Децата от смесени бракове и проговарянето им

Дъщеря ми проговори на 1.5г. Аз от самото начало й говорех на български, а мъжа ми на гръцки. За 1г и малко още продължава да смесва езиците и понякога, когато е много изморена, отговаря на баща си на български, а на мен на гръцки, но както са писали повечето мами горе, се надявам нещата да доидат на място след време.
2+2, това с педиатъра и съвета да не му говоря на друг език в началото, освен гръцки, го минах и аз. Странно ми е, че и познати тук ( смесени бракове) са попадали в същата ситуация

Ох, като чета темата и настръхвам .... три езика наведнъж си е доста, нищо чудно че децата се объркват.
Но като гледам е индивидуално при всяко дете.
Няма нужда да се затормозяват излишно мъниците.
Ако детето упорито не се справя и упорито изостава с говорното развитие от другите деца на неговата възраст, може би е по-добре да се смени стратегията, отколкото да му лепнат някоя диагноза, която да си влачи до живот и да се влачи по логопеди, доктори и така нататък.
Направо се радвам, че нашите ще са само с два (в началото поне).

Какво е упорито да не се справя... Това за мен е някъде след 5.тата година ако все още не се е справило с езиците, а за такива случай тук не съм чела все още...
На по година -две -три деца не виждам къде е мястото на упоритото несправяне...
Има деца с по един език който проговарят след 2-3та годинка... Проблема е че родителите искат сега, веднага и не им се чака години-две за да говори като съседчето...

ей тук има актуална тема в нашите деца, децата растат в среда  с един език
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=post;topic=448344.0;num_replies=16
най-много са проговорили между 2-3г.
така че дали ще е 1-2 или 3 езика на веднъж май голяма разлика няма ...

Може би сте прави, за късното проговаряне на многоезичните деца и може би аз нямам търпението, той е на 2г2м и тепърва започна да му се разбира и то не всичко, нормално е да се притесня и може би за това послушах съвета на психоложката
не е упорито не искане или инатене от негова страна, просто не ме разбира когато му говоря на български, правила съм си хиляди експерименти, на испански ме разбира идеално, но на български не
вярвам обаче че с много търпение и постоянство от моя страна и това ще се промени

Моите деца в момента говорят само един език който им е основен в училище и изобщо в държавата. Втория език го завалват и мога да кажа, че скоро и него ще загубят. Българския тотално изчезна с изключение на няколко думи които просто знаят, но в никакъв случай няма да разберат българска реч.

За съжеление се наложи да спра с чуждите езици (двата с които започнаха, да ги наречем майчини) и да оставя само основния за тук и допълнителния който изучават в училище, но още не го говорят. Докато бяха малки беше ок и понякога дори забавно как мешат 4 езика, но от както започнаха сериозния учебен материал се наложи да наблягаме на уроците, да четем и пишем и време и сили за допълнителни езици просто не оставаше.
Пробвах се, опитавах но не става. Децата ужасно много се затормозяваха и бъркаха граматика, думи, букви... В домашните им можеха да се видят букви на кирилица които заместваха латинската, в едно изречение се включваха всички 3 езика, а може би и четвъртия, но него не го говоря 

Счетох, че за децата е по-важно да разбират езика на който им се преподава в училище, да научат правилно граматиката, произношението, правописа.... Двата майчини езика... надявам се един ден да си ги възвърнат и ако не много добре, то поне да се справят с тях, да могат да провеждат разговори...
Взех това решение въз основа на личния ми опит. Предполагам много от вас са научили чужд, втори език късно и сега добре се справят с него.

Това мога да кажа от личен опит и борба с многоезичието  Започнахме с 2, а продължаваме с корено различни 2  Сега остава да се преместим в Китай за да е пълна кашата 

И в др. тема съм писала (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=395568.msg11163181#msg11163181  ; http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=395568.msg12351917#msg12351917 )- нашето семейство е 3 езично (мама и татко от различни държави,в трета). Аз самата съм проговорила на 2 1/2 - 3 , а съм се опитавала да говоря само един език. Дъщеря ми поговори към две години и половина (но на нея и се говори , чете, ТВ etc. на 3 езика). Бащuнuят език беше най-зле откъм говорене, но за 2 месеца се оправи, когато беше на 4. Училището е инTернационално на английски. Аз homeschool-вам на БГ всеки ден(ходи в БГ за 3 седмици през лятото и за седмица по Великден). Отделно учат Френски в училището. Сега е на 6 1/2 и говори, чете и пише и на 3 езика (и с голям интерес и ентусиазъм подхожда към Френския). Трудно е да, но за сега сме ок. Аз самата с.м закодирала
5 езика. Първия чужд започнах да го уча на 10, втория на 12(с частни уроци), третия на 13 (училището беше езиково), четвъртия (и за сега псоледен) започнах да го уча сама на 23, но получих уроци едва на 28 ... Разликата е огромна - да учиш нещо като дете и като възрастен; на мен лично ми беше по-трудно на 28, отколкото на 12. Но мога да разбера и обратната позиция. Хора много - много житейски ситуации и различен опит. И точно това е най-важното, всеки да изхожда/подхожда само от собствен опит и да не се чувства виновен, че детето на ХУZ говори 1 или 10 езика. Просто няма база за сравнение от ситуация до ситуация , от семейство до семейство, от дете до дете. Успех на всички !  

Не съм съгласна да се говори на детето само на 1 език.  Ние говорим и на двата.  Синът ме е на почти 10 месеца и първата му дума беше "Да", после каза "баба", и на скоро започнаха опити за "Не".  Сигурна съм, че разбира какво му говорим и на двата езика - поне "заповедите" които му даваме 

Ще продължим в същият дух.  Никога няма да спра да му говоря на БГ.

И аз да споделя, моето дете е триезично. Сега е на 5, говори много добре, обърква се естествено, но все по малко. Всеки ден забелязвам напредък. Българският му е най труден, заЩото го чува само от мен. Проговори разбираемо около тригодиШен.Първо на местния език, който е и на баЩа му. Виждам голямо желание да научи по добре български, най вече заради дядо и баба. Много иска да си говори с тях. Пита ме непрекъснато за думи. Не бърка и не смесва никога местния език, сега учи азбуката и се справя много добре. С българската азбука Ще изчакам малко да порастне. Хич не обича аз да му говоря на друг език, но ако има приятелчета на гости било ок. Засега мисля се справя много добре, но наистина всяко дете е различно.

И ние така. Всеки говори на майчиния си език. Засега разбира и на двата, но не говори с изключение на няколко думи и бебешкия си език. Нашият педиатър ни насърчаваше да му говоря на бг език. Подготвена съм за късно проговаряне, много е вероятно едновременно да проговори и на двата езика (виждала съм го в други семейства).
Според мен ако искаш детето ти да научи поне още един език, говори му на този, който не е националния, него така или иначе ще го научи, заобиколен е от тази среда.

най-добре вижте тук  По- изчерпателно от това няма!

Линкът не работи...

Пусни линка още веднъж, този нещо липсва 

На 2г и половина все още сме на дин-дин ( за влак/трамвай), бръм-бръм, мама и папа, баба и още няколко думи... Говорим му на два езика, случва се и на три( бащин, майчин и английски). Не се притеснявам ни най-малко за късното му проговаряне. Освен това въпреки целодневната бг реч, на която е подложен от моя страна, се оказва, че му е по-лесно да повтаря на холандски
 С усмивка на консултация обяснявам, че аз и мъжът ми сме проговорили късно и с това многоезичие и тн... В момента обмислям възможността да го водя на логопед след някой и друг месец, но не заради малкото думи, които използва, а за това, че не ги изговаря добре и че не прави разлика понякога... например уши и очи( на бг.ез.) постоянно ги бърка -  това е наследено от мен

У нас езиците са "само" 2 с пробладаващ френски. Децата ми проговориха разлино, каката късно, към 3г и нещо, преди това имаше почти само български думи, но много малко изречения, тръгна на градина и обърна на френски. С баба в Бг и трябва няколко дни за да "смени плочата", но се справя добре.   Малката е бърборана, на 1г и половина говореше хубаво на бг, по бебешки но главно на този език, имаше и фрази на френски, но задължително с бг паразити. В тоя период с каката си общуваха на български. И тръгна на градина, и отказа тотално да говори на български, аз и говоря, тя ми отвръщна на френски, и с баба не иска да говори дори, казва "като отида при нея ще говоря така", криво ми е, но насила не става. Но като се умилква за нещо, се започва едно "Извинявай, мамоооо!" "Искам много това, мамооооо"
Мисля че пълно двуезичие е възможно когато майката не говори другия език, за да няма избор детето, да знае че за да се разбере с мама трябва да говори на нейния език. При нас това го няма, аз говоря френски гладко и без акцент, не сменям езиците, когато сме на обществено място(не от срам, но все пак не ми е приятно като се обърнат сто човека всеки път като си отворя устата!) и децата ми нямат стимул да ми говорят на български за съжаление. Скъсвам се да чета книжки на български, повтарят, знаят реплики от тях, разбират почти всичко, но за ежедневен език си ползват френския с примеси, казваме тати, сок, ябъла, грозде, портокал, ягоди, пипер, сладкиш, вода, пиш, аку, палачинки и разни други, френският им еквивалент дори и съпружето вече не го ползва ! И ако ги питате, те са си българчета
 

Моето дете проговори супер късно. След 3 години. Но сега разбира и трите езика без проблеми - като бръщолеви безспирно на френски и за съжаление предпочита да отговаря на този език. Въпреки че вкъщи се говри на немски, гледа се немска телевизия и т.н. то тя пак отговаря на френски. Но не се съмнявам, че може и на немски, та дори и български.
Освен това проговарянето е свързано и с други индивидуални фактори, не е само до лингвистичната среда.