За броя на допълнителните занимания

Като лингвист и преподавател, просто не съм съгласна с това.
Език се учи цял живот. И  родния дори.
А малкия детски мозък е толкова отворен и така попива, че като възрастен просто никога няма да може. Така че защо да не използваме това?

Ох, не ми се влиза в спорове за езиците! Само накратко ще кажа, че нещо се смесват нещата. Ранното обучение с два пъти седмично урок от по един час няма как да се равни на постоянно общуване с нейтив спикър, постоянно общуване на въпросния език, или няколкомесечно пребиваване в чужбина. Не че не може да се научи на някои основни неща и евентуално да оправи акцента, но като цяло резултатите не са кой знае какви. Ще сии позволя да дам пример с моите деца. В училище повечето им съученици ходят на английски още от детската градина. Моите тръгнаха на курс в трети и четвърти  клас заради проблемите в училище. Е, за един срок на курса не само наваксаха това, което другите дъвчат от 3-годишни, а и ги изпревариха! В момента те  и още две-три деца са най-добри в училище. И интересно, другите отличници по езика също започнаха от нулата в училище.

Andariel, напълно съм съгласна с твоето мнение. И за мен ранното обучение не е основополагащо за бъдещото владеене на чуждия език. Дъщерята на мъжа ми /от предишен брак/ ходи в продължение на 7 г. на алианс. Два пъти седмично бяха драми кой да я води и кой да я взима, кой да й помага вкъщи, кога да насмогва с домашните от алианса и едновременно да си подготвя уроците за училище. После я приеха в английска гимназия. До края на първия срок знанията, които беше трупала седем години /и поради които й беше изключително лесно в началото/ бяха надскочени и започна да й става трудно. След подготвителния клас в езиковата гимназия, по своя собствена инициатива момичето записа курсове по немски. След завършване на гимназията, вече знаеше два езика на много добро ниво. В момента е студентка - немска филология в СУ.
Като взема предвид, че моите деца изучават три пъти седмично английски в училище по учебници, с които се преподава и в частните езикови школи, не намирам смисъл да ги записвам да учат някъде допълнително език. От пети клас ще изучават и втори език /по избор немски или руски/. В детската градина посещаваха часовете по английски, но не за да научат езика /далеч съм била от тази мисъл/, а защото госпожата по английски беше изключително магнетична личност и децата ми обожаваха нейните часове, тъй като тя им предагаше не само обучение, а огромна доза забавление. Така де, езика не научиха, но поне си прекарваха чудесно.

Още един пример за това, че и в първи или пети клас да се започне с изучаването на език, пак може да се стигне далече.
Братовчедка ми започна да изучава английски в пети клас- сега три години по-късно обучението й е изцяло на този език.
Владее го така както и нейните съученици, учили го от петгодишни.
Лятото беше на езикова ваканция в Англия и бяха правили състезание по граматика. Справила се е по-добре и от доста английски ученици на нейната възраст.

Благодаря на всички за отговорите, замислих се и за  обстоятелства, които до  момента бяха извън вниманието ми.

Мафани, наистина не съм  мислила за евентуално професионално развитие по-нататък, в посока музика, но съм съгласна, че ако има и такава възможност, сега е моментът да се започнат занимания.На мене по-скоро ми се иска да има някакво хоби, да  се занимава с  неща, които са му приятни ,  а същевременно изграждат и някакви качества.

Топъл дъжд,  къде  е записано детето  ти на плуване?Аз във Варна където и да попитам, искат навършени шест  години.

Тази година ще  останат народните танци,на които ходеше миналата в ДГ, а  евентуално ще започнем и с  някакъв музикален инструмент.Още ми е трудно да реша какъв, защото той иска барабани и китара,  съмнявам се, че ще намеря за  дете на  5г., но ще опитам.

От постовете ви стигам и  до друг извод, че трябва да намеря не просто занимание, а качествено занимание и педагог,  който не просто да ми вземе парите, а наистина да прецени възможностите на детето.Затова имам още един въпрос-  вашите деца явяваха ли са  на  някакви конкурси за първоначално записване на занимания?И по-специално на музикални занимания?


