Публикувана: 31 юли 2009, 11:13 ч.
Последно мнение: 27 апр. 2010, 11:17 ч.

До мамите забременели непланирано !

20 509
129
1

# 30 31 юли 2009, 16:35 ч.

Мнения: 281

Цитат на: sisilia в пт, 31 юли 2009, 11:41

И моята беше желана, но непланирана Mr. Green

Оказа се, че овулацията ми е била 2-3 дни след края на цикъла. С други думи бебо е направен на 7 ден от началото на цикъла Flutter

После да разправя някой, че сперматозоидчетата, които правели момченцата, не били издръжливи Joy

същото се случи и при мен Laughing

# 31 31 юли 2009, 17:25 ч.

Пловдив
Мнения: 585

Ами не сме го планирали. Мъжът ми ме заведе в Девин на Св. Валентин, предложи ми брак вечерта, поиграхме попийнахме и май май там е станало. Защото на 03.03 аз вече имах EFP

Но не беше планирано, а желано по - скоро. Даже ние почнахме веднага да готвим свалката и аз не мислих, че от тези пъти нещо е възможно да е излязло и може би точно това спокойствие е свършило чудото Heart Eyes

# 32 31 юли 2009, 19:03 ч.

Мнения: 1 043

Беше непланирано, но пък желано.
"Методът" беше с прекъсване

# 33 31 юли 2009, 19:25 ч.

Мнения: 2 768

Аз малко по-особено този път. Спиралата ми направи проблеми (болки, кървене) и се наложи малко след средата на цикъла да я махнат.
Уж овулацията беше минала, уж мястото било негодно поради това, че е имало дълго време спирала.... ама подписът ми е факт Grinning

Така и не стана ясно преди да махнат спиралата ли се е случило зачеването или след.

И аз съм на мнение, че мъжът на Sunny има нужда от сръчкване и бих направила точно като нея Peace

Гаранция, че после ще се чуди на акъла си, защо е бил толкова несигурен.

# 34 31 юли 2009, 19:41 ч.

София
Мнения: 44 229

при нас не беше планирано...но и случайно не беше...просто една нощ не се пазихме....и то стана....но и двамата бяхме наясно...е аз се съмнявах да стане от раз...даже не исках особено да става...но ... Simple Smile

никога не бих забременяла през главата на мъжа ми...ей така щото аз искам, а той не....
Вероятно има причина да не иска....за него доста основателна....дори да е само страх...какво ти пречи да я уважиш и да изчакате....
Това, че всички около теб забременявали....няма по-глупава причина...
Иначе разбирам желанието ти....но трябва да е по взаимно съгласие....не насилено....

# 35 31 юли 2009, 19:43 ч.

В лудницата на 2-рия етаж.
Мнения: 2 026

Мисля,че човекът се е стресирал от аборта повече и от теб и затова мисли,че е рано.Спрете да мислите за това известно време и дано скоро ви се случи едно непланирано EFP

# 36 31 юли 2009, 19:51 ч.

Мнения: 576

Angel_Dust , когато казах, че всички жени в обкръжението ми забременяват, нямах предвид, че това е причина или предпоставка за това и аз да забременея. По скоро този факт още повече засилва желанието ми, тъй като не мога и за 2 мин. да спра да мисля за бебе. Всеки път, когато успея да отвлека вниманието си от темата, някоя щастлива мама, гордо носеща пупата си се мярка в полезрението ми и едновременно ми става и мило, и много тъжно.

# 37 31 юли 2009, 20:01 ч.

София
Мнения: 44 229

добре де, на 22 си, това ли ти е наистина единствената мисъл в главата.....
Не ти ли се ще поне да си завършеш образованието(колкото и тъпо да звучи...но аз като прекъснах...още не съм завършила вече4-та година подред отлагам).....
Мъжът ти и той ли е на тези години? Той учи ли? Работи ли? Има ли къде да живеете сами и как да се издържате....
Ще имате бебе.... защо тоолкова си се вторачила само в това?

Отложи го малко в съзнанието си....хем и травмата от аборта ти ще се пооталожи, хем ще свършите някои полезни неща преди това....ще му дойде музата на момчето ти...не го притискай толкова....

Дай го по-спокойно....така или иначе това наистина не е начинът.

# 38 31 юли 2009, 20:12 ч.

Мнения: 576

Права си, може би звучи тъпо от устата (пръстите) на 22 годишно момиче. Живота е пред мен... и какво от това... нямам ли право да мечтая за бебе ? Съпруга ми е на 29. Имаме апартамент, който е почти изцяло ремонтиран и обзаведен. Той работи, аз също работя и уча, но дистанционно и не смятам това за голямо препятствие. Когато има желание, има и начин (колкото и тривиално да звучи). Не мога да кажа, че сме супер богати, но смятам че имаме възможност да издържаме себе си и дете и то така, че да не го лишаваме. Не мислете, че съм поредната 20 годишна хлапачка, която не знае какво иска и сега просто й е хрумнало, че иска "тази играчка", тропа с крак, тръшка се, реве и пищи докато не я получи. Напълно осъзнавам желанието си и отговорността, която го съпътства.

# 39 31 юли 2009, 20:14 ч.

Мнения: 68

Не се притеснявай. Ще се случи Бебо. Прегръщам те. Hug

# 40 31 юли 2009, 20:20 ч.

Мнения: 92

Мога да ти разкажа за моя случай, но той почти се препокрива със случая и на една моя приятелка. Просто и двете във връзките ни винаги ползвахме презервативи, но на гости на родителите, на село- няма презервативи а ноща е дълга... и нашите гаджета(вече татковци) не са умели в "прекъсване на акта" - и така от 1 път Simple Smile

Аз тъкмо чаках да ми дойде цикъла, за да започна противозачатъчните... така и не дойде Laughing

А относно планирането, майка ми забременява много лесно, изглежда с баща ми си пасват като орнаизми, и при първа възможност при не пазене е забременявала. 3 бремености- 4 деца Simple Smile

. Никога не са планирали, аз съм от третата бременост-имам близначка. Третият път тя на своя глава решава че иска дете и забременява "случайно" Outta Joint

. Ми имаме много хубаво и щастливо семейство и всички се обичаме, мисля че и твоя съпуг много ще се радва на дете, просто не го осъзнава. Моя баща чак сега за внучката си май се чувства готов и искаше бебе в семейството Joy

# 41 31 юли 2009, 20:21 ч.

София
Мнения: 44 229

ами супер...това е прекрасно....
аз забременях на твоите години...лошо няма....но да от сегашната си гледна точка...нямаше да ми е лошо да си довърша 1 семестър и да се дипломирам и тогава да раждам и гледам бебе...
сега просто...и мотивацията за това ми я няма...а ми остава едната диплома само...нещо вече съм много далеч от ученето.....

Не знам говорете си....говорете защо наистина иска да отложи, за това кога за него би било подходящо....
Едно отлагане с половин-една година няма да е фатално и непосилно...
Няма лошо да мечтаеш...напротив...но понеже става дума за дете, хубаво е мечтата и желанието да са взаимни...нали после заедно ще го гледате....
Не се вторачвай толкова в това...и не го прескачай таткото...семейство сте..и той би трябвало също да има право на дума във взимането на толкова важно решение...все пак, едно дете променя целият живот на родителите си.

# 42 31 юли 2009, 20:45 ч.

Мнения: 2 768

Аз напълно разбирам Sunny. Като те тресне майчинското чувство, желанието е обсебващо силно. Нищо и никой не е в състояние да те накара да мислиш за друго.
И не, не мисля, че си прекалено малка на 22г за бебе. За това възраст няма - имам позната, дето и на 40г е абсолютен пубер, а аз примерно на 13г отгледах бебето на приятелка на майка ми.
Успех и дано съдбата скоро ви зарадва! Hug

# 43 31 юли 2009, 21:28 ч.

Под Сините камъни
Мнения: 4 391

Sunny 777 напълно те разбирам,при мен желанието за бебче се "обади" когато бях на 18г.

Сега по въпроса ти при мен и двете бременности са планирани и желани.Първият път както писах по горе бях на 18г една вечер си говорихме с приятеля ми,че много обичам децата и бих била много щастлива ако забременея.Незнам колко време беше минало след нашият разговор и той ме попита дали искам да си направим бебе.Сама можеш да си досетиш какъв е бил отговорът ми.Така първият месец в който не се пазих ме и бебето беше факт.Родих дъщеря си 4 месеца преди да навърша 19г и за миг не съжалявам за това.Винаги съм казвала че искам най малко две деца,но след раждането на Александра дълги години не давах и дума и лаф да се спомене за второ,не се чувствах готова за друго дете.Така докато една вечер не отидох ме на гости в нашо приятелско семейство с малко бебче.От тая вечер нататък вече имах фиск идея че трябва да има бебче.Споделих това си желание със съпруга ми ,но той не остана очарован.Искаше да поизчака ме още малко докато върнеш заема на банката ,докато си купел мотор ooooh!

и тем подобни.Още тогава му казах че ако сега изтърве момента и ми мине желанието за второ ще има да чака за вбъдеще.Все пак нашата разлика е почти 9г.Един от аргументите ми беше че ако се съглася да изчака ме още 1-2г дали няма да изпитва срам като го бъркат с дядото на детето(той тогава беше на 36г).Разговора приключи нея вечер.След седмица той не ме пази на въпроса ми "защо" отговора беше- правим бебе.И така сега сме щастливи родители на две съкровища.Пожелавам ти и на теб в най скоро време да видиш желаните EFP

Иначе се пазим по метода с прекъсване на половия акт до сега (вече 13г)не е имало проишествия(пу-пу)

Извинете за дългия пост!

# 44 31 юли 2009, 21:36 ч.

Мнения: 4 527

И аз в кюпа. Второто ни бебе беше абсолютно непланирано и изненадващо. Мъжо даже се кълнеше, че 'няма как'. Laughing

От моя страна бяха ревове и тръшканици два дни, но понеже така или иначе винаги сме държали да имаме поне две деца, решихме, че ще е тъпо да го 'махнем' това, а след година-две да започнем отначало и воала! Боже, колко се радвам за тази случайност! Благодаря ти, Боже! Praynig

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 98

418
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

625
Бъдещи майки

Подготовка за малкия човек - тема 25

758
Бъдещи майки

Кървене по време на бременност

Причина:

Причина: