Какво е "разглезено дете"?

По скалата на Гос`жа Мафани моето дете /на три години/ е  разглезено, илюстрирано с контретни примери:
- не може да чака - В магазина застава срещу витрината с колбасите и крещи "Искам кренвирш" докато не го получи , взима го в ръка и ръфа. Пояснения - думата кремвирш я научи от една книжка, веднъж му показах в действителност в същия магазин какво  представлява кренвирша, поиска да му купя и оттам се отпочна. Дъвки, близалки и бисквити не купуваме обаче.
- не може да приеме отказ - Отказът например "Няма да ти дам играчка, защото ще ядеш, а по време на хранене не се играе" или "Няма да завием на дясно и да отидем в парка, защото трябва да отидем на пазар" е съпроводен със самонараняване - обикновенно сериозно удряне на глава в под, стена, шкаф, врата на кола или метална кола.  Знае какво значи "Мама днес няма парички да ти купи това", но последния път го влачих по тротоара пред детския магазин и събрах погледите на минувачите.
- не приема/зачита желанията на околните - Понякога имам чувството, че му прави кеф даже. Пример - едната ни кола е само с две врати. Когато се возим на задната седалка, при отваряне трябва аз първо да слезна, а след това той. Но не - предпочита да ме прегази като танк /особено ако отиваме на място, на което иска да отиде/ и дяволито поглежда и тогава аз да излеза. Тази ситуация все още я отработваме.
- не се разбира нито от добро, нито от лошо - Аз на такива дни им казвам "Включил е на задна". Ако под "лошо" се разбира умерен пердах - шляпване по ръка или дупе, наказване да стои 3 минутки в ъгъла зад вратата или да си почисти разлетия сок по пода - да , практикувам такива "техники".
- не знае само какво иска - ситуация "Не искаш". Всичко е "не искаш". Диалог при поредност на въпросите и отговорите  от 1-5:1. Искаш  ли разходка? - Не искаш разходка. 2. Искаш ли филмче? - Не искаш филмче.3. Искаш ли топки /детски клуб/ - Не искаш топки. 4. Искаш ли батут /имаме собствен/ - Не искаш бутут.5. Искаш ли да рисуваме - Не иска рисува. И точно след половин час вече си е преподредил приоритетите и иска същите неща в същия порядък, но няма кой да му играе по свирката и му се обяснява, че вече е питан и че е пропуснал възможността. Не че това рефлектира върху ситуацията , защото  обикновено се приминава към предишният пункт  - "Включил на задна".
- вечно е недоволно проявява хиляди капризи държи се лигаво - липсата на коментар по тези пунктове ми дава светлинка в тунела, че не всичко още е загубено.

Ето, на. Разпнете ме. Една майка си призна, че детето й е разглезено.

Що пък ние да те разпъваме, поне още 10-15  на години има теб да те разпъва. Хвала , че някои си призна ,че детето му е глезено. А това , че нечие дете е разглезено от гушкане е теория на бабите по пейките.

За мен децата са разглезени, когато НЕ приемат  отказ и непременно искат да се изпълнят желанията им.
Когато не зачитат родителите си и нямат респект от учителите си  примерно.
Когато постоянно и навсякъде искат да са център на внимание и всичко да се върти около тях. Лигавят се.

Изцяло подкрепям  ласките и гушкането на децата, това даже си е задължително.
Не съм привърженик на спартански методи. Разбира се "златната среда" е препоръчителна, но трудно постижима.

значи и аз трябва да си призная, ако наистина тези са критериите за разглезено дете 
все се надявах това да е някакъв период, който ще отмине......не става нито с говорене и обясняване, нито с бой.....

сторм76, като сме тръгнали да си признаваме една по една - щерка ми покрива целия списък на Мафани напълно. Не мога да надскоча себе си, явно не мога да бъда твърда и не ставам за възпитател,  а и не винаги помага това. Важно е обаче, че и двамата намират приятел в мен.
Успокоителното е, че и аз съм го покривала като малка, но всичко се е оправило постепенно след 7 годишна възраст.

Съвсем точно. Понякога и едно от нещата е достатъчно.
Моето примерно е добро и състрадателно, умно дете, много добре знае какво иска и как да се държи- хеле пък като реши да прави добро впечатление, равен няма и чак ми казват -ама ти от това културно и разбрано дете ли се оплакваш  , или пък като ме няма - като с някой от роднините или в градитата - и си е идеалното дете, но при мен е пълен глезанчо- особено това с приемането на отказ. Знае ме, че не мога да му отказвам и ми се качва на главата.
Сега съм решила, то е от доста време, де, да променям нещата и да знае, че не значи не. И си мъча детето излишно, трябваше много по-рано да го направя.
А разглезени деца има страшно много. Ама много. И противно на схващанията, за мен това са нещастни деца. С още по-нещастни родители.

