Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
). След като се разделих с бившия ми приятел, срещнах съпруга ми, влюбих се, омъжих се и сякаш нещо се пречупи в мен. Идеята за бебе не ме напускаше и постоянно мислех за това. Споделих с него, но той каза, че е твърде рано. Съгласих се и спрях да говоря по темата, но някак вътрешно продължавах да се надявам. Така продължихме няколко месеца (бях на противозачатъчни) докато един ден не прокървих и се оказа, че противозачатъчните влияят зле на лигавицата ми и ако не ги спра ще започна да кървя постоянно. Освен това гинеколожката каза, че с тях (в моя случай) ще намаля шанса си за бременност в бъдеще. Спрях хапчетата и започнахме да се пазим с прекъсване. За голяма изненада и за съжаление се оказа, че съм забременяла още в първия месец, но пораженията от хапчетата си казаха думата и още преди да отида на преглед го загубих. Това ме съсипа и едновременно желанието ми за бебе се завърна с нова, още по- голяма сила. От цялата тази история (но не само от нея), съпруга ми се уплаши още повече. Не искам да го притискам и не говоря с него за това, но... желанието не си отива. Много искам да го накарам да се отпусне и оттърси от страховете и колебанията си, но не знам как. Не си мислете, че не искам заедно с него да изживеем всички трепети по взирането в тестовете и т.н., но не съм сигурна дали сам ще вземе някога това решение. Не е от хората, които лесно взимат решения за такива големи крачки и това ме притеснява. Не ме съдете и не си мислете, че ще направя нещо сама, т.е. някакъв номер, питах ви просто, за да си вдъхна кураж. Нали знаете че надеждата умира последна. Е, с този въпрос исках просто да се хвана за сламка, за да имам надеждата, че ако е рекъл Бог, ще стане, защото чудеса се случват.
Много съжалявам за преживяното , но това което не ни убива ни прави по-силни . Дано скоро съдбата ви изненада по най-приятният начин и скоро едно малко съкровище заблести във вашите прегръдки . Мисля че таткото е бил доста притеснен и разстроен от случилото се и за това не може да се престраши ,но ако стане пак и всичко дай боже е наред ще бъде нах-щастливият на света . 
и наивно мислех, че толкова рано няма никаква опасност от бременност, така бях казала и на мъжа ми (тогава все още гадже). И забременях от първия път, от този единствен опит, но това, че не беше планирана бременността, съвсем не значи, че беше нежелана. Това е най-щастливата случайност в живота ми.
) .
7 дни след началото на цикъла ми. 