Аз под изолиране имам предвид, че не става общуването, не ни заговарят така, ако говорим местен език, не нарочно го правят хората и аз в градинката в София ще ми е притеснително да заговоря баща от Филипините или от Норвегия примерно и ще си лафя със съседката.
- Публикувана: 8 фев. 2011, 14:39 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2011, 01:36 ч.
изолирането в чужбина заради езиците
щом ти тежи, че не те заговарят - заговаряй ги ти.
аз не обичам нито градинки, нито ходя по такива, не ми допада и да ме заговарят. бих се обърнала към когото и да е само в краен случай, ако съм се изгубила или търся нещо/магазин, т.н./.
на детето си говоря само на български. не ги вълнува останалите дали му казвам да си свали мокрите чорапи/примерно/ или да си измие ръцете/пак примерно/. чак конспирации пък за какво си говоря с детето и толкова да се интересува някой
. и мен не ме вълнува какво казва някоя мароканка, туркиня, китайка или каквато и да е на детето си . всъщност не ме вълнува и ако две /три или пет/ си говорят, било в градинки, кафета или изобщо където и да е.
аз не обичам нито градинки, нито ходя по такива, не ми допада и да ме заговарят. бих се обърнала към когото и да е само в краен случай, ако съм се изгубила или търся нещо/магазин, т.н./.
на детето си говоря само на български. не ги вълнува останалите дали му казвам да си свали мокрите чорапи/примерно/ или да си измие ръцете/пак примерно/. чак конспирации пък за какво си говоря с детето и толкова да се интересува някой
. и мен не ме вълнува какво казва някоя мароканка, туркиня, китайка или каквато и да е на детето си . всъщност не ме вълнува и ако две /три или пет/ си говорят, било в градинки, кафета или изобщо където и да е. 
Колкото повече езици говори един човек, толкова по-добре.
Точно
Колкото повече езици говори един човек, толкова по-добре.
Точно
владенеето на един/два, три или повече/обаче няма директна връзка с изолацията. изолирането е характеров проблем, а не лингвистичен/според мен/.
аз говоря доста добър испански, но не би ми минало дори и през ума да заговоря някой испаноговорящ в холандия, само защото знам езика.
големият ми син говори отличен английски и холандски, мн добър български, но не би заговорил никого ей така, за спорта, ако не го познава.
малкият точно обратно - в рамките на 2 спирки 'прилепва' до някоя симпатична баба и научава къде отива, има ли внуци, колко са големи и къде учат.
според мен владеенето на повече езици обогатява чисто културно. дали ще пожелаеш епизодични, къси и/или по-задълбочени контакти по градинки/ на полянки, в киното, в парка или където и там да е/ е съвсем друга тема.
Създаването на контакт, моментен или продължителен, зависи и от това как възприемаме отсрещния. Има хора, които не само, че няма да ги заговоря, но и да се опитат да ме заговорят, ще си намеря причина, по най-бързия начин да прекратя разговора с тях, а има и такива, които бих ги подминала и бих се направила, че не само не съм ги чула, но не съм ги и видяла.
Но темата е дали незнанието на местния език може да е пречка за контакти с местните или не. По мое мнение - не винаги. Но всичко е относително. Всеки случай е уникален и не може да се направи шаблон, по който незнанието на местния език не е пречка и шаблон, по който е пречка.
Но темата е дали незнанието на местния език може да е пречка за контакти с местните или не. По мое мнение - не винаги. Но всичко е относително. Всеки случай е уникален и не може да се направи шаблон, по който незнанието на местния език не е пречка и шаблон, по който е пречка.
Ние сме от скоро извън бг, аз съм доста контактен човек и нямам притеснения да заговоря някой, ако ми е приятно или ми се налага да попитам нещо и т.н..В момента уча местния език и въпреки, че не знам много се опитвам да говоря криво ляво, знам че правя грешки, но всички оценяват старанието и ме разбират, а и ако много закъсам винаги мога да мина на англ. ...със сина ми когато сме сами винаги говорим на бг, но той е на 12 и не мисля, че има шанс да го забрави, когато сме в компания съответно англ. или местния език..вкъщи основно англ. и малко местен като имам желание да минем изцяло на местен, но явно ще отнеме време..
Хората са различни и всеки има своя гледна точка, аз споделям моя скромен опит не знам дали е правилно или не...
Хората са различни и всеки има своя гледна точка, аз споделям моя скромен опит не знам дали е правилно или не...
И аз смятам,че способността за общуване няма нищо общо с владеенето на езици.
Разбира се,че ако не владееш един език,общуването чувствително се ограничава.
Аз,например си живях щастливо в Холандия 2 години с буквално "10 думи на кръст",бях редовно "хулп мама" в училището на дъщеря ми и не съм се чувствала изолирана.
(имам добър английски и френски)
Но полагах усилия
И аз съм от "темерутите" дето не се бутат много ,много да общуват
и това не ме притеснява.
Сега,когато говоря прилично холандски,съвсем не се напъвам да се сприятелявам.Странно,но факт....
В моя случай е по-лесно,детето ми е почти на 8 и си общува само с деца,възрастни....и т.н.,а помежду си говорим и на двата езика,както дойде...
Уникален пример е обаче мой роднина,французин,който не знае дума на холандски,но за 1 седмица си намери приятел (в супера),с който да иде на риба
Ей на това ,му казвам аз, умение за общуване
Разбира се,че ако не владееш един език,общуването чувствително се ограничава.
Аз,например си живях щастливо в Холандия 2 години с буквално "10 думи на кръст",бях редовно "хулп мама" в училището на дъщеря ми и не съм се чувствала изолирана.
