Благодаря ти,Какче!Тези примери са доказателството,че когато човек има воля за живот няма нищо невъзможно.Когато силно искаш нещо трябва и да действаш за да го постигнеш.
- Публикувана: 12 авг. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2010, 22:47 ч.
Ползите от позитивното мислене и благодарността за това, което имаме
Ако не беше позитивното мислене в един от най-тежките моменти, щях да свърша в специализирано психиатрично заведение (да не кажа лудница).
Просто имах чувството, че тези беди нямаха край, безконечни и повече, отколкото можех да понеса. За един млад човек това може да бъде доста опустошително.
И в един момент-чудото за мен се случи, но не и без мое участие, не и без сядане на дупето и ровене в нета, намиране на правилните методи, промяна в начина на хранене, на живот...
Но най-важната промяна беше промяната в мисленето, в емоционалното състояние, в смяната на средата. След едно магично пътуване в чужбина, където за няколко дни се почувствах по-жива от всякога, си дадох сметка, че съм тук и сега, че мога да си позволя да мечтая, да искам, да се усмихвам...И да-тогава ми помогна и една книга с много позитивизъм и истина в нея, от т.нар. езотерична литература.
Но, давам си сметка, много хора не могат да си позволят този лукс, защото са имали по-неблагоприятна съдба от мен, за което имат моето най-дълбоко съчувствие, но и странна (някои биха я нарекли извратена) благодарност, че аз извлякох своите уроци по този начин, а не по-тежък и непоносим.
Просто имах чувството, че тези беди нямаха край, безконечни и повече, отколкото можех да понеса. За един млад човек това може да бъде доста опустошително.
И в един момент-чудото за мен се случи, но не и без мое участие, не и без сядане на дупето и ровене в нета, намиране на правилните методи, промяна в начина на хранене, на живот...
Но най-важната промяна беше промяната в мисленето, в емоционалното състояние, в смяната на средата. След едно магично пътуване в чужбина, където за няколко дни се почувствах по-жива от всякога, си дадох сметка, че съм тук и сега, че мога да си позволя да мечтая, да искам, да се усмихвам...И да-тогава ми помогна и една книга с много позитивизъм и истина в нея, от т.нар. езотерична литература.
Но, давам си сметка, много хора не могат да си позволят този лукс, защото са имали по-неблагоприятна съдба от мен, за което имат моето най-дълбоко съчувствие, но и странна (някои биха я нарекли извратена) благодарност, че аз извлякох своите уроци по този начин, а не по-тежък и непоносим.
Начинът ни на мислене (или по друг начин казано - мирогледът ни ) определят нашия живот.От това дали сме реалисти, песимисти или опримисти зависи какво ни се случва.Факт е, че на хората, които са оптимисти се случват постоянно хубави неща, за разлика от песимистите.Причината- оптимистите мислят ПОЗИТИВНО.Това ги кара да виждат само хубавите неща,а да загърбват лошите. Освен това има и много теории за силата на подсъзнанието и мисълта (като гнигата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко"), според които ,чрез нашите мисли изпращаме енергия и така променяме обстоятелствата.Дали са верни или не - не мога да кажа със сигурност,но знам ,че когато аз лично мисля позитивно,то ми се случват добри неща 
А не е ли обратното?
Ако всичко си е наред, няма повод да си черноглед.
Ако ти се случват все лоши неща ,колкото и ведро да си гледал на живота, почваш да мислиш негативно.
Някак си всичко като на книга изглежда добре, но философията е като статистиката: в 90% от случаите има резултат, ама какво те грее ако си от останалите 10?
Ако всичко си е наред, няма повод да си черноглед.
Ако ти се случват все лоши неща ,колкото и ведро да си гледал на живота, почваш да мислиш негативно.
Някак си всичко като на книга изглежда добре, но философията е като статистиката: в 90% от случаите има резултат, ама какво те грее ако си от останалите 10?
Наистина ако в един момент почват да ти се случват лоши неща ти започваш да им обръщаш повече внимание.Да, съгласна съм с твърдението ,че може да станеш от опримист - песимист.НО като цяло черногледството и позитивизмът са начин на мислене и не са дотолкова свързани със случващото се.Те са заложени.Ще дам пример,за да стане по-ясно. Имам две приятелки - сестри. Живеят заедно,постоянно са заедно, случват им се почти едни и същи неща.Но на една и съща случка едната сестра гледа положително ( не отдава голям смисъл или гледа с насмешка),а другата я приема много навътре.Те са пълни противоположности-едната е оптимист,а другата песимист.И начинът им на мислене в случая не е свързан с живота им,защото той е почти еднакъв. Опитвах се да кажа,че е възможно на един човек всичко да му е наред,но той просто да е черноглед, и обратното е в сила - да има проблеми ,но въпреки всичко да мисли позитивно
Аз не се успокоявам с нещастието на другите,просто техните трудности ми показват за нещата от моя живот за които трябва да благодаря.
