Как да я отуча да говори на диалект?

Олеле, успех ви желая, защото именно тези диалектни форми ме вадят от джапанките директно! (и винаги ми припомнят онзи лаф "Шъ ма зафтаряш ли или да са огащвам?"  )

Мисля, че значение има как говорят самите учителки в детската. Нашите са с характерен и доста изразен правоговор, но да видим... За сега "Ти си лош" и "Ти си бебе" ни е придобивката...

Според мен нищо няма да има ефект на този етап.
Детето е тръгнало на градина, започнало е да се социализира, средата, в която трябва да се впише е различна, от семейната, там не го приемат по подразбиране. Така че ще говори, както говорят всички. Иначе ще е аутсайдер. Това е инстинкт - да искаш да си като другите в процеса на социализиране.
След време ще разбере, че с теб ще говори по един начин, а с приятелите си по друг, но на 3г. е много рано да се научи на това.
Според мен не й досаждай със забележки. И без това няма да имат ефект, само ще я дразниш.

Съгласна съм. За съжаление не мога да те окуража особено, че ще успееш. Едиственият сигурен начин е да смениш средата. Виждам децата на българите, които живеят тук. Нито едно не говори свестен български. А някои дори отказват и се срамуват, ако родителите им говорят български на публично място.

Хич не сА притИснявай!С времето детето само ще разбере разликата между книжовния език и диалекта.За да не се вкорени ,обаче много дълбоко в съзнанието на детето продължавай да го поправяш,НО без да настояваш то да говори правилно и без да му правиш груби забележки.Пък и няма нищо лошо в диалекта или жаргона.Те са живия език.Важното е детето да знае разликата и да му се обясни за какво е необходим книжовния език и защо то трябва да се съобразява с него.
   Моите свекър и свекърва ще научат,живот и здраве детето ми на доста диалектни думи ,ама и моите баба и дядо не говореха на правилен книжовен език...и какво-само ми обогатиха речника

Да отбележа, че има съществена разлика между говоренето на диалект и мекото говорене. Второто е вид "произношение" и може в паралел да си е напълно правилно граматически и лексикално.
Има една категория хора, които адски бързо прилепват езиковите нюанси, като те освен това доста добре се справят и с ученето на чужди езици.
Аз съм такъв пример - в живота си съм била един единствен път на лагер, имаше деца от цяла България, и се прибрах с коктейл от разнообразни диалектни форми. След една седмица ми мина.
Бащата на моя колежка е от Стара Загора, майка ѝ от македонския край. Когато жената отишла да живее в Стара Загора, проговорила по-меко и от старозагорци 
В този смисъл ако детето ти за толкова кратък срок е прихванало мекия говор, може да означава, че притежава доста гъвкави езикови умения, и след време при смяна на средата, бързо да се върне към книжовния език.

Аз мога само да се похваля в такъв случай. Детето ми говори изключително правилно, дори понякога по-правилно от мен . Да си призная някои думи, започнах заради нея да ги изговарям цели или правилно. Това мисля, че се дължи на книжките, които четем откакто беше на 6 мес. и досега. Има завидна колекция книги и библиотечка, в която да ги нарежда.
В същото време започнахме да учим английски и малко френски и виждам, че с голямо старание се опитва да имира акцента и успява. Така, че правилният й говор на български явно не изключва добър акцент на чужд език.
Гледа и филмчета на български, английски и френски. И това вероятно влияе.

  Има ли силни имитаторски способности? Защото ако е така, по-добре я остави да си го изиграе и да й мине, достатъчно е, че ти й говориш правилно. Това с касетите е много добра идея!

Поправяй! Обаче резултата ще е съмнителен, защото тя е непрекъснато в тази среда.  Моята щерка е на 6 г. и половина. На година и 3 месеца тръгна на ясла. За целия този период няма донесена нито една диалектна дума. Просто в нашата градина всички учители държат на правилния говор. Но е била в сборна градина.. какви неща съм чувала там.. ужас. Слава богу за месец не успя да попие.
Самите учители трябва да настояват на правилния говор. Тогава е минимален шанса да попие много от децата, защото към всички ще са тия изисквания.

и аз скоро размишлявах по тази тема по ред причини
та стигнах до извода, че децата правят разлика и учат диалекта подобно на втори език
например таня ще каже на баба си, че шоколадът е У хладилника, а на мен ще каже, че е В хладилника
с различните хора директно превключва
но категорично е много важно вкъщи да се говори правилно, за да се усвои и този говор
по дебелите книги пише, че не е редно да се поправя всяка "грешна" дума с - не се казва така, а едисикак - ами дикретно да се повтаря цялото изречение/фраза по правилния начин, да е ненатрапчиво
пробвала съм го и работи добре
при "искам да облека туй", отговарям с "добре, облечи това, щом ти харесва" (или друг вариант, но да съдържа "това" вместо "туй")

И при моята дъщеря се появи сходен проблем напоследък, който според мен се дължи по-скоро на контакта с децата в градината, отколкото на този с госпожите. Дъщеря ми започна да слага  неправилни ударения на глаголните форми в минало време, което е много характерно за София. Например "ходИХ", "казАХ", "паднАХ" , вместо "ХОдих", "КАзах", "ПАДнах".
Това направо ме побърква, защото ние вкъщи не говорим така и ми е неприятно като я слушам. Засега я поправям постоянно, но искрено се надявам това да е някакъв етап и да отмине. От друга страна тя е с нас вечер по 3-4 часа, а на градина по 9 часа - логично е от градината да попива повече, отколкото от вкъщи 

о, не, часовете нямат значение, а авторитета
с времето едното ще започне да има превес и почти сигурно това ще е вашият говор

Първата стъпка е -самите родители да говорят правилен български  .
Децата копират всичко и примерът от нас е много важен./не само как ще говорят ,но и как ще се държат/
Околните също имат "пръст" в тази работа.
Аз винаги съм държала на правилното произношение ,с необходимото ударение ,без вкарване на диалект.
Най-много във Варна ме е дразнило мекото говорене и затова винаги ми е било нещо като фикс идея децата ми да се научат да говорят както трябва.
Дъщеря ми от мъничка говореше чисто и много правилно.
Сега непрекъснато следя малкия  ,как изговаря думите,поправям го щом сгреши,не отговарям на бебешки.Това според мен е най-правилния път да се научат.

Върнахте ме в моето детство - ходих на солфеж и то веднъж седмично, но и това беше достатъчно, за да "прихвана" едно характерно С-ъскане (с език напред пред предните зъби) от едно момченце, което явно имаше говорен дефект. Но аз просто бях "влюбена" в това момче и копирах цялото му поведение. Майка ми и баща ми се бяха побъркали да ме поправят, чудиха се защо започнах да говоря така, докато един ден, след солфеж баща ми не чу как говори момчето и не разбра първоизточнока на проблема.
Исках да кажа, че може всички наоколо да говорят съвършено правилно и един-единствен "дразнител" да е достатъчен, за да се стори интересен, различен и да бъде изкопиран.

Моят син ходи на градина от 10-тина дена и вече ме попита "мамо, кусам лоша дума ли е"  Каза, че госпожите така казвали...и аз започнах обясненията за диалектите, за правилния говор, давах примери с наши познати, негови приятели, които казват "ям", "храня се", дори бебешкото "папкам". За сега не съм чувала други подобни, ясно ми е, че ще са неминуеми, но явно съм му промила мозъка с "това е лоша дума, онова е лоша дума", че сега, ако каже БЕ, после веднага се поправя и казва "извинявай, че казах БЕ"

Свекър ми и свекърва ми живеят в Трънско - когато им ходят с баща си на гости задължително като се върне в първия момент сменя няколко ударения, но ако и аз отида с тях даже поправя баба си и дядо си. Лошото е, че те се дразнят от това и му казват "защо да се казва хОдих, казва се ходИх, всчки така казват"  та ми се налага да влизам в ролята на лошата снаха и да се намесвам

Е, предполага се, че щом на родителите им прави впечатление, при това неприятно, диалектния говор на детето им, значи говорят по малко по- различен начин.
До този момент мисля,  съм се справяла добре и тя си говореше правилно. Положението се влоши, точно с тръгването на градина. Примерът в семейството е за два часа вечер, а този от децата и госпожите за девет. Кое и влияе повече, а?
С голямата ми дъщеря тотално се провалих, използвайки точно метода на личния пример и поправявянето. Сега ми се искаше да науча за нещо друго работещо и надеждно.

Дано да си права! Засега имам едно дете и нямам опит, но думите на Северина ме притесняват, че с голямото й дете личният пример и поправянето не са помогнали. Всъщност аз не виждам какво друго можем да правим - не можем да ги държим в изолатор, то е ясно..., остава да се надяваме все пак с времето да започнат да се срамуват от такъв начин на изразяване и сами да пожелаят да се корегират