Оценките и мотивацията в началното училище

здравейте Аз също подкрепям идеята да няма оценки в началните класове. Учителката на моята дъщеря рисува в едни вазички за всяко дете по отделно - за добро представяне цвете, за лошо представяне - трън  Огромна е радостта за всяко цвете, а ужаса да имаш трън е неописуем.  Така че има много начини да се мотивират децата без да се налага да се оценяват стандартно още в самото начало. За мен най-важното е в началото децата да придобият навик да учат, а не само да си броят кой колко шестици има.

Ако на всички пишат шестици, значи оценките се обезсмислят.
Хайде пак да помислим какъв е смисълът децата да учат физическо.
Според мен - голям, защото те трябва да развият навика да се движат, да обичат движението; трябва движението да е залегнало в учебната  програма, защото те прекарват дълги часове седнали зад чина, което е противоестествено за пълните с енергия деца.
Трябва да се пристрастят към удоволствието да се движиш, към адреналина на веселото задъхване, след като си се изморил здравата.

Вместо това подреждането им в някаква скала на базата на физическите им способности внушава на част от тях, че в тази област са зле и това е; може и да ги накара да се срамуват от телата си.
Коремните преси, които ти се виждат най-безценната полза от 12 години обучение по този предмет, се учат точно за пет минути.
Но ако детето е разбрало защо трябва да спортува - защото от това самото то ще се чувства добре, здраво и силно - от това би имало трайна полза, защото би го мотивирало да продължи да се движи и след училище.

Някойси, можеш ли да ми кажеш с какво точно цифровата оценка ще те научи на сложното нещо коремни преси?

Страхът от двойка по физическо не кара никого да прави коремни преси всеки ден, гарантирано

Това, което може да те накара, е вътрешната мотивация да нямаш паласки. Впрочем класическите коремни преси вече са отречени в това отношение.

Но пък тези часове могат да се използват, за да се научат децата на забавни игри, които да играят и извън училище. Или пък да правят упражнения от рода на йогата, които имат огромна полза за тялото, носят забавни за децата имена и като цяло се приемат чудесно. Но в йогата състезателният принцип е напълно изключен, а пренапрягането вредно; винаги напредваш една степен над досегашното си ниво, не повече, което е и истинският начин за учене на каквото и да било.
Ако ти се спори по принцип, с някого, нямам нищо против. Обаче май не му е мястото тази тема. И друго - интернет е достатъчно анонимен, можеш все пак да си измислиш ник
Друго за физическото, макар че не то е темата; моето лично мнение е, че движението трябва да залегне в ученето на всички предмети, а не да бъде определен час за него. Ето това е моето виждане по въпроса:
http://tochitsa1.blogspot.com/2010/02/blog-post_04.html

Явно имаме принципни различия. Аз не смятам, че децата трябва да учат каквото и да било под страх от клеймо. Изобщо не смятам за редно децата да бъдат заклеймявани. Дори ако имат паласки в началното училище. Случаи има всякакви, ти какъв си да ги съдиш?
За йогата - слънчевите упражнения, например, чудесно пасват за по-кратко време. Повечето от основните пози имат лесни варианти, специално пригодени за деца. Няма нужда от перфекционизъм, за да има полза.
И я си спомни, как се научи да караш колело без оценка?

Не, не е същото. Не ти е била нужна оценка, нали?
Съвсем без помощта на оценките се научаваме да говорим, да ходим, да четем, да правим палачинки или да ползваме компютър.
Учим се, защото искаме, защото ни трябва и да, понякога, защото другите го могат и изглежда интересно.
Обикновено се учим бързо и ефективно, когато мотивацията ни е вътрешна - аз искам, - а не външна - ще ме накажат, ако не го направя. Ако ти трябва сега да научиш нов език, да се научиш да се гмуркаш, да караш ски - ще си намериш свестен учител, който да ти обясни ясно нещата, и ще се научиш, нали? Защо децата да учат с остен? Това е обидно за тях. Ако те не искат да учат, трябва да се запитаме какво в програмата ни куца, какво куца в преподаването, дали сме подбрали предметите, от които имат нужда, и учителите, които могат да им го поднесат правилно; дали не ги засипваме с твърде много информация наведнъж, дали не сме им отнели инициативата сами да задават въпроси и да търсят отговори....
А ние се мъчим да подпираме куцащата образователна система с патерицата на оценките. Срамота!

