Оценките и мотивацията в началното училище

Много те подкрепям, но какво да се прави мисля, че министерството в момента е една голяма пиар машина и не би се вслушало в родители и учители, всъщност то никога не го е правило помниш ли стачката на учителите ? Заплатите им са увеличени нищожно, а се създаде мнението "какво още искат даскалите ?" Иначе с две ръце за оценките поне от 5 клас,а не от 2ри

Здравейте! Подкрепям мнението, че с въвеждането на оценки още от 2-ри клас се направи сериозна грешка в образованието. Детето ми е второкласник, отличник е - в бележника си няма оценка различна от 6-ца. Въпреки това смятам, че той има и пропуски, но госпожата явно ги толерира и пише съзнателно завишени оценки - предполагам за да ги мотивира да учат. Резултата е - непрекъснато броене на 6-ците в бележника, а когато му кажа че нещо не знае се крие точно зад получените оценки в училище. Много по-правилно беше оценяването да започне от 4-ти клас, както беше когато ние бяхме ученици. Тогава също имаше способи за мотивиране и оценка на знанията /например при нас слагаха пчелички по математика и български и ракетки по роден край  / и се знаеше кои деца се справят добре и кои не толкова.

Трябва, но дали някой ще обърне внимание на това не зная. Толкова много неща куцат в образователната система, че не зная кое по напред трябва да подхванат. Но оценките е добре да се премахнат

този въпрос не ме касаеше с щерката... Тя е изпълнително дете.

Но виж, от догодина (т.е от 15.09) здраво ще ме касае... Имам своеволен и неизпълнителен син, който го мързи до болка и ако го почнат с 2-ките още от 2-ри клас подозирам, че ще му секне ентусиазмът за учене още от тогава.
Анда, на твоето мнение съм, както и това, че поощряването може да е по различен начин от 6-то балната система.

Здравейте
темата ми е интересна, записвам се да я следя и да си кажа и мойто мнение.
От една страна абсолютно подкрепям мнението на EliK, защото  и аз съм в тази ситуация - имам син втори клас, който има почти само 6ци. Непрекъснато ги брои и в класа си "мерят" шестиците. Много шестици го мотивират да учи повече, обаче и аз мисля, че учителката им завишава оценките...

Иначе за мен смисълът на оценките във втори клас е те да са диалог между учител и родител (или занималня).  Трябва да има диалог, защото у нас децата в началните класове са само половин ден на училище и имат купища домашни. Голяма част от обучението е вкъщи или в занималнята и родителите или учителите в занималнята участват активно в учебния процес. Те няма как да знаят дали се справят с обучението ако работата им не се оценява. Ако нямаше домашни и децата учеха само в училище всичко щеше да ок с пчелички.

Ще дам и пример: моето дете учи разширено английски в училище ( имат 5 часа седмично английски). Учителя по английски не ги оценява често, направи го за първи път два месеца след началото на учебната година и писа на повечето деца ниски оценки. Дотогава си мислехме, че всичко е наред и не учехме допълнително английски в къщи, но явно е трябвало...

А  като говорим за реформи за мен идеалният вариант е училището за малките да е целодневно - да кажем поне до 16часа, да престанат да им дават домашни и накрая на срока родителите да получаваме резюме за това как са се  справяли децата. 

И моята щерка е изпълнителна, но това също не ме успокоява. Помня как в седми клас майка ми реши да види тия шестици, дето ги нося по литература, що струват... и откри, че нищо.
Тъй че за диалог между учителя и родителя ми се струва по-удачен по-подробен коментар; напр. след съчинение по литература бих искала да прочета "добре съставя изреченията, но още куца композицията на цялото съчинение, трудно намира подходящи аргументи. Правописът като цяло е добре, но обърнете внимание на представката "из", понякога не схваща защо се пише така. Насърчавайте я да се аргументира в ежедневни ситуации" вместо "5-".
Какво ще направите в първия случай и какво - във втория?

Не смятам, че е кауза пердута; все пак тук не са замесени кой знае какви интереси, става въпрос за възстановяване на стара практика, а не за супер радикален експеримент, а освен това смъкването на границата за оценки не е почин на сегашния министър, че вдигането й да му коства излагация в пресата.
Наистина нищо не струва да се вдигне тази граница, а ползата за децата ще е огромна.

Елл, а какво е коствало на учителката по литература да напише върху какво трябва да се поработи през тези два месеца?

Аз също съм за целодневното обучение,като спорта е застъпен в масовите игри.Оценките са нереални и резултата се вижда в  5 клас.Не може дете в 5 клас да срича,а да е преминало с 6 !
Но,тук отново опираме до кадрите,а те не са мотивирани да предприемат стъпки към промяна.Това го показа и яловата им стачка преди две години.Освен за заплащане,никой не повдигна въпроси по обучението,както винаги бяха употребени.

