Аз съм и друг път съм писала за нрава на малкия, а той е, че е много своенравен, изключително упорит, без страх и страшно хитър. То сигурно за всяка майка детето й е такова....
Въпросът е, че не му се карам излишно, позволявам му да си играе с почти всичко.
Има няколко неща обаче, които са опасни за него като контактите, в които има включени уреди, той ги измъква и опитва да ги включи наново, при което аз и всички, които го гледаме изтръпваме.
На Не и пляскане по ръцете не реагира, мъжът ми го наказа, имаше известен ефект, но моите опити за наказване будят у него буквално смях. Реално и на мъжа ми наказването нямаше кой знае какъв ефект.
Понеже както споменах е изключително хитър - веднъж си прещипа пръстчето на шкаф, от тогава винаги затваря който и да е шкаф с чалъм като си пази пръстите. Също не ходи по мокър под, защото един единствен път преди месец и нещо се е подхлъзвал и оттогава види ли мокро не мърда. Де да знам, то може и да е естествено развитие за тази възраст, но на мен ми се вижда хитрост...
Затова реших, че като го видя да прави нещата, които са опасни за него, а именнно
-бъркане в контактите
-бъркане и ядене от на кучето храната и водата
и още едно, две неща,
когато му казвам "Не" и в момента, в който го прави да му боцкам ръчичката с игла.
Вече го направих веднъж, май доста нескопосано, защото се очите му се напълниха със сълзи, жално, жално, направо си личеше обидата, а не толкова болката, защото плачът му при болка е различен. Много се натъжи и следващите няколко часа при всяко казване на Не се разплакваше по същия начин.
Та исках да ви питам, някой правил ли е такова нещо?
Какъв е ефектът?
По-добра идея някаква?
Много съм раздвоена, къса ми се сърцето, ограничавам му максимално достъпа до опасните неща, но има няколко, които просто няма как, трябва да се научи и това е...
Въпросът е, че не му се карам излишно, позволявам му да си играе с почти всичко.
Има няколко неща обаче, които са опасни за него като контактите, в които има включени уреди, той ги измъква и опитва да ги включи наново, при което аз и всички, които го гледаме изтръпваме.
На Не и пляскане по ръцете не реагира, мъжът ми го наказа, имаше известен ефект, но моите опити за наказване будят у него буквално смях. Реално и на мъжа ми наказването нямаше кой знае какъв ефект.
Понеже както споменах е изключително хитър - веднъж си прещипа пръстчето на шкаф, от тогава винаги затваря който и да е шкаф с чалъм като си пази пръстите. Също не ходи по мокър под, защото един единствен път преди месец и нещо се е подхлъзвал и оттогава види ли мокро не мърда. Де да знам, то може и да е естествено развитие за тази възраст, но на мен ми се вижда хитрост...
Затова реших, че като го видя да прави нещата, които са опасни за него, а именнно
-бъркане в контактите
-бъркане и ядене от на кучето храната и водата
и още едно, две неща,
когато му казвам "Не" и в момента, в който го прави да му боцкам ръчичката с игла.
Вече го направих веднъж, май доста нескопосано, защото се очите му се напълниха със сълзи, жално, жално, направо си личеше обидата, а не толкова болката, защото плачът му при болка е различен. Много се натъжи и следващите няколко часа при всяко казване на Не се разплакваше по същия начин.
Та исках да ви питам, някой правил ли е такова нещо?
Какъв е ефектът?
По-добра идея някаква?
Много съм раздвоена, къса ми се сърцето, ограничавам му максимално достъпа до опасните неща, но има няколко, които просто няма как, трябва да се научи и това е...
) се опита да ми предложи номера с карфицата, по същите съображения като твоите, но категорично забраних. Така, както описваш малчото - моето е същото, но вече доста нормално може да се говори с него и да си обясняваме - още няколко месеца потрай 
. Иначе сериозно - моите методи на справяне - говоря до посиняване, обяснявам - че е опасно, че пари, че ще го боли и т.н., предлагам му вместо да бърка в контакта да ми донесе капачето, за да го затворим, отвличам му вниманието - всъщност при него много върви номера да се чуства полезен - толкова е горд като го похваля и усети, че ми "помага" и аз гледам да използвам това с възпитателни цели 
))
Аз отдавна съм се замислила за това, но ме беше срам да питам по магазините 
. На мен околните изобщо не ми пречат 
- да си гледат, да си цъкат с език, каквото искат да си правят - когато имам нещо да казвам на Мартин, когато нещо трябва да си обясним и да се възпитаме, или просто да го взема на ръце и да го отнеса, никой друг няма значение - клякам до него и си говорим и света е само наш и сме само двамата в него 
)и съм потресена, че насериозно някой "възпитава" с карафица. 
, трябва си доста търпение и упоритост, но това е един първите периоди, в който можеш да завоюваш родителски авторитет, нещо което си е важно, защото след това следват други 
Ама все ще се намери нещо да му стане неприятно при допира с контактите...успокоението е, че поне се учи 
а и нещо друго - трябва да е голям майстор за да успее да натика нещо в клемите 4е и в двете. 
Споко - още 2-3 годинки и ще преминете във възрастта на големите бели - чупене на полилеи с топка или слагане на дезодорант в микровълновата да види какво ще стане 
Четох някъде, че да запомни детето нещо трябва да му се повтори м/у 600 и 800 пъти /това за дете около годинката/. Ако приемем, че Спас намира всеки контакт за отделно 'нещо' има още много да повтаряш мисля 
