Здравейте скъпи мами,
Днес се събудих с една хубава мисъл и реших да я споделя с Вас.
Напоследък доста често попадам на негативни коментари, песимистично отношение, критика, мрънкане и оплакване от държава, мъже, заплати, работодатели, кредити, здравни, социални осигуровки, майчински и т.н. Нямам нищо против това, че се споделят проблемите, това помага да им олекне и да получат ценни съвети и препоръки. Но знаете ли, ще ми се да виждам повече усмихнати, щастливи, оптимистични и позитивно настроени хора в България, да започнем да споделяме повече и за хубавите неща, които ни се случват, някое постижение, малък жест, малка победа, разтърсваща любов, споделено щастие, преборена болест и др.
Аз също имам своите проблеми като всеки друг човек, обикновените неща - някоя друга болест, от време на време проблеми с мъжа, и аз понякога мрънкам и псувам управляващите и държавата като цяло, здравната, социална система и всичките проблеми и неразбории в страната ни, но осъзнах, че от мрънкане и недоволство, няма полза, нито държавата ще се оправи, нито моите лични проблеми ... Осъзнах две неща: едното е, че имам избор, ако не ми харесва тук, винаги мога да емигрирам, а второто е да се радвам и на малкото, което имам и да съм благодарна за него, защото за някои хора, това е всичко. Ключът към щастието е в това да се радваш на малките и простички неща в живота. Напоследък, когато стана сутрин, благодаря на господ, че съм жива и здрава и имам прекрасно семейство, което ме обича и подкрепя, понякога не оценяваме това, което имаме, има хора, които никога няма да водят пълноценен живот, поради хронична болест или сериозно генетично заболяване. Благодаря също, че живея в красива, мирна и най-вече свободна държава. Замислих се за всички онези жени, които нямат свободата да изповядват религията, която пожелаят, нямат свободата да избират къде и какво да учат, и дали изобщо да учат, нямат свободата да избират партийната си принадлежност, нямат свободата да избират дали да работят или да се грижат за домакинството, замислих се за всички онези жени в арабския свят, които ходят забулени и които стават буквално собственост и робини на мъжете си и нямат право на глас, замислих се за жените в Африка, които също нямат голям избор, освен да раждат много деца и да тънат в мизерия и бедност, и отново благодарих на господ, че съм родена в България - бедна и хаотична, но богата на история и най-вече свободна
Днес се събудих с една хубава мисъл и реших да я споделя с Вас.
Напоследък доста често попадам на негативни коментари, песимистично отношение, критика, мрънкане и оплакване от държава, мъже, заплати, работодатели, кредити, здравни, социални осигуровки, майчински и т.н. Нямам нищо против това, че се споделят проблемите, това помага да им олекне и да получат ценни съвети и препоръки. Но знаете ли, ще ми се да виждам повече усмихнати, щастливи, оптимистични и позитивно настроени хора в България, да започнем да споделяме повече и за хубавите неща, които ни се случват, някое постижение, малък жест, малка победа, разтърсваща любов, споделено щастие, преборена болест и др.
Аз също имам своите проблеми като всеки друг човек, обикновените неща - някоя друга болест, от време на време проблеми с мъжа, и аз понякога мрънкам и псувам управляващите и държавата като цяло, здравната, социална система и всичките проблеми и неразбории в страната ни, но осъзнах, че от мрънкане и недоволство, няма полза, нито държавата ще се оправи, нито моите лични проблеми ... Осъзнах две неща: едното е, че имам избор, ако не ми харесва тук, винаги мога да емигрирам, а второто е да се радвам и на малкото, което имам и да съм благодарна за него, защото за някои хора, това е всичко. Ключът към щастието е в това да се радваш на малките и простички неща в живота. Напоследък, когато стана сутрин, благодаря на господ, че съм жива и здрава и имам прекрасно семейство, което ме обича и подкрепя, понякога не оценяваме това, което имаме, има хора, които никога няма да водят пълноценен живот, поради хронична болест или сериозно генетично заболяване. Благодаря също, че живея в красива, мирна и най-вече свободна държава. Замислих се за всички онези жени, които нямат свободата да изповядват религията, която пожелаят, нямат свободата да избират къде и какво да учат, и дали изобщо да учат, нямат свободата да избират партийната си принадлежност, нямат свободата да избират дали да работят или да се грижат за домакинството, замислих се за всички онези жени в арабския свят, които ходят забулени и които стават буквално собственост и робини на мъжете си и нямат право на глас, замислих се за жените в Африка, които също нямат голям избор, освен да раждат много деца и да тънат в мизерия и бедност, и отново благодарих на господ, че съм родена в България - бедна и хаотична, но богата на история и най-вече свободна
