Какво е "разглезено дете"?

Пардон, мили дами, но горните прояви са присъщи на всяко дете. Или поне аз не съм виждала дете, което да не се държи доволно често по гореописания начин. 
(Аз бих добавила и много възрастни към списъка, ама при тях вече това е проблем.  )
Въпросът е в границите. Всяко дете ще помрънка, примерно, ако му се яде сладолед, но вие не давате, защото кашляло (ама, че глупава причина, ако питате младия човек  ).
Въпросът е дали ще помърмори, пък ще спре или ще започне да се търкаля по улицата и даже да ви налети на бой.

П.П. Доволно заявявам, че съм строг родител, нямам и не съм имала никога помощници в отглеждането на синовете си (за мен силен разглезващ фактор са бабите и други чужди хора - не поради любов, а по-скоро заради страха от родителите и че това все пак не е "тяхно дете".) Категорично не вярвам в т.нар. детски пуберитет. 

П.П.П. Няколко пъти съм давала примера с момченцето, което налагаше дядо си с все сила. С една голяма, метална, тежка кола. А старият човек казваше само:
- Недей така, дядо. Не е хубаво.
И още примери мога да дам.
Но децата си подредиха и изчистиха стаята и сега заслужават награда. 

Вкъщи така се лекуваме 

А в детския пубертет - най-точно мога да го опиша как една сутрин ставаш и някой ти е сменил детето с друго, след около година по същия начин се събуждаш и то пак е онова кротко и мило детенце от преди. А ти не си променяла нищо в начина си на възпитание ...

Абе, на моите пубертет не им разрешавам.  (Както на себе си депресия.  )

П.П.Виж, като станат на 12-13, може да подпиша молбата. А може би не. 
(Ако горното го прочете някой родител на тийнейджър, ще се смее дълго и горчиво.  Шегувам се, нали се разбира?  )

Напълно се схваща шегата. И да , на който са му минали децата през пубертет направо му е странно за какъв бебешки говорите. 
Не знам обаче колко майки съзнават, че възпитаването и правилата, които се спазват в един дом влияят почти непрекъснато в израстването. Дали съм била права или не - няма да споря., само изказвам мнението си, че режима и навиците на едно дете се създават според мен на практика от първият ден. Аз така съм разбирала нещата , така съм гледала моите и определено такова животно като бебешки пубертет не съм срещала. И не съжалявам, не ми е липсвал Има достатъчно материали вече и за храненето на поискване и за режима. Не смятам , че мога компетентно да споря по тези въпроси. Когато аз отглеждах децата си - хранене на поискване си беше направо ерес. Това на мен не ми е пречило - обратно може би това беше причината да смятам, че не се гледат толкова трудно 3 деца с малка разлика. Гъвкава съм била до толкова, че дете ако се събуди с 30 мин. по-рано - ще го нахраня, а няма да му пълня коремчето с вода и обратно - ако спи бих опитала да го събудя чак след час. Резултата от това беше, че децата ми бяха много близко до препоръчвания режим, освен .....третата. Тя се хранеше по много и още от 2-рия месец сама мина на някакъв режим от 4 хранения на ден, за ужас на педиатърката и за изключително облекчение за мен, тъй като просто си влезе в режима на каките. Прогнозите бяха, че ще и се разшири стомахчето, ама тя и до ден днешен е най-слабата. Същото важеше и за съня. Дали съм случила на деца или ние родителите имаме някаква заслуга - не знам. Знам обаче, че съм ги оставяла и да поплачат в креватчетата, щом са сухи, нахранени, гушнати, погалени, здрави и е време за сън. Знам и практики в които "майчиното сърце" не издържа на 5-10 минутния плач и детето е приспивано с часове месеци и години наред. За ужас на свободните режими ще спомена, че голямото ми кротко дете един ден - нахранено, преобуто, здраво, реве сякаш го колят. Наистина много, няма как да я оставиш да плаче, защото все ти се струва , че нещо и има. Аз я гушкам, галя, упокоявам. В един момент просто затворих с ръка клепачите и , и ....тя заспа. Дали е трябвало да я оставя и да я разнасям до припадък, дали детето ми най.добре е усещало има ли нужда от сън? Отговорете си вие. За мен детето е било преуморено и просто не се е сещало дори да си затвори очите.
 
Ето го пак заветния списък. Не мога да се съглася с изказването, че всяко дете се държи така.
- Определено има деца , които могат да чакат (разбира се времетраенето според възрастта)
- Много деца могат да приемат отказ
- да приема /зачита желанията на околните - намирам за изключително важно и показателно. Да, родители с изграден авторитет, гледащи детето си обгръщайки го с много любов и внимание, определено се радват на деца, които зачитат техните желания и чувства.
- Не разбира нито от добро , нито от лошо  И тук ли смяташ, че се включват много деца. Аз - не.
- не знае само какво иска . Щом не знае трябва да го насочим. Аз самата не винаги знам какво искам, но ако това е непрекъснато , а не понякога си е проблем.
- вечно е недоволно. Ужасно е това , не знам как бих се справила дори с едно вечно недоволно дете, пък камо ли три. Това е по-скоро вярно за пубертета.
- проявява хиляди капризи . Няма да коментирам, само ще вметна, че точно капризите биха могли понякога да се дължат не на лошо възпитание , а на моментно неразположение. Един родител би могъл да разпознае разликата, но не и страничен минувач.
- държи се лигаво - без коментар, кое за кой е лигаво и кое - не , е относително понятие.