как  намерихте "точното място"
Сега се сетих нещо смешно, имам приятелка учителка по английски, която децата като срещнели в махлата я питали"Лельо,мама каза да питам колко струва един английски?" Горе- долу май така стоят нещата с повечето  "допълнителни занимания" днес.

Имам  още един въпрос.Наясно съм, че  колкото и да са желани заниманията за децата, ако са за сметка на свободното им време за игра, вероятно ще дойде момент, в кото ще им се иска да са повече навън.То ясно, че времето за игра никога не стига, разбира се времето трябва да е достатъчно, но какво всъщност е "достатъчно".Имало ли е моменти в които вашите деца са се чувствали ощетени / макар и да ходят на желани от тях занимания/спрямо другите деца, които имат повече време за игра?

Светкавица, синът ми е записан на плуване от градината. Треньорката е една от малкото която се занимава с толкова малки деца. Извън градината тренира и други групи. Така, че ако те интересува на ЛС мога да ти дам телефон и да поговориш лично с нея. За моят син съм доволна - видях резултати.

За мен приоритетни са нещата, с които аз лично се занимавам, за да можем в последствие да правим нещото заедно - примерно плуване, с удоволствие ходя по басейни и плувам лятото на морето, за мен ще е приятно след време двамата да го правим.... Другата полза от това е, че създавате сходни интереси - сходни и интересни и за теб и за детето теми на разговор и общо прекарване на времето, което във времето ще сближава. Конкретно за мен имам предвид 3-4 спорта, с които се занимавам с удоволствие, ще бъде чудесно детето ми да усвои поне един от тях, за да имаме занапред с какво да се занимаваме съвместно поне 1нъж в седмицата. За мен допълнителните занимания са 2 - спорт и език, представям си, че няма да ходи постоянно на език допълнително , тогава мога да го сменя с нещо друго - примерно музикално.... вече според желанието на детето. 2 занимания по 2 пъти седмично са предостатъчно за всяка възраст, понякога биха идвали свръх, повече от две е пренатоварване, излишно.

Моите се явиха на прослушвания (писах вече, първото беше чиста случайност, а после нещата взеха дда се закачат едно за друго), защото все пак си има някакви параметри, които сериозните педагози ги следват. така да не каже, да има природните данни. Аз не исках просто да запиша децата някъде, да се чудя какви акробатики да правя с оранизацията, да си даваме парите, и накрая нивото да е никакво, особено като става въпрос за колективни занимания от типа народни танци, вокални и прочие певчески групи, колективни спортове. За индивидуалните, как да е, да кажем, че може да се мине метър - ако една учителка по цигулка иска да поеме много деца, може да запише и някое без данни, заради амбицията и хатъра на родителите, но като цяло това няма да повлияе на другите деца, освен на концерта.

Аз досега винаги съм питала "Искаш ли да те запиша...". Ако проявят интерес ги записвам, пък вече те определят дали им харесва. Така например във втора група баткото беше записан на модерни танци, народни танци и на айкидо. До един месец остана само айкидото. Малкият по същия начин, при него останаха само модерните танци. Ако са записани на повече школи не им остава време за игра и децата се изнервят. На тази възраст според мен - едно странично занимание в градината и евентуално, вече при възможност на родителите да водят и прибират едно извън градината

От децата на познатите ми аз лично оставам с впечатления, че на децата доста бързо им омръзват хобитата, и често сменят заниманията.
В този смисъл предполагам, че разностранните интереси на детето ти биха могли да доведат до това, че ще ходи последователно, а не успоредно на всички изброени неща.

За езиците - изобщо, ама изобщо не мога да се съглася, че ученето на език от малките деца е излишно.
Подобно обучение създава определен вид нагласа, светоусещане и естествено приемане на понятието "чужд език".
И изобщо не става въпрос за механично зазубряне на думи на друг език.

