Колко време мина, преди да си имате собствено жилище? Ние с мъжа ми сме женени от 1 година и се надявам до края на годината да е готово жилището ни. Аз съм на 24, той е на 28.
хайде споделете и вие:)
хайде споделете и вие:)
- Публикувана: 15 авг. 2009, 09:43 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2009, 10:31 ч.
На колко години бяхте, когато имахте собствено жилище?
Правиш ли разлика между "имам собствено жилище, щото мама и тати ми го купиха" и "купих си жилище със собствени средства"?
Ти от кои си?
Ти от кои си?
Ако е така-аз имам от 18 годишна, тогава ми го приписаха баба и дядо.
Иначе СОБСТВЕНО предстои да имаме.
, разбира се ползвахме кредит .
Правиш ли разлика между "имам собствено жилище, щото мама и тати ми го купиха" и "купих си жилище със собствени средства"?
Ти от кои си?
Ти от кои си?
Аз съм от първите, ама не ритам
Аз съм от първите, ама не ритам
Ама не се и хвалиш, нали?
Щото не виждам за какво.
подарък за 18 годишнината. Не сме живели с мъжа ми там. На 30 си построихме къща. 
Аз съм от щастливките, на които татко подари апартамент, когато ме приеха в университета 
За съжаление обаче сега живея на 200 км от родния си град, та не живея в него
Собствено жилище, купено с мои средства нямам и не мисля да купувам. Ако някой ден имам толкова пари, че се чудя какво да ги правя, сигурно ще си помисля за нов имот, но кредити не мисля за тегля.
За съжаление обаче сега живея на 200 км от родния си град, та не живея в него
Собствено жилище, купено с мои средства нямам и не мисля да купувам. Ако някой ден имам толкова пари, че се чудя какво да ги правя, сигурно ще си помисля за нов имот, но кредити не мисля за тегля.
Явно е традиция като навършиш пълнолетие да получиш подарък семеен апартамент.Макар винаги да съм си мислела че българинът е отруден и изпаднал в сравнение с други нации, явно не е съвсем така, тъй като на запад изобщо не съществува подобно нещо, да ти подаряват апартамент като станеш на 18. 
Там най-вероятно на тая възраст да те изритат от вкъщи за да се научиш сам да оцеляваш 
Там най-вероятно на тая възраст да те изритат от вкъщи за да се научиш сам да оцеляваш 
Лично мое, закупено с мои пари, изкарани с много труд и нерви - бях на 28г. / разведена и с малко дете - сама, без родители и роднини /.
Но успях, не се предадох, не се депресирах - и само за три години високоплатена работа като Управител и с 18-20 часов работен ден / успоредно си гледах и бебето / - имам покрив над главата си. Да гарсониера е, но ИМАМ.
Амбицирах се, защото месеци наред спях по земята по не обзаведените квартири, и всички мислеха че след развода ще рухнa и с бебе сама, няма да се справя....... но съм си упорита!!!
Но успях, не се предадох, не се депресирах - и само за три години високоплатена работа като Управител и с 18-20 часов работен ден / успоредно си гледах и бебето / - имам покрив над главата си. Да гарсониера е, но ИМАМ.
Амбицирах се, защото месеци наред спях по земята по не обзаведените квартири, и всички мислеха че след развода ще рухнa и с бебе сама, няма да се справя....... но съм си упорита!!!
Лично мое, закупено с мои пари, изкарани с много труд и нерви - бях на 28г. / разведена и с малко дете - сама, без родители и роднини /.
Ето това вече е за хвалба.
Браво!
Абе не се хвала.....просто споделих
За себе си се чувствам горда, че казах "Да, мога " и го направих.
Исках дом - имам го.
Исках нормално семейство - имам го / е, имаме си дим в комина - не може без него /.
Исках работа - имам я вече / отново като Управител/
Сега искам.....искам.....печалбата от лотарията в Италия
За себе си се чувствам горда, че казах "Да, мога " и го направих.
Исках дом - имам го.
Исках нормално семейство - имам го / е, имаме си дим в комина - не може без него /.
Исках работа - имам я вече / отново като Управител/
Сега искам.....искам.....печалбата от лотарията в Италия
Купени с наши пари - доста по-късно от притежанието.
На 19 г. получих наследствено жилище. Мъжът ми пък има наследени апаратамент, вила, разни гори, ниви, земи и т.н. /ако го пита човек, предпочита баба му и дядо му, а после и баща му да бяха поживяли повече, вместо да получава имоти/.
На 25 г. си купихме /уж/ наш апартамент, но за него продадохме моя апартамент, негова земя и само доплатихме разликата /апартаментът не е хич малък/.
Чак на 27 г. успяхме да направим с наши усилия втора къща - точно срещу старата. На 28 г. купихме /вече наистина наш апартамент, но все още никой не го ползва/. На 30 г. - още 1, ама той е в курортно градче и е буквално стаичка, кухничка и баничка и беше много евтин. После още разни наследствени части получихме и сега умуваме как да ги делим и дали да продаваме, заменяме и т.н. А преди месеци взехме още един, ама и той е отчасти с пари от продажби. Т.е. 50:50 откъм наследства и собствени усилия. На 31 г. сме и двамата.
На 19 г. получих наследствено жилище. Мъжът ми пък има наследени апаратамент, вила, разни гори, ниви, земи и т.н. /ако го пита човек, предпочита баба му и дядо му, а после и баща му да бяха поживяли повече, вместо да получава имоти/.
На 25 г. си купихме /уж/ наш апартамент, но за него продадохме моя апартамент, негова земя и само доплатихме разликата /апартаментът не е хич малък/.
Чак на 27 г. успяхме да направим с наши усилия втора къща - точно срещу старата. На 28 г. купихме /вече наистина наш апартамент, но все още никой не го ползва/. На 30 г. - още 1, ама той е в курортно градче и е буквално стаичка, кухничка и баничка и беше много евтин. После още разни наследствени части получихме и сега умуваме как да ги делим и дали да продаваме, заменяме и т.н. А преди месеци взехме още един, ама и той е отчасти с пари от продажби. Т.е. 50:50 откъм наследства и собствени усилия. На 31 г. сме и двамата.