До мамите забременели непланирано !

Вторият път забременях непланирано,просто мислех,че овулацията ми е по-късно,но се оказа,че е била по-рано от 14 ден,а цикълът ми по принцип е на 31 ден.не съм използвала предпазни средства,все някога бях решила,че ще имам 2 -ро дете.Просто се случи сега.
В началото бях малко стресирана от ситуацията,но постепенно свикнах.А темата всъщност за какво е,някаква статистика или те интересува емоционалната страна на нещата?

Тази бременност не знам как да я определя, като непланирана,желана с елемент на непорочно зачатие
или както се казва "Утиде коня у ряката". За срамотийте не мога да дам  логичен отговор

Искаш да се пазиш или искаш да знаеш нещо за децата 

При мен е нещо подобно

И моята беше желана, но непланирана 
Оказа се, че овулацията ми е била 2-3 дни след края на цикъла. С други думи бебо е направен на 7 ден от началото на цикъла 
После да разправя някой, че сперматозоидчетата, които правели момченцата, не били издръжливи 

Нямам представа, не съм забременявала непланирано, но мисля, че ако бременността е желана, няма проблем, даже напротив.

С Дияна забременях като sisilia, 2 дена след цикъл.
С второто донякъде ситуацията е леко комична. бяхме спрели опитите за 2ро, нещо не се получаваше.
Мама живее в чужбина, не си беше идвала от 5г. Дойде на гости за месец. Тя се гуши с щерката и проведохме следният къс разговор:
- Искам внук!
- Слушай какво изобщо не ме занимавай с глупости. Говори с брат ми, той е наред.
Забравихме за разговора.
И пак бях след цикъл. Този път обаче рекох на мъж ми "направи ми син" И той го направил. А бабата получи тъй желаният внук.

Благодаря ви за отговорите. В същност до тук разбирам, че т.нар. календарен метод е бил причината за непланираните ви бременности. Може и да ме осъдите, но ще си призная кое ме провокира да задам въпроса си. Със съпруга ми сме женени от 10 мес., а живеем заедно от година. От няколко месеца непрекъснато мисля за бебе и имам чувството, че всички жени около мен забременяват. Съпруга ми обаче е на мнение, че не сега е момента, т.е. ако стане ОК, но според него трябва да мине време. Няма да изяснявам какви са причините за това негово мнение, но смятам, че го е страх от тази стъпка. Ще ме сметнете за луда или егоистка най- вероятно, но искам да знам как така се получават "непланираните" и "неочаквани" бременности. Надявам се, че успях да изясня питанката си и ще се радвам да ми отговорите. Не ме съдете, просто искам бебче (случайно  ) .

Ми ние се "пазихме" по метода на прекъсването 

По-добре говори със съпруга си,а не искай да забременяваш зад гърба му.Прекалено в началото сте,за да започвате още от сега с неплануваните и случайни неща.Има разлика между непланувано,но въпреки това желано и между непланувано и нежелано!!!

Едно дете се прави от двама родители и трябва да бъде желано от двамата.
Смятам ,че ще сгрешиш ,ако направиш нещо по твоя преценка без да предупредиш партньора си . Още повече ,че той е изразил несъгласието си. Не е редно да му "натрапваш "твоето желание просто, защото си водещата и можеш да наложиш решението си .
Изчакай ,нещата ще се развият във вашата връзка и ще дойде момента когато ще сте сигурни и двамата, че искате дете. Едно дете не се прави просто ,защото всички около теб бременеят .

О ,недей така!
При нас беше по метода на прекъсването ,еднакво изненадани бяхме и двамата.
Беше първият месец ,в който не пиех хапчета и е станало от един единствен път ,а със сина ми опитвах 4-5 месеца ,изчислявах овулации ,мерех температура и пр.
Но ние имаме вече едно дете ,което беше по негова инициатива.
По-добре след известно време пак му сподели желанието си ,че много желаеш дете.
Аз не бих забременяла "случайно" защото бих се чувствала ,че го мамя и живея в лъжа.

При нем стана доста ''нежелано ''- само на третият месец след като родих сина си . Може би сама съм си виновна , защото знаех че така се забременява по-лесно , но ..................... Не го исках хич в началото , само плачех и ...... беше ужасно , но мъжа ми каза : Какво толкова така и така искаме и второ , какво като  е толкова скоро . Я само да идем на доктор и той да каже да нямя някакъв проблен за писито ( така ми вика ) и за бебчето ... Та значи при нас стана чрез ''пазене '' с прекъсване на акта , и виждаш как се опазихме  
П.П: А за това , че мъжа ти ''не е готов '' мисля че нито един не е готов за тази крачка - прекалено ги е старх ли незнам , но моят искаше вече уж , а остана като гръмнат , като видя първият тест .

