Е, то и това оставаше - да се нервиш на баща й 
- Публикувана: 4 авг. 2009, 22:33 ч.
- Последно мнение: 7 май 2018, 10:41 ч.
Ревнувате ли децата си?
А,защо,има и такива случаи!
Да,въпреки че имаме много добри отношения,не ми харесва да се целува детето ми или прегръща,независимо от майка ми ,свекърва ми или свекър ми!Само от мъжа ми не ревнувам когато гуши малката:)
!
!
Какво ще правите един ден като се заженят децата ви - не знам.
Ама и не искам да ви мисля
И аз ги ревнувам,от всички баби,лели и т.н-не ги деля на моя и твоя рода,все едно ми е...
Ей сега свекърва ми иска да вземе голямото на вилата за 2-3 дни-ще полудея от мисли и тревоги...
Най-щастлива съм,когато съм си с тях,да са около мен,и накрая на деня да съм щастливо уморена...
Ей сега свекърва ми иска да вземе голямото на вилата за 2-3 дни-ще полудея от мисли и тревоги...
Най-щастлива съм,когато съм си с тях,да са около мен,и накрая на деня да съм щастливо уморена...
Никак не ревнувам вече, когато искат да го целуват и прегръщат, но той макар и много любвеовилен към мен и баща му, въобще не разрешава на други да го гушкат 
Или по-скоро има градация на предпочитанията, ако ние сме наоколо, останалите се подреждат на доста по-следващи места или по правило дори и не ги забелязва. Ако ни няма, може и да разреши в моментите на умора и преди заспиване. На чужди хора хич.
Или по-скоро има градация на предпочитанията, ако ние сме наоколо, останалите се подреждат на доста по-следващи места или по правило дори и не ги забелязва. Ако ни няма, може и да разреши в моментите на умора и преди заспиване. На чужди хора хич. Е, то и това оставаше - да се нервиш на баща й
Засега не си ревнувам децата /2 момчета/, защото няма от кого. Родителите и брат ми от 15 години са в чужбина и си идват изключително рядко, а свекъра и свекърва ми така или иначе никога не са се интересували особенно от тях, освен ако не става въпрос за "демонстрация пред хората".
Но.......колкото повече растат, особенно големият ми син, който е вече на 16, толкова повече се хващам, че проявявам раздразнение и малко ревност, когато каже, че ще прекара събота и неделя с приятелката си, а не с нас. Усещам, че вниманието на момчето ми вече не фокусирано само върху мен и си ревнувам де.
Но.......колкото повече растат, особенно големият ми син, който е вече на 16, толкова повече се хващам, че проявявам раздразнение и малко ревност, когато каже, че ще прекара събота и неделя с приятелката си, а не с нас. Усещам, че вниманието на момчето ми вече не фокусирано само върху мен и си ревнувам де.
Вилико, аз съм виждала и действително гледката е неприятна. Пък и истории за въпросния случай съм слушала. Кофти работа просто!
Аз моите деца не ги ревнувам, поне не и на този етапк. Като се загаджосват, може и друг акъл да ми дойде тогава. При мен е обратното - обичам някой да се занимава с децата, да ги лигави, гушка, целува и т.н. Моята дъщеря примерно сега обича баба си повече от мен. Не се ядосвам. Майка ми също в един момент е обичала баба си повече. Нормално е децата да разсъждават така, когато са по-малки - все пак баба дава всичко, не се кара, връзва ти се на лудориите...
Аз моите деца не ги ревнувам, поне не и на този етапк. Като се загаджосват, може и друг акъл да ми дойде тогава. При мен е обратното - обичам някой да се занимава с децата, да ги лигави, гушка, целува и т.н. Моята дъщеря примерно сега обича баба си повече от мен. Не се ядосвам. Майка ми също в един момент е обичала баба си повече. Нормално е децата да разсъждават така, когато са по-малки - все пак баба дава всичко, не се кара, връзва ти се на лудориите...
Не ревнувам! Напротив, радвам се и толерирам всяка проява на добро отношение към децата ми. /може би, защото нашите баби и дядовци са малко по-различини от стандартните/. Това, което обаче ме влудява е, когато странични хора, в това число и роднини, с които децата ми не общуват често, започнат да им правят неоснователни забележки и се опитват да ги възпитават. За тази работа трябва да познаваш детето, за другото не е задължително....
Не ревнувам! Напротив, радвам се и толерирам всяка проява на добро отношение към децата ми. /може би, защото нашите баби и дядовци са малко по-различини от стандартните/. Това, което обаче ме влудява е, когато странични хора, в това число и роднини, с които децата ми не общуват често, започнат да им правят неоснователни забележки и се опитват да ги възпитават. За тази работа трябва да познаваш детето, за другото не е задължително....
абсолютно подкрепям!
Родителите на мъжа ми са починали,моят баща също,така че малката си има само една баба,но живеем с брата на мъжо и приятелката му,която доста често ме дразни със селските си постъпки,но не се дразня като се радва на малката,не се дразня и приятели като я гушкат,или като и се радват непознати(от разстояние разбира се).Мисля че децата не трябва да се спират от внимание ососбено от баби и дядовци,стига да е в рамките на нормалното
Година по-късно темата е все така актуална
Макар да се разбираме добре, когато се роди дъщеря ми и аз я ревнувах от свекърва ми /от никой друг в семейството на съпруга ми/. Тя има твърде майчински подход към внуците си и склонност към самоинициатива, а аз не обичам да ме умножават по нула, особено що се отнася до детето ми. Пък и тогава кипях от желание вкарам в употреба теоретичната си подготовка по отглеждането на деца
Постепенно ревността отшумя-сега ми е драго да ги гледам как се занимават заедно. И двете се постарахме.
От други хора не съм ревнувала, беше ми много неприятно да я пипат с мръсни ръце или да я завират при болни и посмърчащи. Също така са ми много любими разни случайни лелки по улицата дето се включват със съвети или се засилват да я пипат, особено като беше по-малка.
Макар да се разбираме добре, когато се роди дъщеря ми и аз я ревнувах от свекърва ми /от никой друг в семейството на съпруга ми/. Тя има твърде майчински подход към внуците си и склонност към самоинициатива, а аз не обичам да ме умножават по нула, особено що се отнася до детето ми. Пък и тогава кипях от желание вкарам в употреба теоретичната си подготовка по отглеждането на деца
Постепенно ревността отшумя-сега ми е драго да ги гледам как се занимават заедно. И двете се постарахме.От други хора не съм ревнувала, беше ми много неприятно да я пипат с мръсни ръце или да я завират при болни и посмърчащи. Също така са ми много любими разни случайни лелки по улицата дето се включват със съвети или се засилват да я пипат, особено като беше по-малка.