Как да я отуча да говори на диалект?

Ами не знам точно. Общуването с теб е винаги от полза, така че отделяй й повече време. Не толкова да я поправяш, колкото да има разговор, да й четеш приказки, дори филмечата да гледа или да слуша касети/дискове (не знам дали децата го правят, моето хич не иска).
Синът ми, например, от около две седмици упорито казва "глей" вместо "гледай" и след като си остане събота и неделя вкъщи - всичко си е по старому. Тръгне ли на детска, пак изяжда "д"-то. Има чувство за хумор и все го бъзикам, че е гладен, но съм наясно, че средата определя до голяма степен говора.

Досадно, не досадно, аз лично винаги поправям, след всяка неправилна или паразитна дума. Накрая има ефект.

Ами сетих се за познати на моя колежка - американци, живеят в Япония.
Имат две деца, които с родителите си говорят на английски, но помежду си - на японски.

Детето ти ще продължи да изкарва много време в своята собствена среда.
Така че просто поправяй!
В даден момент вече ще е късно.

Аз също винаги поправям колкото и досадно е. Много болна за мен тема е диалектният говор.
Е па, щото у нашта децка....

И аз поправям. Постоянно! Но да има кой учителките в училището да поправя... Може и в детската градина да говорят така учинелките.

Поправям аз, но нещо нямам кураж. Кака и така, преди 10 години я поправях постоянно, но ефекта беше нищожен. Разбирам, че по- голямата част от времето си прекарва с децата в градината и ги копира в известна степен, но не ми се иска все още да се предам. Това със слушането на касетки с приказки е идейно, не съм се сещала. Довечера ще и пускам, стига да ги открия, че кой ти слуша вече касети!?

Само да добавя, че ако детето ми започне да употребява диалектни думи, и да възразява срещу поправянето - просто няма да разбирам какво ми казва, докато не употреби правилната дума.
По принцип съм ужасно либерален родител, но за правоговор компромис не бих направила за нищо на света.

Моя син преди време покрай контактите си с пра-бабите беше започнал да говори на диалект.
Ефект имаше непрекъснато повтаряне не само на правилните думи, но и че така говорят само бабите на село и ще му се подиграват децата, ако го чуят да говори така.

Много бързо престана, даже започна да поправя бабите 

И това опитвах Red. Казва ми например: "Мамо, вдигни ма!" Казвам и, че нищо няма да направя, докато не ми го каже правилно както сме си говорили. Отговорът е: "Мамо, моля те, вдигни ма!" Аз съответно казвам, къде и е грешката, а тя повтаря след мен уж правилно, но пак първосигнално и идва да каже "ма", а не "ме".
Не мога да се начудя на такава скоростна промяна, само за три месеца!?

Поправям, при нас е много трудно, защото се говори меко. Това е едното с което се боря, другото е разговорния речник. Постоянно казвам, че не е ''кво'' а ''какво'', че не е ''що'' а ''защо''. За сега ефектът е минимален, но аз съм упорита.
Важен е и личният пример.

По този повод се сещам, как едно време и аз започнах да говоря диалектно, когато започнах да ходя в 1-ви клас. Майка ми много ми се караше, стана голяма патардия, но аз й казах, че ще си говоря както искам и всъщност, че така говорят всички. Отдавна не говоря диалектно, но никога няма да го забравя - просто исках да съм като всички
"Туй", "онуй", "тъй", "напреде", "назаде" - мнооого ме дразнят.
Личният пример е важен, но средата понякога отблъсква "различните".

Мен майка ми цял живот ме е поправяла, особено ако "-мекам", както казва, но признавам, на моменти ми е идвало в повече. Знам правилото, но като по цял ден съм с децата, вечер ми се иска да споделя емоци и вълнения, а не да съм на изпит по правоговор (бих се притеснявала прекаленото поправяне да не затвори детето в себе си). Затова ти предложих индиректен начин. А поправките си остават, но умерено.
Имам почти всички приказки от плочите от моето детство, качени на дискове, но не можах да запаля сина си да слуша. Въпреки всичко този линк http://ljube.com/278  ми е в любимите. Дано на детенцето ти му допадне 

Ох, до болка познато...Щерката не използва вече толкова често неправилните форми (всекидневна борба си беше!), но говори толкова меко, че ме изкарва от нерви! А това още по-трудно се коригира. Мислих, мислих и реших, че след 1 година ще я запиша в театрална група. Сега е на 6г.

Поправям . Много и непрекъснато .
Не понасям да се говори неправилно .

Олеле, успех ви желая, защото именно тези диалектни форми ме вадят от джапанките директно! (и винаги ми припомнят онзи лаф "Шъ ма зафтаряш ли или да са огащвам?"  )

Мисля, че значение има как говорят самите учителки в детската. Нашите са с характерен и доста изразен правоговор, но да видим... За сега "Ти си лош" и "Ти си бебе" ни е придобивката...

Според мен нищо няма да има ефект на този етап.
Детето е тръгнало на градина, започнало е да се социализира, средата, в която трябва да се впише е различна, от семейната, там не го приемат по подразбиране. Така че ще говори, както говорят всички. Иначе ще е аутсайдер. Това е инстинкт - да искаш да си като другите в процеса на социализиране.
След време ще разбере, че с теб ще говори по един начин, а с приятелите си по друг, но на 3г. е много рано да се научи на това.
Според мен не й досаждай със забележки. И без това няма да имат ефект, само ще я дразниш.

Съгласна съм. За съжаление не мога да те окуража особено, че ще успееш. Едиственият сигурен начин е да смениш средата. Виждам децата на българите, които живеят тук. Нито едно не говори свестен български. А някои дори отказват и се срамуват, ако родителите им говорят български на публично място.

Хич не сА притИснявай!С времето детето само ще разбере разликата между книжовния език и диалекта.За да не се вкорени ,обаче много дълбоко в съзнанието на детето продължавай да го поправяш,НО без да настояваш то да говори правилно и без да му правиш груби забележки.Пък и няма нищо лошо в диалекта или жаргона.Те са живия език.Важното е детето да знае разликата и да му се обясни за какво е необходим книжовния език и защо то трябва да се съобразява с него.
   Моите свекър и свекърва ще научат,живот и здраве детето ми на доста диалектни думи ,ама и моите баба и дядо не говореха на правилен книжовен език...и какво-само ми обогатиха речника

Да отбележа, че има съществена разлика между говоренето на диалект и мекото говорене. Второто е вид "произношение" и може в паралел да си е напълно правилно граматически и лексикално.
Има една категория хора, които адски бързо прилепват езиковите нюанси, като те освен това доста добре се справят и с ученето на чужди езици.
Аз съм такъв пример - в живота си съм била един единствен път на лагер, имаше деца от цяла България, и се прибрах с коктейл от разнообразни диалектни форми. След една седмица ми мина.
Бащата на моя колежка е от Стара Загора, майка ѝ от македонския край. Когато жената отишла да живее в Стара Загора, проговорила по-меко и от старозагорци 
В този смисъл ако детето ти за толкова кратък срок е прихванало мекия говор, може да означава, че притежава доста гъвкави езикови умения, и след време при смяна на средата, бързо да се върне към книжовния език.

Аз мога само да се похваля в такъв случай. Детето ми говори изключително правилно, дори понякога по-правилно от мен . Да си призная някои думи, започнах заради нея да ги изговарям цели или правилно. Това мисля, че се дължи на книжките, които четем откакто беше на 6 мес. и досега. Има завидна колекция книги и библиотечка, в която да ги нарежда.
В същото време започнахме да учим английски и малко френски и виждам, че с голямо старание се опитва да имира акцента и успява. Така, че правилният й говор на български явно не изключва добър акцент на чужд език.
Гледа и филмчета на български, английски и френски. И това вероятно влияе.

  Има ли силни имитаторски способности? Защото ако е така, по-добре я остави да си го изиграе и да й мине, достатъчно е, че ти й говориш правилно. Това с касетите е много добра идея!

Поправяй! Обаче резултата ще е съмнителен, защото тя е непрекъснато в тази среда.  Моята щерка е на 6 г. и половина. На година и 3 месеца тръгна на ясла. За целия този период няма донесена нито една диалектна дума. Просто в нашата градина всички учители държат на правилния говор. Но е била в сборна градина.. какви неща съм чувала там.. ужас. Слава богу за месец не успя да попие.
Самите учители трябва да настояват на правилния говор. Тогава е минимален шанса да попие много от децата, защото към всички ще са тия изисквания.

и аз скоро размишлявах по тази тема по ред причини
та стигнах до извода, че децата правят разлика и учат диалекта подобно на втори език
например таня ще каже на баба си, че шоколадът е У хладилника, а на мен ще каже, че е В хладилника
с различните хора директно превключва
но категорично е много важно вкъщи да се говори правилно, за да се усвои и този говор
по дебелите книги пише, че не е редно да се поправя всяка "грешна" дума с - не се казва така, а едисикак - ами дикретно да се повтаря цялото изречение/фраза по правилния начин, да е ненатрапчиво
пробвала съм го и работи добре
при "искам да облека туй", отговарям с "добре, облечи това, щом ти харесва" (или друг вариант, но да съдържа "това" вместо "туй")

И при моята дъщеря се появи сходен проблем напоследък, който според мен се дължи по-скоро на контакта с децата в градината, отколкото на този с госпожите. Дъщеря ми започна да слага  неправилни ударения на глаголните форми в минало време, което е много характерно за София. Например "ходИХ", "казАХ", "паднАХ" , вместо "ХОдих", "КАзах", "ПАДнах".
Това направо ме побърква, защото ние вкъщи не говорим така и ми е неприятно като я слушам. Засега я поправям постоянно, но искрено се надявам това да е някакъв етап и да отмине. От друга страна тя е с нас вечер по 3-4 часа, а на градина по 9 часа - логично е от градината да попива повече, отколкото от вкъщи 

о, не, часовете нямат значение, а авторитета
с времето едното ще започне да има превес и почти сигурно това ще е вашият говор

Първата стъпка е -самите родители да говорят правилен български  .
Децата копират всичко и примерът от нас е много важен./не само как ще говорят ,но и как ще се държат/
Околните също имат "пръст" в тази работа.
Аз винаги съм държала на правилното произношение ,с необходимото ударение ,без вкарване на диалект.
Най-много във Варна ме е дразнило мекото говорене и затова винаги ми е било нещо като фикс идея децата ми да се научат да говорят както трябва.
Дъщеря ми от мъничка говореше чисто и много правилно.
Сега непрекъснато следя малкия  ,как изговаря думите,поправям го щом сгреши,не отговарям на бебешки.Това според мен е най-правилния път да се научат.

Върнахте ме в моето детство - ходих на солфеж и то веднъж седмично, но и това беше достатъчно, за да "прихвана" едно характерно С-ъскане (с език напред пред предните зъби) от едно момченце, което явно имаше говорен дефект. Но аз просто бях "влюбена" в това момче и копирах цялото му поведение. Майка ми и баща ми се бяха побъркали да ме поправят, чудиха се защо започнах да говоря така, докато един ден, след солфеж баща ми не чу как говори момчето и не разбра първоизточнока на проблема.
Исках да кажа, че може всички наоколо да говорят съвършено правилно и един-единствен "дразнител" да е достатъчен, за да се стори интересен, различен и да бъде изкопиран.

Моят син ходи на градина от 10-тина дена и вече ме попита "мамо, кусам лоша дума ли е"  Каза, че госпожите така казвали...и аз започнах обясненията за диалектите, за правилния говор, давах примери с наши познати, негови приятели, които казват "ям", "храня се", дори бебешкото "папкам". За сега не съм чувала други подобни, ясно ми е, че ще са неминуеми, но явно съм му промила мозъка с "това е лоша дума, онова е лоша дума", че сега, ако каже БЕ, после веднага се поправя и казва "извинявай, че казах БЕ"

Свекър ми и свекърва ми живеят в Трънско - когато им ходят с баща си на гости задължително като се върне в първия момент сменя няколко ударения, но ако и аз отида с тях даже поправя баба си и дядо си. Лошото е, че те се дразнят от това и му казват "защо да се казва хОдих, казва се ходИх, всчки така казват"  та ми се налага да влизам в ролята на лошата снаха и да се намесвам

Е, предполага се, че щом на родителите им прави впечатление, при това неприятно, диалектния говор на детето им, значи говорят по малко по- различен начин.
До този момент мисля,  съм се справяла добре и тя си говореше правилно. Положението се влоши, точно с тръгването на градина. Примерът в семейството е за два часа вечер, а този от децата и госпожите за девет. Кое и влияе повече, а?
С голямата ми дъщеря тотално се провалих, използвайки точно метода на личния пример и поправявянето. Сега ми се искаше да науча за нещо друго работещо и надеждно.

Дано да си права! Засега имам едно дете и нямам опит, но думите на Северина ме притесняват, че с голямото й дете личният пример и поправянето не са помогнали. Всъщност аз не виждам какво друго можем да правим - не можем да ги държим в изолатор, то е ясно..., остава да се надяваме все пак с времето да започнат да се срамуват от такъв начин на изразяване и сами да пожелаят да се корегират 

Трудно ми е да ти дам някакъв съвет, освен непрекъснатото поправяне. Или поне, когато се сетиш.
Ние живеем на едно място хора от различни краища на България, а синът ми говори на всякакви диалекти и произношения. Докато казва "ходИх", в следващия момент казва "ще се качА", т.е съчетава мекото говорене от добруджанския край с ударениятна на последната сричка, типични за шопите и софийско. Така че и в дната случая не говори правилно, а аз поправям да изнемогване. С времето сам започна да се поправя и да ме пита "тази дума правилно ли я казах?".

   Ами ако много,много поправяш, може и да получиш обратен ефект- нарочно да започне да говори точно това, което не е правилно според теб...мисля, че ако прекарвате повече време заедно и ако ти си говориш както искаш да научиш и детето, ще се справите полека, ще свикне...а аз какво да кажа, когато живеем извън България, не познаваме тук никакви българи / засега/ ,мъжът ми също не е българин, и постоянно чувам от сина ми думи, които са далече от истинското си произношение... ...но аз си му говоря търпеливо и това, друго решение няма...засега...лека вечер на всички... 

И все пак си заложи на поправянето.
По-добре от нищо.

Майка ми ни побъркваше на темата. Постоянно ни поправяше.
По наше време нали си комуникирахме с бележки-вечер се обсъждаше не защо и къде си ходил,
а правописните грешки от бележката. Пък на писмата от лагерите какъв разбор се правеше 


Същата история сме със сестра ми. А и много ходехме по лагери...
Минали сме през всички периоди на келешеене, говоренето на "братче", "ма" и т.нат.
Когато беше особено модерно на най-милите си същества да казваш "мършо",
майка ми веднъж влетя вбесена в детската с един вмирисан салам Камчия
и каза-ето това е мърша, да не съм ви чула повече. Е, не ни чу..

Ако трябва да бъда честна, едва когато отидох в Университета си наложих да говоря правилно.
Беше ме срам, колко селско изглежда мекото говорене.

И аз поправям. Има резултат, но не 100 процента.  Средата му е такава, живеем край София. Шопският е много силен. Приятелите му така говорят. Но определено прави впечатление, дори странични хора са ми казвали, че синът ми говори много хубаво.  Появяват се някакви неправилни думи, от сорта на нЕма или глаголите стават ходим, говорим и т.н. за първо лице единствено число, но се борим с тях.

И при нас това е проблем. Чак нЕма никога не е казвал, но например кося /за трева/  с ударение на о при кося, вместо на я. Не поправям много, защото виждам, че като го правя, той нарочно се подхилква и повтаря неправилното. Освен това винаги му е много забавно да имитира, казва си перфектно р, но като чуе друго дете, че не може, повтаря след него думата и се смее /така казва еди кой си/.

съдейки по моето дете, положението не е толкова страшно, ако вкъщи се говори правилно
таня е живяла в софия (там проговори), търново, пловдив, има баби в южна българия, в родопите, в северозападна - на всяко едно от тези места се говори различно и има различни диалекти
всеки път като пътуваме тя превключва и започва да употребява някакви думи, които после изкарва от речника си
и в крайна сметка си говори нормално и правилно по моите стандарти
аз съм абсолютно същата - живяла съм на няколко места, някои от които с доста остър диалект и сега като ходя е все едно включвам в действие втори език
паралелът с чуждите езици е доста близък и според мен

 Моята тактика е друга. Мартин беше прихванал от градината въйкането и въхкането /казват, типични били за Бургаско/. Още първия път му обърнах внимание, че звучи грубо и грозно и не е приятно за околните, като за да му докажа на всяко негово "въй", следваше вдноминутно въйкане от моя страна, нарочно пресилено и звучно. В резултат си имаме домашна смешка, с която освен че се развеселяваме успяхме и да махнем дразнителя. Така ако забележа нещо погрешно, започвам нарочно да го използвам, натъртвам на думата, иронизирам, съставям смешни изречения - ефектът е много бърз, на него му писва да ме слуша как дрънкам глупости и сам почва да ме поправя.

да, освен ако не отиде и започне да прилага твоя "метод" с приятелите и въобще хората, от които го чува
надали ще им стане толкова забавно, по-скоро ще се обидят

Иронията за "метода ми" е неуместна. Обсъждаме в момента справянето с конкретен проблем, а не добрите обноски и деликатността на детето ми, което впрочем чудесно разбира разликата между шега и подигравка и никога не ми е дал повод да се притеснявам за начина, по който общува с околните.

Прощавай, zuki, но как се казва "ще се кача" на немек говор?

Крайното а преминава към ъ.
Аз си мислех, че е типично за Бургас и региона да се казва отворено а в края на глаголите, но явно и на север е така.

Аз също поправям и повтарям многократно. Ефект има, дори той поправя ако някой каже нещо неправилно. Ако ми каже диалектна дума му казвам, че не знам какво означава и обикновено казва правилната. Аз също държа особено много на правилния говор.

Виждам, че Ескарина ме е изпреварила. Тук, в София, глаголите, които завършват на А, ги изговарят на Ъ - качъ, благодаръ, ходъ. Даже си спомням, че и проф. Вучков коментираше този начин на изговаряне и как едно време поправял Лили Иванова, че много А-кала, а трябвало А-то да преминава в Ъ, ама не натъртващо Ъ, а нещо си там между А и Ъ.
Да, Ескарина, така се говори в добруджанския край. Между другото, аз никога не съм говорила много меко и малкото хора, които разбираха, че не съм от София, се сещаха именно по това.

благодаря и ходя завършват на Я, а не на А
иначе разбирам какво имаш предвид, чувала съм го като начин на изговаряне...