Скоро гледах по телевизията за инвалиди които играят баскетбол.Възхищавам се на хора с физически недъзи които водят пълноценен живот.Те живеят,работят и се забавляват така както недъга им позволява.Такива хора ми дават стимул да не се оплаквам и да не се жалвам от мой те неуспехи и провали,а да благодаря и да продължавам да опитвам.
Скоро гледах по телевизията за инвалиди които играят баскетбол.Възхищавам се на хора с физически недъзи които водят пълноценен живот.Те живеят,работят и се забавляват така както недъга им позволява.Такива хора ми дават стимул да не се оплаквам и да не се жалвам от мой те неуспехи и провали,а да благодаря и да продължавам да опитвам.
Цитат
когато се сблъсках с дечица с тежко детска церебрална парализа и аутизъм, които никога няма да се излекуват напълно и осъзнах колко много имам, а как не съм си давала сметка за това
Начинът ни на мислене (или по друг начин казано - мирогледът ни ) определят нашия живот.От това дали сме реалисти, песимисти или опримисти зависи какво ни се случва.Факт е, че на хората, които са оптимисти се случват постоянно хубави неща, за разлика от песимистите.Причината- оптимистите мислят ПОЗИТИВНО.Това ги кара да виждат само хубавите неща,а да загърбват лошите. Освен това има и много теории за силата на подсъзнанието и мисълта (като гнигата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко"), според които ,чрез нашите мисли изпращаме енергия и така променяме обстоятелствата.Дали са верни или не - не мога да кажа със сигурност,но знам ,че когато аз лично мисля позитивно,то ми се случват добри неща
Вярно е, така е, и аз се запалих по такава литература от около 2 години и наистина помага. Промених изцяло мирогледа си след тежката катастрофа, която преживях, която ме накара да осъзная, че работата не е всичко. Бях се превърнала в роботизирана машина, абсолютен работохолик, докато не стана това, за да промени светогледа ми. След няколко месеца се сблъсках с дечицата в една институция, което ме потресе - една част от тях бяха с аутизъм, други с ДЦП, трети със зрителни проблеми - когато ги видях, една бучка в гърлото ми застана, а когато чух напълно невзрящи девойки да пеят с ангелски глас, се разплаках. Всеки човек има в живота си повратни точки, моите до момента бяха тези две. И оттогава промених коренно живота - започнах да ходя на йога, да чета такава литература, да съм по-смирена и по-благодарна за това, което имам. И не се утешавам с тези които са по-зле от мен, а взимам поука от тях, от тяхното желание и борба за живот, които са заразителни
Браво, похвално, овации.
Благодарим за хубавите думи, всичко е прекрасно. Само едно лошо нещо виждам на позитивните мисли. Малко трудно е да си ги наложиш насила. Дето се вика, трябва по-скоро да чувстваш нещата така, отколкото да имаш някакви разумни аргументи като този например, че вчера си преял с пача, а някъде по света дечицата умират от глад и видиш ли, заради това имаш всички поводи да погрухваш в мажорна тоналност, в пълна хармония с розовата си аура. Но така е то, какво ти разбира свиня от кладенчова вода?!
Благодарим за хубавите думи, всичко е прекрасно. Само едно лошо нещо виждам на позитивните мисли. Малко трудно е да си ги наложиш насила. Дето се вика, трябва по-скоро да чувстваш нещата така, отколкото да имаш някакви разумни аргументи като този например, че вчера си преял с пача, а някъде по света дечицата умират от глад и видиш ли, заради това имаш всички поводи да погрухваш в мажорна тоналност, в пълна хармония с розовата си аура. Но така е то, какво ти разбира свиня от кладенчова вода?!
Винаги мисля позитивно и да благодарна съм за това което имам.За момента живота ми се нарежда идеално(пу-пу-пу)
И аз така
Чувствам го така, чувствам се по-добре като мисля позитивно.
Цитат
когато се сблъсках с дечица с тежко детска церебрална парализа и аутизъм, които никога няма да се излекуват напълно и осъзнах колко много имам, а как не съм си давала сметка за това
За мен такова изказване е грубо.
Защо да е грубо. Човек следва да е благодарен не само за хубавото, което има; но и за лошото, което няма- нали?
Препоръчани теми
X
Реклама