По стандартите на баба ми, която е учител с 40 години стаж - моето дете е изключително разглезено. И все ми казва "знам, че си обичаш много детето, но какво си мислиш, че ние не сме си обичали нашите ли?"... И е права. А това колко е разглезен го разбра като се нагледа на няколко от познатите и приятелчетата му, цъка, цъка, пък вика ами то нашето е цвете. И това е учител, който е обучавал деца години наред. Според мен ако преди разглезените деца бяха по-скоро изключение, сега другите са така. Но децата нищо не са виновни, разбира се.

Имам такъв пример около себе си - едно от децата на зълва ми. Непременно трябва да има всичко, което види у друго дете. Ако не й се отвори парашутът да си го присвои, се почват едни циркове, едни сръдни, едни изпълнения, придружени с удряне на майката и бабата. Същото е и за други неща - например на тортата ще има една фигурка, достатъчно голяма да се раздели между децата. То я иска само за себе си и като я разрежат, нямате представа какво се случва. Ответна реакция - подхилване и отминаване с лека ръка. В резултат на което изстъпленията стават все по-чести и по-нахални и аз се принудих да сведа контактите на моите с това дете до минимум. Или ако няма накъде - ги съветвам да се държат като него и да не му отстъпват за нищо. Не се мъча да възпитавам децата си, за да им се качват на главите такива като него.

И моите примери са такива, с големите деца и възрастните хора, при които може да се проследи развитието и да се направи извода за причините. Така е и със сина, изгонил майка си от жилището /лигавен от разведени родители, с нищо неотказано, майката сама си го признава, но толкова късно е проумяла грешките си, че връщане назад няма/, и с оня, дето заплашваше баща си, че като не му купи нещото ще открадне, и с мацката, дето вика тати по телефона в час по физическо да раздаде правди.
От прекомерно строго държание не стават толкова разлигавени децата и възрастните, колкото груби и на свой ред-безчовечни.
Скалата на Мафани си е наред, не важи за бебета, за деца е писана. И съм съгласна с Каспър, че дори едно от посочените признаци, но развито в голяма степен и редовно /това е от мен допълнение, т.к. в отделни случаи всеки човек проявява такива качества/, е индиция, че нещо във възпитанието куца. Колкото и на родителя на "златцето" да не му изнася. И на мен не ми изнася, но когато видя подобно нещо с децата си правя изводи в такива именно насоки. Поне не се самозалъгвам, не търся външни причини, периоди и т.н. Колкото по- често се случва и за по- дълго време, толкова е по- голям проблемът с възпитанието.

Дете, на което му липсва контрол. На което не се дават правила за държане. Защото родителят е този, който трябва да постави някакви граници.
Срещала съм таки деца и мога да ги опиша с една дума-непоносими. Идвало ми е да им забия по един шамар.
Макар, в случая, по-скоро, родителите да са за бой.

Не детето е виновно в случая, точно родителите са проблема. И аз съм срещала такива деца, но слава богу не са на мои познати. Децата, с които общува  дъщеря ми имат родителски контрол.

Гос`жа ви Мафани е притежателка на лекинко по-голямо от тригодишно дете + отгледала една племенница, в момента на 12 г. и контактуваща ежедневно с още две деца на тази възраст. Та гос`жа ви Мафани не визира изобщо тригодишните.

"Разглезеното дете" - разбрало смисъла и впрегнало в ефективност
израза "Тати носи , мама меси"....

 
да, това много точно описва моето
нооо ние сме взели много сериозен обрат в отношенията и няма да се откажем току така

За разглезването на децата са виновни родителите. Моите определено не са разглезени. Едната е на 10, другата - на почти 7. През тези 10 години е имало моменти, когато а-ха да отстъпя от "не"-то. Но винаги ми е идвало на ум, че при децата важи прецедентното право - щом веднъж на 100 пъти "не"-то е станало "да", то какво пречи това да се превърне в практика? По-лесно е било да се отстъпи - ще спрат да мрънкат, да натякват и т.н. Но всяко отстъпление бие както по моя авторитет като родител, така и по изградените вече правила.

Чакайте, бе, хора! Ние деца ли възпитаваме, или дресираме животни! Не-то винаги е не, когато се отнася до бебе, което иска да бръкне в контакта или 3-годишно дете, което иска да се пусне от ръката ти и да пресече улицата! Обаче не-то се размиваа и се обръща в да все повече с възрастта на детето. Така е вживота, нещата не са черно-бели, включително и отношенията ни с децата. Аз не съм на война с детето си, че да си доказвам твървостта на не-то или да-то! за мен е нормално децата да се научават да обръщат нашето не в да и обратно, иначе как ще се научат как да се справят и с другите хора? Не одобрявам праволинейното възпитание и отношения, това не е казарма.  Децата нее са малоумни, че да не разбират кога родителят е твърд и решеннието му не подлежи на промяна и кога има шанс да се стигне до някакво споразумение.