Според теб какво трябва да направя аз като родител- да напусна работа за да може детето ми да спи след обяд, да гледа телевизия? Защото на език и спорт така или иначе си ходи въпреки, че посещава занималня. А вечер си играе като се прибере в нас. Аз не си представям как ще изглежда картината ако ги няма занималните. Нямам право да си оставя детето само- остава само едно единственно нещо да си стоя в нас и да си го гледам до 12 годишна възраст. А псле няма и да се пенсионирам, защото пък нямам годините стаж... Хайде стига сте плюли целодневното обучение, това е най- добрият вариант за работещите родители, които нямат помощ от баби и дядовци.

Ъм... извинете, може ли целодневното обучение да го обсъждаме отделно? Аз като разсеян водолей полагам усилия да оставам на темата, която съм започнала, моля помогнете!

Мислила съм по този въпрос, Анда, още преди три години, когато големият ми син стана ІІ клас и становището ми изцяло де покрива с твоето. В нашия клас обаче оценяването е реално, децата си имат и двойки и всякакви оценки. Понякога синът разказва, че по милост госпожата подарила на много деца тройки на много релси. Лично аз не съм виждала до момента незаслужена оценка при сина /повечето са от писмени работи, затова ги виждам/, освен по рисуване, когато класът въобще не се разбрал с г-жата каква рисунка да се носи и тя ги отсвири поголовно с оценки. Слава Богу класната ни обаче е психически стабилна и не изпада в такива състояния на помрачаване на мисълта /до година, V клас, знам, че ще е различно, за жалост, ще е въпрос на късмет по всеки предмет на какво ще попаднем/.
Наистина... много зависи от учителя, защото в съседния клас, например, успехът е по- висок, а знанията, по- ниски. Едно момче се прехвърли дори поради тази причина от нашия в съседния клас. Познавам също деца, които заради оценки сменят училището, защото в Х ще избутат по- лесно. Смисъл в оценки до V клас поне лично аз не виждам въобще, напротив. Виждала съм неща, писани от деца- иначе пълни отличници, с грешки, при които в нашия клас се поставя примерно четворка. И които са си за четворка. И какъв е смисълът за онова дете и неговите родители от шестиците? Аз съизмерявам знанията на сина ми с това, което видя лично написано и с резултатите му от състезания. И не ме интересува оценката /точките/, а какво е решено /написано, разбрано/ и къде са пропуските, с цел да изгладя тези пропуски. Имали сме например шестица по БЕЛ /синът правописни грешки почти не прави/, на която имаме забележка за съгласуване на времената. Вярно, още не са учили, но това ми бе от полза, да му обърна внимание, да му обясня, защото мисля, че моментът е подходящ. Ако е голата оценка, без обръщане внимание на този проблем можех и аз да не забележа.
Предпочитам една писмена и ясна резолюция, отколкото една гола оценка.
Имам виждането, че децата се интересуват предимно от поставената оценка, а не от това какво и дали са разбрали реално.

Учителя е по английски. Незнам защо не е казал по-рано. Предполагам че е разчитал на диалога с децата, но в повечето случаи той е нудачен. Иначе и аз предпочитам да прочета анлаиз на това какво му куца, вместо 5-, обаче учителите рядко го правят. Виждам такива неща само върху писмената работа.

Може би е добра идея да се въведат друг вид бележници, в които учителите да описват какви са постиженията и пропуските на ученика по всеки предмет и какво е поведението му в училище... И да кажем да правят това поне веднъж седмично, за да можем ние родителите да реагираме навреме.

Синът ми е в ПГ и госпожите понякога им пишат оценки. Да не ви казвам с какъв ентусиазъм и желание за "тестове" децата посрещнаха тази идея. Естествено, други оценки освен 6 няма, не е и редно да има, при толкова малки деца. По 2-3 шестици на ден носят, страшна работа. 
 Както и да е. Поглеждам аз един тест-без грешка, добре. Друг-пак така. Трети-3 грешки от 25 да кажем. И му обяснявам, че всъщност има грешки, много добре се е справил, но може и повече. И той ми казва: Ама ти не разбираш, госпожата ми писа шестица! И с няколко разговора детето вече е наясно, че майка му изобщо не се интересува от оценките и е по-взискателна от госпожите.  Отсега е подготвен, като тръгне на училище да си знае.  И смятам, че родителите трябва да научат детето да не се интересува от оценката, а от знанията. И не виждам какъв е проблемът, че пишели високи или ниски оценки. Не мисля,че родител ще се остави само на информацията "5-" , без да си свери часовника-в крайна сметка, за едни 5- може да е пълно 6, за други- 3.20.

За жалост обаче много родители го правят.
И макар да ми излезе пришка на езика да повтарям, че оценките не ме вълнуват, детето взима въпроса много навътре, при това още нямат - освен по някоя шестица вместо "Браво" в тетрадката. И за тези шестици не съм каил, и то не защото не са заслужени.