joy и заслужава ли си да се каже на местен език  или на български и не трябва ли един език да е повече от перфектен за да си позволим да го използваме в такива моменти. И ние имаме майка американка и тя когато е с нас или други, говори местен, не сме само ние българите.   

Последна редакция: вт, 15 фев 2011, 17:16 от kailid

# 55 15 фев. 2011, 17:19 ч.
  • загубено
  • Мнения: 6 515
На вън в компания на хора не говорещи на български
винаги говорим гръцки.Мисля,че добрият тон изисква всички
да разбират.Когато сме си в къщи ,говорим на български.
На вън също ако сме само българи.
Не бих казала,че някой ме гледа странно за това какъв език използваме с детето.

# 56 15 фев. 2011, 18:22 ч.
  • Мнения: 5 710

Не зависи от това колко знаеш езика, по-скоро аз мисля, че има известна физиология в това как боравиш с един език, и затова много добре разбирам че на някой му идва 'отвътре' едно, а на друг друго без да вкарвам "престореност" в обяснението.
Аз нямам контакти на български извън форума и говоримия език страда, както знаем мозъка използва различни части, за да говори, пише или чете на един език, и тези части трябва сравнително поравно да се тренират.
Така си обяснявам например, че говоря на кучетата си ( и на конете си, разбира се Twisted Evil) на италиански. По-лесно ми е да говоря 'така', както си говоря.
Много малко ситуации ме карат автоматично да кажа нещо на български, обикновено стресови, когато мозъка ми изхвърля първото нещо , снощи например викнах на кристален български на мъжа ми  " стига си ми философствал!", без да си дам сметка, че той няма да ме разбере.
Така че аз мисля, че има и биологични причини за това зщао и как приемаме да говорим/или не говорим език, как превключваме и т.н.

# 57 15 фев. 2011, 18:31 ч.
  • Мнения: 653
аз с българи си говоря на български, странно ми е на други езици  Rolling Eyes 

# 58 15 фев. 2011, 18:57 ч.
  • загубено
  • Мнения: 6 515
10 c's,
има си и хубава страна ситуацията.
така може да си 'изкараш' нервите а половинката
изобщо да не вдени за какво иде реч Wink




Последна редакция: вт, 15 фев 2011, 23:13 от neraiida

# 59 18 фев. 2011, 15:14 ч.
  • Мнения: 533
Аз да ви кажа ,съм женена за български турчин и знам колко е гадно да ти говорят на чужд език и ти не разбираш нищо.Винаги си мислиш,не могат ли да говорят на български,знаят го много добре.В Германия нито аз знам немски,нито съпругът ми,нито детето,в момента го учим.Мъжът ми има предимство,защото знае турски,но при мен е лошо,защото не знам нито турския,нито немският и когато сме на някоя площадка изпитвам ужас,ако някой ме заговори,защото, аз знам много малко думи, и само се усмихвам,но не сам забелязала да сме биле изолирани.Моето дете е много общително и винаги ходи при децата да играе,а с техните майки само се усмихваме една на друга.

# 60 18 фев. 2011, 20:42 ч.
  • Мнения: 289
Аз под изолиране имам предвид, че не става общуването, не ни заговарят така, ако говорим местен език, не нарочно го правят хората и аз в градинката в София ще ми е притеснително да заговоря баща от Филипините или от Норвегия  примерно и ще си лафя със съседката.

# 61 19 фев. 2011, 01:42 ч.
  • Мнения: 3 371
щом ти тежи, че не те заговарят - заговаряй ги ти.

аз не обичам нито градинки, нито ходя по такива, не ми допада и да ме заговарят. бих се обърнала към когото и да е само в краен случай, ако съм се изгубила или търся нещо/магазин, т.н./.
на детето си говоря само на български. не ги вълнува останалите дали му казвам да си свали мокрите чорапи/примерно/ или да си измие ръцете/пак примерно/. чак конспирации пък за какво си говоря с детето и толкова да се интересува някой Stop. и мен не ме вълнува какво казва някоя мароканка, туркиня, китайка или каквато и да е  на детето си .  всъщност не ме вълнува и ако две /три или пет/ си говорят, било в градинки, кафета или изобщо където и да е.

# 62 19 фев. 2011, 09:19 ч.
  • загубено
  • Мнения: 6 515
Скоро си говорех с една позната тук,и тя
имаше притеснения за детето си,че тръгва
септември на училище и не знае език.
Стоях после и си мислех,как може дете родено тук.
Расло тук,да не говори изобщо езикът.
Синът ми е двуезичен,никога не съм смятала да го
ограничавам в езиците.

# 63 19 фев. 2011, 11:54 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Максим Горки е казал, "Един език повече, един живот повече", цитата може да не е абсолютно точен, но смисъла е този. Не разбирам защо толкова вълнения. Колкото повече езици говори един човек, толкова по-добре.

# 64 20 фев. 2011, 14:05 ч.
  • загубено
  • Мнения: 6 515
Цитат на: Venetta в сб, 19 фев 2011, 11:54
Колкото повече езици говори един човек, толкова по-добре.

Точно Peace

# 65 20 фев. 2011, 21:59 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: neraiida в нд, 20 фев 2011, 14:05
Цитат на: Venetta в сб, 19 фев 2011, 11:54
Колкото повече езици говори един човек, толкова по-добре.

Точно Peace
вярно е  Hug
владенеето на един/два, три или повече/обаче няма директна връзка с изолацията. изолирането е характеров проблем, а не лингвистичен/според мен/.
аз говоря доста добър испански, но не би ми минало дори и през ума да заговоря някой испаноговорящ в холандия, само защото знам езика.
големият ми син говори отличен английски и холандски, мн добър български, но не би заговорил никого ей така, за спорта, ако не го познава.
малкият точно обратно - в рамките на 2  спирки  'прилепва' до някоя симпатична баба и научава  къде отива, има ли внуци, колко са големи и къде учат.  Crazy

според мен владеенето на повече езици обогатява чисто културно. дали ще пожелаеш епизодични, къси и/или по-задълбочени контакти по градинки/ на полянки, в киното, в парка или където и там да е/ е съвсем друга тема.

# 66 21 фев. 2011, 01:33 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Създаването на контакт, моментен или продължителен, зависи и от това как възприемаме отсрещния. Има хора, които не само, че няма да ги заговоря, но и да се опитат да ме заговорят, ще си намеря причина, по най-бързия начин да прекратя разговора с тях, а има и такива, които бих ги подминала и бих се направила, че не само не съм ги чула, но не съм ги и видяла.
Но темата е дали незнанието на местния език може да е пречка за контакти с местните или не. По мое мнение - не винаги. Но всичко е относително. Всеки случай е уникален и не може да се направи шаблон, по който незнанието на местния език не е пречка и шаблон, по който  е пречка.

# 67 21 фев. 2011, 11:21 ч.
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Ние сме от скоро извън бг, аз съм доста контактен човек и нямам притеснения да заговоря някой, ако ми е приятно или ми се налага да попитам нещо и т.н..В момента уча местния език и въпреки, че не знам много се опитвам да говоря криво ляво, знам че правя грешки, но всички оценяват старанието и ме разбират, а и ако много закъсам винаги мога да мина на англ. ...със сина ми когато сме сами винаги говорим на бг, но той е на 12 и не мисля, че има шанс да го забрави, когато сме в компания съответно англ. или местния език..вкъщи основно англ. и малко местен като имам желание да минем изцяло на местен, но явно ще отнеме време..

Хората са различни и всеки има своя гледна точка, аз споделям моя скромен опит не знам дали е правилно или не...

# 68 21 фев. 2011, 15:22 ч.
  • Мнения: 481
И аз смятам,че способността за общуване няма нищо общо с владеенето на езици.
Разбира се,че ако не владееш един език,общуването чувствително се ограничава. Naughty
Аз,например си живях щастливо в Холандия 2 години с буквално "10 думи на кръст",бях редовно "хулп мама" в училището на дъщеря ми и не съм се чувствала изолирана. Mr. Green (имам добър английски и френски)
Но полагах усилия  Peace
И аз съм от "темерутите" дето не се бутат много ,много да общуват  Grinning и това не ме притеснява.
Сега,когато говоря прилично холандски,съвсем не се напъвам да се сприятелявам.Странно,но факт....
В моя случай е по-лесно,детето ми е почти на 8 и си общува само с деца,възрастни....и т.н.,а помежду си говорим и на двата езика,както дойде...
Уникален пример е обаче мой роднина,французин,който не знае дума на холандски,но за 1 седмица си намери приятел (в супера),с който да иде на риба  Shocked
Ей на това ,му казвам аз, умение за общуване  Laughing

