Сами ли сме в житейския си път?

Няма нищо лошо в топлите семейни взаимоотношения. Все пак човекът е социална единица и живее в определено общество. Любовта и щастието нямат граници или пък точни правила. Всеки е свободен да се чувства щастлив по начина, който най-добре го задоволява и да дава от себе си точно толкова, колкото има нужда. По същия начин няма как да се сложи граница и на това, което ще получиш от другите хора. То е точно толкова, колкото те искат да ти дадат.Ако твоето щастие зависи само и единствено от точно определено поведение на хората около теб, никога няма да си щастлив и винаги ще си в позиция на жертва. Винаги ще очакваш хората да се променят и да ти дадат това, от което имаш нужда. А много по-лесно ще е просто да се задоволиш с това, което имаш и да се чувстваш щастлив именно в ситуацията, в която си.

Не уточних, че тези хора чакат някой да се сети да направи нещо за тях, някой да бъде щедър телепат. Не твърдя, че да си самостоятелен означава да не искаш нищо от другите, напротив, но да искаш, а не да очакваш и да се сърдиш, ако човека нещо е зает или в затруднение. А за поемането на гърба си- като малка поемах разни туфлекини, но от това полза няма. Даже не се знае дали ще оцелееш след всичко, което са способни да направят комплексите им афектирани от получената помощ. 

Защо приемаш всичко толкова лично? Дори и да сме се събрали цветът на самостоятелността защо бихме ругали по някоя несамостоятелна женица, която е в беда? Да не вземе човек да прояви някакво качество, че ще обиди някой друг. Стига соц, моля!

Не изчетох всички мнения по темата. Просто искам да споделя една мисъл чута случайно  - скоро чух някой да казва, че сме сами във важните моменти от живота си. Всеки да го тълкува според разбиранията си. Освен това аз лично смятам, че само един умен човек не се натъжава от това да е сам - самотата е полезна /но не да и си самотен!/. Погледнете т.нар. роми за тях е характерно да си ходят на тумби. То първобитното какво ще прави само! Книги ли ще чете, ще учи ли .......

Нямам време да изчета всичко, но виждам,че ви се струва прекалено това да приемеш лесно,че един ден можеш да останеш сам и да не се чувстваш самотен.
Аз лично не очаквам от децата ми да са около мен цял живот. Нито аз да им натяквам присъствието си.Нека си отлетят и да са щастливи. Отглеждайки ги, не очаквам същото в замяна. Гледам да си устроя живота така, че и на 60 сама да ми е толкова добре , колкото и на 40 с три деца. Имам си интереси, хобита, приятели, самостоятелност..защо да страдам,че съм сама, ако не съм самотна?

никой не е казал, че е лесно да си фактически сам, но е твърде вероятно да стане и то не веднъж в живота. В тежките моменти неизменно сме сами, защото съчувствието на хората около нас не отнема от болката ни. В нашите лични преживявания сме винаги сами, за добро или зло. Не е лесно да си възрастен и сам, но е много вероятно. Дори и при грижовни деца те хвърчат по своите си дела, а възрастния си прекарва деня самичък. Въпросът е давайки си сметка за тези неща да имаме пълноценен вътрешен свят, който да компенсира фактическата самота, когато се случи и да ни прави по- пълноценни в общуването, когато сме с хора, в семейство, връзка и прочее.

Какво значи-пълноценен вътрешен свят? Не е лесно да си сам и на никой не му е толкова лесно да го приеме....Кой е този,дето се хвали,че му е лесно? Аз съм била много време сама и така и не свикнах-да,справяла съм се във всякакви ситуации,но винаги ми е било психически тежко-не познавам някой,който да не му е било тежко и да му е било лесно да живее сам с болки,тревоги,проблеми,радости и тем подобни.

Дайте сега дефиниция какво значи "сам", Без мъж ли, без деца ли, без баща ли, без приятели ли ,без сестра ли...с всичките тези неща, па самотен ли?

Значи да можеш да се справяш сам, да мислиш сам, да има за какво да разговаряш със себе си, да си наясно със себе си, с желанията и целите си. Не означава да си сам в живота. Означава, че и когато си фактически сам ще намериш сили да се справиш и да се събереш с други хора, а не да се тръшнеш и откажеш от живота, защото си сам. Смелостта е да направиш нещо въпреки страха, а страха от самотата е сред най- големите човешки страхове. Не си струва заради такъв страх да търпим тормоз в семейството, лоши приятели или други несгоди. не си струва и да живеем според чуждите правила и желания, защото иначе ще бъдем отхвърлени. Темата е дълга и би могла да бъде интересна и полезна, но виждам, че цикли в посока, за която не е предназначена. Никой не би дръзнал да твърди, че фактическата самота е нещо хубаво или приятно. Мислех, че си говорим за друго

Абсолютно съм съгласна с Бояна Ламбер, такова е и моето усещане. Ако децата ми са далече, но знам, че са добре, пак ще съм щастлива, нищо,че няма да ги виждам всеки ден. Това няма да е повод да се тръшна да умирам и да се самосъжалявам. Те не са ми длъжни и аз много добре го озъзнавам, няма да се чувствам нещастна ,ако не са до мен

А аз пък не говорех да си сам физически..... Защото да съм сама физически ми е добре. И дръзвам да го твърдя. А това за страховете е съвсем друг въпрос,за който говорех и аз-кой успява да постигне този вътрешен свят? Да му стисна ръка? А това,че като напиша нещо някой не ме е разбрал-не значи,да ме напада...аз не го правя- а съвсем реално попитах този въпрос,защото не знаех отговора....какъв е този пълноценен свят? Мечта ли е или реалност? Благодаря за отговора-вече разбрах-благодаря и за заяждането. И Бояна-да-аз за този свят говорех-че бях сама дълго време,много време-не сама физически....и ставах,справях се,падах...да ..имаш сили за всичко-и какво ти дава този свят вътрешен? Нищо. Смелост ти идва от другаде-не от този вътрешен свят-смелост при мен идваше постоянно от ината ми...от това,че си повтарях-ти можеш....а не от това,че съм преудоляла страховете си. Ти пак се страхуваш до смърт от еди какво си-ама като те налягат парцалите-го правиш колкото и да се страхуваш-какво си преудолял тогава?

Не го приемам лично. Просто за толкова време в този форум съм забелязала (и е съвсем логично и естествено), че в много теми се стига до момента, в който все повече участници се самопоставят на мястото на силния, контролиращия живота си и т.н. И когато става въпрос за някакви психични проблеми има някакво дистанциране от вида "това се случва само на другите, но те са слабохарактерни, а аз не съм". Това са мои лични наблюдения, най-субективни и не ангажирам никого с тях. Мисля, че наблюдавам създаването на някакъв форумски стереотип.

     
Огнена Стихия, инатът не е ли част от вътрешния ти свят?
Не се поставям на мястото на силния. Просто защото съм много млада.... Близък мой човк е на мястото на слабия и съм убедена, че може да се чувства много по-щастлив ако захвърли страховете и стереотипите.

Не съм се заяждала и съжалявам, че си го приела така. Вътрешният ти свят са мислите, спомените, мечтите, ценностите, любовта към себе и останалия свят- ей такива неща. Все едно от тях ще те крепи и ще ти дава сили. И аз съм била сама, ама съвсем сама в чужда стра, без да знам дума от езика и без да познавам никой. Даже имах и алергичен пристъп и стоях десет дни сама, на тъмно у нас, защото получих алергичен конюктивит. Знам какво е да си сам и от други случаи, но давам този за пример. какво правиш в така ситуация- няма на кого да звъннеш, не можеш да четеш, телевизия не можеш да гледаш, а и не можеш да слушаш, защото нищо не разбираш? Мислиш си за разни неща, кроиш планове, спомняш си, представяш си- това е. Или при някаква трагедия- малкото хора, които остават не могат със съчувствието да отнемат болката и трябва да се справиш сам. С инат, с каквото и да е, но да идва от теб.
В това намирам и смисъла да си самостоятелен- все пак после ти си береш ядовете сам и е по- добре сам да прецениш как да мислиш и действаш, защото си знаеш най- добре от какво се нуждаеш и на какво си способен.

Andariel Аз, пък, все виждам хора, които се поставят на мястото на слабия, но може и да зависи какво разбираме под силен и слаб. Всеки си има лоши моменти, всеки си има силни и слаби страни. Не виждам някой някъде да смее да се покаже много силен, че ще му виснат разни слаби на клона и ще трябва да им помага. Това в кръга на шегата. Ако си права и всички се поставят на мястото на силния, значи обществото ни върви към психичното здраве. Това не означава да се загуби способността за емпатия, но да не си се представяме като жертви.

Съгласна, но за жалост много хора ги е страх САМИ да берат ядовете си. Много хора не вярват в себе си, а не смеят и да мечтаят за това от какво се нуждаят.