Отговори
# 15
  • Мнения: 763
Позитивно ли е да се успокоява човек с чуждо нещастие или с някакви превратности? Предпочитам друг вид позитивност. Не се заяждам.
Понеже патетиката в темата ми идва леко в повече, тази реплика ми е много по-интересна за размисъл. И друг път съм го казвала- много е лесно да си добър, когато пред теб има човек в затруднение. Един бърз благороден жест ти дава чувството за недосегаемост и величие, а пък благодарността в очите на закъсалия ти лъска егото до степен на богоизбран. Аз поне не познавам човек, който е имал проблеми и не е срещнал правилният човек, който да му помогне. За сметка на това познавам много хора, които в щастието си са били сами, защото няма кой да се усмихне искрено за тях. Помагайки на приятелите в затруднение, волно или неволно изпитваме задоволство, че този сценарий се разиграва извън нашата къща. А когато нещо не ни касае пряко, ставаме много дащни.....
Лошо няма, ама не е нужно да го драматизираме толкова, та чак и да го обличаме в благородни дрешки....Същото важи и за цялото отношение към живота - много е лесно да се умиляваме и да благодарим за късмета и привилегията да живеем в добри условия на  фона  на подутите негърски тумбачета ...Когато някой се почувства щастлив за привилегията да живее в своята си къщичка на фона на здравото и задружно богато семейство от държава с висок стандарат, тогава лично бих поздравила човека, за доброто му сърце и позитивизъм...  Peace
 

# 16
  • Мнения: 2 448


Цитат
когато се сблъсках с дечица с тежко детска церебрална парализа и аутизъм, които никога няма да се излекуват напълно и осъзнах колко много имам, а как не съм си давала сметка за това

За мен такова изказване е грубо.

Много грубо, да. Напомни ми за една потребителка преди време, която се гордееше, че е родила здрави деца.

Сега е момента да кажат как майките на тези болни деца да мислят позитивно и да са щастливи.

# 17
  • В градината...
  • Мнения: 15 932
Според изследвания българите са едни от най-недоволните и мърморещи хора.
Сигурно ви се е случвало, след като прекарате някоя болест или много силно ви е боляло нещо, или сте имали здравословна криза - след като премине, с какви очи гледате на света? Радвате се на най-дребните неща, на това, че сте здрави, че нищо не ви боли, на това, че като вървите, сякаш летите? Чувала съм истории за хора болни от рак, на които болестта променя мирогледа и как започват да се усещат щастливи - щастливи от това, че живеят и дишат, че има слънце, приятели и близки...
Уви, след като усетим нещо изгубено, тогава умеем да сме щастливи.

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Бялото е бяло на фона на черното, и обратно. Най-добре оценяваме нещо, като го съпоставяме с неговата липса. И не става дума да се чувстваме стабилни, понеже проблемът е засегнал някой друг-а понеже нас ни е подминал. Това е съвсем естествено и няма нищо лошо.

# 19
  • Мнения: 2 456
Здравейте...
Като се замисля, мен чуждото нещастие никога не ме е карало да се чувствам по-добре. Никога не съм си казвала " добре, че не се случва на мен", защото никога не знаеш как ще ти се завърти живота.
Истината е, че хората не се замисляме за това, което имаме, а искаме още и още...
Преди 3 месеца преживях спонтанен аборт, на рождения си ден. В този момент като че ли нищо друго нямаше значение, светът ти се срива и разбираш, че ти си толкова нищожен и беззащитен и нищо не зависи от теб. В този момент не само пренаредих приоритетите си, а и разбрах кои са истинските ми приятели. Срещнах хора, които казваха : добре, че не съм аз, срещнах други, за които това беше нещо нормално и продължаваха да изтъкват своите проблеми (например как им се е счупила колата, нямат пари или са ги глобили в работата), но за хубаво или за лошо имаше и такива, които страдаха наравно с мен. Като върна времето назад, аз вместо да се радвах, затова че съм бременна аз мислех за изпити, за сесия, как да отида, как да съчетая нещата и да свърша всичко.
Не обвинявам съдбата, от тогава мисля по различен начин. Всяка сутрин се събуждам с усмивка и се радвам, че имам мъж до себе си, който иска аз да съм майка на децата му, всяка сутрин благодаря на Бог, че въпреки лошия край нещата ми се случиха по възможно най-безобидния начин. Радвам, се че имам приятели и семейството ми е живо и здраво и знам, че и те ме обичат.
Явно хората така сме устроени, да се сравняваме, мерим и според това, което виждаме да се чувстваме по определен начин.
 Аз не си казвам " има по-лошо", казвам си "това е хубаво..." и се радвам на нещата, които имам, а не на несгодите, които нямам....
Simple Smile

# 20
  • Мнения: 8 858
Здравейте скъпи мами,

Днес се събудих с една хубава мисъл и реших да я споделя с Вас.
Напоследък доста често попадам на негативни коментари, песимистично отношение, критика, мрънкане и оплакване от държава, мъже, заплати, работодатели, кредити, здравни, социални осигуровки, майчински и т.н. Нямам нищо против това, че се споделят проблемите, това помага да им олекне и да получат ценни съвети и препоръки. Но знаете ли, ще ми се да виждам повече усмихнати, щастливи, оптимистични и позитивно настроени хора в България, да започнем да споделяме повече и за хубавите неща, които ни се случват, някое постижение, малък жест, малка победа, разтърсваща любов, споделено щастие, преборена болест и др.  
Аз също имам своите проблеми като всеки друг човек, обикновените неща - някоя друга болест, от време на време проблеми с мъжа, и аз понякога мрънкам и псувам управляващите и държавата като цяло, здравната, социална система и всичките проблеми и неразбории в страната ни, но осъзнах, че от мрънкане и недоволство, няма полза, нито държавата ще се оправи, нито моите лични проблеми ...  Осъзнах две неща: едното е, че имам избор, ако не ми харесва тук, винаги мога да емигрирам, а второто е да се радвам и на малкото, което имам и да съм благодарна за него, защото за някои хора, това е всичко. Ключът към щастието е в това да се радваш на малките и простички неща в живота. Напоследък, когато стана сутрин, благодаря на господ, че съм жива и здрава и имам прекрасно семейство, което ме обича и подкрепя, понякога не оценяваме това, което имаме, има хора, които никога няма да водят пълноценен живот, поради хронична болест или сериозно генетично заболяване. Благодаря също, че живея в красива, мирна и най-вече свободна държава. Замислих се за всички онези жени, които нямат свободата да изповядват религията, която пожелаят, нямат свободата да избират къде и какво да учат,  и дали изобщо да учат, нямат свободата да избират партийната си принадлежност, нямат свободата да избират дали да работят или да се грижат за домакинството, замислих се за всички онези жени в арабския свят, които ходят забулени и които стават буквално собственост и робини на мъжете си и нямат право на глас, замислих се за жените в Африка, които също нямат голям избор, освен да раждат много деца и да тънат в мизерия и бедност, и отново благодарих на господ, че съм родена в България - бедна и хаотична, но богата на история и най-вече свободна Simple Smile

Рядко се случва някоя тема да ме ядоса до степен да седна да пиша в нея,за да опровергавам нечии безмислици. Глупостите тук обаче ми идват в повече #Cussing out
Кой ,бе принцесо, ти каза на тебе,че хората с генетични и хронични заболявания не водят пълноценен живот? Колко такива хора познаваш?
Няма да коментирам и изхвърляния от рода: благодаря на Бог, че съм здрава и съм родила здрави деца и бла-бла.....кой ви каза, че е вечна истина? Или мислите, че всеки болен се ражда такъв?....оххх, глупостта не ходи по гората, ами по хората.... hahaha

Последна редакция: пт, 17 сеп 2010, 11:02 от unadaptable

# 21
  • Мнения: 73
Не може да се споделят хубави неща- възприема се като самохвалство и предизвиква злоба и завист. Laughing

Както виждам даже факта че си доволна че си здрава и имаш здрави деца предизвиква негодование у някои.

