На колко години бяхте, когато имахте собствено жилище?

  • 11 710
  • 173
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 399
На 29. Без заем, всички пари в кеш.Без помощ от родители.

# 46
  • Linz
  • Мнения: 11 619
На 15. Естествено не съм си го купила Mr. Green

# 47
  • Мнения: 1 427
Собствено жилище нямам,под собствено разбирам със собствени средства купено от мен и съпруга ми.Живеем в жилище отстъпено от родителите.

Аз пък под собствено /семейно/ жилище разбирам всяко, което се води на мое име или на това на съпруга ми, децата ми и т.н.
А ако е купено от мен, с лично мои средства, но е писано на името на майка ми?! /поради сложно стечение на обстоятелствата/.
Това чие се води ? Laughing
На 25 си купих първото жилище.

# 48
  • Мнения: 4 965
Собствено жилище нямам,под собствено разбирам със собствени средства купено от мен и съпруга ми.Живеем в жилище отстъпено от родителите.

Аз пък под собствено /семейно/ жилище разбирам всяко, което се води на мое име или на това на съпруга ми, децата ми и т.н.
А ако е купено от мен, с лично мои средства, но е писано на името на майка ми?! /поради сложно стечение на обстоятелствата/.
Това чие се води ? Laughing
На 25 си купих първото жилище.

По моята логика, на майка ти - купила си й го, записала си го на името й, т.е. подарила си й го. По закон, някой ден /нищо, че ти си го платила и независимо от причините/ ще го делиш с другите й наследници. Peace

# 49
  • Мнения: 5 577
Ние направихме една схема, дето е трудна за разбиране.
Мъжа ми купи на майка ми жилището /3 стаен/ на по-ниска цена от пазарната /2 стаен/. С нотариус, истинска сделка. Тегли ипотечен кредит и сега го изплаща.
Не мога да кажа, че ни е подарено, но определено и не е купувано със собствени средства. С кредита щяхме да си купим двустаен панел в края на Русе, а сега имаме 3стаен в един от най-добрите квартали.

# 50
  • Мнения: 1 763
Ние още нямаме. Аз съм на 26, мъжът ми на 34. Живеем под наем, надявам се до 2-3 години да успеем да си купим с кредит, разбира се. Нямаме никакъв начален капитал и се надявам да започна достатъчно добре платена работа, за да можем да обслужваме кредит.

# 51
  • Мнения: 1 427
Собствено жилище нямам,под собствено разбирам със собствени средства купено от мен и съпруга ми.Живеем в жилище отстъпено от родителите.

Аз пък под собствено /семейно/ жилище разбирам всяко, което се води на мое име или на това на съпруга ми, децата ми и т.н.
А ако е купено от мен, с лично мои средства, но е писано на името на майка ми?! /поради сложно стечение на обстоятелствата/.
Това чие се води ? Laughing
На 25 си купих първото жилище.

По моята логика, на майка ти - купила си й го, записала си го на името й, т.е. подарила си й го. По закон, някой ден /нищо, че ти си го платила и независимо от причините/ ще го делиш с другите й наследници. Peace
Де юре е така, на практика го считам за мое.  Не съм и го подарила, просто се налагаше да го запишем на нейно име. Понеже още нямах съпруг и дете  и не исках, ако нещо стане с мен баща ми да има претенции за жилището. Така или иначе, аз съм и наследницата.

# 52
  • Мнения: 228
На 19 , но до 29 го изплащах Peace

# 53
  • Мнения: 592
 hahaha три имах, но сега съм под наем - знам ли утре къде ще ме завее вятъра! Важното е да си хепи /това бил новия лаф/!

# 54
  • Варна
  • Мнения: 3 363
На 26 г., с пари от роднини . След това го продадохме и купихме друго по-голямо , като вече вложихме и наши спестявания.

# 55
  • София
  • Мнения: 830
Аз бях на ненавършени 27, а мъжа ми на 31. С ипотека, без никаква помощ от родители. И жилището си е наше, ще стане на банката чак когато спра да си плащам вноските. Сега не е.

# 56
  • Мнения: 59
Собствено жилище нямам,под собствено разбирам със собствени средства купено от мен и съпруга ми.Живеем в жилище отстъпено от родителите.

Аз пък под собствено /семейно/ жилище разбирам всяко, което се води на мое име или на това на съпруга ми, децата ми и т.н.
А ако е купено от мен, с лично мои средства, но е писано на името на майка ми?! /поради сложно стечение на обстоятелствата/.
Това чие се води ? Laughing
На 25 си купих първото жилище.

По моята логика, на майка ти - купила си й го, записала си го на името й, т.е. подарила си й го. По закон, някой ден /нищо, че ти си го платила и независимо от причините/ ще го делиш с другите й наследници. Peace
Де юре е така, на практика го считам за мое.  Не съм и го подарила, просто се налагаше да го запишем на нейно име. Понеже още нямах съпруг и дете  и не исках, ако нещо стане с мен баща ми да има претенции за жилището. Така или иначе, аз съм и наследницата.

майка ти и бащата ти имат ли развод, преди да купиш имота на майка си?

# 57
  • Мнения: 59
Добре, а мога ли да попитам тези, които са се сдобили със собствено жилище закупено със собствени средства, на 25-30 години- как успяхте? Имам предвид откъде толкова пари накуп за да си купите жилище. Тези с кредит изобщо не ги слагам тук, тъй като жилището не е тяхно а на банката, докато не го изплатят. Но другите, които казват че са си купили жилище със собствени пари спечелени и спестени от тях- аз за един лаптоп не мога да спестя, как се пести за жилище newsm78?

Добро стечение на обстоятелствата и много работа и като часове и като продуктивност. Искаш ли много трябва да даваш всичко от себе си. В други теми често срещам хора, които се оплакват от извънредни часове, че нямат време за себе си и т.н., въпрос на приоритети, аз и на такъв мъж случих, не знаем какво е 8 часов работен ден.

# 58
  • София
  • Мнения: 23 124
На 18 год. се сдобих с къща  Grinning (подарък от баба и дядо).
Наскоро я продадох и купих апартамент в София.
Мъжът ми още няма собственост, но му предстои.
Не сме купували нищо със собствени пари и не сме теглили кредити, както става ясно.

# 59
  • Мнения: 1 898
Аз бях на ненавършени 27, а мъжа ми на 31. С ипотека, без никаква помощ от родители. И жилището си е наше, ще стане на банката чак когато спра да си плащам вноските. Сега не е.
И при нас  така - 1:1.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт