Публикувана: 25 юли 2009, 13:32 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2009, 01:17 ч.

Сами ли сме в житейския си път?

5 890
177
1

# 135 31 юли 2009, 12:55 ч.

Мнения: 570

Цитат на: Azzy в пт, 31 юли 2009, 12:03

Да ти опиша как живеят? Като скотове. Разбира се и чувствата, по-точно емоциите, които изпитват са сравними с емоциите на овчарката на съседите ми.
А тези чувства, като дълбока тъга, меланхолия и прочие, са привилегия на богатите духом личности, разговорно казано.

Явно остана неразбрана. Какво имаш предвид?
Между другото аз имам овчарка и съм запозната много добре кога е щастлива Peace

през по-голямата част от живота си Mr. Green

# 136 31 юли 2009, 12:59 ч.

Мнения: 4 806

Не е напълно неразбрана. Аз я разбирам и подкрепям. Всъщност точно за почти постоянното щастие на овчарката ставаше дума и за леснотата, с която се постига.

# 137 31 юли 2009, 13:07 ч.

Мнения: 570

Именно.
А защо едно примитивно животно да може да постигне почти постоянно щастие, а един човек, надарен с разум, да не може?

# 138 31 юли 2009, 13:11 ч.

София
Мнения: 3 460

Цитат на: peiota в пт, 31 юли 2009, 12:55

Цитат на: Azzy в пт, 31 юли 2009, 12:03

през по-голямата част от живота си Mr. Green

Мисля, че все пак успях да разсясня това-онова.
И вече уточних, че кучетата изпитват емоции.
За съжаление, обаче, на хората им е необходимо малко повече от разходка два пъти дневно и погалване зад ушичките, за да бъдат щастливи. Simple Smile

Цитат на: ...просто Асса... в пт, 31 юли 2009, 12:59

Именно, именно. Благодаря ти.

Щастието при теб и радостта при кучето са на различни нива, peiota.
Homo Sapiens, върховното същество, надарено с разум, реч и чувства.

# 139 31 юли 2009, 13:15 ч.

Мнения: 15 619

Да благодаря и аз. Grinning

Прочетох, цитирах и коментирах точно цитата, с който не съм съгласна.

# 140 31 юли 2009, 13:19 ч.

София
Мнения: 12 519

Цитат на: peiota в пт, 31 юли 2009, 13:07

Между щастие и доволство има огромна разлика. Кому е нужно постоянно щастие? newsm78

Еле пък постоянно доволство. Sick

Трябва да има и недоволство и моменти на нещастие, за да се върви напред. Позитивизма е да продължиш напред, а не да си постоянно доволен като току що нахранило се прасе. Ако беше иначе нямаше да растем и да ставаме самостоятелни, а щяхме да си останем като новородени и да папакаме и спинакме доволни и щастливи. Съгласна съм, че постоянното щастие и доволство са симптом на проблеми. Една преподавателка ми разказваше за такъв пациент и че им се е струвало грехота да го лекуват... Но света е многолик, ние също и нашите преживявания. Плюс това и малките, и големите кризи водят света към прогрес и личностите също.

# 141 31 юли 2009, 13:23 ч.

Мнения: 4 806

Не може именно защото е надарен с разум. И не трябва, защото не ще да е Човек.

# 142 31 юли 2009, 13:28 ч.

Мнения: 570

Значи излиза, че разумът ни пречи да сме щастливи?
Бояна, би ли обяснила какво значи "да вървим напред" Къде отиваме и към какво се стремим? И току що наялото се прасе не върви ли напред? Или то върви назад?

# 143 31 юли 2009, 13:37 ч.

София
Мнения: 3 460

Да, разумът ни изисква повече, за да сме щастливи.

Аз да дам още едно разяснение, вече само с хомо сапиенс, за да не стават недоразумения.

По-скоро да допълня Бояна Ламбер.
Представете си едно малко дете и възрастен индивид.
Една кукла барби или камионче може да вкара едно малко дете в страшна еуфория, но едва ли същия подарък, адресиран към майката или бащата ще предизвика подобни емоции.

Да вървим напред, означава, че мозъкът ни свиква и се адаптира към дразнителите.
Ако много харесваш чифт обувки на Маноло Бланик и в дадем момент ги получиш, това ще ти донесе радост.
Обаче това усещане трае известно време.
След това ще имаш необходимост от нов дразнител, за да получиш същото усещане.

И този ред на мисли, това е двигателната сила- постоянната необходимост от подобни усещания, която мотивира човек да върви напред и му дава усещането за удовлетворение и щастие.
Независимо дали се касае за барби и камионче в ранна детска възраст, обувки на Маноло Бланик, или успехите на децата, малките служебни победи или любовта към друг човек, всичко това са дразнители, които постепенно градират в човешкия живот, а в някои случаи, когато няма проблемност при постигането им /с две думи- се получават наготово и не са необходими никакви усилия за достигането до определена цел/, може пак да стане опасно.

Така, че, проблемността е също много важен и основен фактор за удовлетворението и щастието.

Последна редакция: пт, 31 юли 2009, 13:48 от Azzy

# 144 31 юли 2009, 13:41 ч.

София
Мнения: 12 519

Цитат на: peiota в пт, 31 юли 2009, 13:28

Да не съм някакво гуру, та да казвам какво значи да вървим напред. Naughty

Всеки си има свое напред и назад и никой не може да му ги дефинира. Мога да искам да стана 100 кила и едно кило повече да е вървене напред. За прасето също не мога да знам, защото беше метафора, която няма смисъл да обяснявам, но не беше с цел да обидя прасето.

Не знам и дали разума ни пречи да сме щастливи, но не виждам причина да се стремим към постоянно щастие. Такъв стремеж ще ни доведе до употребата на определени субстанции и пак няма да сме постоянно щастливи.

Azzy ме разбра и няма да перифразирам казаното от нея, за да се съглася. Wink

# 145 31 юли 2009, 13:48 ч.

Мнения: 521

Аз имам малко простичко, детско обяснение на тази полемика за щастието.
Няма черно и бяло, има сенки и полутонове.
След като е минало лошото, доброто е много по-сладко.
В най-трудните си моменти, съм се чувствала най-близо до себе си.
Пълно и постоянно щастие няма. Иначе как щяхме да знаем какво точно е "щастие". То просто би било постоянното състояние на духа.

Практично погледнато, и мен ме изпълва една хубава книга, добре направен филм или вълнуваща музика.
Търся малките щастливи мигове, улавям ги, и после грижливо складирам в главата. За другите, по-черни моменти.
Peace

# 146 31 юли 2009, 13:51 ч.

Мнения: 570

Azzy, може да не съм права, но от това което казваш си правя изводи, че щастието зависи от това да сме част от консуматоркото общество. И когато си купим страхотните обувки, да искаме страхотното палто, кола, къща и т.н. С това не съм съгласна. Аз мога да бъда щастлива и без да имам точно тези обувки, точно това палто и т.н.
Бояна, причината за вървене към постоянно щастие е МОЯТ път напред. И съм убедена, че такова състояние на духа може да се постигне и без използването на опиати.

# 147 31 юли 2009, 13:54 ч.

София
Мнения: 62 595

Не зависи от това да сме от консуматроското, а изобщо като цяло от какво общество сме. С две думи, усещането за щастие има връзка И с това продукт на каква култура сме, включително религия, семейни ценности и прочее.

# 148 31 юли 2009, 14:05 ч.

Мнения: 24

Егати, вие тук сте се размазали от интелектуалство...тъкмо бях хапнал, пих бутилка шардоне и се бях приготвил за блажена дрямка с отворени очи на бюрото в очакване на уикенда...и като прочетох последните мнения, се почувствах един прост, прост...чак ми стана мъчно за мен и се вкиснах...Развалихте ми деня, по дяволите!

# 149 31 юли 2009, 14:07 ч.

София
Мнения: 3 460

Цитат на: peiota в пт, 31 юли 2009, 13:51

Дразнителите за различните индивиди са различни, миличка.
Там е разликата между кучето ти и теб, разбираш ли?
Кучето ще се радва на кокалче, но на теб кокалчето няма да ти е достатъчно, за да бъдеш щастлива.

Формулата за всеки индивид е различна- за някой обувки, къща или кола, за други- откритието на антиматерията, за трети- покръстването на племена в Централна Африка.

Стремежът към щастие не е валиден само за теб, а за всички.

Но ти сама трябва да откриеш собствената си формула за нещата и целите, които ще те направят щастлива и ще ти донесат удовлетворение и усещане за пълноценност.

Всъщност, това, което исках да ти кажа в самото начало на този разговор беше, че не трябва да се плашиш или да бягаш от тъгата, болката или гнева и усещането за неудовлетвореност. Те не са толкова лоши, по-скоро са необходими, жизнено необходими в пътя към щастието.
Те са двигателят и силата, която са ти необходими, дават мотив и благодарение на тях светът върви напред.
Човешкото любопитство и алчност са безгранични, в момента, в който нямаме вече желания, стремежи и претенции, няма за какво да живеем.

Последна редакция: пт, 31 юли 2009, 14:15 от Azzy

Препоръчани теми

Карате ли се с майка си ??

Медицина завършена с ниска диплома

Хайде на театър - 6

Как да намерим време за всичко?

Причина:

Причина: