Не! Никога (откакто се е родил, имам предвид) и съм много доволна от себе си! 
- Публикувана: 4 авг. 2009, 22:33 ч.
- Последно мнение: 7 май 2018, 10:41 ч.
Ревнувате ли децата си?
Моето бебче е на 6 месеца и от известно време ми е неприятно като го водим при свекървата.
С мъжа ми живеем отделно и аз си се грижа сама за него, но от началото почнахме да й го водим всяка седмица за по час-два, и тя много се привърза.
В момента на мен ми е много неприятно нейното държание, защото ева ли не си мисли, че е нейно дете и почва да се държи все едно аз съм там само някакъв не особено желан гост, който е там само да накърми малката и после да не се пречка много-много..
Това държание ми е ужасно неприятно, а и се усешам, че ревнувам, защото и малката много й се радява и ме естрах скоро да не обича баба си повече от мен.
А на нея й е лесно да е спокойна и весела с малката, защото я вижда само за малко и не трябва всяка секунда да мисли за всички безброй подробности - папмперса кога е сменен, нахранена ли е, преоблечена ли е и т.н.
С мъжа ми живеем отделно и аз си се грижа сама за него, но от началото почнахме да й го водим всяка седмица за по час-два, и тя много се привърза.
В момента на мен ми е много неприятно нейното държание, защото ева ли не си мисли, че е нейно дете и почва да се държи все едно аз съм там само някакъв не особено желан гост, който е там само да накърми малката и после да не се пречка много-много..
Това държание ми е ужасно неприятно, а и се усешам, че ревнувам, защото и малката много й се радява и ме естрах скоро да не обича баба си повече от мен.
А на нея й е лесно да е спокойна и весела с малката, защото я вижда само за малко и не трябва всяка секунда да мисли за всички безброй подробности - папмперса кога е сменен, нахранена ли е, преоблечена ли е и т.н.
Ми не, не ми се е случвало.
Реално свекърва ми гледаше дъщеря ми от 5-6 месечна докато тръгна на градина.
Двете много се обичат.
На мен ми става мило, защото се сещам за моята баба.
Но ключов момент е, че със свекърва ми не само се разбираме, ами и доста си приличаме.
От което милият ми мъж недоволства понякога
Реално свекърва ми гледаше дъщеря ми от 5-6 месечна докато тръгна на градина.
Двете много се обичат.
На мен ми става мило, защото се сещам за моята баба.
Но ключов момент е, че със свекърва ми не само се разбираме, ами и доста си приличаме.
От което милият ми мъж недоволства понякога
Рвнувам децата си. Неприятно ми е когато други хора имат желание да ги вземат да ги прегръщат и подобни. Признавам че изпитвам това чувство най-вече когато участници са родителите на съпруга си. Безкрайно ми е неприятно когато децата имат по-близък контакт с тях.Сигурно нещо ми има.
Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо
Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо
Рвнувам децата си. Неприятно ми е когато други хора имат желание да ги вземат да ги прегръщат и подобни. Признавам че изпитвам това чувство най-вече когато участници са родителите на съпруга си. Безкрайно ми е неприятно когато децата имат по-близък контакт с тях.Сигурно нещо ми има.
Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо
Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо
Аз изпитвам абсолютно същото като теб, ситуацията е аналогична, но не бих нарекла чувството "ревност". Неприятно ми е, гадно ми е, но ревност- не. Още по- криво ми става, когато очевадно сина ми не иска да бъде докосван и прегръщан от свекърва ми, а тя продължава да настоява да го гушка и целува.
Аз обаче стискам зъби и му казвам да отиде при баба си, да я гушне, да я целуне, не искам да си мисли, че го настройвам срещу тях или нещо такова. Не, че за момента той би разбрал нещо от говорене или настройване против някой. Най- интересното е, че той го прави, когато свекърите идват вкъщи. Крие се в мен, гушка се, не дава да го пипнат. А когато отидат с мъжа ми у тях (ходят всяка неделя двамата) няма такъв проблем. 
И в тази връзка за мен е абсолютно непонятно поведението на хора, които виждат и усеща, че детето не иска да бъде гушкано или целувано, но упорито продължават да го преследват. Аз самата като видя, че не иска да го пипам и целувам, не настоявам, че съм му майка, но останалите сякаш се чувстват длъжни задължително да го закачат, подкачат и т. н.
Е, ама авторката май не е споменала, че детето го дразни, когато бабите го милват и гушкат 
По-скоро тя пита как да преодолее своята ревност или неприязън..
По-скоро тя пита как да преодолее своята ревност или неприязън..
Това не може да се преодолее...
Може и да е най- страхотния и мил човек на земята, ама щом ми е неприятен, няма сила на света, която да промени мнението ми. 
И аз съм изпитвала, понякога все още изпитвам такива чувства. Не го отдавам на неприязън към свекървата, а по-скоро на нейният властен характер и стремежът й да налага своите методи за отглеждане и възпитание на моето дете. Трябваше ми доста време да разбера къде е проблемът и още толкова да й покажа ясно позицията ми на майка и нейната на баба.
Рвнувам децата си. Неприятно ми е когато други хора имат желание да ги вземат да ги прегръщат и подобни. Признавам че изпитвам това чувство най-вече когато участници са родителите на съпруга си. Безкрайно ми е неприятно когато децата имат по-близък контакт с тях.Сигурно нещо ми има.
Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо
Изпитвал ли е някой подобно чувство. Много е неприятно. В момента в който посегнат да ги вземат и отвътре ми напира да им ги изтръгна от ръцете направо
! 