Доста годинки сме се пазили чрез прекъсване..... За първото просто спряхме да.....прекъсваме, пък каквото стане- стане.....Е , стана от първия опит .... А второто е планирано, пак от раз При нас методът работи (пу-пу)

След  3 неуспешни опита за три години решихме да спрем за малко,лято, море ,обиколки без ангажименти,но винаги има едно но,големия ми племеник имаше бал,ние пийнахме повече,после палувахме цяла нощ и то какво накарая от един опит и Мая вече е при нас

При мен и двете бременности не бяха особено планирани - след като се оженихме просто спряхме да се пазим и да мислим много кой къде какво.. а втория път ... от веднъж или два пъти не пазене стана... Зълва ми пък забременява как ли не - с презерватив, със спирала...
А за това дали мъжа ти е готов за дете... ми може да му трябва малко помощ. Добре че мъжа ми беше готов - аз по-скоро не бях.... ама като дойде и набързо се приготвих
Има хора, които все чакат нещо - повишение, да почнат собствен бизнес, да имат самостоятелно жилище... да навършат 30,  абе всеки си поставя някакви срокове и си мисли, че ще е готов ако  "еди-кво си". Според мен не е така или искаш дете, или не; ако си щастлив с човека до себе си няма какво да мислиш, да се подготяш, да плануваш (много е вероятно накрая да не се получи по план).

При нас се получи малко случайно,макар и да не се пазехме.Важното е,че беше желана и сега се радваме много на малкото човече

И ние се пазехме по метода на прекъсването,не беше планирана бременността ми,но пък се радвам,че се случи иначе ако трябваше да планирам...сигурно нямаше да стане така както искам

При мен се получи малко изневиделица. Обратно на питащата покрай мен все искащи бебе и все неможещи да забременеят. Аз бях на противозачатъчни няколко години и около нова година майка ми ме уплаши, че от тези хапчета после няма да мога да забременея когато поискам, както се случва на еди-кого-си.
Да си призная и аз се стреснах и казах на милото, че спирам хапчетата и трябва да се пазим по друг начин. Въпреки, че в разговорите си с него искахме да имаме 3 деца, 2 момчета и 1 момиче, дори и имена бяхме измислили, но ... аз някак не се чувствах готова за дете, въпреки, че не съм първа младост. Та така, по метода на прекъсването, се получи нашето съкровище. Първоначално приех симптомите на бременността като сигнали, че имам анемия, но ..... сега анемията кротко спинка в креватчето си  

Моят син беше "непланиран". С мъжа ми бяхме заедно и живеехме заедно вече 6 години, когато забременях. Все смятахме, че "сега не е моментът". Не сме ползвали контрацептиви, а други начини. В началото не бях радостна от новината, че съм бременна, още повече че диагнозата беше "кухо яйце". Но пих хапчета и се оказа, че има плод. Изведнъж, съвсем спонтанно реших, че искам бебето и мъжът ми се съгласи с мене.

Мамчета благодаря ви много, че споделихте историите си. При нас положението е следното. Имах дълга връзка (5г.) и през това време не исках и да чуя за дете. Мисълта, че може нещо да се случи ме подлудяваше (представете си щом се застраховах с двойно пазене - презерватив + прекъснат акт  ). След като се разделих с бившия ми приятел, срещнах съпруга ми, влюбих се, омъжих се и сякаш нещо се пречупи в мен. Идеята за бебе не ме напускаше и постоянно мислех за това. Споделих с него, но той каза, че е твърде рано. Съгласих се и спрях да говоря по темата, но някак вътрешно продължавах да се надявам. Така продължихме няколко месеца (бях на противозачатъчни) докато един ден не прокървих и се оказа, че противозачатъчните влияят зле на лигавицата ми и ако не ги спра ще започна да кървя постоянно. Освен това гинеколожката каза, че с тях (в моя случай) ще намаля шанса си за бременност в бъдеще. Спрях хапчетата и започнахме да се пазим с прекъсване. За голяма изненада и за съжаление се оказа, че съм забременяла още в първия месец, но пораженията от хапчетата си казаха думата и още преди да отида на преглед го загубих. Това ме съсипа и едновременно желанието ми за бебе се завърна с нова, още по- голяма сила. От цялата тази история (но не само от нея), съпруга ми се уплаши още повече. Не искам да го притискам и не говоря с него за това, но... желанието не си отива. Много искам да го накарам да се отпусне и оттърси от страховете и колебанията си, но не знам как. Не си мислете, че не искам заедно с него да изживеем всички трепети по взирането в тестовете и т.н., но не съм сигурна дали сам ще вземе някога това решение. Не е от хората, които лесно взимат решения за такива големи крачки и това ме притеснява. Не ме съдете и не си мислете, че ще направя нещо сама, т.е. някакъв номер, питах ви просто, за да си вдъхна кураж. Нали знаете че надеждата умира последна. Е, с този въпрос исках просто да се хвана за сламка, за да имам надеждата, че ако е рекъл Бог, ще стане, защото чудеса се случват.
Извинявам се за дългия пост и ви благодаря.

 Много съжалявам за преживяното , но това което не ни убива ни прави по-силни . Дано скоро съдбата ви изненада по най-приятният начин  и скоро едно малко съкровище заблести във вашите прегръдки . Мисля че таткото е бил доста притеснен и разстроен от случилото се и за това не може да се престраши ,но ако стане пак и всичко дай боже е наред ще бъде нах-щастливият на света .

За жалост ще се съглася с този пост.Пожелавам ти възможно най-скоро бебенце,но по-добре го обсъди с мъжа ти.

Колкото и да е абсурдно-с презерватив 7 дни след началото на цикъла ми.

Аз забременях непланирано на 5 ден от началото на цикъла. В случая не се пазихме с нищо, тогава не бях хич осведомена по въпросите за ранната овулация и жизнеспособността на сперматозоидите  и наивно мислех, че толкова рано няма никаква опасност от бременност, така бях казала и на мъжа ми (тогава все още гадже). И забременях от първия път, от този единствен опит, но това, че не беше планирана бременността, съвсем не значи, че беше нежелана. Това е най-щастливата случайност в живота ми.
А относно авторката: най-добре поговори открито със съпруга си по въпроса, както са те посъветвали момичетата преди мен. Внимателно и без да настояваш. Забелязала съм, че повечето мъже хич не обичат да ги притискат. С малко женска хитрина направи така, че той самият да поиска да имате дете. Успех ти желая 

Пожелавам ти скоро един положителен тест за бременност, съпруга ти едва ли няма да се зарадва 

Добре. След като задоволи моето любопитство, аз ще задоволя твоето.

Никога не бяхме планували деца. Живеехме заедно от почти година, но не официално.Той си имаше дом аз си имах дом, т.е. винаги можех да си тръгна или той да ме изгони.
Той (Номер 1):
В един момент решихме да имаме общ дом, не сме споменавали за брак.
1-2 седмици след това разбрах, че съм бременна след 4 седмици бяхме женени, а след 5 имахме бебе. 
Никога не съм се страхувала да забременея, знаех че той е човек не ме е било страх ка ще реагира без да сме коментирали.
Тя (номер 2): Планувах връщане на работа, малкия тръгваше септември на ясла, имахме и други планове ... е объркаха се никой не съжалява

Аз също смятам, че съпруга ми ще бъде щастлив, дори не се съмнявам в това, той е много отговорен и страшно много обича децата. Проблемът е, че е човек на плановете, обича живота му да е начертан предварително и изненадите да са сведени до минимум. От друга страна пък, не е от хората, които биха направили една такава сериозна крачка лесно. Малко е праволинеен и не обича риска, не харесва новостите, те сякаш го плашат. В живота му от години не е имало никаква драстична промяна, докато не се запознахме. След това се оженихме, той смени работата си и някак тези две големи крачки май му се видяха в повече (не че съжалява). Аз ще почакам той да се подготви, но ме е страх дори да мисля колко време ще му отнеме това. От друга страна пък наистина искам заедно с него да изминем пътя до заветните две чертички (както и след това) и да споделяме трепетите и желанието. Предполагам, че всяка една от вас ще разбере терзанията ми. Благодаря ви за подкрепата, мненията и съветите. Обещавам когато има развитие на "проблема ми" да споделя, а до тогава моля мамите с "непланирана" бременност да подават тук по някоя троха...   

Забременях непланирано.Мъжът ми си мислеше, че има проблем и след като след няколко "изтървания" не забременях спряхме да се пазим.Бяхме решили да вземем мерки по проблема като решим да имаме деца и той так и не отиде на лекар.Ако беше отишъл щяхме да знаем, че проблем няма ама, той се страхуваше, че ще чуе точно обратното и за това отлагаше.Въпреки това детето ни беше желано от първия миг щом разбрахме за него.
Пожелавам ти в най-скоро време  и ти да видиш двете чертички.

същото се случи и при мен

Ами не сме го планирали. Мъжът ми ме заведе в Девин на Св. Валентин, предложи ми брак вечерта, поиграхме попийнахме и май май там е станало. Защото на 03.03 аз вече имах 
Но не беше планирано, а желано по - скоро. Даже ние почнахме веднага да готвим свалката и аз не мислих, че от тези пъти нещо е възможно да е излязло и може би точно това спокойствие е свършило чудото 

Беше непланирано, но пък желано.
"Методът" беше с прекъсване

Аз малко по-особено този път. Спиралата ми направи проблеми (болки, кървене) и се наложи малко след средата на цикъла да я махнат.
Уж овулацията беше минала, уж мястото било негодно поради това, че е имало дълго време спирала.... ама подписът ми е факт  Така и не стана ясно преди да махнат спиралата ли се е случило зачеването или след.

И аз съм на мнение, че мъжът на Sunny има нужда от сръчкване и бих направила точно като нея  Гаранция, че после ще се чуди на акъла си, защо е бил толкова несигурен.

при нас не беше планирано...но и случайно не беше...просто една нощ не се пазихме....и то стана....но и двамата бяхме наясно...е аз се съмнявах да стане от раз...даже не исках особено да става...но ...

никога не бих забременяла през главата на мъжа ми...ей така щото аз искам, а той не....
Вероятно има причина да не иска....за него доста основателна....дори да е само страх...какво ти пречи да я уважиш и да изчакате....
Това, че всички около теб забременявали....няма по-глупава причина...
Иначе  разбирам желанието ти....но трябва да е по взаимно съгласие....не насилено....

