Кое ви затруднява най-много

От изброените неща, донякъде агресията - моментите, когато се сбиват за глупости. Иначе, през повечето време се обичат, прегръщат и играят заедно, но сбият ли се става страшно - удрят, отвръщат, а аз не успявам да ги укротя, доакто и двете не се разреват (подобни битки водят само в мое присъствие - пред баща си или в градината изглежда не смеят или аз не успявам да ги овладея навреме).
За другите неща:
с храненето имах проблеми само преди 6-тия месец, защото Кика имаше ГЕР, а и двете хапваха по 50-60 мл. АМ; после бързо се научиха да се хранят сами (на годинка вече правеха опити и преди вторта година не се налагаше да ги храня (имат и апетит, отдавна минахме на етапа сами да си сипват, сервират, дори микровълновата ползват );
къпането винаги са го обожавали - след 2-та годинка се къпят сами - играят във водата, сапунисват се, не мрънкат, даже не им се излиза от банята (вечер отказват да си легнат без душ);
с приспиването и спането не са имали проблем още от раждането им - през деня не спят, но нощем изкарваха по 7 ч. още в родилното, а и сега е така (е, понякога се приспиват с анимации, но все по-често просто лягат и заспиват, когато им се приспи (никога не съм приспивала на ръце);
забавленията и игрите са най-добрата част - все пак, не изпитват нужда аз да ги забавлявам и намират начин да играят заедно или всяка да си се занимава с нейните неща, без да си пречат взаимно;
извеждането беше проблем само с количката навремето - после всяка започна да се облича (аз само довършвах визията  ), а навън винаги ходят за ръка и дори се шашкат, когато не видят мен или възрастен близък наоколо, докато играят.
 

от изброените неща може би спането и приготвянето за разходка
с храната не съм имала проблем . понякога хапват по- малко,но пък  на следващато ядене стабилно:) никога не ги гоня или тъпча като неискат -неискат ,стават от столчетата
Агресия  помежду им невиждам най много да  се задърпат за някоя играчка и се пооскубват:)много се  търсят и обичат
къпането обожават вече като ги вадя се сърдим но тикам бибките и за няма и 5 мин са млъкнали
излизането навън ми е проблем докато ги приготвя .иначе си имам техника за излизане и навън ме слушат, не бягат .много не се отделят от мен
Но сънят  вече ми е проблем. приспиването не толкова( бързо заспиват  къде в креватче, къде при мен)колкото през ноща будят се по незнам колко пъти .ставане лягане главата ми чак изтръпва .Това ми тежи най много от как са  родени нямат един ден да легнат и да се събудят сутринта:(
Аз ги гледам сама през деня и вечерта съм изтощена  и пак съм сама .Майка ми идва помагами , колкото да стои при тях докато свърша нещо.Но от     2  дена е с оперирана смнена става.Така че съм пак сама

  В момента единствено ми пречи вече когато се тръшкат за абслолютни глупости. Както Николета направи преди малко..
  plampetq моите каки бяха същите с будене по н пъти на нощ. Е престана си от само себе си, но след втората годинка, по-скоро след две и половина. Три годинки явно е възраст в която стават вече деца, а не бебета. Заспиват си сами, спят си по цяла нощ (e бебето се буди) ,обличат се сами, играят си двечките, проговориха поне моите най-накрая и тн. Много по-лесно стана  
  За храненето никога не съм ги гонела да ядат, но мразя когато се лигавят и най-често отново завършва със ставане от масата и рев, но и там нещата почват да влизат в релси.
   Къпането е лесно, обичат да си играят с водата и по-скоро се сърдят като трябва да излизат. След периода на скубането вече не се бият, опитаха се вчера да се шамаросат явно научено от детската, но си поговорихме и по този въпрос.

Гласувах за Агресията и по-точно непрекъснатя спор и дърпане за играчки, карането за дребни неща, за това кой къде да седне, тръшкането и т.н.
Избрах и извеждането, но не заради самата разходка, а приготовленията за момента ме изнервят. Все още не можем да се обличаме сами, само панталоните, но самата процедура... докато обличам единия, другя тича и прави бели, този който го обличам само гледа как да ми избяга за да се включи и той... Ако трябва да гоним някакъв час за излизане си предвиждам 10 мин по-рано да започнем да се обличаме за да излезем на време. Общо вчето между 20 и 30 минути ни отнема всичко, обличане, приготвяне на някакъв багаж, вода, обуване, якета...

Приспиването - просто няма такъв цирк всяка вечер ... Сякаш пощуряват точно тогава.
Агресията - винаги искат едно и също нещо и се сбиват при което следва истеричен рев. Пресен пример преди малко - от пълна кутия с моливи и пастели с всички цветове по няколко пъти еднакви - сбиха се за точно един молив и по никакъв начин не можах да ги отклоня от него предлагайки абсолютно същия и същия цвят.
Къпането е приятно, докато не дойде момента да излизат
Не видях в анкетата белите - а това при нас е на всеки 30 секунди. Докато неутрализирам щетите от едната вече е извършена друга. Пример от вчера - докато избърша изсипаната фанта на паркета те вече са се качили на кухненската мивка изсипали верото и пяната тръгва към мен буквално или изсипали сок от моркови в гърнето си и го смесили с тоалетна хартия и готвят манджа съответно всичко наоколо е изцапано и такива от този род непрекъснато една след друга

Моите девойки са мънички, затова нямам някои от описаните опции още на главата Най ме затруднява обаче излизането и прибирането от разходка, с тази количка която не влиза в асансьора а и стълбите после без втори човек не искам и да опитвам (трудно ми е да нося и двете едновременно). Храненето понякога също е мъка, все някак се наместваме и ядем едновременно. Но Михаела е побърза с млякото и ако не я вдигна веднага връща мляко, ако пък прекъсна млякото на Валерия тя почва да пищи. Кротки ли са предпочитам да ги храня една след друга. Пробвала съм да приспивам но безрезултатно, за сега заспиват само когато са си самички в стаята по леглата. С къпането също нямаме проблеми, много обичат водата, въпреки че Миша се страхува от ваничката но ако някой я държи за ръката много се радва на банята

Благодаря за отговорите момичета. 
Cygnus много се смях на твоя пост, въпреки че на теб сигурно хич не ти е смешно. 
desitoo защо се опитваш да ги приспиваш, след като заспиват сами? Не го прави. Това е най-доброто и за теб и за тях, което можеш да направиш - да свикнат да заспиват сами. Приспиването по принцип си е кошмар, пък с две съвсем. Не ги учи така.

Най-трудно ми е като са болни.
Не излизам като съм сама с тях всеки тича в различни посоки.Това също ми е трудно,щом не го практикувам.
Агресията ме притеснява до степен дали аз постъпвам правилно в дадената ситуация.Интересите са им коренно различни.
От деня в който останах сама с тях на два месеца бяха ги храня сама и едновременно,винаги оригвах първо този който връщаше.
Излизането когато бяха малки ми досаждаше защото съм припряна,но пък на срещите винаги идвах първа за разлика от майките с по едно.

Подкрепям Ива &СиЕ,когато са болни е най-трудно,но разбира се слава Богу това не е ежедневие иначе за нашата възраст излизането ме напряга страшно много,обличане ,мрънакне..сякаш преди това са държани на въже После по улиците всяка си има собствено мнение къде и как и се ходи...и така.Къпането ми е трудно,когато съм сама макар че се къпем на душа,но докато изляза с едната,другата мрънка отвън. Бих казала ,че готвенето и другите домашни задължения в кухнята са ми трудни , защото им е скучно като правя нещо и не им обръщам внимание и започват да искат да ги гушкам.Така че като сме сами играем ,а като сме с тати тогава домакинствам по-основно.

На никой да не е ежедневие пожелавам 
Каквото искат да правят,аз да го отнасям товара, да са здрави.

На мен пък излизането ми е най-лесно, защото навън са кротки, усмихнати, не се карат и не се бият, не мрънкат за нищо. Изобщо... ангелчета.  А технически... да е жив и здрав човека, измислил заградените площадки. Господ да го поживи! В нашия квартал има няколко такива - с ограда и заключваща се врата, с мека настилка и бебешки пързалки и люлки. Като ги обличам са кротки щото обичат да излизат, до там с количката и там ги пускам в заграденото... рай! Преди да ги направят, в обикновенната градинка и аз бях пощуряла да ги гоня и непрекъснато ме беше страх, че ще изгубя някой или ще го откраднат. 

savina_33 да не сте в стрелбище?до д.магазин има така площадка като частна собственост изглежда 

Гласувах за агресията- по- точно дърпането на играчките и от време на време хапане.
При храненето почти нямаме проблеми- ядът си, но трябва да ги забавлявам, но съм им намерила цаката и не ми е проблем.
При къпането имаме малко проблеми- кой ще е пръв  . Докато им приготвя пижамите, коритото (още ги къпя в него  , че ми е най- удобно) започват да се събличат, да нервничат, да се сърдят, да ми се бутат в ръцете. Още не разбират, но все им обяснявам, че днес единия ще е пръв,а утре другия.
Приспиването ни е лесно- за 5 мин заспиват  .
С разходките също съм свикнала и не ми тежат.  Докато им приготвя дрехите и са наредени до тях за обличане  . Единственото, което ми тежеше е носенето по стълбите,  но от доста време вече си слизат по стълбите и тази трудност отпадна. Като сме на вън слушат много- играят си в пясъка, събират камъчета..... 

Ива, не сме, но я знам онази градинка. И на мен ми прилича на частна собственост. Аз съм в Лагера и тук и в Хиподрума това лято направиха 4-5 такива градинки.