Момчетата никога не плачат.

Човек може да преодолява препятствията много по- лесно, когато му е разрешено да има чувства и преживявания. Това с подпирането е оправдание на неможещите да не могат и да не вършат нищо

.

Е и какво- мъжете нямат право да изразят слабост? Агресията им, която е разрешена за разлика от сълзите също е признак на слабост.

Явно повечето стигате само до мутето, т.е. да спрем звука да не дразни и да не разваля гледката на мъж, а реалните преживявания остават независимо какво забранявате. Ако се изтласкат се завръщат в най- невероятни форми. Но едва ли има нужда от повече обяснения. Явно е най- добре да се върнем и попрочетем какво е мъж и какво жена и после да решаваме кой какви права има и от кого какво да очакваме и изискваме.

Аз НЕ съм против 'мъжките/момчешките' сълзи. Сълзите насила не се подтискат, особено при деца.
Не подкрепям както агресията, така и злобата. Независимо  под каква форма, като проява при момиче или при момче. Те са си слабост. Ами, не мога да ги приема.
Била съм свидетел как едно момче  постоянно ревеше, заради това, че синът ми се е справил с нещо по-добре или по-бързо или има по-хубаво колело...и т.н.  Тези сълзи са ми 'трудни'
Извинете за отклонението.

Когато бях студентка един двуметров колега ревеше за петица... Всяко нещо- с мярата си.

Дали последните двама "ревльовци" не плачат толкова, защото преживяват тежко това, че "мъжете винаги побеждават", а те не и по тази причина се държат като момичета, защото "момичетата са ревли"?
И защо продължавате да задълбавате плача като нещо грозно, а не се запитате защо тези момчета преживяват тежко дребни за вас неща? Това е по- важното. Плача е най- малкият проблем, когато някой се разстройва за всичко и не може да понесе провал. Етикетите и огромните очаквания от мъжете са това, което ги съсипва, не плача.

По- скоро са плод на навика да получават всяко нещо според желанията си.  В моя случай- едно "дете" на мама и тати, осигурено и разглезено. Често срещан случай. В другите, за които не знам, не коментирам причини.
Всяко нещо, когато не е с мярата си и с времето си, е не на място. И плачът, и смехът, и всичко останало.
Обобщава някой друг. Аз соча като недопустими крайните варианти.

Аз съм съгласна, че това са крайни варианти, но настоявам, че е редно да се обърне внимание на причината/ите за това поведение, а не да се заклеймява плача. При тези момчета поне се вижда, че имат проблем /свръхчувствителност или разглезеност/, защото могат да изразят нещо, а ако си мълчат като "истински мъже" ходи и разбери какво е станало. репликите, които съм чувала, казани с цел детето да не плаче са ужасно опасни. "не плачи, защото ще ти се смеят" придава огромна важност на мнението на другите и утре детето, например, ще се надруса, защото иначе другите ще му се смеят.

Удивителна е настоятелността с която продължавате да не разбирате проблема, който се дискутира. Невъзможността ви да избягате от щампата, която е единствено възможна за вас, обяснява защо това е така - такова убеждение формирам от това, което чета.

За мен щампите тук са: Този, който не толерира плачът по всяко време и всяко нещо не разбира темата /понеже не е съгласен с другия краен вариант/, възпитава груби и емоционално тъпи деца /също крайно и необмислено клише/.
Та с кое не си съгласна, че скачаш и опонираш толкова запалено?

"От край време битува възгледът, че мъжете не бива да плачат. Защото обратното би поставило под съмнение тяхната социална роля на водачи и по-силен пол. Поради тази причина преди години, още от малки, момченцата са били възпитавани именно под този лозунг.
Дали това е правилно? Как мислите, трябва ли да растат с тази тежест, но и отговорност, вменена им още от крехка възраст"?
До тук не прочетох някой да е твърдо "за" лозунгът "Мъжете не плачат"- да препоръчва неговото прилагане при всяка ситуация. Дали това е правилно? Като всяко крайно нещо не е. Или очакваш някой да пише как винаги с това изречение подхожда при всяка сълза на детето си? Или ако някой напише нещо в страни от другата крайност, веднага следва да бъде причислен към зверовете, възпитаващи емоционални дебили? Делите хората на два противоположни лагера отново ли, що ли? Дразните се от примери, които сочат производните на другата крайност ли? Ами нормално е, всяка крайност води до лоши резултати.

Лично аз не съм казвала такова нещо. Всеки от нас прави някакви грешки и на теория, и на практика. Децата ни оцеляват и рядко се наблюдават крайности като резултат. Все пак, знанието ни дава шанс да избегнем някои грешки. Нали се събираме тук, за да си помагаме, а не да се съревноваваме.

Бояна, не отговорих на теб, по последния пост писах. Аз съм виждала и виждам както лигави деца и резултат от подобно възпитание като възрастни /много са, наистина/, така и възпитавани строго, също с недобри последици.
Обсъждам си тихо и кротко, давам примери от личната си практика и недоумявам защо, ако не поддържам нечие становище или не изпадам в поредната форумна крайност, трябва да отговарям на нещо от сорта на "Удивителна е настоятелността с която продължавате да не разбирате проблема, който се дискутира.".

Не съм съгласна с грубия тон като начало.
Нямам спомен да съм написала, нито някой друг, че следва да се толерира плачът за всяко нещо и на всяка цена. Напротив, изрично посочих точно обратното. Изразих притеснение от случаите, когато плаче от страх, притеснение, по причини свързани с начина по който преживява себе си в новите ситуации в които попада.
Не разбирам защо ме цитираш. Мисля, че изяснихме какво питам и какво визирам.
И защо след като това е така, продължавате да упорствате, говорейки за лигави деца, "осигурени и разглезени" които плачат всеки път, когато не получат реализация на желанията си?

Ау, изписали сте 12 страници по темата... нямам сили да ги прочета. Интересно ми е само, Додо-додо, дали темата ти помогна по някакъв начин?

Помощ ли ти е нужна, различни мнения ли или просто потвърждаване на правилността на твоето решение?
А грубият тон започна именно с това, което цитирах, додо х 2. Затова те и цитирах. Аз започнах днес по темата с кратък пример от две изречения. Отговорих на конкретен въпрос в тази връзка /или не би следвало да отговоря- не разбирам/. Или в дадения от мен пример разпозна някой близък? Съжалявам, ако е така. Примерът си беше реален, оценката, не само моя, на случая- също.

Аз общо взето не деля децата на "момиче" и "момче". Не разделям нито правата, нито задълженията им по полов признак. Така, както мога да прегърна и успокоя Наталия, да я целуна и гушна, със същата липса на скрупули и предразсъдъци ще го направя и за Ангел и Крисо. Както и ще кажа примерно "деца слагайте масата", а не "Наталка слагай масата". Не смятам, че момчетата не могат или не бива да плачат, не могат или не бива да се страхуват или е срамно да дойдат за целувка за "лека нощ". Смятам, че те сами ще израстат тези изблици на емоции, с времето сами ще станат по-обрани в жестовете изразяващи притеснение, страх или пък привързаност. Така че, няма смисъл сега, докато все още можем да ги споделяме да ги отблъсквам или притеснявам. Те така или иначе имат пред себе си личен пример - виждат баща им колко често плаче или не плаче, хлипа или не хлипа, проявява видимо страх или не проявява. Модел на поведение има, не вярвам да не успеят безпогрешно да се ориентират.

Но по този параграф, трябва да призная, съм в пълен разнобой не само с баща им, но и с всички видове роднини - брат ми, бабите, лелите и всеки друг, който има контакт с нас. Моите момчета са на 9 и 10. И все още не се притесняват нито от сълзите си, нито от целувките. И честно, вече до гуша ми е дошло да ми правят забележки де който свари защо ги глезя и прегръщам. Смея да кажа, че и двамата са момчета до мозъка на костите си, развиват се съвсем нормално според половите си белези и нито една моя прегръдка или съчувствена дума не ги е повредила или объркала. Въпреки всички упреци изобщо нямам съмнения относно своето виждане по въпроса и не смятам да коригирам поведението си. На този етап поне.

Не знам дали са "глезени и презадоволени лайна". Аз по принцип никак не съм от глезещите родители, даже минавам за строга, студена и безпардонна. Но това открито да покажат чуствата си и да умеем да ги споделим аз съвсем не поставям в графата "глезене".

Трудно ми е да схвана мисълта ти. Честно казано и не ми се полага повече усилие в тази посока.
Все пак, желая ти успех