Последна редакция: пн, 21 фев 2011, 15:30 от kate.t

# 69 23 фев. 2011, 00:26 ч.
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 636
Явно много зависи от това кой къде живее и каква е средата около него. Тук никакъв проблем няма всеки да си говори на собствения език с детето си. Често си говорим с една туркиня и сръбкиня. Трите си говорим на английски, но винаги когато се обръщаме към децата си го правим на майчиния си език. Някак си естествено ми се струва, и нито се питам те какво си говорят с децата си, нито предполагам и те любопитстват.  А на градинката може да се чуе цял букет от езици - румънски, китайски, иврид, арабски, индийски, руски. Не се чувствам изолирана от това, че говоря с децата си на български, ама въобще. А и откровенно казано не мога да си пречупя езика да им кажа нещо на английски. Звучи ми супер неестествено и превзето. А и те ме зяпват с ей такива  Shocked очи. Обръщам се на английски само ако са в компания с други деца и това което казвам се отнася и за останалите.

Децата ми също нямат проблем да си говорим на български когато и където и да сме.

Но най-важното е мисля, човек да се чувства добре и спокоен с това което прави, независимо на какъв език води разговора.

# 70 25 фев. 2011, 12:06 ч.
  • Мнения: 407
По принцип не ми се е налагало да заговарям хора по детските площадки. Обикновено като водя децата някъде да играят си намирам предварително компания, излизам с други познати майки с деца, тъй че не ми се е налагало да се опитвам да се сприятелявам с други. Не обичам да ходя сама с децата по площадки. Ако искам да се сприятелявам с местни си има други начини например да се присъединиш към някoй play group. Иначе като съм в компания на местни говоря на децата както ми дойде и в зависимост от ситуацията. Е ако сме на детска площадка или в магазин или на друго обществено място не ми пука да говоря на децата на български, тъй като на никой не му влиза в работа за какво си говорим. Ако сме с приятели е по различно и се обръщам към децата както ми дойде. Ако става съпрос за нещо което касае и другите хора обикновено е на английски. Не мога да разбера мнения от сорта че на детето трябва да се говори единствено и само на български независимо от конкретните обстоятелства. Сега ако сме сред българи или сме сами е друг въпрос. Но ако сме в присъствие на местни вклъчително и на бащата се обръщам към децата на който език ми дойде в момента.

# 71 27 фев. 2011, 19:14 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 367
Цитат на: kate.t в пн, 21 фев 2011, 15:22
Аз,например си живях щастливо в Холандия 2 години с буквално "10 думи на кръст",бях редовно "хулп мама" в училището на дъщеря ми и не съм се чувствала изолирана. Mr. Green (имам добър английски и френски)
Владеенето на английския отваря много врати, я само на бг си говорете, да видиш дали няма да си изолирана  Laughing В Холандия много се кефех, защото масово говорят английски на прилично ниво и нямат проблем да го говорят със случайни минувачи, моята гледна точка е на турист. Сега в Австрия, пак като турист, английския по-малко го говорят, но като говоря на английски с децата, все се намира някой покрай нас да се включи в разговора, да се закачи с малката. Включа ли на български и край, няма желаещи за комуникация! Crossing Arms

# 72 27 фев. 2011, 22:48 ч.
  • Мнения: 289
Мери точно каза и тя, какво искам да кажа - говориш ли на местния език и евентуално английски всеки се закача и се радва на децата, майтапи се нещо, минеш ли на български,  се спичат - вече си мисля, че е някаква дискриминация  newsm78.

# 73 27 фев. 2011, 23:59 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Цитат на: kailid в нд, 27 фев 2011, 22:48
Мери точно каза и тя, какво искам да кажа - говориш ли на местния език и евентуално английски всеки се закача и се радва на децата, майтапи се нещо, минеш ли на български,  се спичат - вече си мисля, че е някаква дискриминация  newsm78.

Така си мислите. Зависи от вас. Ако говорите на български и се свивате и те ще ви приемат така, ако се държите нормално и дружелюбно, няма проблем. Казвам го въз основа на 20-годишния си опит. Никога до сега не съм имала проблем или да съм била приета негативно поради това, че говоря с някого на български. Но всеки трябва да намери своя начин, да бъде приет от останалите, независимо на какъв език говори.
А за английския се получава така, защото е по-лесно разбираем за тях. Не отричам, че има и предубедени австрийци, когато става дума за граждани на страните от източна Европа, но в 99% случаите това са хора без образование и с много нисък интелект, които дискриминирайки чужденците, се опитват да си създадат самочувствие. Важно е в такива случаи да реагирате подобаващо и ще видите, че много бързо се променят и започват да се държат нормално. Пак ще повторя, че често негативното отношение не винаги е защото някой говори на чужд език, а защото не можем да сме симпатични на всеки. На нас също не са ни симпатични всички хора. Аз лично също не желая да разговарям със всеки и тук националността или езика на който говори нямат нищо общо.

# 74 28 фев. 2011, 00:03 ч.
  • Мнения: 481
Цитат на: Merry в нд, 27 фев 2011, 19:14
Владеенето на английския отваря много врати, я само на бг си говорете, да видиш дали няма да си изолирана  Laughing

И на какъв език според теб сме си говорили първите 4-5 месеца преди детето да научи холандски,или пък следващите година и половина докато аз не го говорех езика. Thinking
А както казах и сега го правим. Sunglasses
Никoй не е побягнал от нас, Grinning но полагах усилия незнанието на езика (холандски)да не е пречка за комуникация.
И в крайна сметка си избирам къде да ходя,къде да живея,къде да учи детето ми....изобщо социалната среда да е "моя размер",за да съм в мир и комфорт със себе си и околните. Peace
За мен е твърде крайна позицията,че трябва на всяка цена да говорим и правим всичко като местните ,сакън да не видят че сме различни.... ooooh!
kailid ,ти само български ли говориш?

Последна редакция: пн, 28 фев 2011, 00:10 от kate.t

# 75 28 фев. 2011, 00:24 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 367
Ако говориш само на български с децата, вероятността някой не говорещ български да те заприказва е много малка. Ти трябва да търсиш контакта. Ако ползваш местния или английски език, няма нужда ти да търсиш, все се намира някой, който да се закачи за теб, независимо дали искаш или не. Това исках да обясня  Peace
Аз, като искам да се изолирам и да си потъна в моите проблеми, говоря само на български и наистина никой не ме закача Wink Самоизолирам си се по желание  Mr. Green

# 76 28 фев. 2011, 00:47 ч.
  • Мнения: 481
Цитат на: Merry в пн, 28 фев 2011, 00:24
Ако говориш само на български с децата, вероятността някой не говорещ български да те заприказва е много малка.

Ами,щом според теб е така, Rolling Eyes....
Аз си седя на пейката,детето се въргаля в пясъка с 2-3 хлапета,на мен на челото ми не пише ,че не говоря холандски и съвсем естествено други майки си ме питат разни неща,аз се усмихвам,обяснявам се на английски,понякога никoй нищо не ме пита.....но задължително като чуят,че говоря български ме питат от къде съм.И се започва с географията,кой колко я знае... Grinning

често ходим във Франция,и в момента сме тук,говорим на холандски,ами и сега ме питат от къде сме и какъв език говорим. Joy

# 77 28 фев. 2011, 01:36 ч.
  • забравих си мисълта...
  • Мнения: 5 728
Цитат на: kate.t в пн, 28 фев 2011, 00:47
...но задължително като чуят,че говоря български ме питат от къде съм.И се започва с географията,кой колко я знае... Grinning

- От къде сте?
- От България.
- Аааа, Букурещ!
- Не, София.

И разбира се се усмихвам любезно. Е, няма как да не се отнесат след това дружелюбно.
От 3-4 години обаче по-рядко бъркат София с Букурещ, защото много от тях са били вече на море в BG. Wink

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата