Всъшност точно това ми е въпросът: Какво според вас е "разглезено дете"? Има ли такива? И ако има на какво се дължи?
- Публикувана: 31 юли 2010, 23:17 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2010, 22:35 ч.
Какво е "разглезено дете"?
Явно има.За мене глезенето е свързано с постоянно угаждане на прищявките на децата. Та в този мой смисъл детето ми не е глезено. 
Зависи от човека, защото за мене да гушнеш падналото или уплашеното си ревящо хлапе не е разглезване, а необходима за малчо реакция на родителя. Така то се чувства защитено. Има хора, за които падналото ревящо дете се нуждае от време само да се успокои и те за моето казват, че е глезльо. Тъй че когато се различават родителските подходи имаме налице и глезанчовци.
Зависи от човека, защото за мене да гушнеш падналото или уплашеното си ревящо хлапе не е разглезване, а необходима за малчо реакция на родителя. Така то се чувства защитено. Има хора, за които падналото ревящо дете се нуждае от време само да се успокои и те за моето казват, че е глезльо. Тъй че когато се различават родителските подходи имаме налице и глезанчовци.
Имаме едно момченце, водят го при баба му в нашият квартал. Родителите му са от "добреоблечените бизнесмени" .По- всичко има от всичко- покемони, бакогани, фейчки, русалки - всички възможни играчки за момченца и момиченца. Нашите простосмъртни деца си играят половин час с неговото изобилие, писне им , почват да тичат и да карат колелета. А то реве и се тръшка на баба си. И го прибират да си цъка на поредния модел конзола ,защото не му дават да кара колело, за да не се контузи. Честно казано понякога ми дожалява. Пази боже сляпо да прогледа.
За мен разглезено дете, е детето, чийто родители вместо да му помагат да се приобщи и да опознае света и хората в него, се опитват да променят света и хората за да му е комфортно и приятно.
Имаме едно момченце, водят го при баба му в нашият квартал. Родителите му са от "добреоблечените бизнесмени" .По- всичко има от всичко- покемони, бакогани, фейчки, русалки - всички възможни играчки за момченца и момиченца. Нашите простосмъртни деца си играят половин час с неговото изобилие, писне им , почват да тичат и да карат колелета. А то реве и се тръшка на баба си. И го прибират да си цъка на поредния модел конзола ,защото не му дават да кара колело, за да не се контузи. Честно казано понякога ми дожалява. Пази боже сляпо да прогледа.
За мен разглезено дете, е детето, чийто родители вместо да му помагат да се приобщи и да опознае света и хората в него, се опитват да променят света и хората за да му е комфортно и приятно.
Дете, което:
- не може да чака
- не може да приеме отказ
- не приема/зачита желанията на околните
- не се разбира нито от добро, нито от лошо
- не знае само какво иска
- вечно е недоволно
- проявява хиляди капризи
- държи се лигаво
- не може да чака
- не може да приеме отказ
- не приема/зачита желанията на околните
- не се разбира нито от добро, нито от лошо
- не знае само какво иска
- вечно е недоволно
- проявява хиляди капризи
- държи се лигаво
Гос`жо Мафани - много изчерпателно!
И понеже аз съм малко на принципа - едно си баба знае, едно си бае се хващам за "не знае само какво иска".
Тук в разни теми непрекъснато чета за възпитание на принципа "Каквото поиска детето- все е правилно. По детето се водя." Е, може ли едно мъниче да направи разлика между собствените си нужди от хранене, сън и т.н. и желанията си за игра, разходка, забава?
И понеже аз съм малко на принципа - едно си баба знае, едно си бае се хващам за "не знае само какво иска".
Тук в разни теми непрекъснато чета за възпитание на принципа "Каквото поиска детето- все е правилно. По детето се водя." Е, може ли едно мъниче да направи разлика между собствените си нужди от хранене, сън и т.н. и желанията си за игра, разходка, забава?
Дете, което:
- не може да чака
- не може да приеме отказ
- не приема/зачита желанията на околните
- не се разбира нито от добро, нито от лошо
- не знае само какво иска
- вечно е недоволно
- проявява хиляди капризи
- държи се лигаво
- не може да чака
- не може да приеме отказ
- не приема/зачита желанията на околните
- не се разбира нито от добро, нито от лошо
- не знае само какво иска
- вечно е недоволно
- проявява хиляди капризи
- държи се лигаво
И веднага давам пример с една моя позната.Детето е вече на 4 год, а не знае какво е това "не може"Майка му му тича непрекъснато по гъза, да не паднело, с други деца не играе, всичко, което поиска му се купува, щото веднага "припада" по земята и изпада в някакви истерии, бие майка си, обижда я, нарича я дрисла, глупачка, псува, хвърля и т.н.