Ииии, Човече, аз съм против сладоледа, но не защото е студен, а заради растителните мазнини в него. За мен сладоледа също е от боклуците и не трябва да се консумира често.

Тя не го консумира често, а когато е болна  всъщност рядко се сеща за такива неща, но пък достатъчно здравословно се храни, за да го получи, когато й се дояде 

Умнице, ами не, тези неща не са присъщи за всяко дете.
Ирен всъщност ме е заместила в обясненията.

Е, прочетох го!
Пак ще си говорим...явно са ти малки децата.

Децата, които не могат да чакат, малко са изчаквани в по-ранна възраст
Тези, които не могат да приемат отказ, вероятно никога не са са участвали в компромисно общуване
Децата, които не зачитат желанията на другите, не знаят вероятно какво е да зачитат техните
Тези дето не разбират нито от добро, нито от лошо, е възможно въобще да не познават тези категории
Ако не знае какво иска непрекъснато, най-вероятно последователно му е забранявано да изяви индивидуалност
Ако вечно е недоволно, сигурно вечно и от него са недоволни
и т.н и т.н
Вероятно
Не знам какво е разглезено дете, знам, че често децата, които имат най-неприемливо за околните поведение, най-малко са глезени /по начина, по който се разбира в темата глезене, демек близост, по-малко ограничения и пр./
За мен е притеснително децата на определена възраст да не отстояват желанията си от време на време, да не проявяват инат, да не са жизнерадостни . Също толкова озадачаващо както и  постепенно да не придобиват сговорчивост .

Защо приемате за меродавни думите ми?

Имам двама племенника на 12 и 13 години, за мен те са лигави деца, вече утвърдени като такива. Отговарят на описаното от мен.

О, Валери, много си в грешка.
Именно онези, на които твърде много им е давано, след време нито чакат, нито зачитат другите, нито са наясно какво искат, защото са свикнали да им се предлагат хиляди неща, а те само да казват "да" или "не".

Гос`жа Мафани ,  аз приемам, че такова дете би могло да се възприеме, че е с дразнещо поведение. Само, че не приемам причините, изброени от някои в темата, които евентуално са довели до това му състояние. И не съм съгласна, че е от глезене, по-скоро от обратното.

Всъщност или е от прекомерно глезене или от прекомерно строго държание спрямо детето.
Примерите пред мен са от първото.

Това да. Сигурно. Но трябва да си разясним "глезене", щото ако това е да си гушкаш детето, не приемам. Сигурна съм, че от гушкане децата не стават лоши.

О, някой писал ли е тук подобно нещо? 
Ако от прегръдки, целувки и мачкане децата се разглезват, то моите трябва да се разтичат.

Така е, да, попрочетох назад темата, никой не е писал подобно нещо. И iren5 ги гушкала преди да реват

Деца от гушкане и внимание не стават "лоши" и изобщо това определение закачено на дете не ми допада. Разглезени (не глезанчовци - има много любвеобилни дечица, които изобщо не са разглезени) според мен децата стават , когато или няма поставени правила и граници за поведението им или ако има уж поставени правила, но те не се спазват.Това го повтарям в разни теми сигурно за стотен път. А гушкала съм ги и просто така и защото плачат, защото са се наранили, защото са обидени и като по-големи защото са се чувствали нещастни и , и.....
И друг пример. Дете прави нещо неприемливо за родителите, в случая  майката - тя му се скарва, дори шляпва. Само след няколко дена в негово присъствие смеейки се го разказва на мен. Какво може да се очаква - ами случката да се повтори. Това е някакъв двоен стандарт, който не разбирам, не може хем да наказваш една постъпка, хем "гордо"и "весело" да я разказваш.Какво точно е било направило детето - не помня, а не това е важното в случая. Аз коментирам поведението на родителката , а не на детето.
Затова и по-нагоре съм писала - правилата в различни семейства са различни и аз не се наемам да твърдя, кое е по-правилно. Не съм сигурна дори, че има по-правилни и по-грешни правила, за мен е важно от тях да не се отстъпва и тогава резултатите са добри.Те се променят понякога в годините, но това е друго. Личното ми мнение, че добрите правила в едно семейство са съобразени с душения комфорт не само на детето, но и на родителите. Убедена съм, че  спокойните родители отглеждат по-спокойни деца. Може да ви прозвучи като ерес, но ще попитам гледате ли понякога "Разговарящият с кучета"? Без да сравнявам децата с кучета искам да направя аналогия - спокойствието, увереността и любовта е това което трябва като енергия да усещат децата от нас.