Простете, не бях чувала по-голям абсурд от това, че език може да се научи добре за година-две 
Дилянка го е синтезирала най-точно.

Няма общовалидно правило относно броя на допълнителните занимания.
Ако става въпрос за хоби - може да се съчетават няколко. Ако се тренира/обучава сериозно - и 1 дейност е предостатъчна, тъй като упражненията са много интензивни.
Като работещ родител, които не разчита много на чужда помощ, съм имала възможност да организирам посещения на максимум 2 допълнителни дейности.
Едното - уроци по чужд език - по моя инициатива, със съгласието на детето и второто - по негово желание, което се променяше през годините.
Общо взето предпочитанията бяха - 2 вида спорт, приложни изкуства, танци.
На въпроса ти: как намерих "точното място"- езиковите школи - след мои проучвания, а другите - по избор на отрочето.
На другата питанка - чувстват ли се децата ощетени - не, ако ходят с желание и удоволствие.

Ох, и аз съм от тези, дето им се иска детето да опита от всичко Та мислейки над този въпрос, в мен се породи "генаилната" мисъл , че е по-добре детето да има повече допълнителни занимания докато ходи на детска градина и не е ангажирано с училище, така евентуално докато започне училище ще се е ориентирало какво му е най-интересно
За мен лично език и спорт са едва ли не задължителни, като все пак ми се ще да се работи и над артистичността и креативността на детето (което дотук прави поне 3 допълнителни занимания )

Защо ли пускам такива теми...
Ентусиазирах се от повечето мнения, но мъжът ми реши, че "детето трябвало да има детство в ДГ".И не желае да опитваме с нищо ново, освен с народните танци, на които и миналата година детето ходеше с желание.

Всеки ден детето пита ту мен, ту госпожата кога ще започват танците.
Но сега имам други опасения- записани са само три деца.Съответно на английски- 11, на другите занимания -повече от 7-8.И не съм сигурна дали ще се сформира група.

Иначе, четейки  мненията реших, че освен танците ако има още едно занимание, а евентуално, през  лятото, когато повечето занимания приключват да започнем с плуване, то това в никакъв случай няма да е прекалено натоварване за детето.

Аз също си блъскам главата с тази питанка.Реших да подходя към представяне на нещата не като краен продукт, а като процес на сътворяване.Аз съм музикант и те са свидетели на подготовката.Установих,че музиката им харесва да я слушат,да танцуват и пеят,но изумях от отговора,че не желаят да свирят,защото не винаги се получавало добре.Водих ги при приятели художници да наблюдават започването на една картина от бяло платно до завършването и.Така и с тренировки по футбол.Не съм го правила с езиковата подготовка,а и не знам дали е толкова нагледен процеса,че да схванат.И след това ,лудият им ентусиазъм постихна.Ако не направиха избор,поне разбраха,че всичко е плод на много усилия.Сега обмислят и то вече рационално/доколкото е възможно за възраста им/Единственото ми притеснение е да не ги демотивирам-всичко да им се стори трудно Какво мислите вие?

ох, като те четох, точно това си помислих, дали пък обратното, не ги демотивираш, особенно ако им обясняваш и колко е трудно и т.н.
за рисуването...процеса при рисуване при художник и дете....е доста различен....а предполагам ти на 5 ще ги запишеш за рисуване за деца, не на уроци за професионална подготовка
За музиката - там няма  шест-пет...инструмента си е трудно нещо, не може просто да дрънкаш нещо си, а и изисква много упражнения....

След като им харесва да танцуват и пеят - може на там да ги насочиш....

Светкавица - ама много драматично....чак пък да ги лишавате от детство и ДГ... всички уроци в детската са си един вид игра и забавление...запиши си детето.... за извън градинните... щом има желание няма да го ограбвате детето, напротив, лишавайки го мисля, че е по-кофти....аз бих избрала един спорт(плуване) и един инструмнт след като иска да свири...и да се пробва....пък отписването е най-лесната работа ако видите, че го тормози, пренатоварва и т.н.