Сами ли сме в житейския си път? Кой както си го направи. Но повечето не са сами. Хората нямаше да създават семейства, ако искаха да са сами. По пътя винаги е по-лесно да си имаш другарче. Пък и за какво да живееш, ако живееш само за себе си? Какво ще ти е удовлетворението? Човек винаги иска да се оглежда в погледа на другите, независимо какви ги дрънка или мисли. Дори да е самовлюбен, пак ще търси оценка от другите.
В съзнанието си обаче човек винаги е сам (като излкючим широфренията). Сам, защото всеки си е единствен и уникален.
Някои хора усещат по-силно самотата, други по-слабо. Но при дадени обстоятелства - примерно да е на мястото на Робинзон Крузо, всеки би се почувствал самотен. Колкото и работа, занимания и забавления да си измисли, пак ще е самотен.
В съзнанието си обаче човек винаги е сам (като излкючим широфренията). Сам, защото всеки си е единствен и уникален.
Някои хора усещат по-силно самотата, други по-слабо. Но при дадени обстоятелства - примерно да е на мястото на Робинзон Крузо, всеки би се почувствал самотен. Колкото и работа, занимания и забавления да си измисли, пак ще е самотен.
За много хора е немислимо да поемат така отговорност, а за други това не е в кръга на познатото и го отнасят към друго, което е познато, та от там идва неразбирането, според мен. Повечето хора, които съм среща все чакат някой да ги направи щастливи, да ги накара да се чувстват обичани, да ги поглези, да ги обгрижи. За тях да се заемат сами с всичко е наистина трагедия, а и не могат да си представят друг вариант, защото го свързват с фактическото живеене сам. 