# 22
  • Мнения: 6
Не може да се споделят хубави неща
Ам чи как ще се споделят хубави неща- това си е ДиС, място за оплаквания, не за хвалби Laughing

Я пусни една позитивна тема, да видим ще се пише ли в нея. Няма ли интрижка- забрави, как ще убиваме времето иначе

Както казват журналистите- "Добрата новина е лошата новина"

# 23
  • Мнения: 8 999
Хм, ходила съм къде ли не по света /само в Северна Америка не съм била/ и винаги, когато съм чужбина си викам: "Ц, ц, ц! Брей, мааму стара! Как подредено си живеят хората!". Пък после, като се замисля, май никъде в чужбинско не бих могла да имам този стандарт на живот. Не че сме цъфнали и вързали с мъжа ми тук, не че сме затънали в благополучие, не че не газим софийските лайна и не се препъваме по разбитите тротоари, ама къде навън можем да си позволим двумесечни ваканции? Това е най-голямото ни богатство - свободното време. Ако мъжът ми работеше по своята специалност извън България, щеше да е роб. Тук може да си позволи да забегне за почти цялото лято. Това е едно от нещата, които ме правят щастлива. А има и още много, много други. Да не споменавам интересните и приятни хора, които са наши семейни приятели. За децата е излишно да говоря.

# 24
  • Мнения: 2 457
Не може да се споделят хубави неща- възприема се като самохвалство и предизвиква злоба и завист. Laughing

Както виждам даже факта че си доволна че си здрава и имаш здрави деца предизвиква негодование у някои.
Подсещаш ме за нещо -тук някъде преди време, някой (не си спомням ника) ми беше написал нещо от сорта: "Прави ми  впечатление (или набива ми се на очи), че постоянно изтъкваш колко си хубава, колко богат и красив мъж имаш  - надявам се да се шегуваш "  Shocked Thinking
Ми съжалявам.., ама не се шегувам Blush

# 25
  • Мнения: 431
Подсещаш ме за нещо -тук някъде преди време, някой (не си спомням ника) ми беше написал нещо от сорта: "Прави ми  впечатление (или набива ми се на очи), че постоянно изтъкваш колко си хубава, колко богат и красив мъж имаш  - надявам се да се шегуваш "  Shocked Thinking
Ми съжалявам.., ама не се шегувам Blush

Снимка на двама ви и банково извлечение... дотогава... Mr. Green

# 26
  • Мнения: 73
Не може да се споделят хубави неща- възприема се като самохвалство и предизвиква злоба и завист. Laughing

Както виждам даже факта че си доволна че си здрава и имаш здрави деца предизвиква негодование у някои.
Подсещаш ме за нещо -тук някъде преди време, някой (не си спомням ника) ми беше написал нещо от сорта: "Прави ми  впечатление (или набива ми се на очи), че постоянно изтъкваш колко си хубава, колко богат и красив мъж имаш  - надявам се да се шегуваш "  Shocked Thinking
Ми съжалявам.., ама не се шегувам Blush

 Laughing Нямаш право такива неща да казваш бе! Нито да хвалиш своето, нито да критикуваш чуждо. Laughing Грозно- не грозно, на чуждото ще викаш хубаво, а своето ще плюеш. Laughing Така е прието в българското общество.

# 27
  • Мнения: 25 848

 Laughing Нямаш право такива неща да казваш бе! Нито да хвалиш своето, нито да критикуваш чуждо. Laughing Грозно- не грозно, на чуждото ще викаш хубаво, а своето ще плюеш. Laughing Така е прието в българското общество.


Естествено! В противен случай ще има "Олеле, пак ми направиха магия!" и "Кажете къде развалят магии, че ми е спешно".  Mr. Green
Да не се навираш в очите на завистниците - основно средство за оцеляване на българина.  Laughing

# 28
  • Мнения: 1 843





Да не се навираш в очите на завистниците - основно средство за оцеляване на българина.  Laughing
И какво?Да се правим на нещастни само за да не ни завиждат!Ми като им е толкова умствения багаж,да завиждат тяхна си работа.Аз гледам на това което имам и съм благодарна за него,не мрънкам и оплаквам за това което нямам.Винаги съм се чудела на хора които завиждат.Защо вместо да го правят не се замислят как аджеба този успелия,доволния и щастливия го прави и не се помъчат да открият онази малка,но ценна разлика между тях.В случай,че всеки е намери за себе си ще има по-малко оплаквачи и повече щастливи.

# 29
  • Мнения: 3 375
Сори, ама не схващам нещо - темата не е ли затова, че трябва да мислим позитивно и да виждаме живота от хубавата му страна, а не нон стоп да мрънкаме? И не е ли важно да оценяваме , това което имаме на момента , а не когато го изгубим? Аз така разбрах. И не мога да разбера защо някой веднага започват да плюят.

Общи условия

Активация на акаунт