Ето един интересен въпрос - защо смяташ, че предметите с оценки са първо качество, а тези без оценки - второ?
Въпросът ми не е реторичен.

Тази същата енергия може да се изхаби и когато детето играе, тича и му е приятно. Аз не зная на кое дете ще му е кеф да хукне да тича в парка, че ще покрива нормативи... Аз съм много доволна, че учителката на дъщеря ми, им  организира състезателни игри и часът по физическо е истинско удоволствие за децата.  Предполагам, че се изхабява долу горе същата енергия  с това да ги кара да обикалят няколко пъти игрището или нещо подобно, което е скучно за малките.

Малко корекция, ако позволиш, ivben , при игрите се изразходва в пъти повече енергия- всички участват и участват по време на целия час. Когато скачат дълъг скок- един скача, а 25 зяпат, когато се замерват 200 м. четирима тичат, 22- ма зяпат и т.н. И няма удоволствие, няма смисъл.
Нещото следва да е задължително, ако е нужно на някого. Ако не е нужно, а е натрапено като задължително е най- добре да се премисли и прецени отново и ако е глупотевина- да отпадне. За мен и за редица други родители и учители дори глупотевина са оценките по предмети по изкуствата и нормативите по физическо. Затова се надявам да отпадне оценяването изцяло в началната степен, а по тези предмети- изцяло. До момента по въпроса за нормативите дори не съм писала по темите, което не ми попречи да ги изчета и да се замисля. При нас класната има акъл, слава Богу, затова не ми се е налагало да се оплаквам лично. Което не пречи да видя проблема.
Това, че някой си определя предметите като такива с различни качества също не значи, че това е така. Аз пък в университета ходех на тренировки всеки ден, а не задължителната за по 1 ч в седмицата. И не защото ще ми пишат оценка или ще мога да бягам по- бързо, а защото бяха организирани добре, имах избор какво да запиша, да си избера удобни часове и далеч не на последно място- треньорите бяха просто чудесни, а аз изпитвах и удоволствие и желание да тренирам.
Военното обучение не е второспенен предмет. Не са го "бръснели" не заради липсата на оценка, а защото беше просто нещо излишно и децата, на него ходеха големи деца, го знаеха твърде добре. Сравнението с него е неуместно.
Не е вярно, че без оценки децата няма да влизат в час по физическо. Писах вече, че при нас тъпотии с нормативи няма и децата играят народна и футбол, дори след часовете и в голямото междучасие остават, точно поради тази причина. Любим ден е петък, когато имат два часа по ред /единият е модул/, последни и се прибират с игран по желание трети такъв, при което доста деца остават просто да си поиграят още. А дай им дълъг скок и оценка да видим колко ще го направят?
Синът ми тренира, плува и тича километри, в гората е тичането, при това, но досадата от "Виж, момче, скачай за оценка и зяпай след това как скачат другите" е досада за всеки нормален човек, особено за дете. Като тренирала през всичките си ученически години мога да го потвърдя от личен опит. Обожавах баскетбола, играехме в голямото междучасие дори, на състезания ходехме и съм правила обиколки на стадион до 20, без проблем. Това не пречеше тъпите нормативи да ме карат да чувстват отврат към часа.

Само в подкрепа на защитниците на нормативи искам да кажа че миналата година бях свидетел на положителното влияние на нормативите. Миналата зима във фитнеса, където ходя се засичахме с едно пълничко момиченце 7ми клас (беше с личен инструктор, разбира се). Та беше се видяло в чудо, защото не можеше да покрие нормативите по физ, а й трябваше отличен успех за нещо си. До началото на лятото тя не само влезе във форма, а и доста отслабна.
Тя ми беше жив пример как "страха от двойка" може да те накара да се вземеш в ръце и как може да нямаш "вътрешна мотивация да нямаш паласки" .

Иначе според мен от 2 часа физическо седмично няма абсолютно никаква полза. Тези два часа изобщо не са достатъчни на децата. Децата играят футбол, волейбол и т.н през междучасията и в обедната почивка, а по време на физическото би трябвало да се учат да правят различни неща. Така че аз подкрепям покриването на нормативи по физическо. (друг е въпроса, че в училището на моя син децата до 2ри клас(поне) не се допускат до салона и в часовете по физ играят навън на футбол. Който  иска играе, а който не слуша е наказан да седи на пейката!?!? )

Между другото моят собствен опит по отношение на оценките по физическо сочи, че когато станат важни, стават проформа.
Моя милост беше изпитвана на теория в седми клас