Мисля,че човекът се е стресирал от аборта повече и от теб и затова мисли,че е рано.Спрете да мислите за това известно време и дано скоро ви се случи едно непланирано  

Angel_Dust , когато казах, че всички жени в обкръжението ми забременяват, нямах предвид, че това е причина или предпоставка за това и аз да забременея. По скоро този факт още повече засилва желанието ми, тъй като не мога и за 2 мин. да спра да мисля за бебе. Всеки път, когато успея да отвлека вниманието си от темата, някоя щастлива мама, гордо носеща пупата си се мярка в полезрението ми и едновременно ми става и мило, и много тъжно.

добре де, на 22 си, това ли ти е наистина единствената мисъл в главата.....
Не ти ли се ще поне да си завършеш образованието(колкото и тъпо да звучи...но аз като прекъснах...още не съм завършила вече4-та година подред отлагам).....
Мъжът ти и той ли е на тези години? Той учи ли? Работи ли? Има ли къде да живеете сами и как да се издържате....
Ще имате бебе.... защо тоолкова си се вторачила само в това?

Отложи го малко в съзнанието си....хем и травмата от аборта ти ще се пооталожи, хем ще свършите някои полезни неща преди това....ще му дойде музата на момчето ти...не го притискай толкова....

Дай го по-спокойно....така или иначе това наистина не е начинът.

Права си, може би звучи тъпо от устата (пръстите) на 22 годишно момиче. Живота е пред мен... и какво от това... нямам ли право да мечтая за бебе ? Съпруга ми е на 29. Имаме апартамент, който е почти изцяло ремонтиран и обзаведен. Той работи, аз също работя и уча, но дистанционно и не смятам това за голямо препятствие. Когато има желание, има и начин (колкото и тривиално да звучи). Не мога да кажа, че сме супер богати, но смятам че имаме възможност да издържаме себе си и дете и то така, че да не го лишаваме. Не мислете, че съм поредната 20 годишна хлапачка, която не знае какво иска и сега просто й е хрумнало, че иска "тази играчка", тропа с крак, тръшка се, реве и пищи докато не я получи. Напълно осъзнавам желанието си и отговорността, която го съпътства.

Не се притеснявай. Ще се случи Бебо.  Прегръщам те.         

Мога да ти разкажа за моя случай, но той почти се препокрива със случая и на една моя приятелка. Просто и двете във връзките ни винаги ползвахме презервативи, но на гости на родителите, на село- няма презервативи а ноща е дълга... и нашите гаджета(вече татковци) не са умели в "прекъсване на акта" - и така от 1 път 
Аз тъкмо чаках да ми дойде цикъла, за да започна противозачатъчните... така и не дойде

А относно планирането, майка ми забременява много лесно, изглежда с баща ми си пасват като орнаизми, и при първа възможност при не пазене е забременявала. 3 бремености- 4 деца . Никога не са планирали, аз съм от третата бременост-имам близначка. Третият път тя на своя глава решава че иска дете и забременява "случайно" . Ми имаме много хубаво и щастливо семейство и всички се обичаме, мисля че и твоя съпуг много ще се радва на дете, просто не го осъзнава. Моя баща чак сега за внучката си май се чувства готов и искаше бебе в семейството 

ами супер...това е прекрасно....
аз забременях на твоите години...лошо няма....но да от сегашната си гледна точка...нямаше да ми е лошо да си довърша 1 семестър и да се дипломирам и тогава да раждам и гледам бебе...
сега просто...и мотивацията за това ми я няма...а ми остава едната диплома само...нещо вече съм много далеч от ученето.....

Не знам говорете си....говорете защо наистина иска да отложи, за това кога за него би било подходящо....
Едно отлагане с половин-една година няма да е фатално и непосилно...
Няма лошо да мечтаеш...напротив...но понеже става дума за дете, хубаво е мечтата и желанието да са взаимни...нали после заедно ще го гледате....
Не се вторачвай толкова в това...и не го прескачай таткото...семейство сте..и той би трябвало също да има право на дума във взимането на толкова важно решение...все пак, едно дете променя целият живот на родителите си.

Аз напълно разбирам Sunny. Като те тресне майчинското чувство, желанието е обсебващо силно. Нищо и никой не е в състояние да те накара да мислиш за друго.
И не, не мисля, че си прекалено малка на 22г за бебе. За това възраст няма - имам позната, дето и на 40г е абсолютен пубер, а аз примерно на 13г отгледах бебето на приятелка на майка ми.
Успех и дано съдбата скоро ви зарадва! 

Sunny 777 напълно те разбирам,при мен желанието за бебче се "обади" когато бях на 18г.

И аз в кюпа. Второто ни бебе беше абсолютно непланирано и изненадващо. Мъжо даже се кълнеше, че 'няма как'.  От моя страна бяха ревове и тръшканици два дни, но понеже така или иначе винаги сме държали да имаме поне две деца, решихме, че ще е тъпо да го 'махнем' това, а след година-две да започнем отначало и воала! Боже, колко се радвам за тази случайност! Благодаря ти, Боже! 

Леле, все едно за мен си писала, абсолютно същата история. Че и годините, и те същите...

Аз първия път забременях така: беше ми свършил М преди 3 дни и викам на мъжа ми 4е няма страшно,овулацията ми е дале4е.После ми закъсня и на 10 ден след закъснението  ...,3 дни по късно направих спонтанен аборт.И аз като теб много исках бебе.7 месеца по късно подновихме опитите.Една ве4ер казвам на мъжо "Сега е момента,в овулация съм"...... .И така знам кога бебка е за4ената и много желана и от двамата.След спонтанния аборт си казах 4е за вси4ко си му идва времето. И при вас ще дойде.

Eй така стана и при нас ......и двата пъти (дори три).

Съни  само  спокойствие    ти  е   нужно  в  момента (желанието  очевидно  го  имаш   )
 При  нас  беше  така  бяхме  гаджета ,  после  се  разделихме  - всеки  по  пътя  си ,той  и  син  има ( да  е  жив  и  здрав   ) ,но  се разделиха  с  жена  си,  върнах  се   за  кратко   при  него  ( и  аз  имах  да   следвам   тук....)   след  завръщането  ми  така  се  бях  психясала  че   не  съм  заченала  и   само  за  това  мислех ,  след  това   отново  се  върнах  при  него .....като  се  прибрах   няма  да  разказвам   трагедиите  които  преживях(ме) ,но   в  момента  се  радвам  на  дъщеря  ни ,която  при  медикаментите  от  неговото   лечение  е  цяло  чудо,  че  се  е   получила , а  е  и  здрава-  да  чукна  на  дърво -  та  тя  е  точно  това  чудо   за  което  говориш  по  горе ,  за  това  и  по  желание  на  баща  и  е  и  Божидара -  тя  ми  е  божият  дар ,  убедена  съм  че  всеки, който  го  иска  ще  го  получи  рано  или  късно ! Не  унивай и  се  радвайте  на  живота ,той  ще  ви  възнагради  за  това         

не ги мога аз тези непланирани забременявания, но...
Съни, съветвам те да изчакащ твоят организъм да се възстанови и да си готова да износиш едно бъдещо бебе чисто физически...
Пък то ще дойде, няма начин да е друго 

Старче, изключително ти се радвам  честито   

Страхотен метод  

и при мен проработи  


т.е. по темата :  и при мен бе непланирано но желано  

Забременях непланирано първият път, втори курс студентка, първият семестър, без никаква работа, стаж, доходи - абе пълен шок беше. Но човека до мен беше идеален, и всичко се нареди, трудно но успяхме.
Напихме се много и правихме секс като за последно, така стана.  Без предпазни мерки.

  Благодаря, дано скоро да честитим и на авторката  ! Шани  !

Много ви благодаря момичета. Вдъхнахте ми надежда. Сега вярвам, че когато е "писано" да стане, няма предпазни средства, няма случайност, то просто се случва и не пита подготвен ли си или не си. Надявам се скоро и при мен да се получи.   

т.е. по темата :  и при мен бе непланирано но желано  
[/quote]


При мен по-скоро неочаквано, но силно желано. Поради предишна операция извънматочна бременност предполагам до този момент не се получаваше. Затова и не сме се пазили - така или иначе искахме бебче, което все не ставаше. И естествено - когато спираш да мислиш за това, моментът настъпва. Та затова - по принцип беше планирано, но преди години. А се получи сега. 

Сега е най-важното е да се успокоиш. Пожелавам ти скоро да видиш двете чертички.
Не притискай съпругът ти.
Аз бях писала по-нагоре. Правихме опити, не се получаваше. Спяхме. По едно време моят мъж каза, че го било страх да стане отново татко. В един момент и 2мата спряхме да мислим дали ще или няма.

Моята бременост беше непланирана,но пък детето си е желано на 100%.Още бях в цикъл,в последните 2 дни и мислехме че няма как да стане,но уви,резултата е факт вече на 1.5г

В края на цикъла, последните два дена и хопа 9 месеца след това едно прекрасно момченце се изтърси

какво да говорим повече ... моето е година и 2 хаха

Как се радвам да разбера, че не съм само аз на това положение 

По темата - когато му е писано , ще стане  Аз не съжалявам, защото това "непланирано" бебче ми подреди живота 
"Пазехме се" по метода на прекъснатия акт, който и при нас проработи  И до ден днешен не знам кога точно е станало 

И ние се пазехме по метода на прекъсването,но за 5 години съвместен живот имаме един пропуск  който в момента е на 44 дни и ни радва много. Бременността ми беше непланирана. Исках бебче ,но малко по късно,мислех да запиша да уча,но ще почака ученето.

Ние искахме дете от 2006 година, но не сме си давали зор /т.е. смятали овулации, мерили температури, абе общо взето не бяхме толкова сериозни в бебеправенето/, миналата година дори се притеснихме, че бебето не става и бяхме решили да тръгваме по клиники за стерилитет.Аз съм забременяла в началото на април, но едва през май разбрах, че съм бременна, поради факта, че в края на април имах зацапване, което мислих, че е оскъден цикъл и не му обърнах внимание.Мъжът ми естествено не можеше да повярва, че съм бременна и настоя за още един тест.Ако авторката на темата иска бебе, по-добре да поговори с мъжа си.Късмет в бебеправенето, дори то да е "случайно".

