Дали това, което смятам да направя е правилно?

Мен точно това ми беше идеята, опитах се да скрия иглата да не я види и да реагирам максимално бързо, но той се усети, че всъщност идва от моята ръка, а не от водата на кучето. За него всъщност това си е едно малко гьолче.
Никога не съм искала да го наказвам по този начин, а идеята ми беше да мисли, че болката идва от контакта или водата, но явно не съм достатъчно бърза, нито пък той толкова глупав. В реакцията му имаше много повече обида отколкото болка.
Иначе опитах с имитация все едно мен ме пари контактът, беше му много интересно, как така мама я боли, пък на него нищо му няма. 
Преди малко пак се запъти към контакта с клечка за уши и то към контакт, който е със силикон залепен, повиках го спокойно да дойде при мен и той дойде, де да беше все така.   
Ще поживеем, ще видим.

не трябва да забравяме колко глупави ни се струваха нашите родители, когато си мислеха навремето, че са по-хитри...
А това с обидата е класика.... После ще се почне "аз вече няма да съм ти приятел..." и да видиш ти тогава:)))

Това за карфицата хич не ми харесва. По-нормално ми се струва, ако е чак толкова необходимо, да го нашляпаш яко по памперса. Това с карфицата направо на съдизъм ми бие.
ние и памперса махнахме ,и пак се шляпкаме здраво в краините слу4аи,и колкото и да не е правилно на няколко пъти ме е изкарвал толкова от нерви ,4е и шамари е ял

Ха-ха...не знам дали подходът ти е правилен, ама това с иглата се използва за възпитание на кучета



Ма няма ли някакъв начин токът да го удари съвсем лекичко, но все пак неприятно, без опастност за живота      Щом си взема поука това е добре

Абе аз и други неща смятам да взаимствам от обученията на кучета, но точно тук идеята ми не беше наказателна.
А иначе такъв филм с леко удряне на ток няма.
тези предпазители да не се прескрипва да вратите отдавна съм ги махнала, защото ела да го видиш как леко и внимателно затваря вратите след като веднъж се затисна и то на шкафче. Да не викам дявола, де, че знаеш ли го как може да се отплесне някой път като се заиграе.

 Според мен, няма да предизвика нужният ефект, подценяваш Спасчо, трудно ще го заблудиш от къде идва боцването, а и ще го объркаш до колко може да ти има доверие. Точно в тази възраст започва изследването на периметъра на действие и до къде могат да стигнат, в такива случай винаги съм реагирала с "Не, не пипай, това е опасно" и след това съм обяснявала, че пари и може да се опариш или нещо от сорта,  отвличането на вниманието също върши работа, казваш само "Не, това не се пипа и я ела сега да видим, там какво става/я стори ми се, че видях нещо на прозореца и тн."В общи линии, не съм забранявала много неща, но били ли са забранени съм го налагала, като закон, не е имало случай, в които да се допуснат.
Има един период, в кйто умишлено се пробва, дали не може да се разшири периметъра на допустимите неща или до къде може да се стигне, тогава и двамата са правили инатливи опити да се връщат към контакта, въпреки отвличането на вниманието или забраната, в този случай налагам наказание.
 Самото наказание е да отидат наказани в другата стая, където разбира се не са оставали повече от половин минута, правило ми е впечатление, че самият акт на получаване наказание е бил достатъчно въздействащ. След това разбира се следват обясненията, гушкането и така нататък, но до наказание се стига в много крайни случай. Обикновено едно постоянно и неизменно "Не", свършва работата си, но се изисква доста нерви и търпение, до като се види някакъв ефект.

Хитри хлебарки са, ей!
Верно е, че се пробва да си разшири периметъра, но  Не-то го подминава все едно не е за него.
Ще се дайства с отвличане на вниманието и обяснения и убеждения.

Защо не намажеш контакта с нещо лепкаво ( ама не каникулит де )  Дали няма да му стане неприятно...    или пък ( и аз ще взаимствам един метод от кучешкото възпитание ) да вземеш някаква аларма, която се задейства, щом пипне контакта и така да се изплаши, или пък ако се страхува от полицаи да му кажеш, че при тая аларма се появяват те...


Аммм лепило няма ли да стане... Нали знаеш, че като изсъхва, се бели все едно е кожа и ще му кажеш, че е болен и инжекции трябва да му се бият ако пак бръкне и му се появи "отлепващата кожа" 

  След придобиването на някаква физическа самостоятолност и стабилност, това е следващата крачка на опознаване на света, само че съчетана с бебешка самоувереност и самочувствие , трябва си доста търпение и упоритост, но това е един първите периоди, в който можеш да завоюваш родителски авторитет, нещо което си е важно, защото след това следват други

Направо отвътре ми идва да го напиша това -  моля те, Поля, спри с тази карфица! Не само, че е гадно, но и не виждам никаква логика и едва ли ще помогне. Детето е малко! Не може да се очаква от него да разбере всичко. Трябва да го гледаш и да внимаваш. На тази възраст децата не разбират от обяснения, разбират от действия (но не като тези с карфицата!). Значи, като тръгне към контакта, не му викай от другия край на стаята, а отиди при него. Кажи му НЕ с много сериозен тон и го отмести от контакта. Ако пак тръгне към него, пак НЕ и пак го отместваш. И така всеки път. Ще разбере, но не очаквай да стане веднага.
Синът ми като беше на тази възраст, така го научих да не ходи на улицата (уличното платно имам предвид). Беше тръгнал по едно време да тича към улицата и да ми се хили, един вид, голям майтап, виж ме колко съм хитър. Побеснях! И така - повтарям-отмествам, повтарям-отмествам, и се научи. Голямото предимство на тази възраст е, че са лесно преносими , и лесно им се отвлича вниманието.

А ако може контактите да са зад шкаф или мебел някаква, и да не са много лесно достъпни, най-добре.

За звуков сигнал - не, ще му е още по-интересно, защото мине замине и прасне майката на телефона да издава сигнал самия телефон и си се кефи, че е произвел звук. Полицаи още не знае какво е.
За лепило също - в неделя в гаража целия се омаза с грес, чак и опита на вкус и въобще не му беше неприятно, та едно лепило да го уплаши. Инжекции не знае какво е също.
Мерси все пак!
Наистина зорът ще е докато почне да разбира повече, към 2 годинки, нали така...
Дайте надежда.

Ц...ц...ц еййй, опасен е     Ама все ще се намери нещо да му стане неприятно при допира с контактите...успокоението е, че поне се учи

Ама, шемет, и ти си една!  
Спри, та спри, все едно по цял ден го бода детето. Веднъж съм го боцнала и то леко, обаче го помни няколко часа. Вече го е забравил...
Пък и аз едва ли ще повторя пак. Моят ефект желания го няма.
Иначе отивам, отмествам, пак отива, пак отмествам, така около 4-5 пъти, на шестия плаче. И след половин час пак е там.
Съвсем сериозно, не преувеличавам. На свекърва ми това й е пето бебе подред, тя казва, че такова не е имало, толкова своенравно.

еи големи дяволи са нашите деца
Поля незнам дали ще ти дам адекватен съвет по въпроса , но ето как стоят нещата в къщи с контактите - само няколко стратеги4ески са затворени със специални капа4ета . ..останалите си седят така отворени и никак не се притеснявам. единственото което пъха дъщеря ми там е щепсъли , я зарядното на мобилния ,я ми изклю4ва и вклю4ва  дома6ния телефон. зна4и метода е пълно "пренебрежение" .не обръща6 особено внимание , не се тюхка6 и не се стряска6 ..все едно 4е прави нещо нормално .  като види6 4е се опитва да напъха нещо оба4е  просто му го взема6 от ръцете и казва6 4е не е за там ..оба4е понеже му е интересно и няма да се откаже ,пъхни му в ръката зарядното например и да се мъ4и да го пъха (голямо е , безопасно , ръцете не може да си ги навре) след няколко опита Гери се отказва6е  и изобщо забравя6е за контактите и така до следващия път като и хрумне . голям кеф бе6е когато за първи път успя да го натика , после вклю4ва и изклю4ва телефона 15 мин ..омръзна и и до там бе6е (разбира се това под моето зорко око ) .сега ве4е любопитството й е задоволено и изобщо не се впе4атлява. не знам дали подходът ми е бил правилен или не ,но мен поне ме устроива и тя не бърка в контактите     а и нещо друго -  трябва да е голям майстор за да успее да натика нещо в клемите 4е и в  двете.   .другото е да избягва6 да му дава6 големи ,дълги предмети .
за ку4ето ,вместо да го бодва6 детето ..опитай да мени6 мястото на водата или храната ..на място по недостъпно за детето - понякога ние се нуждаем от реорганизация ..те растат и се у4ат ..пипаики . моята например пие вода от басеин4ето. изхода - ами просто гледам да е 4ист - няма оправия винаги си намира някоя игра4ка която да ползва като 4ашка  - въображение  и аз докато доти4ам ве4е е отпила глътка -две 
успех

Поля, огромно търпение му е майката. Съветът е лесен, ама много, много е трудно, знам. За втори път влизам в този период и още от сега нямам търпение по-бързо да свърши. Хубавото е, че към 2 и нещо, три годинки стават по-разумни и се занимават с по-смислени неща от чоплене на контакти, чупене на чаши, ядене на боклуци.
Другото още по-хубаво е, че детето ти расте умно и любознателно