(имам добър английски и френски)Но полагах усилия
И аз съм от "темерутите" дето не се бутат много ,много да общуват
и това не ме притеснява.Сега,когато говоря прилично холандски,съвсем не се напъвам да се сприятелявам.Странно,но факт....
В моя случай е по-лесно,детето ми е почти на 8 и си общува само с деца,възрастни....и т.н.,а помежду си говорим и на двата езика,както дойде...
Уникален пример е обаче мой роднина,французин,който не знае дума на холандски,но за 1 седмица си намери приятел (в супера),с който да иде на риба
Ей на това ,му казвам аз, умение за общуване
Явно много зависи от това кой къде живее и каква е средата около него. Тук никакъв проблем няма всеки да си говори на собствения език с детето си. Често си говорим с една туркиня и сръбкиня. Трите си говорим на английски, но винаги когато се обръщаме към децата си го правим на майчиния си език. Някак си естествено ми се струва, и нито се питам те какво си говорят с децата си, нито предполагам и те любопитстват. А на градинката може да се чуе цял букет от езици - румънски, китайски, иврид, арабски, индийски, руски. Не се чувствам изолирана от това, че говоря с децата си на български, ама въобще. А и откровенно казано не мога да си пречупя езика да им кажа нещо на английски. Звучи ми супер неестествено и превзето. А и те ме зяпват с ей такива очи. Обръщам се на английски само ако са в компания с други деца и това което казвам се отнася и за останалите.
Децата ми също нямат проблем да си говорим на български когато и където и да сме.
Но най-важното е мисля, човек да се чувства добре и спокоен с това което прави, независимо на какъв език води разговора.
очи. Обръщам се на английски само ако са в компания с други деца и това което казвам се отнася и за останалите.Децата ми също нямат проблем да си говорим на български когато и където и да сме.
Но най-важното е мисля, човек да се чувства добре и спокоен с това което прави, независимо на какъв език води разговора.
По принцип не ми се е налагало да заговарям хора по детските площадки. Обикновено като водя децата някъде да играят си намирам предварително компания, излизам с други познати майки с деца, тъй че не ми се е налагало да се опитвам да се сприятелявам с други. Не обичам да ходя сама с децата по площадки. Ако искам да се сприятелявам с местни си има други начини например да се присъединиш към някoй play group. Иначе като съм в компания на местни говоря на децата както ми дойде и в зависимост от ситуацията. Е ако сме на детска площадка или в магазин или на друго обществено място не ми пука да говоря на децата на български, тъй като на никой не му влиза в работа за какво си говорим. Ако сме с приятели е по различно и се обръщам към децата както ми дойде. Ако става съпрос за нещо което касае и другите хора обикновено е на английски. Не мога да разбера мнения от сорта че на детето трябва да се говори единствено и само на български независимо от конкретните обстоятелства. Сега ако сме сред българи или сме сами е друг въпрос. Но ако сме в присъствие на местни вклъчително и на бащата се обръщам към децата на който език ми дойде в момента.
Аз,например си живях щастливо в Холандия 2 години с буквално "10 думи на кръст",бях редовно "хулп мама" в училището на дъщеря ми и не съм се чувствала изолирана. (имам добър английски и френски)
(имам добър английски и френски) В Холандия много се кефех, защото масово говорят английски на прилично ниво и нямат проблем да го говорят със случайни минувачи, моята гледна точка е на турист. Сега в Австрия, пак като турист, английския по-малко го говорят, но като говоря на английски с децата, все се намира някой покрай нас да се включи в разговора, да се закачи с малката. Включа ли на български и край, няма желаещи за комуникация! 
Мери точно каза и тя, какво искам да кажа - говориш ли на местния език и евентуално английски всеки се закача и се радва на децата, майтапи се нещо, минеш ли на български, се спичат - вече си мисля, че е някаква дискриминация 
.
.Така си мислите. Зависи от вас. Ако говорите на български и се свивате и те ще ви приемат така, ако се държите нормално и дружелюбно, няма проблем. Казвам го въз основа на 20-годишния си опит. Никога до сега не съм имала проблем или да съм била приета негативно поради това, че говоря с някого на български. Но всеки трябва да намери своя начин, да бъде приет от останалите, независимо на какъв език говори.
А за английския се получава така, защото е по-лесно разбираем за тях. Не отричам, че има и предубедени австрийци, когато става дума за граждани на страните от източна Европа, но в 99% случаите това са хора без образование и с много нисък интелект, които дискриминирайки чужденците, се опитват да си създадат самочувствие. Важно е в такива случаи да реагирате подобаващо и ще видите, че много бързо се променят и започват да се държат нормално. Пак ще повторя, че често негативното отношение не винаги е защото някой говори на чужд език, а защото не можем да сме симпатични на всеки. На нас също не са ни симпатични всички хора. Аз лично също не желая да разговарям със всеки и тук националността или езика на който говори нямат нищо общо.
Владеенето на английския отваря много врати, я само на бг си говорете, да видиш дали няма да си изолирана
И на какъв език според теб сме си говорили първите 4-5 месеца преди детето да научи холандски,или пък следващите година и половина докато аз не го говорех езика.
А както казах и сега го правим.
Никoй не е побягнал от нас,
но полагах усилия незнанието на езика (холандски)да не е пречка за комуникация.И в крайна сметка си избирам къде да ходя,къде да живея,къде да учи детето ми....изобщо социалната среда да е "моя размер",за да съм в мир и комфорт със себе си и околните.
За мен е твърде крайна позицията,че трябва на всяка цена да говорим и правим всичко като местните ,сакън да не видят че сме различни....
kailid ,ти само български ли говориш?