Моята бременност не беше планирана, не мога да каже, че не е желана, защото съм с мъжа ми от 5 години и сме си говорели как някога някъде ще го направим и ще си чакаме бебчето, но явно то си има други планове.
Та сега историята е следната по принцип се пазим с презерватив, но не от началото, а малко по-късно и един ден - спукан, пих дори и от тези Ескапеле, но ми закъсня доста и си направих тест с ужас видях черичките, естествено веднага му казах, отидох на лекар и като ме видя на УЗ каза, че бременността е била вече станала когато се е случила случката с презерватива, аз се притеснявах от хапчето, дене вреди нещо, но няма такова нещо. И така в крайна сметка съм от тези редки случай на забременяване. Сега знам, че ще ни е много трудно защото аз съм студентка и не работя, цялата издръжка на семейството заедно с наема ще легне на мъжа ми, но сме щастливи, че чакаме бебе.

Съветвам авторката да не разчита на случайността, защото при мен това стана след 5 години, просто разгледай нещата от всичките им страни заедно със съпруга ти и заедно решете кога сте готови.

Моите наблюдения са, че най-често непланираните бременности се получават при пазене с календарния метод, особено ако двойката не е взимала никакви предпазни мерки в началото на цикъла. Това според мен е така, защото много хора погрешно смятат, че сперматозоидите живеят само ден - два, докато те всъщност оцеляват по около седмица. И това, съчетано с малко по-ранна овулация или по-кратък цикъл и бебето е готово. Да не говорим, че атмосферни промени, пътувания, болести и други променят времето на овулацията. Включително по време на менструацията е доста вероятно да се забременее... Календарният метод съм го ползвала мн рядко и само след като съм доста убедена, че са минали няколко дена поне след овулацията.

Докато метода с прекъсването... аз съм го ползвала доста години с две последователни гаджета и не сме имали издънки... На първия месец като спряхме да се пазим и забременях.

Съни, няма еднозначен отговор на твоя въпрос, хората са различни и по различен начин реагират на определена ситуация.
Моята щерка е желана и неочаквана. При нас нещата станаха малко бързичко  . Познаваме се от много години тъй като фирмите ни работят заедно но никога не сме били повече от колеги, изведнъж преди 2 години той реши да се пробва аз малко на шега се съгласих и така след няколко месеца вече живеехме заедно. Една вечер ни бъзикаха приятели няма ли да правим бебе и след като се прибрахме той върна отново темата, че според него няма да мога бързо да забременея защото от години е с 3 мобилни телефона и чел незнам какви изследвания итн .... Е решихме да пробваме като ще трябва дълго да пробваме поне да започнем..е пробата се оказа положителна. Аз бях по-изненаданата защото исках но не се бях подготвила за всички промени и в работата и в живота, но по-голяма радост от нея нямам.
Сега мислим да пробваме за второ  и като обстоятелства моментът не е подходящ, но все си мисля че перфектни обстоятелства няма и честно да ти кажа преди бях голяма работохоличка, е откакто имам Калина нищо не е по-важно от това да си играя с детето и да виждам усмивката му.

Така че мисля ти можеш да прецениш най-добре дали трябва да поговориш с бъдещия татко и заедно да вземете решение или да го сюрпризираш и да се надяваш това да е било и неговото неосъзнато желание .
Пожелевам ти успех каквото и да решиш! И в най-скоро време да видиш две розови чертички и след това едно сладко вързопче.

Не сме използвали никакви предпазни средства.Рано или късно щеше да се случи ама стана май по-рано от предвиденото!

При мен беше непланувано-все си мислех я първо да завърша ,я първо да започна работа и не знам какво си.Няколко пъти решихме да се пазим по календарния метод ,защото и на двамата не ни харесваше с презерватив.Тъкмо си се разгорещил и дай сега къде е ,дай да го отворим и то градуса спада. Та първият път беше точно след цикъла ,а втория уж 1 ден преди....А той взе че не дойде изобщо.Малко бяхме стреснати ,но пък си го искахме.Сега като решихме, че е време за второ чакахме около 5-6 месеца.После го изгубих.И хайде нови 6 месеца да се възстановя и докато успеем...Идеален момент никога няма.Нито пък става веднага като поискаш.Абе Господ си има план ,ама ние не го знаем  

 ...и двете ми бременности са непредвидени, ако питате мъжът ми, а според мен доста добре планирани...Първият път не се пазихме 3 месеца и бебето стана, много изненадващо за него и съвсем нормално за мен...Втория път не сме се пазили около 3,5 години и според мен беше цяло чудо че не се получи по-рано ...И точно когато си правихме други планове, не включващи бебе, то взе че се случи...И пак таткото беше много шокиран Сега купува розови дрешки 
Божа работа, щом го искаш много, един ден ще стане, с или без план...

Не се пазихме старателно

Първият път забременях от прекъсване на акта, вторият път от календарния метод .................

