10 c s, а когато се говори с акцент, а всеки има, освен ако не живее от малък в дадена страна/ то аз разпознавам чужденеца особено руснаците/, не се ли привличат пак погледи даже и повече, смисъл все тая, то и аз съм от тези дето не обичат не чакани погледи та затова.
- Публикувана: 8 фев. 2011, 14:39 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2011, 01:36 ч.
изолирането в чужбина заради езиците
Честно казано не съм забелязала учудени погледи когато навън говорим на български. Но може би, защото тук има хора от цял свят и всеки си говори на някакъв негов език. Всички майки в градината към училището, говорят на децата си на своя си език. А помежду си на английски - и далеч от съвършенството 
kailid , и аз имам проблем с езика, защото отскоро го уча, но въобще не ми пука и се старая да приказвам - аз винаги ще имам акцент за разлика от децата ми. Тук много от хората на моята възраст говорят с акцент( естествено изключвам родените тук) много по- ужасен от моя. Аз например трудно разбирам китайците и корейците
Така че, приказвай смело, само ще ти е от полза
И бих продължила да приказвам на бълг. със сина си
kailid , и аз имам проблем с езика, защото отскоро го уча, но въобще не ми пука и се старая да приказвам - аз винаги ще имам акцент за разлика от децата ми. Тук много от хората на моята възраст говорят с акцент( естествено изключвам родените тук) много по- ужасен от моя. Аз например трудно разбирам китайците и корейците
Така че, приказвай смело, само ще ти е от полза
И бих продължила да приказвам на бълг. със сина си
kailid не сьм сигурна че разбрах какьв е точно проблема-може би е добре да дадеш пример, за да стане по-ясно. Разбирам, че има преграда заради езика, но не разбрах дали хората умишлено ви изключват от разговори или просто не ви заговарят. Ако е второто, може да се дьлжи на различни причини. Ако ти си по свита и ти е неудобно да заприказваш някой пьрва , от страни може да се изтьлкува различно, като високомерие или студенина например. Сьщо ако другите ви слушат че си говорите български, може да си мислят че не говорите местния език. Както Изма вече писа, в Канада е нормално да се обърнеш кьм детето си на родния си език и след това да продължиш диалога на английски. При условие, че всеки втори човек говори различен език, това е най-малкият проблем при завързване на познанства. От друга страна, ако ти живееш на място, кьдето има предимно местни хора, може би им изглеждате като тропически птици.
Съвет който мога да ти дам е да се отпуснеш и да не анализираш ситуацията прекалено. Например, когато сте в градинката, опитай да заговориш някоя майка/баща. Сподели им нещо, което си забелязала за детето-облечено е еди как си, прави това и това, изглежда така и така. Такива разговори винаги разтопяват леда. Кажи на хората, че обичаш да говориш на децата си на български, защото искаш те да наследят традициите и т.н и т.н. просто го направи непринудено и ще видиш че ще срещнеш разбиране. Забелязала сьм че китайките много често общуват по този начин и се получава приятен разговор. Миналата седмица, на връщане от детската градина, се заприказвах с майката (китайка) на едно детенце от градината. Почнах ме от времето и тя ми разказа, как са се опитвали да си купят жилище в съседния блок. Понякога помага, човек пьрви да сподели някаква информация за себе си и така се намират допирни точки.
Съвет който мога да ти дам е да се отпуснеш и да не анализираш ситуацията прекалено. Например, когато сте в градинката, опитай да заговориш някоя майка/баща. Сподели им нещо, което си забелязала за детето-облечено е еди как си, прави това и това, изглежда така и така. Такива разговори винаги разтопяват леда. Кажи на хората, че обичаш да говориш на децата си на български, защото искаш те да наследят традициите и т.н и т.н. просто го направи непринудено и ще видиш че ще срещнеш разбиране. Забелязала сьм че китайките много често общуват по този начин и се получава приятен разговор. Миналата седмица, на връщане от детската градина, се заприказвах с майката (китайка) на едно детенце от градината. Почнах ме от времето и тя ми разказа, как са се опитвали да си купят жилище в съседния блок. Понякога помага, човек пьрви да сподели някаква информация за себе си и така се намират допирни точки.
Говорейки на български на детето, ти сама изолираш местните, затова и те така реагират. Те не разбират какво казваш и съответно не могат да се включат в разговора, а и не знаят въобще дали владееш техния език 
Нека погледнем и от другата камбанария 
Аз се дразня от чужденци, с които сме в една компания и те да превключат да си лафят на техния език. Това за мен е знак, че не желаят да общуват с мен. Съответно ги избягвам
Имаме приятелско семейство, децата се разбират страхотно, с мъжа си имаме приказка, но жената вече втора година седи на един много основен английски. Мъжът й все ме подканва да съм й звъннела да сме излезели. Мила ми е и симпатична, ама какво ще дирим двете, като не можем една приказка нормална да си разменим
В началото, като не говорех езика, не виждах нещата по този начин, но сега коренно ми се промени гледната точка. С децата и с мъжа понякога дори в двора си приказваме на английски, ако съседите са наоколо.
А съвсем скоро двама местни споделиха възмущението си с мен, колко се дразнят, когато в тяхно присъствие чужденци превключат на техния език да си говорят. С едната приятелка се почувствах неловко, защото пред нея съм говорила на български на децата
Тя бързо започна да замазва, че аз не съм правила така А другата никога не ме е чувала да говоря на родния си език, така че съвсем откровено си сподели мнението по въпроса 
Сега още повече внимавам кога и къде ползвам българския 
Нека погледнем и от другата камбанария Аз се дразня от чужденци, с които сме в една компания и те да превключат да си лафят на техния език. Това за мен е знак, че не желаят да общуват с мен. Съответно ги избягвам
Имаме приятелско семейство, децата се разбират страхотно, с мъжа си имаме приказка, но жената вече втора година седи на един много основен английски. Мъжът й все ме подканва да съм й звъннела да сме излезели. Мила ми е и симпатична, ама какво ще дирим двете, като не можем една приказка нормална да си разменим
В началото, като не говорех езика, не виждах нещата по този начин, но сега коренно ми се промени гледната точка. С децата и с мъжа понякога дори в двора си приказваме на английски, ако съседите са наоколо.
А съвсем скоро двама местни споделиха възмущението си с мен, колко се дразнят, когато в тяхно присъствие чужденци превключат на техния език да си говорят. С едната приятелка се почувствах неловко, защото пред нея съм говорила на български на децата
Тя бързо започна да замазва, че аз не съм правила така А другата никога не ме е чувала да говоря на родния си език, така че съвсем откровено си сподели мнението по въпроса Сега още повече внимавам кога и къде ползвам българския
Изобщо не разбирам какво им влиза на местните в работата какво си говоря с детето ми. 
Аз и говоря на български, тя ми отвръща на някаква боза от немски и български, разговорът с немските ми познати(или непознати) си го продължавам след като сме се разбрали с детето на немски.
Малката понякога играе тетро а ла говори ми на немски - не те разбирам> казвам и на български, повтарям на немски и настъпва световен мир .
Аз и говоря на български, тя ми отвръща на някаква боза от немски и български, разговорът с немските ми познати(или непознати) си го продължавам след като сме се разбрали с детето на немски.Малката понякога играе тетро а ла говори ми на немски - не те разбирам> казвам и на български, повтарям на немски и настъпва световен мир
.
Ех, surfline, да си дойдем на думата.
Отскоро съм в чужбина и с децата си говоря на български, с познатите /най-вече мамите от класа на баткото/ на английски. Нито съм само аз така, нито пък съм видяла някакъв по-така поглед. Izma го е споменала вече. Хем живея в квартал с малко емигранти и имаме 6 деца неместни в класа на баткото - китайче, арменче, индийче, русначе, българче и румънче - всички майки се обръщат към децата си на местният им език.
Като се събираме българи по повод забелязвам, че баткото си говори с децата на английски, а не на български /хем им е роден/. Ми издразних се, все пак той ги познава от БГ училището.
Много си зависи дали сам ще се отпуснеш и запознаеш с други мами. Езика ми куца, загубила съм тренинг от много години непрактикуване, тръгнах на курс дори. Въобще не ми пука. С майката на арменчето обръщаме на руски, ако не мога да се сетя точната дума на английски. Със секретарката във фирмата, където работи мъжът ми /украйнка/ се повтаря същата история.
Изолирането си го правим сами.
Отскоро съм в чужбина и с децата си говоря на български, с познатите /най-вече мамите от класа на баткото/ на английски. Нито съм само аз така, нито пък съм видяла някакъв по-така поглед. Izma го е споменала вече. Хем живея в квартал с малко емигранти и имаме 6 деца неместни в класа на баткото - китайче, арменче, индийче, русначе, българче и румънче - всички майки се обръщат към децата си на местният им език.
Като се събираме българи по повод забелязвам, че баткото си говори с децата на английски, а не на български /хем им е роден/. Ми издразних се, все пак той ги познава от БГ училището.
Много си зависи дали сам ще се отпуснеш и запознаеш с други мами. Езика ми куца, загубила съм тренинг от много години непрактикуване, тръгнах на курс дори. Въобще не ми пука. С майката на арменчето обръщаме на руски, ако не мога да се сетя точната дума на английски. Със секретарката във фирмата, където работи мъжът ми /украйнка/ се повтаря същата история.
Изолирането си го правим сами.
10 c s, а когато се говори с акцент, а всеки има, освен ако не живее от малък в дадена страна/ то аз разпознавам чужденеца особено руснаците/, не се ли привличат пак погледи даже и повече, смисъл все тая, то и аз съм от тези дето не обичат не чакани погледи та затова.
Сега, следва мое лично мнение, което не претендира за цялата истина по темата:))
Първо, има съществена разлика м/у това дали можеш да комуникираш със средата или не. Независимо дали го правиш с акцент, бъркайки или заеквайки, говоренето е заявка важна към хората, че ги приемаш, и искаш да си приет. И резултатите не закъсняват.
Второ, говорейки на български на детската площадка родителят всъщност не прави нищо полезно за детето, освен да го посочи на останалите /деца и майки/, като различно, което го приемам като много добра предпоставка за изолация и на детето, и на родителя. Опитайте да говорите на английски на детска площадка в София и наблюдавайте какво се случва.
Трето, мисля, че някаква част от хората, настоявайки почти маниакално да говорят на български на децата си по такива места, за да ги учат, всъщност задоволяват личната си цел ( която може и да неосъзната) да посочат себе си, като различни пред останалите. Това е симптом на културна резистентност, но за сметка на детето.
Подходът на дессита към децата й ми се струва най-разумен, и бих се придържала към него.
Не случайно нейните деца НЕ отказват да говорят на български и се справят чудесно
Пак казвам, това е лично мнение, може би е част от пъзела и нищо повече.
И четвърто, освен ако не живееш в накое наистина, ама наистина забутано село, вероятността на детската площадка да срещнеш поне 4 националности е 99,9%, защото за добро или лошо сме свидетели на феноменът Вавилон и трябва да преживеем някак факта, че слухарското воайорство не е нещо много хубаво. 
И какво, аджеба, ме интересува, че китайската ми позната Лили е казала на сина си Лонг да си обуе чорапите, когато излезе от пясъчника, че да и се налага да ми го превежда на немски? В крайна сметка знанията и по немски са достатъчни да ми обясни как да правя пролетни рoлца, моите също да я разбера и предам на немската ми свекърва рецептата и за капак от ролцата да излезе нещо ядливо - за мен това е комуникация. Рoлцата, не чорапите, Жозеф!
И какво, аджеба, ме интересува, че китайската ми позната Лили е казала на сина си Лонг да си обуе чорапите, когато излезе от пясъчника, че да и се налага да ми го превежда на немски? В крайна сметка знанията и по немски са достатъчни да ми обясни как да правя пролетни рoлца, моите също да я разбера и предам на немската ми свекърва рецептата и за капак от ролцата да излезе нещо ядливо - за мен това е комуникация. Рoлцата, не чорапите, Жозеф!
surfline ,
Като сте започнали, точна формула няма. В място, където всеки втори е англичанин, всеки четвърти от страна от ЕС, говоренето където и да на език, различен от испанския е напълно естествено, на никой не му пречи и не се изолира от този факт. Прекрачването на границата за общуването е лична за всеки, ако не се преодолее, и перфектно да се знае местния език, резултата ще е същия.
, Като сте започнали, точна формула няма. В място, където всеки втори е англичанин, всеки четвърти от страна от ЕС, говоренето където и да на език, различен от испанския е напълно естествено, на никой не му пречи и не се изолира от този факт. Прекрачването на границата за общуването е лична за всеки, ако не се преодолее, и перфектно да се знае местния език, резултата ще е същия.
Прекрачването на границата за общуването е лична за всеки, ако не се преодолее, и перфектно да се знае местния език, резултата ще е същия.
Именно. И няма защо да се оправдаваме с това, на какъв език говорим на децата си сред чужди и свои. Примерни начини за запознаване, които важат за тукашните ширини:
- ако ходиш на курс по плетиво, готварство, сладкарство, дизайн на картички и пр.
- вписване в playgroups, ако децата ти са по-малки
- организиране на play date after school у дома или друго парти
Ето един страхотен сайт.
Хората сами търсят контакти с подобни.
10 c's, децата не отказват да говорят на български. Знаят, че с деца се говори на английски, затова и така се обръщат в началото към всяко едно дете. Като им подметна, че и двете деца знаят български веднага обръщат. Моето малкото, макар и под 2 г е достатъчно наясно на кой да каже "bye-bye" и на кой "чао-чао". Не е нужно да се чака до 3 г. и тепърва да го уча на англ. език.
Така е, има места и места. Лондон е като Вавилон, там на всяка маса се говори друг език, още една причина да го обожавам. Но в моя 100 000 град никога не съм виждала китайчета на площадки, никога не съм виждала китайчета в компания на италиански тийнове също така ( работя с/у училище), никога не съм виждала майка със забрадка да приближава дори италиански майки.
Забрадените майки ходят на купчинка с други забрадени майки.
Никога не съм виждала китайка във фризьорски салон или магазин за.. обувки например. Никога не съм виждала китайчета на кино, или в пицерия, заедно с други деца.
Това са моите очи. Не знам дали съм на гъза на географията, щото и тук има Интернет, но това съм видяла тукашната реалност е, че това какво ТИ даваш на средата, която ТИ желаеш да обитаваш е от първостепенно значение. Като не подаваш нищо, съответно нито ти, нито децата ти получава нещо. За жалост, тук не съм забелязала манталитета на мулти-култи, за да въздъхна облекчено.
Забрадените майки ходят на купчинка с други забрадени майки.
Никога не съм виждала китайка във фризьорски салон или магазин за.. обувки например. Никога не съм виждала китайчета на кино, или в пицерия, заедно с други деца.
Това са моите очи. Не знам дали съм на гъза на географията, щото и тук има Интернет, но това съм видяла тукашната реалност е, че това какво ТИ даваш на средата, която ТИ желаеш да обитаваш е от първостепенно значение. Като не подаваш нищо, съответно нито ти, нито децата ти получава нещо. За жалост, тук не съм забелязала манталитета на мулти-култи, за да въздъхна облекчено.
10 c's а англичаните когато са в друга страна как говорят на децата си На местният език ли или на английски ,същото се отнася и французи,американци и други западни нации.
И какво като детето се представя като различно
,то си е различно бикултурно е и не виждам нищо лошо в това .В крайна сметка хората пари дават да научат друг език.
На децата говаря на местният език само в такситата и то защото чуят ли чужда реч вдигат тарифата.което не ми е проблем защото знам местнуият език достатъчно добре за да вдигна прилежен скандал и да си платя колкото е по машинката.
В предградие на столица съм ,около нас само аз съм чужденка и на хората не им пречи факта че говорим помежду си на друг език.
Иначе вътре в самият град се чуват всякакви езици,било то от туристи,чужденци работещи тук или такива от смесени бракове,хората са свикнали и не им прави впечатление.
В една от градинките до мен седна майка японка с много сладко детенце ,заговорихме се на английски ,нищо че всяка говори с децата на своя език.
На местният език ли или на английски ,същото се отнася и французи,американци и други западни нации.И какво като детето се представя като различно
,то си е различно бикултурно е и не виждам нищо лошо в това .В крайна сметка хората пари дават да научат друг език.На децата говаря на местният език само в такситата и то защото чуят ли чужда реч вдигат тарифата.което не ми е проблем защото знам местнуият език достатъчно добре за да вдигна прилежен скандал и да си платя колкото е по машинката.
В предградие на столица съм ,около нас само аз съм чужденка и на хората не им пречи факта че говорим помежду си на друг език.
Иначе вътре в самият град се чуват всякакви езици,било то от туристи,чужденци работещи тук или такива от смесени бракове,хората са свикнали и не им прави впечатление.
В една от градинките до мен седна майка японка с много сладко детенце ,заговорихме се на английски ,нищо че всяка говори с децата на своя език.
не казвам, че не трябва да говориш на детето си на български .
Казвам, че не бих говорила на български, когато сме в среда от други хора, които не разбират за какво говорим, пък се очаква да сме 'заедно' по някакъв начин. Детска площадка, родителска среща, кино с други деца, такива неща.
. Казвам, че не бих говорила на български, когато сме в среда от други хора, които не разбират за какво говорим, пък се очаква да сме 'заедно' по някакъв начин. Детска площадка, родителска среща, кино с други деца, такива неща.