Дали това, което смятам да направя е правилно?

Извинявай, така ми прозвуча - все едно ще го бодеш, докато не се откаже.
Аман от своенравни деца - и мойто беше такова, а сега, на 5 години, още повече. Ама кво да правиш - деца са ни! Мисля, че ще му мине - в края на краищата тоя контакт не е толкова интересен!
Да не би пък да търси внимание? Сещам се за една мъдра мисъл:

'Децата искат да им се обръща внимание; ако не успеят да получат позитивно внимание, ще опитат да получат негативно, защото това е по-добре от никакво внимание.'  

Сетих се и друго - казвай НЕ по особено строг начин само за наистина важни неща, като това с контакта. То може и така да правиш, де, нали не знам... Но се сещам за един вид майки (и баби), които навикват за всяко нещо: не ходи там, ще се изцапаш; не се катери, ще паднеш; не тичай, не скачай, не викай, и прочее - непрекъснато, и детето, особено ако е по-своенравно, свиква, и хич не му прави впечатление.
Просто се сетих, не казвам, че вашия случай е такъв.
Помня, че когато сина беше в такава възраст, не се задържахме много в къщи - все бяхме навън, за да си изразходваме енергията и да задоволяваме изследователската страст. Щото хич не му насмогвах вкъщи на малкия бяс!

Карфицата няма да я коментирам въобще... Бих ти предложила следния подход, който при нас сработва. Забележи специфичният начин, по който Спас изразява болка, стрес или страх и точно с него му обяснявай, че нещо е опасно. Т.е. използвай неговия език в момента, за да те разбере най добре.

Забелязах, че Андреа казва "ауууу" със специална интонация когато нещо се стресне, удари или уплаши. Също я забелязах, че "духа", когато види нещо топло и димящо Явно ги е видяла нещата от нас, като неволно ние сме реагирали така, но за момента това са чудесни изразни средства, които и аз използвам, за да й обясня някои опасни моменти. Например когато се засили да излиза на пътя, аз не се развиквам веднага "Не, не!", както повечето майки из градинката, а се засилвам след нея, хващам я и почвам да й обяснявам колко е страшно да не я удари някоя кола и колко е "Аууу" това преживяване Като мине някоя голяма кола с трясък по същото време, урокът съвсем се затвърждава Даже вече и тя почва да ми обяснява същото когато аз започна За котлона също сме се разбрали колко е страшен с много "духане". В интерес на истината съм я оставяла да пипне поносимо гореща тенджера, за да й илюстрирам пораженията.   За контактите не се е налагало да обяснявам, няма интерес към тях, но пък и не съм ги крила от нея особено...

Та така, изучи неговия език за момента и го ползвай в обучението И колкото по-малко "Не"-та ползваш, толкова по-добре. Аз толкова внимавам да не прекалявам с не-тата и да наблягам на да-тата, че вече почти на всеки въпрос малката отговаря с "Дааа", макар и да няма понятие, че се съгласява Но отстрани звучи като съвсем смислен разговор

Успех в овладяването на неговия език!:)

Абе мами, вие представяте ли си докато тайничко разглеждате форумите на работа и шефа да дойде и да ви набоде ръцете с кърфица? Или като не измиете чиниите таткото да дойде и да ви натупа по дупето? А защо не и като му се озъбите за нещо да ви плесне през лицето ? Или бабата да се възмути колко зле си гледате детето и да ви накаже затворени в стаята ви ?
Ако не си го представяте не го правете с децата. 

НЕ< НЕ <НЕ <НЕ ...до побъркване. Обидена физиономия, обеснения и пак отначало докато им влезе в главиците е решението. 1-2-3-5 години ако трябва.

И обезопасявате дома дотолкова, че да не се налага да казвате НЕ постоянно. А за водата на кучето - ми вземете и сложете един леген с вода като го видите ,че бърка вътре и го оставете да се омокри хубаво и да му мине мерака....  За контактите - предпазители, ако има по големи деца мебели пред тях....  на мен вградената печка даже ми е с допълнителен прекъсвач, след последното топлене на супа в пластмасова купичка.....

Е, Деси, аз съм способна до такава степен да изнервя и мъжа и шефа, че сигурно и карфици и бой ще ям ако не бяха възпитани и кавалери хората.
Иначе на мен инстинктът ми подсказваше, че това не е решението, явно на чудо съм се надявала, хоп троп боц и един проблем по-малко.
Явно не стават така тези работи. Пък и много ме загризя съвестта, важното е, че малкия не ми се сърди и всичко е забравил, идва, подмазва ми се, маме, маме, поле и ми прави любовни физиономии.