Не използвахме никакви контрацептиви.Пийнахме повечко и...стана каквото стана

И ние така.
Това все едно аз съм го написала

Не е честно да те обвиняват, че искаш бебе въпреки, че мъжът ти не иска. Те май почти всички мъже са така, просто ги манипулираме по различен начин. Според мен седни и обясни на мъжа си, че бебетата не ги носи щъркелът, а са плод понякога на многогодишни усилия. Разясни му че не стават с едно щракване, а понякога се налагат години упорита работа, лечения (не дай си Боже) и т.н.т. Аз лично разясних на моя мъж тази картинка, илюстрирах я с няколко примера от обкръжението ни и накрая му казах, че то ако сега не му е времето, просто няма да стане. Вярно, че се чувствах като манипулатор, но това си беше и причината да искам да почнем да правим бебка. Успех
П.С. Нали все пак те са главата, но пък ние сме вратът ))

и ние така

Здравейте!Аз имам 2 деца и двете не са планирани,но ги искахме.По метода на прекъсване се пазим,но все решавахме че нищо няма да се случи.И така големият е на 1г 7мес,а малкият на 06.09г ще направи 2мес.

Втората ми бременност беше с елемент на непланираност.
Искахме второ дете, но пък след като "направата" на първото ни отне 3г., не си помисляхме даже, че може да ни се получи от първия път. И така, без предпазни средства един месец (пиех хапчета преди това), а на следващия установих, че съм бременна.

Първата ми бременност не беше планирана , пиех хапчета ,но забременях .Гинекологът ми каза,че се случва много рядко ,но все пак се случва.

Ами първата ми бременност беше съвсем планирана, zабременях още на първия месец, в който не се паzихме. Кратко, точно и ясно 
За втората обаче.. и аz не zнам точно какво да кажа, май винаги ще си ми остане неясно  . Бяхме решили, че щом стане 2008г, zапочваме с опитите. Само че съм zабременяла още в началото на декември 2007г. "Паzихме" се по метода на прекъсването. Мъжът ми и до днес каzва, че не zнае как е станало  . Аz не zнам дали да му вярвам, zащото така сме се паzили общо вzето 10г беz пропуски (слава Богу), с иzключение на двете години, преz които вzимах противоzачатъчни. И иzведнъж, след толкова време съвместен живот, неочаквана бременност... Странно ми беше, не бяхме zаедно от скоро.. Още не zнам дали не ме будалка нещо  Но.. може би съдбата е сложила пръст, не zнам  . Важното е, че въпреки всичко, бременността беше желана и си имаме прекрасно момиченце  .

Интересна и много приятна темичка.  

Ние уж се пазехме, ама не особено. Не изпозвахме никаква котрацепция, обикновено около предполагаемата овулация или не парвехме секс или използвахме презервативи, ама и в това не бяхме особено стриктни. Случи се два дни преди сватбата ни. Бяхме доста залисани в подготовка и последни приготовления, бях пропуснала да си следя календара... и тъкмо бяхме пуснали плувците където им е мястото и аз си усетих овулацията!   Имаше коментар: "Опааа... Абе... майната му! Каквото стане!"

Е, стана, момче е и се казва Бождир!

P>S> Аз също бях на 22 и много исках да имаме дете вече. Уж щяхме да изчакаме още година за да завършим (аз - бакалавър, той-докторант). Ама малкия господин е имал други планове.

Да, при нас стана по абсолютно същия начин, с разликата, че бяхме 3 месеца преди сватбата, а резултата е прекрасната ни мадама!

Така както описаш мъжът ти, сякаш говориш за моя. Не познавам по-латентен човек от него. И той както твоя не беше готов. Лошото при нас беше, че всички примери наоколо бяха на двойки, който забременяват веднага след като са решили да правят опити. Следователно и моят мъж реши, че стига да поиска, бебето ще стане от раз. Да ама не, в живота не всичко може да се планува, нито пазенето, нито забременяването. Мисля че точно тази част трябва да се разяснява на мъжете. Някой ден той като се реши, може да се наложи на чака години. Тогава какво правим?

Бебето се прави най-вероятно няколко месеца. После, когато забременееш бебето пак не идва от раз, ами чак след 9 месеца. Опитай се да го убедиш, че от момента в който той се почувства готов до момента в който ще стане татко може да мине доста време. А за да е честно спрямо двамата, най-добре е да се срещнете по средата във времето.

Аз забременях на втората година от съвместното ни съжителство. В началото ползвахме  презерватив като не допусках финал в мен дори и с него. Това 3-4 месеца докато свикнем и се опознаем достатъчно. След това няма контрацепция. Разчитахме на късмета да не се изтръгне някой палавник по време на акта, защото както казах финал в мен никога. И двамата знаехме, че това изобщо не е никакво предпазване и така 2 години допреди 9 месеца. Забременях в най- трудния си период от живота. Съкратена от работа, началото на финансовата криза, скъпата квартира, нямаш жилище , само единя работи , че и тъкмо трябваше да се дипломирам да взема изпит и да си работя за защитата. Незнаех къде се намирам. Не можех да се зарадвам на предстоящето бебе. Незнам защо само плачех, треперих, стархувах се от бъдещето. А и до скоро моя не искаше деца. Аз бях категорична , много преди това, че стане ли гаф с нащте мерки за предпазване няма да правя аборт. И така вече 9 месеца си чакаме бебенцето и едвам го дочаквам. Така че много хора може никога да не са готови за бебе. Ама господ не те пита и ти прави тоя подарък, когато си най - малко готова за него. Затова случайноста понякога е най-доброто решение за тези дето все не са готови или не им е дошло времето.

Абсолютно непланирана.Пробвахме веднъж и стана веднага Мъжът ми беше адски щастлив, а аз цял ден рев....сега вече всичко е много различно, обичам я още преди да съм я видяла

Чета ви, чета и мечтая.... Но в крайна сметка и аз си казвам, че Господ си знае работата, пък и нещата в този живот се случват тогава, когато най- малко ги очакваме.
Благодаря на всички, които споделиха историйте си.   

Първото беше на 100% планирано, но второто  определено не! С второто понякога внимавахме и се пазехме, понякога не! Уж гледах овулации и тн, но цикълът ми след първото раждане беше толкова нередовен, че се чудя как забременях две години след първото дете ми не по-рано! Все си викахме ми ако забременея си го раждаме така, че няма какво да го мислим!
Но сега вече нещата са други  и се внимава много!

Първата ми бременност беша изцело планирана. Въпреки че правихме опити 7 месеца.Сега момичето ми е само на 11 месеца, и разбрех, че отново съм бременна. Ня пълно непланирано но след много размисли, реших да си го родя.

Браво и поздравления !!!!!!!!!!!!!
Имаш подкрепата ми , макар и само морална ............... За мен няма по-голям героизъм от това да се нагърбиш с двойна отговорност . Имаш щастието  да ми се случи тояно това , никак нежелано и непланирано , но донесло ми най- голямото щастие на света за втори път .
В такъв момент най- важен е партньора ти , щом имаш неговото рамо , давай смело напред .

Sunny 777, стискам палци за едно сладко бебе, а защо не и две.
Аз забраменях съвсем случайно! Познавам съпруга си от 8 години и от тогава секса за нас е като яденето - всеки ден по няколко пъти и сме се пазили само по метода на прекъсването. После се оженихме, преди около 1 година, все по същият начин я карахме, обаче аз не бях готова . Се планове правя: да стана на 30, да пътувам и да правя фотография, работата преди всичко. Тази година не станах на 30, не отидох никъде, съкратихаме и 15 дена след като започнах нова работа се оказа, че съм бременна. Беше шок и ужас за мен, а мъжът ми направо на седмото небе от щастие. Т. е. отне ни 8 години не предпазлив секс за да забраменея. Явно нещата стават. Моят съвет не мисли за момент за това,както се вика гледай си живота, обаче не спирайте да опитвате, все ще стане. Целувки

 Аз не мога да се похваля с бременност все още, но може да се каже че съм горе долу в твоето положение. Моят мъж знае, че искам дете вече почти от година, но все още се пазарим. Аз от една страна го разбирам и се съгласявам да поизчакаме оооще малко, но от друга страна изпитвам силно вътрешно желание, а и фактът, че имам някои здравословни проблеми ме кара да си мисля, че ще ни отнеме дълго време за забременяване. Не знам, мисля си, че най-хубаво е, когато нещата стават спонтанно, защото ако трябва да се водя от разума и амбициите си в личен аспект за бебе ще дойде време поне след 10 години  . Та нашата последна уговорка е, че опитите серизно ще започнат след около 10 месеца. 

И аз забременях така непланирано втория път

Мислех, че нямам овулация и го карахме през просото.

Забременях непланувано след двегодишно пазене по метода прекъснат полов акт.Вече 7-ма година така се пазим и нямаме повторен гаф.Макар,че тайничко се надявам да сгафиме отново.

Мами някоя от вас би ли направила аборт  от такава непланирана бременност?

Ами и при мен така, непланирано отвсякъде, просто един път не се пазихме и то баш тогава се случи. Пих Ескапеле, но при мен не подейства  . След като се появиха двете чертички, не съм се замисляла за аборт, просто и ние искаме 2ро дете, само дето го бяхме запланирали за след 2-3 години. Сега обаче се радвам, че така се получи и само бебо да се роди жив и здрав, трудностите да отглеждаш две малки деца не ме плашат

mamaаlabala ,моля те не ми говори тези неща.Снощи и при нас се получи гаф и аз днес пих ескапеле .
Та по темата, второто ни бебче беше непланирано,но желано,също стана по метода на прекъсването.Аз смятах ,че баткото е още мъничък за да имаме второ,а мъжът ми много искаше ,а аз също тайничко си мечтаех за момиченце и то взе ,че стана.

ogas, не по темата, но аз по-късно се замислих дали може да се пият две поред Ескапеле, за  по-сигурно, но предполагам, че трябва да се консултираш с лекар. Явно при всеки е различно. Аз го отдавам на огромното желание и борба за живот на мойто бебче   и сега много му се радвам.