И после след целия този цирк мама му купува подарък и му се извинява...може ми, че е набита, оскубана и обидена.Беше в частна детска градина, заради на тате снобизма, ама и там изреваха от него , та сега са много недоволни от госпожата и го преместиха.Ееееее, ако това детенце ми е на ръцете.....
Най-общо разглезено е дете, което е много егоистично, с крайности в поведението, липсва му зачитане на другите хора, често има викане и крясъци, иска всичко да става на момента, държи на своето и не отстъпва, а понякога се опитва и да манипулира другите за да постигне своето. Много трябва да се внимава при зачестяване на такива прояви, защото може да се дължи на здравословни причини, винаги трябва да се говори с лекар и да се търси съвет. Въпреки че то доста възрастни проявяват тези симптоми и сме им свикнали, примери наоколо колкото щеш 
Гос`жо Мафани - много изчерпателно!
И понеже аз съм малко на принципа - едно си баба знае, едно си бае се хващам за "не знае само какво иска".
Тук в разни теми непрекъснато чета за възпитание на принципа "Каквото поиска детето- все е правилно. По детето се водя." Е, може ли едно мъниче да направи разлика между собствените си нужди от хранене, сън и т.н. и желанията си за игра, разходка, забава?
И понеже аз съм малко на принципа - едно си баба знае, едно си бае се хващам за "не знае само какво иска".
Тук в разни теми непрекъснато чета за възпитание на принципа "Каквото поиска детето- все е правилно. По детето се водя." Е, може ли едно мъниче да направи разлика между собствените си нужди от хранене, сън и т.н. и желанията си за игра, разходка, забава?
Тъй, тъй, много неща чета аз тук и много не одобрявам. Едно от тях оправдаването на доста родителски слабости, грешки, пропуски с "води с по детето, нещата ще си дойдат на мястото", "всяко дете е различно"....Така е, обаче ние, като родители сме тези, които да напътстваме и подкарваме /гадно звучи, но си е така/ в правилната посока децата ни. И това се отнася от режима на сън и хранене до избора да университет. Съобразяването с желанията на детето не бива да става самоцел на родителя. Децата имат щастливо детство и когато спазват правила.
Разглезването няма само общо с материалното. То /глезенето/ е много по-страшно що се отнася до други неща.
Мъничетата са перфектни манипулатори. И порастват доста бързо.
Дете, което не се държи така, както е редно за възрастта.
За едно бебе на 1-2 г. тръшкането е нормално, то и отказ не може да приема, и не може да чака, но на 5-6 г. не е така.
Разбира се, всеки родител определя какво ще прави с децата си, на 5 месеца може да иска от тях да ходят, на 1 г. да не плачат като искат играчка и т.н., за мен границата е 3-3.5 г., под нея децата не приличат на възрастните. Което не значи, че могат да правят всичко, което поискат, но и не значи, че са разглезени.
Не моето дете всичко му е позволено и рядко, много рядко чува не. Просто, защото иска неща, които са нормални и не върши нищо, което да налага Не.
Гос`жа Мафани, аз действа точно така, както пишеш, че е вредно и съм повече от доволна от резултатите, а имах наистина трудно дете. Само маркирах границите, редно и нередно, а детето само се намести вътре, както му е удобно, без да го връзвам с конкретна граница.
П.П. Все още нямам способности да усещам чужди чувства, така че ядеше и спеше, когато тялото й нареждаше, пък то беше доста строго и спазваше железен режим, нещо напълно вродено и естествено, което не исках да загуби заради мен.
За едно бебе на 1-2 г. тръшкането е нормално, то и отказ не може да приема, и не може да чака, но на 5-6 г. не е така.
Разбира се, всеки родител определя какво ще прави с децата си, на 5 месеца може да иска от тях да ходят, на 1 г. да не плачат като искат играчка и т.н., за мен границата е 3-3.5 г., под нея децата не приличат на възрастните. Което не значи, че могат да правят всичко, което поискат, но и не значи, че са разглезени.
"Разглезено дете", според мен, е дете на което всичко му е позволено и родителите му не знаят думата "Не". Липсата на правила е причина за разглезването.
Не моето дете всичко му е позволено и рядко, много рядко чува не. Просто, защото иска неща, които са нормални и не върши нищо, което да налага Не.
Гос`жа Мафани, аз действа точно така, както пишеш, че е вредно и съм повече от доволна от резултатите, а имах наистина трудно дете. Само маркирах границите, редно и нередно, а детето само се намести вътре, както му е удобно, без да го връзвам с конкретна граница.
П.П. Все още нямам способности да усещам чужди чувства, така че ядеше и спеше, когато тялото й нареждаше, пък то беше доста строго и спазваше железен режим, нещо напълно вродено и естествено, което не исках да загуби заради мен.