Поля,
с интерес попрочетох темата ти, защото и ние сме на същия хал, а и Бобо е на същата възраст със Спас.
Да ме прощаваш, ама това с карфицата според мен си е чиста проба дресировка. Според мен е по-добре осмислянето на нещата. За което обаче нашите деца са малки още.
Значи - какво правя аз ( не претендирам да съм 100 % права, но може да ти помогне някоя идея).
Апартамента е обезопасен максимално. Всички контакти са с предпазители, или скрити зад мебели. Според мен на този етап не може да им бъде обяснено разбираемо защо контакта е опасен. Всичко опасно и чупливо е прибрано и заключно, шкафовете са също със специални заключалки. Оставила сум 2 шкафа незаключени с възпитателна цел. Там има безопасни неща - метални и пластмасови съдове и консерви. Интересно му е, бърка и вади всичко, но внимателно. След 1-2 прищипвания се справя добре и с вратичките. Предпазители на вратите не съм слагала - също се научи че боли като се защипеш.
Аз действам с постоянно повтаряне на НЕ. Но не за щяло и нещяло, а за наистина опасни неща.Да си троши главата, опита се придобива така... Също така сме определили някои предмети за забранени, въпреки че има достъп до тях. Телевизора и компютъра - забранено му е да ги пипа. Той продължава упорито да опитва, но винаги казвам НЕ и отмествам ако не се подчини. Сега сме на етап - пипа, ама първо поглежда гледам ли го, и ако го гледам, не посяга.
В момента са в такава възраст че пипат всичко, всичко им е интересно, на забрани не се подчиняват. Изучават света човечетата, любопитни са.
Явно - волско търпение му е майката и много говорене, ама понякога не се издържа бе...

Разбира се че не ти се сърди! Ти си МАМА и това означава, че каквото и да правиш за собственото си дете то винаги ще е най-правилното!
Дали на нас няма да ни се струва така или пък обратно - това не значи че единия или другия подход е бил лош. Факта, че питаш означава, че сама не си приела за правилно това което правиш и ето засипахме те със съвети 
А ти сега стани "добре възпитана кавалерка" като шефа и мъжа ти и така се дръж с детенцето Споко - още 2-3 годинки и ще преминете във възрастта на големите бели - чупене на полилеи с топка или слагане на дезодорант в микровълновата да види какво ще стане
Та отсега ако почваш с иглата като поране малко на кол ли ще се набивате 

И палавите деца са здрави деца...аз на моите много им се радвам на пакостите и те си остават редовно безнаказани, но пък не ги повтарят (не е малко наказание това че се чувстват неудобно и гузни)
Аз имам проблем с малкия с тръшкането, ритане и пищене, ама си го оставям да си се натръшка и нарита, ако ще и посредата на магазина да е. нека гледат и се възмущават околните - на мен не ми пука - важното е че това е метода който работи при нас да влезе в релси малкия.

  Спасчо мамаааа, бедния ми! На каква майка си случил Спасей!!
Аз като ти разправях, не ме чуваше! На ти сега, тегли! 
О, бедни ми! 

Поля, аз процедирам така и има ефект по принцип, обучила съм и близките. Като я видим, че дърпа контакт, виси на аквариума или го блъска и прочей опасности или се стараем да й насочим вниманието към нещо друго, обезателно много интересно и което й харесва да прави, или се правим на незаинтересовани. Дърпа аквариума, той осмоъгълен, грамаден, обаче току виж се отлепи някоъ стена, ще ливне отгоре й... Та дърпа го и се смее дяволито. Аз поглеждам, викам можеш да го счупиш и баба Костенурка няма да има къщичка, я дай да играем на влак със щипки. Последното е хит в момента и веднага хуква да търси щипки. Аз в туй време си дремя като бей на диването и раздавам правосъдие. При нас работи такава тактика.
По едно врме дърпаше усилено кабела на климатика с мисълта, че ще викам "не", че много й е смешно, обаче аз се врътнах и си заминах. Остави го веднага, забрави за тази игра. Тоест не я поощрявам в дивашките й изблици.
Но с ходенето по пътя нямам оправия.
Та тия работи четох в Спок и още някъде и от доста време ги прилагам с успех.
Желая успех!

[desi] като те чета се сетих онзи ден Елина правейки поредната дивотия как искаше да ми види реакцията 'мамо, мамооо, виж какво съм направилаааа"...и като  казах  "ми, много важно, сега ще си го изчистиш обаче и после ако искаш го направи пак..."....някак си и секна ентусиазма....

само дето се научи и да ми отговаря с "много важно"...но то това си е неизбежно...)

Едно обаче е сигурно и трябва да се прави винаги! Когато ги заплашим с нещо..трябва да сме готови да го направим без компромиси.

Както винаги мислите ти са напълно споделени от мен. Понякога се чудя дали наистина сме на няколко хиляди километра една от друга 

Цунки за малката и голямата палавница!

Ша дойде и това време
Сега като види кола търчи към тротоара. Не че го е блъскала , просто явно в един момент от многото повтаряне му е влезнало нещо в тиквата.
А за контактите....моя мъж, това му е една от професиите (в работата му викат Главния инженер) казва че опасното е само да не хванат с нещо метално да бъркат в контакта, иначе нямало страшно .
Моя синковец включва зарядните на телефоните най-често. Ама вече му омръзна. Пробвал е и с отверка, аз като го видях се стреснах, а половинката "Нищо няма да му стане, тя е изолирана" ; верно, че се показваше само отпред малко метално, ама.....
От джапане в локвите е бил мокър до кръста Това с гумения гащеризон е перфектна идея за зимата.
Сега последния хит са чашите от витрината на баба му. Реди ги, подрежда ги, обръща ги....още няма счупена

Доста интересна тема

Сверих си часовника.  Четох някъде, че да запомни детето нещо трябва да му се повтори м/у 600 и 800 пъти /това за дете около годинката/. Ако приемем, че Спас намира всеки контакт за отделно 'нещо' има още много да повтаряш мисля

И аз знам, че контактите не са чак толкова опасни, а мъжо дори учи Дариа да включва разни неща /като зарядните/ в единствения без предпазител.

Аз си имам едно много строго "Не" придружено с физиономия и размахване на пръст и го използвам в такива моменти, ако не свърши работа я вземам и отдалечавам на сила. Но в къщи забранено е само да бърка с пръсти в контактите и да ми пипа книгите. Всичко друго е разрешена територия, най-много мразя да ми програмира фурната и тя да започне да пищи, а Дариа се хили, че се ядосвам как да я разпограмирам 

Вече даже сама се кара "Ааааа" и размахва пръст като иде до книгите ми. Действа значи. Но всяко дете е различно и различни тактики са подходящи.

Боже , моля те не прави такива неща с детенцето си!!!
Ето идея: паниците на кучето - в друга стая заедно със самото куче и заключена врата ( или  на балкон или в банята).
Контактите - като посегне да пипа, ти отиваш до детенце кротко и тихо му махаш ръчичката от там и му казваш - "тука има ток, токът пари много силно и ще те заболи много. Дори и мама и тати не пипат в контакта. Я, ела да ти покажа как скача зайчето" или " ела да играем сега на влакче" или нещо такова.
Повярвай ми, щерка ми беше същата - и от храната на кучето ни е яла и от водата му е пила, на село един път яде гасена вар, и в контактите бърника с пръчки и какво ли не, но никога , ама никога не съм си и помисляла да й причиня болка и травма с възпитателнма цел!  И никой не би трябвало да го прави. Това са стари , пра-стари методи на възпитание, които нарушават на детето усещането на доверие и сигурност към мама и тати, които отдавна са проучени и отречени от психолози, медици и педагози.
Единствената емоция, която детето трябва да получи от майка си и баща си е положителната, изпълнено с любов отношение, за да може да расте сигурно в себе си и своите родители.
Когато се наложи да бъде леко шляпнато ( само по дупето) трябва да бъде предупредено, а след това със спокоен глас да му бъде уточнено защо е сторено, но без натякване от сорта на :"нали ти казах, че ще те напердаша", защото това е ужасно язвително и причинява усещане за вина и насмешка.
Така, сега да се извиня за острия тон, но подобно отношение към малко дете направо ме побърква! А моята щерка е не по-малко дива и щура от това детенце!
И да кажа, че не съм имала време да изчета  останалите мнения, защото щурото ми дете ме дърпа, крещи и иска да излизаме! Хайде, до скоро!

Представи си какво става като ме вземеш за една свекърва!

Не го мисли ти Спас, хитругя е той, мама, тате, баба, ляля /особена слабост са си с леля си/, кака и бате, че и бавачката, всички около него се въртят...
Сега взе и съчувствието на форума.

Аз мисля, че Поля отдавна вече се е отказала от карфицата, но все ще се намери някоя майка, която, без да прочете постингите дотук, да я "бодне" със собствената си присъда колко жестока и безсърдечна е да използва карфица за възпитание. Нека вместо това се опитаме да предложим позитивни методи, които наистина са проработили при нас и смятаме за правилни - това ще е от полза за всички, едва ли Поля е единствената, която се опитва да научи сина си сам да се пази от опасните неща.

Аз лично не приемам безкрайните "Не" (не че мога да се сдържа в повечето случаи),  струва ми се, че действат негативно и не е това начинът. Дъщеря ми даже се опита да прилага метода на едно приятелско куче и всеки път когато лаеше му викаше "Куче, не!". Та явно и аз съм попресолила не-тата в един момент.

Иначе на мен ми харесва подходът на Поля - разбира се, не с карфица - но тя се опитва да го накара сам да се поучи от негативния си опит и да заключи, че въпросният обект е опасен, а не да наказва с карфицата. Има огромна разлика просто с методите, използвани за "приучване към гърне" например. Така или иначе, хубава тема, и надявам се полезна на много от нас! 

Благодаря ти, Емем, че ме разбираш!
Вече бях започнала да се чувствам като някаква садистка.
Тука два дни сме по-послушни, да се надявам, че не е затишие пред буря.