За броя на допълнителните занимания

Щом като цяло е музикален-запиши го да пее като Начало.От там тръгват и музикални инструменти, солфеж.Пеенето е свързано с артистичността.

А защо не го попиташ той къде иска да ходи и въз основа на неговия отговор да изберете 1-2 неща? Повече от 2 занимания според мен идват малко в повече.

Питай го какво иска. Ако иска да продължи с народните танци, има детски състави.  Теб, ако те пита човек, си като в "искам всичко"!   Не го бутай насила, опитай се да потиснеш собствените си желания, че лесно се залита. Спорред мен животът си знае работата и отваря подходящите врати на детето като възможности, пък ние правим вторична преценка. Трябва да правиш и сметка, че с напредваннето на детето има големи допълнителни разходи от всяка гледна точка. Първи клас е много важен етап за детето и аз лично не одобряявам родителските мераци на юруш да запишат първокласника на език, спорт и прочие. Детето още не може да се осъзнае на кой свят е, да не говорим да може да издържи на стреса всичко да му е ново!

С моите не съм имала такива дилеми. Те сами си казват какво искат, а ние с баща им преценяваме дали можем да го осигурим като средства, време и организация. По  едно време, когато бяха първи-втори клас ходеха на толкова много неща, че в един момент поставихме условието да си изберат по две. Ама това беше само в този момент. Следващата година поискаха да ходят на езиков курс, защото в училище имаше голямо текучество на учители и децата много се изнервиха, ние също, та станаха  по три неща. А после и в училище записаха по един СИП и съвсем цъфнахме (добре че поне за СИП-овете не се разкарваме допълнително). и сега се оказва, че всяко дете си бута по четири неща, добре че на половината са заедно, та минаваме с едно водене и прибиране! На моменти не зная как издържат, все ги питам дали искат да проодължават така, все им казвам, че ако им е много, могат да отрежат някое, обаче те си продължават. вече имат по 4-5 години "стаж" за повечето неща.

Той иска на всичко, което е свързано с музика и танци.
Иска и да свири на инструменти различни.

Но за здравето му е важно да спортува.А тъй като е динамичен ,много бърз и много смел ще му бъде лесно.Не като мен, навремето дето ходех на волейбол и баскетбол само заради приятелките си.

Все пак- колко трябва да са допълнителните занимания, т.е. колко максимално, за да не "изяждат" времето за учене, когато тръгне на училище и за свободни игри.Защото каквото и удоволствие да са заниманията, все пак ще има нужда и от достатъчно свободно време за игра .

И ако трябва да се избира, напр. за да се стигне до две занимания, на какъв принцип трябва да избера какво да отпадне?

Ама,  то точно зависи от детето. Ти го виждаш, че е активно, ама как ще го накараш да тренира, колкото и на теб да ти се струва полезно? Според моя мироглед и  опит, идеята на извънкласните занимания е да са според интереса и желанието на детето, да са му за удоволствие и отмора,  като хоби. Не търся полезност за бъдещето, нито престижност.
Зависи и какви са заниманията. Свиренето на инструмент иска време за упражнения вкъщи, което означава най-малко да свири преди урок, ако не всеки ден. Ако ходи И на език, пак ще има домашно.

Според мен за дете в предучилищна е оптимално да са едно или две занимания (ако сметнеш, че са по два пъти в седмицата, ето ти го всеки ден на нещо). А като порасне и влезе в училищната рутина и се види, че се справя да движи вече започнатите и ученето, то не пречи и нещо друго да започне. Но дебело подчертавам - завииси от детето. Както се казва, можеш да заведеш коня до извора, но не можеш да го накараш да пие. Можеш да му предложиш да свири на нещо и да плува. Ако реши да ходи на танцова, спорт май не му трябва, че там достатъчно енергия изразходват. ако аз бях на твое място, вероятно щях първо да говоря  с него за танцовата, да го запииша да продължи в същия или в друг танцов състав.

Да, зависи от самото дете
Ако иска и му харесва, давай  
Но мисля че прекалените амбиции ще доведат до претоварване и от многото неща в един момент да не блокира и да откаже всичко.

Все едно себе си виждам преди няколко години  Стига ти да имаш време и сили, води го където иска и на каквото прецениш, че е добре. Няма да се претовари, но за теб не гарантирам Сегашните деца обикновено не могат да излизат да играят свободно навън, а в къщи висят все пред компа, така че по-добре такива организирани занимания. Ако живеех в малък и спокоен град обаче, щях да оставям детето си на тази възраст основно да играе

Отдъхнах си като почна училището, сега остана само каратето (2 пъти седмично) като занимание и ходи, само защото държи на това. През лятото го водих и на плуване, искаше и футбол, но се разбрахме да поизчака и сега вече не иска. На училище е до 2 и определено е изморен след това.

Между другото, моите са в нарочно в класове, които са без "екстри" като разширено изучаване на език или нещо друго. Това облекчаваше много положението, защото детето си тръгваше на обяд, имаше време да се нахрани и да приключи с всичко "по светло". Но откакто започнаха да записват СИП, започнаха да се свършват доста късно.

Като се замисля, с моите щерки сме свеждали извънкласните занимания до 2. Отделно е било плуването, но то беше на 5 минути от нас и целта беше не да тренират, а да се научат и да спортуват.
Иначе народните танци също са почти спорт.
Важно е обаче за какво синът ти има желание. На всичко на което са ходили щерките - сами са си искали. И щом ми се е струвало възможно - записвам. Като станаха ученички имах изискване - заниманието да не пречи на ученето. Ако има детето наистина желание за това занимание , това действа стимулиращо и за ученето.

Миналата година тръгна с огромно желание на народни танци.Аз дори не познавах госпожата по танци, веднъж като го прибирах от ДГ той се отскубна от мен и влезе в една странична стая с въпроса/ към някаква др. госпожа, не учителка/ защо днес нямало танци и дали следващия ден ще има.Тъй като е много музикален/ и госпожите го казват/ и има желание да свири на няколко инструмента/ тая няма да я бъде, естествено!/ трябва да избера кога и какво.

В градината има народни танци и състезателни.Избрах народните по малко странични причини.Доста нисичък и дребничък е и едва ли ще си намери подходяща партньорка в състезателните танци.И без това често отнася разни подхвърляния на тема ръст и тегло, а вече започва да осъзнава някои неща, не ми се иска да се комплексира.

Веднъж в един ресторант много държеше да пее, дадоха му микрофона и изпя "Хубава си моя горо"всички бяха изумени.Не помня имаше ли 4 год.

Но за спорта съм неумолима, това е най-доброто, което може да направи за здравето си.Той и сега си спортува по детски , енергичен е, движението му харесва

Но като сумирам това, онова, пак става много.
Тези занимания си мисля, че ще определят по-скоро бъдещите му хобита, които ще са някаква опорна точка, дори някакъв вид смислено разтоварване в трудни моменти,нямам амбиция да става кой знае какъв.

Но като го запиша на това, което иска остават на по-заден план езиците, а сега всички са се юрнали от 4-5г. да учат езици.Изкушавам се да го понауча на английски, но се притеснявам да не му създам някакъв погрешен методолически модел на заучаване.

В градината от групата му само пет деца са на народни танци и 19 на английски.

И какво в действителност научават децата с тези ранни курсове по езици? Всичко, което са научили до седми клас, в една нормална езикова гимназия децата го научават за един срок! Ако не беше проблемът с учителите в училище, хич нямаше да ги записвам на курс. За да има смисъл от учене на език в детска възраст или трябва да им наема гувернандка нейтив спикър, или да поживеят в чужбина няколко години. Другото е ала-бала.

С това съм абсолютно съгласна, видяла съм го с очите си, изпитала съм го.
Затова не се изкушавам от езиците, а просто ги споменавам.Но е факт, че огромният брой деца учат езици в ДГ , а на мен никак не ми се вярва, че това е искреното им желание.

Както и да е, засега ще останат танците, но кога спорт и кога музикален инструмент се чудя.И дали в един момент и трите групи занимания няма да са му прекалено много

Говорете с детето, нека да си помисли какво иска и след време да ви каже! Само времето ще покаже дали ще му е много или малко.